№ 265
гр. Благоевград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20211200100120 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск Д. СЛ. Д. против
„Първа инвестиционна банка“, АД за признаване за установено, че за „Първа
инвестиционна банка“, АД несъществува право на принудително изпълнение
за сумата в размер на 116 216.64 лв., представляваща просрочена главница по
договор за кредит, вземания по текущо начислена лихва, вземания за
просрочена лихва, вземания за начислени неустойки, ведно със законната
лихва върху главницата, държавни такси, както и суми представляващи
адвокатски възнаграждения, за събирането на които е образувано изп. дело
498/2019 г. по описа на ЧСИ Ал. Ц., поради погасяването й по давност, с
правно основание чл. 439 ГПК. Ищцата сочи, че вземането e погасено по
давност, поради бездействие на кредитора/взискател в периода 2013-2018 г.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че в хода на изп. производство е цедирал
вземането, като на длъжниците, измежду които е и ищцата им е съобщено за
цесията, поради което иска срещу ПИБ, АД е недопустим. Оспорва
твърдението за бездействието й като кредитор/взискател по изпълнителното
дело.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа и правна страна:
1
По подадени пред ЧСИ В. Т. на 08.02.2013 г. две молби от „Първа
инвестиционна банка“, АД, всяка от тях придружена с изпълнителен лист са
образувани две изп. д. съотв. 107/2013 г. и 108/2013 г., като и по двете дела
измежду длъжниците е и ищцата Д. СЛ. Д..
С протокол на ЧСИ от 16.5.2013 г. делата са съединени като е
постановено, че делото ще продължи под № 107/2013 г.
Видно от разпореждане на ЧСИ Ал. Ц. от 13.9.2019 г. дело 107/2013
г. по описа на ЧСИ В. Т. е прехвърлено като пред него делото е образувано с
номер 498/2019 г.
Тезата на ищцата е, че петгодишната давност за погасяването
вземането на банката по изп. дело е започнала да тече от 2013 г. и е изтекла
2018 г. т.е. преди образуваното от ЧСИ Ал. Ц. изп. дело през 2019 г.
Видно е, че върху гърба на изпълнителния лист, издаден на 18.1.2013
г. е отразено от ЧСИ, че са заплащани вноски, като името на Д. Д. фигурира
върху вноски за периода 10.9.2013 г. - 27.3.2014 г., следват две вноски с
посочен вносител, който не е ищцата, след което има отразявания за вноски
за периода октомври 2014г- януари 2016 г., върху които не е посочено от кого
са направени.
Върху имот ап. 3, притежаван от ищцата е постановено от ЧСИ да се
наложи възбрана, която е наложена на 12.6.2013 г. Ищцата на 25.6.2013 г.
със заявление до ЧСИ се е задължила да внася месечни вноски приблизително
200-400 лв. до издължаване на сумата като е поискала спиране на делото.
Взискателят е изразил несъгласие с изрична молба, депозирана пред ЧСИ на
23.7.2013 г., като с последваща молба от 26.7.2013 г. се е съгласил на месечна
вноска не по-малка от 500 лв., като през времето през което длъжниците
изпълняват коректно ангажимента си е посочил, че банката няма да
предприема действия за принудително събиране на вземанията си.
Видно е, че ПИБ, АД е депозирала молба за насрочване опис и
оценка на апартамент 3 на 21.10.2015 г. като такъв е бил насрочен за
18.12.2015 г. като с протокол от 15.12.2015 г. е и назначена съдебно
оценителна експертиза.
2
Описът е отсрочен. Последвала е нова молба от взискателя,
депозирана на 27.4.2018 г. за опис, насрочен от ЧСИ за 13.6.2018 г., също
отложен по молба на ищцата, поради внезапното й заболяване и по молба на
още един от длъжниците – от Й.Д.. Опис е извършен на 28.6.2018 г. Поради
оспорване на оценката от длъжниците Д. и Й.Д.и е назначена повторна
оценка.
Насрочена е публична продан за периода 19.11.2018г. до 19.12.2018
г., обявена за нестанала; насрочена е и друга за 25.1.2019 г. -25.2.2019 г., като
взискателят е поискал да бъде спряна и делото да се прехвърли на ЧСИ Ал.
Ц..
Последвала е нова молба от „ПИБ“, АД от 11.3.2019 г. за определяне
нова начална цена на имота; молба от 16.10.2019 г. за насрочване на публична
продан като такава е насрочена от 20.12.2019 г. до 20.1.2020 г., обявена за
нестанала; молба на взискателя от 4.3.2020 г. за нова продан, насрочена за
13.3.2020 г до 13.4.2020 г., която ЧСИ е прекратил „Във връзка с
предписанията на Министъра на правосъдието и Камарата на ЧСИ…“
На 2.5.2020 г. по изпълнителното дело е депозирана молба за
конституиране като взискател на „С.Г.Груп“, ЕАД, поради цесия на вземането
от 19.12.2019 г.
Същият е конституиран с разпореждане на ЧСИ от 29.5.2020 г.
Същото е връчено на пълномощник на длъжницата Д.Д. на 19.6.2020 г.
Насрочена е отново публична продан от 21.7.2020 г. до 21.8.2020 г.,
обявена за нестанал като след молба на новия кредитор от 29.9.2020 г. е
насрочена нова продан от 22.12.2020 г. до 22.1.2021 г., също обявена за
нестанала.
С молба на „С.Г. Груп“, ЕАД от 22.2.2021 г. е насрочена нова продан
от 15.3.2021 г. до 15.4.2021 г., която е приключила с влязло в сила
постановление на 26.5.2021 г., като имотът е възложен на обявеното лице за
купувач – Георги Калистрин.
С оглед изложените факти, съдържащи се в ангажираните от ищцата
3
доказателства – копие от изпълнителното дело, предявения иск за погасяване
на вземането на взискателят, за което е образувана изп. д. 498/2019 г. по описа
на ЧСИ Ал. Ц. по давност, съдът счита за неоснователен. Според чл. 439
ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че взискател на
вземането не е ответника по настоящото дело „Първа инвестиционна банка“,
АД. От него се установява, че банката е прехвърлила в хода на
принудителното изпълнение чрез цесия вземането си на друго лице, което
ЧСИ е конституирал на нейно място като взискател. Следователно по
изпълнителното дело „ПИБ“, АД към датата на предявяване на иска не е
участник. Новоконституираният взискател /цесионер по договора за цесия/ -
„С. Г. Груп“, ЕАД е бил упълномощен от банката /цедента/ да съобщи цесията
на длъжниците, което цесионера, е сторил чрез ЧСИ, който им е връчил
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез пълномощника им. По изричната
норма на чл. 99, ал. 4 ЗЗД – цесията има действие спрямо длъжника от деня,
когато му е съобщено от цедента /стария кредитор/.
С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно
вземане. Ето защо след като ПИБ, АД, не е титуляр на процесното
вземане, то претенцията спрямо него е неоснователна. Въпросът за промяна
в титулярството на вземането вследствие на твърдяната от ответника цесия
според съда е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта му.
Друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията е и че
не се доказа тя да се погасена по давност през периода от 5 години, сочен в
исковата молба 2013-2018 г. Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение , срокът на новата давност е всякога пет
години. Видно е, че през 2013 г. е образувано изпълнителното дело, по което
има плащане на 27.3.2014 г. от ищцата. Оттогава е започнала да тече нова
давност. Има съгласие на банката при наличие на доброволни плащания не
по-малко от 500 лв. месечно да не предприема принудителни действия. От м.
октомври 2015 г. до осъществената продажба през април 2021 г. има
множество молби на взискателя за публични продани, за опис на апартамента,
4
за оценки, вследствие на което са насрочвани публични продани, което
изключва да се приеме, наличието на бездействие на кредитора. Съгласно чл.
116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането. Както е посочено в т.10 на ТР 2/
и26.6.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да се приложи определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
като по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение т.е. тя се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ като напр. насочване на изпълнението чрез
налагане на възбрана, извършване на опис и оценка, насрочване и извършване
на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта. Видно от
изложените по-горе конкретни факти, съдържащи се в изпълнителното дело,
че такива действия са предприемани като между никое от първоначалното до
последващото няма бездействие на взискателя, което да е продължило 5
години. Ето защо иска като неоснователен следва да се отхвърли.
Водим от изложеното и на основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 117, ал. 2
ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения иск от Д. СЛ. Д., с ЕГН **********
против „Първа инвестиционна банка“, АД, с ЕИК ********* за признаване за
установено в отношенията им, че за „Първа инвестиционна банка“, АД
несъществува право на принудително изпълнение срещу Д. СЛ. Д. за сумата в
размер на 116 216.64 лв., представляваща просрочена главница по договор за
кредит, вземания по текущо начислена лихва, вземания за просрочена лихва,
вземания за начислени неустойки, ведно със законната лихва върху
главницата, държавни такси, както и суми представляващи адвокатски
възнаграждения, за събирането на които е образувано изп. дело 498/2019 г. по
описа на ЧСИ Ал. Ц., поради погасяването им по давност.
5
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6