№ 489
гр. Плевен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430105756 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
против Л. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.
Твърди се, че ищцовата банка сключила Договор за Потребителски
кредит - овърдрафт № ***, въз основа на който предоставила на
кредигополучателя Л. Н. В. кредит с размер 3000 лв., при договорна лихва в
размер на 12 % /съгл. чл. 4, ал.1 от Договора за кредит/ и краен срок за
издължаване на кредита 12.11.2014 г., който срок автоматично бил удължен с
нови 12 месеца, на основание чл. 8. ал. 2 от Договора за кредит. Лихвата била
дължима на всеки първи работен ден от месеца, последващ месеца за който е
начислена. Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на
месечните вноски за лихви и комисиони на 02.11.2015 г., 01.12.2015 г. и
04.01.2016 г., ползването на кредитния лимит било блокирано на 08.01.2016 г.
(на основание чл. 9. ал. 5 от Договора за кредит). Поради това и срокът за
1
ползването на овърдрафта не бил подновен за нов дванадесет месечен период,
а падежът настъпил на 12.11.2016 г.
Твърди се, че ответницата Л. В. усвоила разрешения размер по
кредитния си лимит в размер на 3 000лева, чрез тегления, извършени на каса
на ***. Към длъжника били изпращани уведомления за блокиране на
кредитния лимит и настъпил падеж на вземането от 30.03.2017 г. и 22.12.2017
г.. които били върнати като непотърсени. Поради неизпълнението на
задълженията по кредита „ТЕКСИМ БАНК“ АД подало пред *** заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните книги. Въз основа на подаденото заявление било
образувано ч. гр. дело № 6361/2018 г. по описа на ***, по което били издадени
съответна Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист. По молба на кредитора било образувано изпълнително дело под №
298/2019 г. по описа на *** В.С.. Заповедта за изпълнение била връчена по
изпълнителното дело на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК и съответно
на заявителя било указано, че може да предяви иск за вземането си в
едномесечен срок от връчването на съобщението.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение: просрочена
главница - 2 988,40 лева; договорна лихва -92,64 лева за периода от
02.11.2015 г. до 08.01.2016 г.: наказателна лихва за забава - 543,74 лева за
периода от 12.11.2016 г. до 28.08.2018г.; законна лихва върху главницата,
считано от 31.08.2018 г. до окончателното й погасяване. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответницата Л. Н. В. е депозирала, чрез назначения особен
представител писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Навежда доводи, че кредитора не е упражнил
законособразно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
депозиране на заявлението му по реда на чл.417 от ГПК. Оспорва се
усвояването на кредита от ответницата. Навеждат се също така доводи за
нищожност на договора за кредит, поради неспазване на императивните
изисквания по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Релевира и възражение за давност.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството доказателства
2
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете срещу ответницата Л. В. са предявени в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.***,
поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от представения препис на Договор за Потребителски
кредит - овърдрафт № ***, сключен между „Тексим банк“ АД, в качеството
на кредитор и Л. Н. В., в качеството на кредитополучател, че по силата на
това съглашение кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит-
овърдрафт в размер на 3 000лв.
Според регламентираното в чл.2, ал.1 от договора, усвояването на суми
по отпуснатия кредит е следвало да се извършва в брой, чрез „Изипей” АД
или в офисите на банката. При това общата стойност на усвоените суми не е
трябвало да надвишава общия размер на отпуснатия кредитен лимит, според
отразеното в чл.2, ал.3.
Видно е от регламентираното в чл.4, ал.1 от писменото съглашение, че
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката договорна годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Тексим банк” за
кредити на физически лица в лева за съответния период на начисляване на
лихвата (в размер на 7% към момента на сключване на договора) плюс
договорна надбавка в размер на 5% или изчисляван размер на договорната
лихва при подписване на договора 12%. Договраната лихва при това е
начислявана ежедневно на годишна база 360/360 върху всички усвоени суми
от датата на съответното усвояване до пълното погасяване. Според
отразеното в чл.4, ал.2 годишният процент на разходите е 27.106783.
Видно е от писменото съглашение, че в чл.7, ал.1, б.”б” уговорено
заплащане на комисионна за ангажимент в размер на 1% върху разрешения
месечен лимит месечно до края на срока на кредита, дължима на всеки първи
работен ден на месеца, последващ месеца, за който е начислена
комисионната.
Според обективираното в чл.8, ал.1 от договора, същия е бил сключен
за срок от 12 месеца с падеж на овърдрафта 12.11.2014г., като в ал.2 на същия
текст страните са се съгласили действието на договора да бъде продължавано
3
за всеки нов 12-месечен период, освен ако банката не е взела решение да не
продължава съглашението. При това кредитополучателят се е съгласил сам да
се уведомява за решението на банката относно продължаването на срока,
получавайки информация в който и да е избран офис или посочени на
интернет адреси офиси на „Изипей” АД.
Установява се още от приложения препис на процесния договор, че в
чл.9, ал.1 страните са регламентирали, че в случай, че кредитополучателя
забави погасяването на дължимата месечна лихва за усвоената част от лимита
и/или месечната комисионна за ангажимент, определена съгласно чл.7, ал.1, с
повече от 30 дни, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
ведно с всички дължими лихви и такси и комисионни става автоматично
предсрочно изцяло изискуемо и банката автоматично блокира последващо
усвояване на суми от разполагаемия лимит, като начислява такса за
администриране на предсрочно задължение в размер, определен в
действащата Тарифа на банката. Предвидили са, че изискуемостта настъпва
автоматично без да е необходимо каквото и да е изявление на страните.
Установява се още, че в чл.11 съдоговорителите са предвидили, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да бъдат
правени в писмена форма и ще се считат получени, ако достигнат до адресите
на страните, посочени от тях при подписване на съглашението. Всеки от тях
се е задължил да посочи актуален адрес при настъпила промяна в същия, като
са приели, че при неизпълнение на това задължение изявленията им ще се
считат получени с достигането им до последния деклариран адрес.
От приложените копия на уведомителни писма, изходящи от ищцовата
банка на 30.03.2017г. и 22.12.2017г. и адресирани до ответницата се
установява, че кредитодателя е уведомил кредитополучателя, че обявява
кредита за изцяло изискуем и е блокирал кредитния лимит, считано от
08.01.2016г., на основание чл.9 от процесния Договор. Видно е от
представените копия на пощенски пликове и направените отбелязвания на
съставени разписки, че горните съобщения са достигнали до адреса на
кредитополучателя, сочен в договора, но са останали непотърсени.
От изслушаното в о.с.з. на 20.03.2023г. заключение по допуснатата ССЕ
се установява, че ответницата е усвоила по процесния договор суми в общ
размер на 3 030лв. през периода от 12.11.2013г. до 03.01.2014г., като е теглила
4
суми от 30лв. до 1 200лв. на посочени дати. Установява се също така, че
съгласно уговорките в договора е била начислена договорна лихва в общ
размер на 761,19лв. за периода от 02.12.2013г. до 04.01.2016г. От експертното
заключение се установява още, че за периода от 02.12.2013г. до 08.01.2016г.
са били начислени такси в общ размер на 810лв., като ежемесечно е била
начислявана такса от 30лв. Видно е от заключението на вещото лице, че за
периода от 30.12.2013г. до 30.10.2015г. ответницата е внесла суми в общ
размер на 1 400,15лв. Банката е осчетоводила като погасени с тях главница в
размер на 41,60лв., договорна лихва в размер на 668,55лв. и такси в размер на
690лв. Счетоводно при кредитора са отразени като непогасени главница в
размер на 2 988,40лв., договорна лихва в размер на 92,64лв. за периода от
02.11.2015г. до 08.01.2016г. и наказателна лихва в размер на 543,73лв. за
периода от 12.11.2016г. до 28.08.2018г., която е изчислена в размер на
законната лихва върху главницата, както и такси в размер на 120лв., които не
са претендирани в настоящото производство. Видно е още от заключението
на вещото лице, че към датата на блокиране на сметката по овърдрафта са
били просрочени вноски за договорна лихва с падежи 02.11.2015г.,
01.12.2015г. и 04.01.2016г.
Съдът възприема изцяло обсъденото експертно заключение като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото от обсъдените
доказателства валидно правоотношение по договор за потребителски кредит –
овърдрафт от 12.11.2013г. между ищеца „Тексим банк” АД и ответницата Л.
В., на неизпълнението на което ищецът основава възникването и
съществуването на процесните парични задължения на ответницата, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Установи се от експертното заключение, че ответницата е усвоила по
това правоотношение главница в общ размер на 3 030лв., теглейки различни
суми в посочения общ размер за периода от 12.11.2013г. до 03.01.2014г.
Страни по правоотношението са банката като кредитодател и
ответницата като кредитополучател, а възраженията на последната касаещи
договор за посредничество между банката и „Изипей” АД са ирелевантни за
5
настоящия спор, т.к. дори евентуално засягащи го пороци не биха могли да
изключат или погасят задълженията на кредитополучателя. В същото време
ищецът е представил по делото препис на сключения на 05.11.2012г. договор
за посредничество или предоставяне на финансови услуги с „Изипей” АД,
установяващ правата и задълженията на последното като кредитен посредник
между банката и нейните клиенти.
Съдът счита, че неоснователно е и възражението за нищожност на
процесния договор на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от същия Закон, с оглед липсата на ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите.
Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК регламентира, че при сключване на
договора следва да се уговори годишният процент на разходите по кредита,
включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая е посочено в процесния
договор какъв е размера на годишният процент на разходите по кредита, като
последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на съглашението между страните не е
посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора,
последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че
може да се установи съдържанието на включените разходи посредством
тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. По тези съображения
6
съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит не е било
допуснато соченото от ищеца нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В същото време ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по
чл.19, ал.4 от ЗПК, която разпоредба ЗПК не е и съдържал към датата на
сключване на договора.
Установи се от експертното заключение, че кредитополучателя е
изпаднал в забава за плащане на задължението за договорна лихва с падеж
02.11.2015г., като не е погасил и задълженията за плащане на дължимата
договорна лихва с падежи на 01.12.2015г. и 04.01.2016г.
Съдът намира, че с оглед волята на страните по съглашението,
обективирана в чл.8 от същото, не може да се приеме, че е налице уговорен
краен срок на договора, настъпил на 12.11.2016г., както се твърди от ищеца.
Установи се, че според регламентираното в чл.8, ал.2 подновяването на
договора не е предвидено еднократно, а автоматично за всеки следващ нов 12
месечен период, освен ако банката не вземе решение да не го подновява. Не
са налице доказателства за взето такова изрично решение на кредитора, а още
по-малко за съобщаването му на длъжника.
Непогасяването на датите на падеж на задълженията за договорна лихва
на 01.12.2015г. и 04.01.2016г., обаче, е дало основание на банката да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем в хипотезата на чл. чл.9, ал.1 от
договора. На това се позовава кредитора и в заявлението си по чл.417 от ГПК.
Съдът намира, че с настъпване на обективния факт, уговорен като основание
за едностранно изменение на договора – забава в погасяването на вноска за
договорна лихва с повече от 30 дни, е осъществена първата предпоставка за
осъществяване фактическия състав, пораждащ вземането на банката за
всички, произтичащи за длъжника вземания по договора.
За да се осъществи целия фактически състав обаче е необходимо и да е
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, достигнало до длъжника. С осъществяване и на двете
предпоставки настъпва предсрочната изискуемост.
От обсъдените доказателства се установи, че банката е отправила
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 30.03.2017г.
Съдът счита, че с оглед установеното от обсъдените писмени доказателства –
пощенски плик, с който е изпратено изявлението от 30.03.2017г. и разписка
7
от пощенската станция, следва да се приеме, че изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до адресата, на основание
изрично уговореното в чл.11, ал.1 от процесния договор, на 27.04.2017г.,
когато е удостоверено, че писмото е останало непотърсено. Съдебната
практика приема, че е допустимо в договора между страните да са уредени
способи за връчване на кореспонденция между тях, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата, без
фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено е в съответствие с принципите
на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва
определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според
договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се
приравнява на фактическото му получаване. В случая се установи, че в
писменото си съглашение страните изрично са приели, че уведомленията,
които са достигнали до посочените в договора адреси на съдоговорителите се
считат получени, независимо от фактическото им получаване. Установи се
също така, че кредитора е положил дължимата грижа да изпрати изявлението
си на адреса, сочен от кредитополучателя при подписване на договора.
Следва да се отбележи, че същия адрес е останал вписан в НБД като
постоянен и настоящ на длъжника и към момента на разглеждане на делото, а
от събраните за нуждите на настоящото производство данни стана ясно, че
ответницата трайно отсъства от страната.
С оглед горното, съдът намира, че към датата на иницииране на
заповедното производство е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията на банката, произтичащи от процесния договор.
Установи се от обсъденото експертно заключение, че непосагените
задължения по процесния договор за потребителски кредит – овърдрафт
възлизат на сумата от 2 988,40лв. – главница, 92,64лв. – договорна лихва за
периода от 02.11.2015г. до 08.01.2016г. и 543,73лв. лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 12.11.2016г. до 28.08.2018г.
Тези суми са били изцяло дължими от ответницата към датата на
иницииране на заповедното производство. Съдът намира за неоснователно
вързажението за погасяването им по давност. Погасителната давност за
8
вземанията за договорна лихва е тригодишна и тече от датата на падеж на
всяка непогасена вноска или в случая от 02.11.2015г. – датата на падеж на
първата неплатена вноска за договорна лихва. Заявлението на кредитора по
чл.417 от ГПК е депозирано на 31.08.2018г. и към тази дата тригодишния
давностен срок не е изтекъл. Вземането за главница се погасява с петгодишен
давностен срок, който тече от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 27.04.2017г. и също не е изтекъл към датата на депозиране на
заявлението на кредитора.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство.
От направените в заповедното производство разноски са дължими
такива за държавна такса в размер на 72,50лв. (съответна на вземанията,
чието установяване се претендира в исковото производство, като за тези, за
които не е предявен иск длъжника не дължи репариране) и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. или общо 122,50лв.
Направените в исковото производство разноски са в размер на 44,95лв. за
държавна такса, 662лв. за възнаграждение на особен представител, 324,20лв.
за вещо лице и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо
1 131,15лв. Всички тези разноски са дължими от ответницата по правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК и следва да се присъдят в нейна тежест.
Съдът констатира, че в исковото производство не е внесена в пълен
размер дължимата държавна такса от 72,50лв. От внесената в заповедното
производство държавна такса не се приспада цялата, а само тази, която е
съответна на размера на вземанията, които са предявени в исковото
производство или 72,50лв. Така от общо дължимата за исковото производство
държавна такса в размер на 145лв. се приспадат 72,50лв. от внесената в
заповедното производство държавна такса и е дължима такава от 72,50лв.
Ищецът е внесъл само 44,95лв. и с настоящото решение на основание чл.77 от
ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса от
27,55лв.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Л. Н. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТЕКСИМ
БАНК” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата от 2 988,40лв., представляваща главница; сумата от 92,64лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.11.2015г. до 08.01.2016г. и
сумата от 543,74лв., представляваща наказателна лихва за забава за периода
от 12.11.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от
вземанията, за които е издадена Заповед №*** за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 31.08.2018г. по
ч.гр.д. *** по описа на ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л. Н. В., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от
122,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 1 131,15лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТЕКСИМ БАНК” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски районен съд сумата от
27,55лв., представляваща невнесена дължима държавна такса по
производството, на основание чл.77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10