РЕШЕНИЕ
№ 1176
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501253 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби на двете страни срещу решение № 340 от 17.01.2025 г. по гр.д. 4783/2024 г. на
СГС, Първо ГО 11 състав, с което О. О. М. е осъден да заплати на М. К. Б. на
основание чл. 45 ЗЗД сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за
което има влязло в сила определение от 20.06.2023 г., с което е одобрено постигнатото
споразумение между подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна прокуратура по НОХД
№3062/23 г. по описа на СРС, НО, 137 състав, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – 18.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като
искът е отхвърлен за сумата над 60000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв.
В жалбата на ищеца чрез адв. Е. П. се съдържа искане за отмяна на решението в
отхвърлителната част с твърдение, че обезщетението е занижено.
В жалбата на ответника чрез адв. А. Т. се съдържа искане за отмяна на
решението в осъдителната част поради наличие и на друг извършител на деянието,
завишен размер на обезщетението и наличие на принос на пострадалия.
Подадени са отговори на въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили
доказателствени искания.
Гражданският съд е обвързан от споразумението, одобрено от СРС, НО, 137
състав с определение от 20.06.2023 г. по НОХД №3062/23 г., според което
1
подсъдиямият се признава за виновен в това, че че на 18.12.2019 г. в гр. София, ж.к.
„Филиповци“, в близост до бл. 75, като извършител, в съучастие с О. С. М.,
съизвършител, чрез нанасяне на удар със стол и удар с бухалка в областта на главата
на М. К. Б., му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка открита
черепно-мозъчна травма с белези на мозъчно притискане; разкъсно контузна рана в
дясната теменна област на главата; голям подкожен хематом вдясно слепоочно
теменно; многофрагментно счупване на места с депресионен характер на костите на
черепа в дясно слепоочно теменно; контузия на главния мозък в дясно слепоочно
теменно; разкъсно контузна рана в лявата теменно тилна област на главата; контузия
на меките тъкани; линейно счупване в ляво слепоочно, с ход към черепната основа;
разкъсване на артерия менингея медия; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
ляво слепоочно теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво;
мозъчна контузия, която е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота- престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. , ал. 2, вр,
ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно - при наличието на пряк умисъл.
Спорно пред въззивната инстанция е справедливият размер на обезщетение,
следва ли да се отчете участието и на другия съизвършител за настъпване на вредите,
както и има ли принос на ищеца за побоя.
По повод въпроса за справедливия размер на обезщетението от значение са
уврежданията на ищеца, причинени от деянието, установени от приложените
медицински документи, изслушаната съдебно-медицинска експертиза и разпитаните
свидетели.
Свидетелката Р. Д. М., съпруга на вуйчото на М., разказва, че през декември
месец 2019 г. разбрали, че нейният син и синът на М. Б. са били бити след свада с
децата на втория свидетел по делото. След като разбрали, свидетелката и съпруга й и
М. Б. отишли в кафене, близо до домовете им, за да установят на място какво се е
случило с децата им, като синът на свидетелката бил намерен целия в кръв, а сина на
М. Б. бил изваден от нещо като шахта. При прибирането им, били нападнати от лица,
препречващи пътя им. Нападателите започнали да крещят: „Ето ги, ето ги, ето ги“.
Определя ответника като „стария О.“, а О. С. М. като „младия О.“. Заявява, че стария
О. пресрещнал М., без последния да го е провокирал, със стол през лицето, като го
ударил фронтално и след като се замаял, младия О. го ударил с бухалка. М. се свлякъл
на земята пред свидетелката, която изпаднала в паника и започнала да вика за помощ.
М. бил целия в кръв. След първия удар от стария О. със стола, М. загубил равновесие,
но не паднал на земята, паднал след втория удар. Вторият удар бил от дясно на
главата. Заявява, че между двата удара имало секунди отстояние, било станало много
бързо. Били свидетелкта, съпруга й, жената на М., М. и децата, като никой от тях не
бил въоръжен, а другата група носели кирки и лопати. Нямало друг път по който да се
приберат, освен този покрай къщата на ответника. Заявява, че О. О. М. е много
агресивен човек. Дошла жандармерия, линейката не можела да влезе в квартала, М.
бил в безсъзнание и само пъшкал, поради което го занесли до линейката. Съпругът й
бил в линейката с М. и му казали да му говори през цялото време, за да не загуби
съзнание. Видели М. след седем дни, в болницата - той не ги познавал, не реагирал,
само очите му се движели, бил с памперс и сонда за дишане. Ръцете и краката му
били вързани, защото не разбирал, че може да си извади сондата, през която се
извършвали вливания. Всеки ден му правили масажи и го раздвижвали. При него
имало постоянно близък или роднина, за да полага грижи за него. Пуснали го от
болницата, когато започнал да разпознава съпругата и децата си. Когато се прибрал,
след престоя си в болницата, вкъщи лежал, говорел малко, не си спомнял за случая,
бил объркан – в един момент казвал, че много го боли, а в следващия си мислел, че
2
нищо му няма. Когато се прибрал вкъщи, имал нужда от помощ – съпругата му му
помагала, свидетелката ги посещавала, за да му слага инжекциите за разреждане на
кръвта, когато личната лекарка не можела. Не се сещал сам да си поиска храна или да
върши нещо друго. Бил като малко дете, което трябва да се учи да се храни, да ходи,
да ходи до тоалетна. Започнал да се обслужва сам след около три месеца. Преди
инцидента се занимавал със строителство, но вече не работел, а си стоял вкъщи,
пенсионирал се е. Променил се характерът му, станал непостоянен и непредвидим.
Оплаквал се от главоболие и световъртеж, пиел лекарства срещу припадъци, за да не
получи епилепсия. Не можело да се каже, че се е възстановил така, както е бил преди.
Показанията на свидетелката за уврежданията и възстановителния период съдът
кредитира изцяло, тъй като са в синхрон с медицинската документация, заключението
на СМЕ, последователни и вътрешно непротиворечиви.
По делото е разпитан и Р. К. М.,зет на О. М. - женен за негова племенничка,
чийто показания кога е видял М. след боя в работни дрехи са неуточнени и поради
противоречието им с останалите доказателства не могат да бъде кредитирани.
Видно от заключението на д-р П. С. П., неврохирург –невротравматолог,
работил по медицинските документи и след преглед на ищеца, последният е получил
следните увреждания при побоя от 18.12.2019 г.
1.Черепно-мозъчна травма състояща се от тежка по степен на тежест мозъчна
контузия; остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален
хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата с максимална щирина 24 мм.;
Остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален хематом/ в
лява слепоочно-теменна област на главата; Остър пеленовиден кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка с максимална ширина 6мм. в дясна слепоочно-теменна
област на главата; Изразен компресионно-дислокационен синдром; Мозъчен едем;
Малки контузионно-кръвоизливни огнища в левия слепоочен дял на мозъка; Малки
контузионно-кръвоизливни огнища в десните слепоочен и теменен дялове на мозъка;
Многофрагментно счупване на десните слепоочна и теменна кости на черепа,част от
тях с депресионна характеристика; Линейно счупване на лява слепоочна кост на черепа
спускаща се към основата на черепа установена при операцията; Навлизане на въздух
в черепната кухина-пневмоцефалия; Счупване на основата на черепа в зоната на лява
средна черепна ямка; Контузия с травматичен подкожен кръвоизлив и
разкъсно[1]контузна рана в дясна слепоочно-теменна-тилна област на главата;
Разкъсно-контузна рана в лява теменна област на главата. 2.Лицево-челюстна травма
изразяваша се в счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без
фрагменти и травматичен кръвоизлив в десния горно[1]челюстен /максиларен/ синус.
Съгласно заключението при черепно-мозъчните травми настъпва нарушаване на
функциите на главния мозък с или без морфологични промени под въздействие на
притежаващ достатъчно количество енергия външен фактор най-често механичен. При
инцидента от 18.12.2019 г. М. К. Б. е получил тежка мозъчна контузия по клинични и
компютъртомографски данни, реализирана по контактен механизъм - при него главата
се удря или бива ударена в даден обект независимо дали удара предизвиква главата да
се движи след това. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от
ищеца, според вещото лице, имат следната медико[1]биологична характеристика:
черепно-мозъчната травма в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния
критерий временно разстройство на здравето опасно за живота. Опасността за живота
на ищеца е била реална и без спешна неврохирургична помощ фаталния изход е бил
неизбежен. Образувалите се травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален хематом/ в резултат от счупването на лявата слепоочна кост и разкъсване
на менингеалната артерия и травматичния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
3
/субдурален хематом/ са обемен процес който води до повишаване на
интракраниалното налягане. В тясна връзка с повишеното интракраниално налягане са
дислокациите и навлизане на части от мозъка в нормално съществуващи отвори на
твърдата мозъчна обвивки[1]мозъчни херниации. Образувалите се травматични
кръвоизливи /епидурален и субдурален/ хематоми вляво са странично разположени и
те с обема си и повишеното интракраниално налягане предизвикват изместване на
срединните мозъчни структури /компресионно-дислокационен синдром/ и последващо
херниране на слепоочния дял в тенториалната изрезка с притискане на мозъчния ствол
и фатален изход. Спешната и по витални индикации оперативна интервенция е
предотвратила развитието на този процес. Счупването на основата на черепа с
навлизане на въздух е проникващо нараняване. Създадената комуникация с външната
среда е предпоставка за развитие на възпалителен процес-менингит или енцефалит.
Опасността е преодоляна с проведеното антибиотично лечение. Лицево-челюстната
травма състояща се от счупване на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без
фрагменти и травматичния кръвоизлив в десния горно-челюстен /максиларен/ синус е
реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Травматичният кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален хематом/ представлява колекция от кръв, разположена между твърдата
мозъчна обвивка и вътрешната повърхност на черепните кости. Контузионните огнища
могат да нарастват в първите 12-72 часа с възможно развитие на мозъчен едем,
причиняваш значително повишаване на интракраниалното налягане. При М. К. Б. те не
са показали тенденция към нарастване при контролното компютъртомографско
изследване и развитие на компресионно-дислокационен синдром. След период от
седмици или месеци в зависимост от големината им макрофаги разграждат
некротичната тъкан. На мястото на контузионното огнище остава зона на
хиподенсност поради тъканната загуба и фокална мозъчна атрофия.
След инцидента Б. е транспортиран с екип на Център за спешна медицинска
помощ град София до спешния центьр на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като при
постъпването в противошокова зала е оценен по Глазгоу кома скала на 15 т.
/максимален брой/, поради бърза прогресия на количествените промени в съзнание-
сомнолентност-сопор към кома е интубиран. Направени са изследвания и с оглед
установените увреждания е извършена оперативна интервенция по спешност и
витални индикации - осъществена е левостранна челно-слепоочно-теменна
кранитомия. Попаднало се на линейно счупване на слепоочната кост, отиващо базално
с разкъсване на менингеалната артерия и остър травматичен кръвоизлив над твърдата
мозъчна обвивка /епидурален хематом/, костното ламбо не е върнато с декомпресивна
цел. След операцията е настанен в реанимационното отделение на клиниката по
неврохирургия интубиран, седиран на изкуствена белодробна вентилация до
24.12.2019 г., когато е екстубиран. Провеждана е рехабилитация поради установена
сензо-моторна афазия /неразбиране и трудно произнасяне на думи и изречения/.
Изписан е на 03.01.2020 г. /шестнадесети ден от постъпването/ с подобрение - в
съзнание, контактен, ненапълно адекватен, без латентни парези. Предписано е
медикаментозно лечение, включително чрез антиепилептичен медикамент и са дадени
препоръки за спазване на определени ограничения. Вещото лице посочва, че
получената от побоя черепно-мозъчна травма от ищеца е усложнена с развитие на
травматични обемни интракраниални кръвоизливи[1]епидурален и субдурален вляво и
субдурален вдясно.
Вещото лице е извършило преглед на 13.11.2024 г. , като изводът му е за добро
общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен. Съобщил е за редки епизоди
от главоболие и замайване при промяна позицията на главата-при лягане и ставане. В
неврологичния статус се установява дискоординационен синдром-дисметрия при носо-
4
показалечната проба вдясно и нестабилност при пробата на Ромберг при отворени и
затворени очи. От локалния статус се констатира костен дефект в лява челно-
слепоочно-теменна област на главата с размери 14/8 см. в която кожата е хлътнала и се
опипват добри мозъчни пулсации. В зоната на дефекта отпуснатият скалп /меки
черепни покривки/ потъва поради липса на костна подложка и атмосферното налягане
директно се предава към подлежащата мозъчна тъкан. Този директен ефект на
атмосферното налягане върху относително незащитения мозък повлиява функцията на
подлежащия кортекс и въздейства на мозъчния кръвоток и ликворната динамика. До
настоящия момент не е получавал епилептиформени припадъци.
В съдебно заседание при изслушването си вещото лице посочва, че
възстановителният период е безкрайно удължен, поради липсата на кост. От
документите, не мога да кажа каква е причината за това. Когато се прави такава
операция костта на пациента се сваля и се оставя в специални условия, за да може
след два-три месеца да бъде върната обратно, т.е. да се възстанови целостта на черепа,
но каква е причината това да не се случи, няма в медицинската документация
изложено по какви причини не е поставена. Пет години след инцидента такова
поставяне е възможно, но е много скъпо, има специални инструменти за такава работа,
но е желателно е да не остане така, защото атмосферното налягане влияе директно
върху мозъка. Възможно е да се получи повишаване на вътрешното налягане, въпреки
че той сега е с отворен череп и влияе върху кръвоснабдяването, върху
кръвообръщението и е възможно да има по-продължително време оплаквания във
връзка с това. Към настоящия момент няма други съпътстващи затруднения, той има
достатъчно изменения в мозъка вследствие травмата, но липсата на кост означава това,
че атмосферното налягане директно въздейства на мозъка. Д-р П. е предупредил
ищеца, че там където няма кост, има само кожа и мускул, а отдолу е мозъкът и остър
предмет би набол директно мозъка. В съвремието няма начин за протезиране на
липсваща част от черепа, той просто ще хлътва още повече, защото няма подложка
отдолу. Там се напипват много добри мозъчни пулсации под кожата, но ще хлътва все
повече тази част на черепа, защото атмосферното налягане действа директно там.
Възможно е да бъде заместена липсата, но дефектът е доста голям – 14:8. Поставят се
титаниеви сплави, но те са доста скъпи. Относно нормалните умствени дейности,
няма затруднение към днешна дата. Възможно е световъртежът и главоболието да се
дължат на травмата, тъй като налягането в главата се променя на база атмосферното
въздействие върху мозъка и той заради това има такива при лягане и ставане получава
такова замайване, което е краткотрайно на този етап. Как ще продължи в бъдеще не се
знае. Поне един път годишно трябва да се прави електроенцелография, за да може да
се види дали мозъчната дейност продължава да бъде в нормални условия. Според д-р
П. дори и 10 години след такава травма е възможно да се получи припадък.
С експертно заключение на ТЕЛК от 17.09.2020 г. на ищеца е призната 50%
трайно намалена работоспособност за срок от една година, като е записано че
противопоказните условия на труд са значително нервно напрежение, работа на
височини, с движещи се механизми, до водоеми, огън и електрически ток.
Съдът съобразява описаните увреждания, включващи черепно-мозъчна травма,
кръвоизливи от различно естество, различни счупвания на черепа, навлизане на въздух
в главата, всички те с висока степен на опасност за живота, налагащи операция по
витани показатели, както и лицево-челюстна травма изразяваша се в счупване на
дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и травматичен
кръвоизлив в десния горно[1]челюстен /максиларен/ синус без опасност за живота. От
значение за определяне на обезщетението е престоят в реанимацията за една седмица,
по време на който е бил седиран на изкуствена белодробна вентилация, наложилата се
5
рехабилитация заради сензо-моторна афазия, нуждата от чужда помощ по време на
болничния престой, общият болничен престой от 16 дни и изписване ненапълно
адекватен, за домашно лечение. През първите три месеца ищецът е бил зависим от
чужда помощ за всички дейности – ходене, хранене, обличане, физиологични нужди.
От значение за определяне на обезщетението е намалената работоспособност за една
година, за която няма данни да продължена, но съдът кредитира показанията на
свидетелката, че ищецът е спрял да работи в строителството, където е работел преди.
Следва да се съобрази и установеният при прегледа от вещото лице неврологичен
статус: дискоординационен синдром-дисметрия при носо-показалечната проба вдясно
и нестабилност при пробата на Ромберг при отворени и затворени очи.
Не са налице основания за намаляване на обезщетението предвид
непосредствената опасност за живота на пострадалия, при която без операцията
фаталният край би бил неизбежен, предвид прекараните шест дни в реанимация
интубиран, сензо-моторната афазия през първите две-три седмици и дългия период на
нужда от чужда помощ.
Частично основателна е въззивната жалба на ищеца за занижен размер на
обезщетението. Като съобрази тежкото увреждане и незавършения възстановителен
период към настоящия момент – липсата на кост, създаваща директно въздействие на
атмосферното налягане върху мозъка и произтичащите от това оплакания от
главоболие и замайване, както и опасността при контакт с остър предмет да има
взаимодействие с мозъка, въззивният съд намира за справедлив размер от 75 000
(седемдесет и пет хиляди) лева. Предвид годината на инцидента – 2019 г., спрямо
която следва да се съпостави съдебната практика по аналогични случаи, липсата на
парези или други съпътстващи затруднения, както и медицинската възможност
мозъкът да бъде запазен чрез титаниева сплав, искът за обезщетение за 100 000 лева не
може да бъде уважен изцяло.
По втория спорен въпрос относно приноса на пострадалия съдът намира
следното. Възражението, че ответникът е бил провокиран от обиди и псувни от страна
на ищеца, е навреме въведено с отговора на исковата молба и подлежи на разглеждане
от гражданския съд, независимо дали поведението на пострадалия е било обсъждано от
наказателния съд. За да прецени основателността му съдът взема предвид показанията
на св. М. във връзка с инцидента, както и показанията на Р. К. М.. Той присъствал е на
„побоя в махалата“ декември месец 2019 г. Станало сбиване в кафенето, при което
малкият му син е бит от сина на М. и още три момчета, единя от които сина на другата
свидетелка, които са били пияни. Момчето позвънило на брат си, свидетеля и другия
му син отишли в кафенето и се сбили с момчетата. След сбиването си тръгнали, но
пред къщата на О., били предупредени от едно малко момче да бягат, защото ги чакат
30-40 души с колове, брадви и лопати. Тези 30 човека обаче дошли, всички били
родственици на М. и започнали да се бият. М. бил много агресивен и псувал много.
Тогава О. излязъл от къщата си, започнал да пита какво се случва и да ги приканва да
не се бият, но М. го нападнал, ударил го и О. паднал пред вратата си. Преди да
започнат да се бият, М. отправял ругатни и заплахи към О.. Не е видял дали О. е носел
стол. М. бил много арогантен, нападнал О.. М. ударил О. и той паднал пред вратата си.
Не е възприел обстановката след това, тъй като сам е участвал в боя, като посочва, че
сигурно и О. е ударил М., но поради това, че се е биел с другите, не е видял. М. и О.
никога не са имали предишни вражди, нито са се били. М. и родствениците му били
агресивни и участват постоянно в боеве. Не знае О. да е агресивен, нито знае да е
участвал в бой. За М. казва, че е „кротко момче“ и не може да каже, че постоянно се
бие, но „родата му е такава и покрай тях и той става такъв“.
6
И двамата свидетели дават едностранчиви показания с противоречие едни с
други относно факта дали М. е предизвикал О. с псувни и удари. Ето защо, този факт
не може да се приеме за доказан. Съдът кредитира показанията на св. М.ев, че тъй
като сам е участвал в боя, не е видял кой кого е удрял. Безспорно е, че в боя са
участвали много хора, като първоначалният повод е бил конфликт в кафенето.
Възражението за принос на ищеца чрез псувни, обиди и замахване с предмет, е
недоказано, поради което и неоснователно.
Възражението за по-голям принос на другия съизвършител правилно е
преценено като неоснователно при прилагане на чл. 53 ЗЗД. Няма конкретни въззивни
оплаквания срещу мотивите в първонстанционното решение, че различните форми на
съучастие на всеки от делинквентите в осъществяване на противоправното деяние е
без значение за определяне на размера на тяхната отговорност в настоящото
производство.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част за разликата от 60 000 лева до 75 000 лева, като се присъди
допълнително обезщетение от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, дължими със законната
лихва от деня на деликта до плащането и потвърдено в останалата част.
Разноските за първата инстанция следва да се променят. Ответникът следва да
бъде осъден да плати още 675,58 лева по сметка на СГС в полза на бюджета на
съдебната власт на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Адвокатските хонорари на адв. А. Т. и
на адв. Е. П., определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, не следва да се променят, тъй
като от една страна няма доводи от насрещната страна, а от друга естеството на спора,
процесуалните действия, усилията на адвокатите не предполагат намаляването или
увеличаването на размера им.
На адв. Е. П. следва да се определи на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 (осемстотин) лв, като
се съобрази липсата на доказателствени искания, проведеното едно единствено
заседание, за което и двамата адвокати са депозирали писмени молби за даване на ход
в тяхно отсъствие, както и определеният вече адвокатски хонорар в първата
инстанция. Предвид изхода на спора й се дължат 300 (триста) лева – 800х15000/40000.
Ответникът следва да заплати по сметка на софийски апелативен съд държавна
такса от 300 (триста) лева според уважената част от жалбата на ищеца на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 340 от 17.01.2025 г. по гр.д. 4783/2024 г. на СГС, Първо ГО
11 състав в частта, в която искът на М. К. Б., ЕГН ********** с адрес: *** срещу О. О.
М., с ЕГН ********** и с адрес: *** е отхвърлен за разликата от 60 000 до 75 000
(седемдесет и пет хиляди) лева обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за която има влязло в сила
определение от 20.06.2023 г. за одобряване на постигнатото споразумение между
подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна прокуратура по НОХД №3062/23 г. по описа
на СРС, НО, 137 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 18.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като вместо това
ОСЪЖДА О. О. М., с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на М. К. Б., ЕГН
7
********** с адрес: *** още 15 000 (петнадесет хиляди) лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на виновно нанесена тежка телесна
повреда, за която има влязло в сила определение от 20.06.2023 г. за одобряване на
постигнатото споразумение между подсъдимия О. О. М. и Софийска Районна
прокуратура по НОХД №3062/23 г. по описа на СРС, НО, 137 състав, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 18.12.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340 от 17.01.2025 г. по гр.д. 4783/2024 г. на СГС,
Първо ГО - 11 състав в останалата част.
ОСЪЖДА О. О. М. с ЕГН ********** и с адрес: ***на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд още 675,58 лева за държавна такса
и хонорар на вещо лице и по сметка на Софийски апелативен съд 300 лева за държавна
такса.
ОСЪЖДА О. О. М., с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на адвокат Е. Й.
П., със служебен адрес гр.София, ул.“Голо бърдо“ № 8, ет.1, ап.4, на основание чл.38,
ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
300 (триста) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8