РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
№ 547/28.6.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на шести
юни две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 137 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството по делото е образувано по
жалба на Р.С.П. *** против Решение №6/11.01.2022 г. издадено от В.Н. – Директор
на ТД на НАП –Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ с изх. №
С210013-023-0092003/18.12.2020 г. и ПНОМ изх. № С210013-022-0095070/14.12.2021
г, издадени от С.М. на длъжност старши публичен изпълнител в ТД на НАП
гр.Пловдив, ИРМ Пазарджик.
Съгласно становището на жалбоподателят
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи за
това, че постъпилите по банковата сметка суми са несеквестируеми. Иска се
отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание не се явява жалбоподателят,
не се представлява. В предоставения срок не представя писмени бележки.
В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответника. Постъпило е становище от процесуален
представител - главен юриксонсулт М. Т., който сочи че следва да се отхвърли
жалбата и да се потвърди решението, счита че същото е правилно и
законосъобразно, като се позовава на изложени мотиви в изпратено становище.
Претендират се и разноски по делото. В изпратеното с административната преписка
становище се сочи, че в конкретния случай има основание да се приеме, че
несеквистируемостта е преодоляна, излагат се подробни мотиви за това и се
навежда съдебна практика, която се сочи, че следва да се приеме за съотносима
към случая.
Въз основа на доказателствата по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Изпълнителното
производство № 13140002600/2014г. е образувано за събиране на публични
вземания, които към 07.01.2022г. са в общ размер на 6394.84 лв., от конто
главница 3986.19 лв. и лихва 2408.65 лв.. Вземанията са с произход осигурителни
декларации и данък върху доходите на ФЛ за 2011-2020г. Издадено е Съобщение за
доброволно изпълнение нзх. № 2600¬000001/03.12.2014г., връчено с обратна
разписка № 4100015673945 на !5.12.2014г.
С ПНОМ нзх. №
С160013-022-0010538/13.06.2016г. е наложен запор в Соснете Женерал Експресбанк.
С ПНОМ изх. № С18ОО13-022-0037584/07.06.2О18г. са наложени запори в 8 банки,
подробно описани в постановлението.
С ПНОМ изх. №
С200013-022-0092003/18.12.2020 г. е наложени запор в ТБ„Инвестбанк" АД.
Издадено е Запорно съобщение изх. № С200013-003-0064558/18.12.2020г. и
Разпореждане за изпълнение изх. № С210013-029-0005506/18.02.2021г., получено от
банката на 04.03.2021г. С писмо вх. № С21013-000-0114194/11.03.2021г. банката
ни уведомява, че липсват авоари по сметката към датата на получаване на
разпореждането. На 23.12.2021 г., вследствие на запора са преведени по сметката
за принудително изпълнение 929.91 лв.
С ПНОМ изх. № С210013-022-0095070/14.12.2021г. е наложен запор в Частна предприемаческа банка
Текснм. Издадено е Запорно съобщение нзх. № С210013-003-0073386/14.12.2021г.,
получено от банката на 15.12.2021г. С писмо по електронен път на 15.12.2021 г. банката отговарят, че сметката е запорирана и няма налични средства.
Teзи
постановления били обжалвани в законоустановения 7 дневен срок пред директора
на ТД на НАП Пловдив, който с Решение № 6/11.01.2022 г. потвърдил оспорените
ПНОМ № С200013-022-0092003/18.12.2020 и ПНОМ С210013-003-0073386/14.12.2021г,
като приел че са налице всички основания за налагане на обезпечителните мерки,
а средствата, които са запорирани не са несеквестируеми.
Това решение било обжалвано в
законоустановения срок, като било образувано настоящото съдебно производство
пред Административен съд гр.Пазарджик.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна по следващите съображения. Настоящият състав, счита, че следва да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, а именно дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
В тази връзка настоящият състав
установи, че оспорените ПНОМ № С200013-022-0092003/18.12.2020 и ПНОМ
С210013-003-0073386/14.12.2021г са издадени от компетентен орган съгласно чл.
121, ал. 1 и съответно решение № 6/11.01.2022 г. е издадено от компетентен
орган съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Оспорените
ПНПОМ са издадени в предвидената от закона форма, без допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и при правилното
приложение на закона по следващите съображения.
Основанията за отмяна на наложената
обезпечителна мярка са уредени в чл. 197, ал. 3 ДОПК. Съобразно
посочената разпоредба основанията за отмяна на обезпечителната мярка са както
следва: 1. ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2 ако не съществува изпълнително
основание или 3. ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В конкретния случай
видно от представените доказателства не е налице първото условие, а именно не
са представени обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа по чл. 197, ал. 3 ДОПК.
В производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази насока също така има пространствени съображения
от публичния изпълнител, като видно от тези мотиви единствено за целево
получените средства от държавния бюджет на нефинасовите предприятия, които
служат за възложени от държавата дейности и услуги чл. 94, ал. 1 от Закона за
държавния бюджет /ЗДБ/ за 2021 г. не допуска да бъдат предмет на обезпечение.
Настоящият състав възприема посочения извод, доколкото спорът в тази част е
правен и се заключава в отговора на въпроса дали субсидиите от ДФЗ могат да
бъдат обект на обезпчение. Правилно е прието, че се касае за секвестируемо
имущество, тъй като за да бъдат несеквестируеми следва да има изрична норма от
националното или общностното право. На национално ниво липсва такава, както и
не представлява подобна разпоредбата на чл. 11 от Регламент 1306/2013. Същата
единствено разписва субсидиите да се изплащат в пълен размер. Тази разпоредба
не може да се тълкува, че тези средства не могат да служат за обезпечение. В
общностното право няма подобна рестрикция. Безспорно целта е средствата да
бъдат използвани по предназначение, но когато субектът има задължения тези средства
могат да служат като част от имущественото му за общо обезпечение. В
националното ни законодателство между физическото лице Р.П. и земеделския
производител няма отделна правосубектност т. е. средствата, които е получил той
по сметката си могат да служат за обезпечение. Земеделският производител не е
отделен правен субект, поради което за задълженията на физическото лице П. средствата
от субсидии могат да са предмет на изпълнение от публичния изпълнител. Ако
имаше отделна правосубектност и изпълнителното производство не би се насочило
към тези средства. В настоящата хипотеза - се касае за изпълнение по реда на
ДОПК и норма, предвиждаща несеквестируемост на вземане от ДФЗ, получено от
жалбоподателя в качеството му на земеделски производител липсва. В тази връзка
-обосновано публичният изпълнител е изградил своите изводи, визирайки
разпоредбата от ЗДБ за 2021 г., за да даде пример когато законодателят е имал
намерение изключва субсидиите от секвестириумия обхват, то целта е да се
защитят тези дейности, които частноправните субекти извършват, за дейности
възложени от държавата. Трябва да се допълни, че едно от изискванията лицето да
кандидатства за субсидия – е да няма публични задължения и това изискване е по
отношение на физическото лице, именно защото няма отделна правосубектност от
земеделския производител.
Във връзка с гореизложеното настоящият
състав намира, че оспорените постановления за налагане на обезпечителни мерки,
издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение
№6/11.01.2022 г. издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП –Пловдив са
законосъобразни, постановени без допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и при правилното приложение на закона
и като такива следва да бъдат оставени в сила, а оспорването – отхвърлено. С
оглед изхода на спора настоящият състав намира искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно, като същото следва
да бъде уважено в минималния размер за неоценяеми искове в административно
производство съгласно Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК, в размер на
100 лв.
Воден
от горните и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и на
основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.П. ***
против Решение №6/11.01.2022 г. издадено от В.Н. – Директор на ТД на НАП
–Пловдив, с което са потвърдени ПНОМ с изх. № С210013-023-0092003/18.12.2020 г.
и ПНОМ изх. № С210013-022-0095070/14.12.2021 г, издадени от С.М. на длъжност
старши публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Пазарджик.
ОСЪЖДА Р.С.П. да заплати на ТД на НАП –
Пловдив сума в размер на 100/сто/ лева, представляваща разноски за тази
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
:…/п/………………