№ 346
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. К.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200829 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на С. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*********, срещу Наказателно постановление №24-3388-000540/23.12.2024г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което на жалбоподателя, на основание
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв.К.,
като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също
не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.12.2024г. в град Бургас, по ул.“Транспортна“ с посока на движение - кръгово
кръстовище с бул.“Димитър Димов“, С. Г. Г., ЕГН: **********, управлявал автомобил марка
Хюндай И 20, с peг. № *******, собственост на „Трезина“ ООД, ЕИК: *********, след
употреба на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо средство Апкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARDN 0068, който отчел в 01,59 часа 0,84 промила в издишания от водача
въздух. На Г. бил издаден талон за медицинско изследване с номер 0153449 и 7бр.
1
холограмни стикери с номер А084680, но той не се явил в УМБАЛ Бургас за даване на
кръвна проба за изследване.
За така установените нарушения, св.Л. съставил против жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № GA1247473, подписан от
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП
доказателства, АНО е издал обжалваното Наказателно постановление №24-3388-
000540/23.12.2024г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което
на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор в
05 РУП към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед №251з-2617/14.05.2024г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
За да бъде санкционирано по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП извършителят, следва да е
налице наличието на алкохол в кръвта му, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1.2 на
хиляда. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде
установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът,
установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване
на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Съдът намира, че е спазена процедурата по Наредбата, чийто чл. 6, ал. 3 към датата на
деянието е предвиждал, че в случаите на съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол
над 0,5 на хиляда, установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема
показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за
2
изследване. В случая Г. не се е възползвал от възможността за даване на кръвна проба.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал
МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0,84
промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателя не оспорва извършването на
нарушението. Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата Г. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба
от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма забранява на водачите да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. От приложените по делото писмени
доказателства и събраните гласни такива в съдебно заседание, по безспорен начин се
установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил длъжен
да спазва предписаното от нея поведение. Описанието на нарушението е идентично между
АУАН и НП и съответства на квалификацията, под която е подведено същото в двата акта на
администрацията. Обстоятелството, че водачът е управлявал посоченото МПС след употреба
на алкохол на процесната дата и място се потвърждава и от разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДвП, по силата, на която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а и от разпитаните в хода свидетели, чиито показания са
безпротиворечиви и логични.
На практика, жалбоподателят не оспорва възприетата по – горе от съда фактическа
обстановка, като основните му доводи се състоят в това, че за него са били налице пречки да
посети своевременно УМБАЛ за даване на кръвна проба. В тази връзка изключително
нелогично е описанието на случилото се в жалбата, в която се посочва, че съпругата на Г. е
отишла да прибере него и превозното му средство, като е пристигнала на мястото на
извършване на нарушението преди полицейските служители да го напуснат. Вместо да
откара съпруга си до болничното заведение обаче, тя е паркирала автомобила пред дома им,
а на място е дошъл техен познат, който да откара Г. до болницата. Действително, от разпита
на свидетелите по делото се установява, че свидетелят В. К. е предприел действия по
откарване на жалбоподателя до мястото за даване на проба за изследване наличието на
алкохол в кръвта му и е бил спрян от органите на реда за извършване на проверка и на самия
него. Следва изрично да се подчертае обаче, че на жалбоподателят са били предоставени 45
минути за явяване и даване на кръвна проба, а той се е намирал в рамките на града, където е
можел да вземе такси, да върви пеша или жена му да го откара. Нещо повече, срокът от 45
минути се явява напълно достатъчен за спокойно придвижване и пеша от негова страна,
поради което и гореизложеното не е извинително за неявяването му в срок в УМБАЛ Бургас.
В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателят е можело да прецени, че пътят му към
болницата следва да мине през кв.“Меден Рудник“ или гр.Айтос например, но това не може
и не следва да влияе в посока отпадане на административно – наказателната му отговорност
с оглед неспазване на предоставения му срок за явяване.
Неоснователни се явяват и останалите наведени с жалбата възражения. На първо
място се явява неоснователно възражението, че процесното НП е неподписано.
Действително връченият на жалбоподателя препис не носи подписа на издателя му.
Доколкото обаче се касае за „препис“ /както е посочено в разписката към същия/ липсва
изискване за издаването му с подпис. Очевидно същият е разпечатан от компютърна система
на АНО, поради което и съвсем закономерно не е подписан. По делото е представено обаче
копие на оригиналното НП, което е надлежно подписано от издателя му. Неоснователни са и
наведените в жалбата възражения касателно годността на използваното техническо
3
средство, доколкото на л.13 от делото е наличен списък от 16.12.2024г. на преминалите
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха.
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил
санкционната норма - чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лева, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Разпоредбата на чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията
й към датата на извършеното нарушение определя посочените административни наказания в
твърд размер, поради което за съда не съществува възможност да намаля размера на същите.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се
касае за управление на МПС - дейност, която представлява източник на повишена опасност,
а освен това не са налице каквито и да и било факти, които да оправдаят управлението след
употребата на алкохол.
В заключение, обжалваното наказателно постановление се явява изцяло
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-3388-000540/23.12.2024г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което на жалбоподателя -
С. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: *********, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4