Решение по дело №74788/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11677
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110174788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11677
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110174788 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от 25 октомври 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 74788 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 117841/31.12.2021г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 89274/04.05.2022г. на СРС.
Ищцата Е. Д. Д. чрез адв. Г. В. - АК-София, е предявила срещу
ответника "***********" ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да ѝ върне сумата от 662,84 лева,
събрана принудително от нея без основание по изп.д. № 20168440404299 на
ЧСИ № 844 - С.Я. по издаден в полза на ответника изпълнителен лист по гр.д.
№ 72598/2015г. на СРС, 38 състав, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (31.12.2021г.) до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 70,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 11.12.2020г.-30.12.2021г.
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството,
че срещу нея бил издаден в полза на ответника изпълнителен лист по гр.д. №
72598/2015г. на СРС, 38 състав. Инициирала производство по реда на чл. 423
ГПК и подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което и
топлоснабдителното предприятие предявило искове по чл. 422 ГПК,
разгледани в гр.д. № 75785/2017г. на СРС, 38 състав. С Решение №
196295/20.08.2019г. по същото дело съдът признал за установено, че ищцата
дължи част от претендираните спрямо нея суми. На 01.10.2019г., след като
решението влязло в сила, ищцата заплатила по банков път на "***********"
ЕАД всички установени като дължими суми - главници, лихви и разноски.
Отделно от това обаче срещу нея било образувано за същото вземане изп.д.
№ 20168440404299 на ЧСИ № 844 - С.Я., в което от нея принудително били
събрани 1081,61 лева, от които на взискателя били преведени 662,84 лева без
основание. На 27.11.2020г. тя отправила покана до ответника за
възстановяване на надплатените суми, но плащане не последвало. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява, като
се представлява от адв. В., който поддържа предявените искове, включително
в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" ЕАД чрез юрк.
П.С. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 45128/09.03.2022г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като нередовни, недопустими и
неоснователни. Твърди, че е неясно как е формирана исковата претенция,
както и че не е установено какви суми са постъпили в полза на дружеството.
В тази насока се оспорва сочената от ищцата сума да е получена от
топлоснабдителното предприятие. Част от събраните суми съставлявали
такси по изпълнението в полза на съдебния изпълнител. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
2
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
описаното в исковата молба плащане, както и че същото надхвърля в сочения
размер задължението му, т.е. че не съществува основание за плащане.
Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи
внесената сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва
да установи неизпълнено на падежа парично задължение и
продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 72598/2015г. на СРС, 38
състав, срещу ищцата и в полза на ответника е издадена заповед за
изпълнение от 04.10.2015г., по силата на която Е. Д. (една от няколкото
длъжници по делото, на които в заповедта е разпоредено заплащането на
суми) следва да заплати на топлоснабдителното предприятие във връзка с
доставената до имот в град София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 208, вх. В, ет.
2, ап. 49, аб. № 192036, в периода м.11.2012г.-м.04.2015г. топлинна енергия
главница в размер на 56,16 лева, ведно с лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата, лихва за забава за периода 31.12.2012г.-10.11.2015г. в
размер на 8,88 лева, както и 40,62 лева за разноски по делото. На 16.08.2016г.
по заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, видно от
отбелязването върху нея.
С Решение № 196295/20.08.2019г. по гр.д. № 75785/2019г. на
Софийския районен съд, І ГО, 171 състав, между страните и във връзка с
посоченото заповедно производство (ч.гр.д. № 72598/2015г. на СРС, 38
състав) е признато за установено, че Е. Д. Д. дължи на „***********“ ЕАД
главница за топлинна енергия в размер на 51,98 лева за процесния период,
4,19 лева за главница за дялово разпределение, както и 5,52 лева за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, като исковете за горницата над
тези суми са отхвърлени. Д. е осъдена да заплати на „***********“ ЕАД
разноски за заповедното производство от 8,89 лева и 66,28 лева за исковото
такова. Върху решението е удостоверено влизането му в сила на 13.09.2019г.
Видно от представените на л. 6-7 платежни нареждания, от името на
ищцата на 01.10.2019г. е наредено плащане по сметка на „***********“ ЕАД
на общо 157,86 лева, от които 21,00 лева за лихва за забава, 5,52 лева за лихва
върху главницата, 51,98 лева за главница за топлинна енергия, 4,19 лева за
дялово разпределение и 75,17 лева за разноски.
Видно от Удостоверение, изх. № 037158/23.10.2020г., и Счетоводна
сметка, изх. № 36828/14.09.2022г. по изп.д. № 20168440404299, същото е
образувано при ЧСИ № 844 – С.Я. по молба на взискателя „***********“
ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден от СРС на 16.08.2016г. по
гр.д. № 72598/2015г. на СРС. По същото за Е. Д. са постъпили суми на
31.07.2017г. и 09.12.2019г. в общ размер от 664,19 лева. От тях са погасени
3
пропорционални и обикновени такси, като в полза на „***********“ ЕАД
като взискател са разпределени 331,42 лева, а в полза на НАП – 218,77 лева.
По отношение на Е. Д. изпълнителното производство е приключено с
постановление от 19.08.2020г.
По аргумент от чл. 433, ал. 2 и чл. 455, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът приема,
че, доколкото изпълнението по отношение на Е. Д. е приключило, то
събраните от нея и разпределени в полза на взискателя „***********“ ЕАД
суми са на разположение на същия. По делото се установи, че от общо
събраните суми в размер на 664,19 лева, само 331,42 лева са отишли в полза
на топлоснабдителното предприятие. 218,77 лева са преведени на
Националната агенция за приходите, а с останалите суми са погасени такси в
производството. Доколкото с влязъл в сила съдебен акт е установена
дължимост само на 157,86 лева, които са заплатени директно на
топлоснабдителното предприятие (не се ангажираха доказателства, които да
оборят представените от ищцата платежни нареждания), която сума покрива
изцяло задължението на ищцата към същото, то за него е отпаднало правото
да задържи/получи събраната в изпълнителното производство сума, още
повече, че същата надхвърля около два пъти размера на задълженията, чиято
дължимост е установена. Затова и дружеството следва да върне получената от
него сума в размер на 331,42 лева.
Не се установява по безспорен начин поканата за връщане на сумите да
е достигнала до ответника, поради което липсва основание за присъждане на
лихва за забава. Що се отнася до останалите суми, те или са преведени на
трето лице (НАП), или са задържани за такси към съдебния изпълнител, т.е.
не са получени от ответника, поради което той и не дължи връщането им по
реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С оглед горното и при съблюдаване на ПП 1-1979, т. 1, съдът намира, че
следва да уважи предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД до размера от 331,42
лева, като за горницата му до 662,84 лева същият подлежи на отхвърляне
като неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 70,89 лева, доколкото не се установи ответникът да
е поставен в забава – арг. ТР 5/2017-2019-ОСГТК, р. 115/18.01.1980г.-
гр.д.1877/1979г.-Іг.о
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни, които своевременно са заявили
претенции в тази насока.
Съобразно изхода от спора и доказаните по делото разноски в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски по делото в размер на 225,85 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 54,83 лева,
изчислени пропорционално от юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Водим от горното, съдът

4
Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "***********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град
София, ул. „********“ № 23Б, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН **********, от
град София, ж.к. „*********“ № 18, вх. Б, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 55,
ал. 1, сумата от 331,41 лева, събрана принудително от нея без основание по
изп.д. № 20168440404299 на ЧСИ № 844 - С.Я. по издаден в полза на
ответника изпълнителен лист по гр.д. № 72598/2015г. на СРС, 38 състав,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (31.12.2021г.) до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 331,41 лева до пълния му предявен размер от 662,84 лева,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 70,89 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 11.12.2020г.-
30.12.2021г.
ОСЪЖДА "***********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град
София, ул. „********“ № 23Б, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН **********, от
град София, ж.к. „*********“ № 18, вх. Б, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 225,85 лева, представляваща разноски по делото на
първа инстанция (гр.д. № 74788/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН **********, от град София, ж.к. „*********“
№ 18, вх. Б, ет. 5, ап. 15, да заплати на "***********" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в град София, ул. „********“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 54,83 лева, представляваща разноски по делото на първа
инстанция (гр.д. № 74788/2021г. на СРС) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5