Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публично съдебно заседание на 29.06.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като
разгледа АНД № 560 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.О.С. ***,
ЕГН ********** против ЕФ серия К, № 3484066, издаден за нарушение от 03.06.2018
год. на ОД на МВР-Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.1, т.3 и чл.21 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания
се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Не се
изразява становище по съществото на спора.
Въззиваемата
страна - АНО, в лицето на териториалната структура на ОД МВР-Пазарджик, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Заедно с
административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска
ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността
на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят С. е
санкционирана с обжалвания ЕФ за това, че на 03.06.2018 год., в 13:37ч., в
с.Ветрен дол, обл.Пазарджик, на ул.“Първа“ в посока з с.Варвара, при максимално
разрешена скорост за движение в населон място от 50 км/ч е управлявал л.а. „Тойота
Аурис” с ДК № ***със скорост от 72 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система за видеоконтрол тип „TFR1-M 606“. Системата отчела движение със скорост от 75
км/ч, т.е. превишение на скоростта от 25 км/ч, но от това превишение били
извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е
в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 22
км/ч.
Въз основа на това
бил издаден атакуваният ЕФ. Той бил връчен на
жалбоподателя С. лично на 27.03.2020г. /виж разписка за връчване на л.7
от делото/, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 30.03.2020 година, т.е.
в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима като подадена
в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания ЕФ.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
След внимателен анализ на
събраните доказателства по делото съдът установи, че ЕФ следва да бъде отменен поради
изтекла давност за
административнонаказателно преследване.
Тук веднага следва да се каже, че
след като с гореописаното автоматизирано техническо средство било заснето и
установено нарушението и след като била направена справка за собственика на
процесното МПС, бил издаден ЕФ серия К № 2118912. Този фиш бил издаден против
лицето Александър Георгиев Славков, в качеството му на собственик на описаното
по-горе МПС, с което било извършено нарушението. След като този фиш бил връчен
на собственика, в срока по чл.189 ал.5 от ЗДП, същият подал писмена декларация
от 18.03.2020г., в която посочил, че на датата на извършване и установяване на
нарушението, неговият лек автомобил бил управляван от Т.О.С.. Въз основа на
тази декларация, първоначално издаденият
против Славков ЕФ бил анулиран, като бил издаден обжалваният в настоящото
производство ЕФ.
Това уточнение бе направено, за
да стане категорично ясно, че обжалваният от Т.С. ЕФ е бил издаден против нея
най-рано на 18.03.2020 година или след тази дата, т.к. тогава териториалната
структура – ОД МВР-Пазарджик е получила данни за действителния водач на МПС, с
което е било извършено гореописаното нарушение.
При тази фактология и процесуална
хронология се явява основателно възражението във въззивната жалба в смисъл, че в случая
образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде
прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният давностен срок по чл. 34, ал. 1,
пр. 2 от ЗАНН от извършване на нарушението.
В настоящия казус от датата на
извършване на нарушението – 03.06.2018 г., до най-ранната дата, на
която е могъл да бъде издаден обжалваният в производството ЕФ – 18.03.2020г. /датата на получаване в ОД
на МВР – Пазарджик на декларацията,
подадена от Ал. Славков
– собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението/, е изминал период над една година и осем месеца, т.е. изминал е
давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който е една година от
извършване на нарушението. С това безспорно се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно
преследване срещу жалбоподателя
С.. Вярно е, че анулирането на първоначално издаденият ЕФ против
собственика на МПС и издаването на новия ЕФ против С. е
станало в изпълнение на регламентираната в чл.189, ал. 5 от ЗДП процедура,
което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства. В същото време обаче, провеждането на
тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен
от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на
нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба
относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по
ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН,
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаване на електронен фиш,
който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие /аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП/.
Действително е налице разлика между АУАН и НП от една страна и един ЕФ – от друга, но тя е относно формата на ЕФ,
неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш,
чийто ред на издаване, форма, реквизити и т.н. е регламентиран в специалния ЗДП. Сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДП, а
след след
като в конкретния казус, именно поради
провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице
електронен фиш, който не е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване
на процесния електронен фиш на Т.С., но след изтичането на една година от датата на извършване на самото
нарушение, което е недопустимо от гледна точка на по-дългия давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е основание за отмяната на санкционния акт.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К, № 3484066
за нарушение от 03.06.2018г., издаден от ОД на МВР-Пазарджик, с който на Т.О.С. ***, ЕГН **********,
на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1, т.3 и чл.21 ал.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: