№ 230
гр. Благоевград, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №785/24.10.2024 г., постановено по гр.д.№780/24г. по описа на РС
Благоевград, същият съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно
основание чл.124 от ГПК от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.**, чрез адв.Н. Л., срещу Община
Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.„Георги Измирлиев-
Македончето“ №1, представлявана от Кмета М.Б., за признаване за установено по
отношение на Община Благоевград, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание
придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 27231.3.7 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Еленово, община Благоевград, одобрени със Заповед №РД-
18-1352/26.07.2018г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: село Еленово, местност
„Арнаудско“, Площ: 951 кв. м. (деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно
предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на
земята: 6 (шеста), Номер по предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем);
граници на имота (съседи): 27231.3.1; 27231.3.2; 27231.3.3; 27231.3.5; 27231.3.10;
04279.627.164; 04279.627.163.
Подадена е въззивна жалба от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.
„Панайот Волов“ № 45, против Решение №785/24.10.2024 г. постановено по гр.д.№780/24г.
по описа на РСБлагоевград. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на атакувания
съдебен акт.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковата
претенция да бъде уважена. По реда на чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата
от въззиваемата страна – Община Благоевград, чрез юрк.Г.С.. С отговора се поддържат
съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се иска от съда да
потвърди атакуваното съдебно решение.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск - предявен от
надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение
е неправилно и следва да бъде отменено.
Съображенията за това са следните:
Производството пред РС е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК,
предявен от М. Т. Д., ЕГН **********, гр.**, чрез адв.Н. Л., срещу Община Благоевград,
ЕИК *********, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.„Георги Измирлиев- Македончето“ №1,
представлявана от Кмета М.Б., за признаване за установено по отношение на Община
Благоевград, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор 27231.3.7 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово,
община Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: село Еленово, местност „Арнаудско“, Площ: 951 кв. м.
(деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на територията:
Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста), Номер по
предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота (съседи):
2
27231.3.1; 27231.3.2; 27231.3.3; 27231.3.5; 27231.3.10; 04279.627.164; 04279.627.163.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Т. Д. е собственик на основание изтекла
придобивна давност на гореописания недвижим имот. Твърди се, че ищецът владее
необезпокоявано процесния имот повече от 29 години - от 1995г. до настоящия момент. В
тази връзка се твърди, че ищецът е имал приятел на име М., който по времето на социализма
работел в предприятие „Зърнени храни“, като отглеждал добитък за предприятието и за себе
си - около 300 броя телета. След продажбата на завод „Зърнени храни“ добитъкът,
собственост на завода, както и част от личния добитък на М. бил разпродаден заради
липсата на храна, която е идвала преди това от работещия завод, а с останалия му малък
брой добитък М. се преместил по река Струма в гр.Благоевград, в землището на с.Еленово и
се установил в с.Еленово до гр.Благоевград и там започнал да отглежда добитък за себе си.
Твърди се, че през 1995г. М. предложил на ищеца да отглежда добитък за себе си в неговото
стопанство и в тази връзка възникнал и въпросът как да се изхранва въпросния добитък.
Ищецът решил да отглежда сам царевица, която да служи за храна на добитъка, като за целта
била необходима земя, на която да се отглежда царевицата. Сочи се, че М. запознал ищеца с
негов съсед на име М.Г.С., който бил съсобственик на съседния имот с идентификатор
27231.3.5, стар номер (003005), находящ се в землището на село Еленово, местност
„Арнаудско“, като му казал, че до неговия имот имало пустеещ имот, който не се обработва
от никой. В тази връзка М.С. предложил на ищеца да засади с царевица процесния имот,
който бил пустеещ, за да може да произвежда фураж за своите животни. Твърди, че от този
момент (1995г.) ищецът започнал да владее и стопанисва процесния имот, като през
годините имотът бил заграден с телена мрежа. Твърди се, че през 2006г. ищецът купил от
М.С. и други наследници съседния имот с идентификатор 27231.3.5, стар номер (003005),
находящ се в землището на село Еленово, местност „Арнаудско“, с площ: 3350 кв. м., като от
този момент двата имота - процесния имот и имот с идентификатор 27231.3.5, били
оградени като един общ имот. Сочи се, че от 2011г. до към 2016г. процесният имот започнал
да се използва от ищеца като склад за строителни материали и през годините (от 2016г. до
2023г.) ищецът обработва имота и отглежда зеленчуци в него. Предвид продължителното и
необезпокоявано владение на имота повече от 29 години, се твърди, че ищецът предприел
действия за сдобиване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с което
същият е манифестирал обстоятелството, че е собственик на имота. В тази връзка на
23.01.2024г. ищецът подал молба-декларация за обстоятелствена проверка до Община
Благоевград, чрез която да се сдобие с удостоверение, доказващо, че имотът не е общинска
собственост. Сочи се, че от Община Благоевград издали на ищеца удостоверение, от което
било видно, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за
частна общинска собственост (АЧОС) №2594/26.07.2013г. Навежда се, че в АЧОС имотът
бил индивидуализиран с различна площ и граници, което пораждало съмнение за
идентичност между акта и процесния имот. От самия текст на АЧОС било невъзможно да се
установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че имотът е
общинска частна собственост, като в графа „правно основание“ на акта било посочено -
„чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с чл.25, ал.1 от
3
Закона за собствеността и ползването на земеделски земи“.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът М. Д. е собственик на
процесния поземлен имот. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на имота по
силата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за поземлен имот с
идентификатор № 27231.3.7, предмет на разглеждане в настоящото исково производство, е
съставен Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по
вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.peг.
№2910/31.07.2013г., като поземлен имот с №003007, с ЕКАТТЕ 27231 по картата на
възстановената собственост на землище с.Еленово, община Благоевград, находящ се в
местността „Арнаудско“, целият с площ 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: VI, при съседи/граници на имота: Имот
№003005, Имот №003003, Имот №003002, Имот №003001, Имот №000052, Имот №000059.
Твърди се, че Общината е придобила правото на собственост върху имота по силата на
закона - на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която норма общинска собственост са
земеделски имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите и юридическите лица,
като в приложното поле на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ се включвали земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както
и земи, които не са изкупени от ползвателите по реда и условията на §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Сочи се, че процесната територия, в която попада имота, предмет на настоящата
искова претенция, е такава по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя. С Протоколно решение
№1 от 10.05.2012г. Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ по землища. Видно от т.13 на протоколното решение, за землището на с.Еленово са
определени 9 (девет) броя имоти с обща площ от 67.934 дка. Видно от регистъра на имотите
и други кадастрални единици по вид собственост към 22.02.2012г., е че имот с №003007,
находящ се в м.„Арнаудско“, с начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 6
(шеста), с площ от 1 044 (хиляда четиридесет и четири) кв. м., е общинска собственост.
Навежда се, че за имот с идентификатор № 27231.3.7, предишен №003007, няма проведена
процедура при Община Благоевград за възстановяване правото на собственост върху имота
по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице, поради което имотът не е
заявяван за възстановяване по реда и сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не е бил
реституиран, поради което имотът не е принадлежал на физическо и юридическо лице. В
тази връзка се навежда, че изтеклата до 22.11.1997г., до влизане в сила на разпоредбата на
чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, придобивна давност не се зачита, както и не тече придобивна давност
за земеделски земи, за които административната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на
собствеността все още не е приключила. Придобивната давност за владеещия земеделска
земя, попадаща в земи по §4 ЗСПЗЗ, започва да тече от момента, когато е издадена заповедта
по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която приключва процедурата по възстановяването, като с
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, се заличавали всички правни последици, свързани с
владението до този момент. Сочи се, че за ищеца не се установява да е от категорията на
4
правоимащите, същият не се установява да е ползвател, нито пък собственик на процесния
земеделски имот, не е налице влязъл в сила акт, с който е приключила административната
процедура, поради което ищецът не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът е останал общинска собственост, поради
забраната за придобиване по давност, въз основа на мораториума върху придобивната
давност (спирането й), установен с разпоредбата на §1 Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр.
46 от 2006г.). Посочва се, че давността върху имоти частна държавна или общинска
собственост е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., след това е спряна и продължава да
тече отново след 08.03.2022г. По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
С Акт за частна общинска собственост №2594 от 26.07.2013г., вписан в Служба по
вписванията при PC - Благоевград под Акт №185, том IX, дело №1704/2013г., вх.рег.
№2910/31.07.2013г., е актуван като общински на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от
Закона за общинската собственост във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с №003007,
с ЕКАТТЕ 27231 по картата на възстановената собственост на землище с.Еленово, община
Благоевград, находящ се в местността „Арнаудско“, целият с площ 1 044 (хиляда
четиридесет и четири) кв. м., начин на трайно ползване: нива, категория на земята: VI, при
съседи/граници на имота: Имот №003005, Имот №003003, Имот №003002, Имот №003001,
Имот №000052, Имот №000059.
На 16.08.2006г. ищецът М. Т. Д. закупил съседния на гореописания поземлен имот - а
именно закупил земеделски имот №003005, с начин на трайно ползване - нива, с площ от
6.500 дка, шест категория, находяща се в местността „Арнаудско“, в землището на с.Еленово,
с ЕКАТТЕ 27231, при граници /съседи/ - имот №003008 - нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ,
имот №000042- пасище, мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №027003 - нива на земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №003004 - нива на наследници на Стойне Сандев Иванов, имот
№003003 - нива на наследници на Вангел Ангелов Стоилов, имот №003007 - нива на земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, имот №000059-полски път на Община Благоевград. Сделката е
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №22, том 3, рег.
№627б, дело №368 от 2006г.
От заключението на вещото лице инж.Валентин Юруков по изготвената съдебно-
техническа експертиза се установява следното:
Картата на възстановената собственост на землище с.Еленово е изработена в периода
1992-1999г. Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за района на експертизата и
околния район не съществуват предпоставки за възстановяване на собственост в
съществуващи на терена стари реални граници, поради което районът на експертизата
попада в терен, в който собствеността е възстановявана в нови реални граници, т.е. с план за
земеразделяне.
В приетия официален цифров вид на Картата на възстановената собственост - към
дата 10.07.1998г., в масив №003 не присъства показан въпросния по делото имот №003007, а
той е включен в границите на имот №003005, нива с площ от 7.544 дка, м.“Арнаудско“,
5
записана като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, стопанисвани от Общината /Приложение №4 към
експертизата/. Вещото лице е дало заключение, че от прегледа на скицата е видно, че имот
№003005 е остатъчен поземлен фонд, останал след настаняване на всички заявени в
местността имоти.
На по-късен етап през 2005г., във връзка с продължаване на процедурата по
възстановяване на имоти, имот №003005 е разделен на два имота, а именно №003005 с площ
от 6.500 дка, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на трето лице, и нов въпросен имот №003007 с
площ от 1.044 дка. Така разделените имоти са нанесени в КВС на 27.05.2005г., където
новият имот №003007 е записан като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ /Приложение №5/.
През 2008г. на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с Протоколно решение №3 от
25.07.2008г. на комисия, определена и назначена със Заповед №РД-10-079 от 13.06.2008г.,
изменена със Заповед №РД-10-111 от 25.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, са
определени по землища имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в
собственост на Община Благоевград. Това протоколно решение е одобрено със Заповед
№РД-10-121 от 28.07.2008г. на Директора на ОД“З“ Благоевград. В Приложение №1 към
Раздел I, т.1 към решението, в частта за землище с.Еленово присъства имот №003007, нива
от 1.044 дка, който имот като остатъчен поземлен фонд е предаден на Община Благоевград.
Така предадените имоти са записани като общинска собственост в КВС на 16.11.2009г.
През 2012г. по искане на Община Благоевград, на основание чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, с
ново Протоколно решение №1 от 10.05.2012г. на комисия, определена и назначена със
Заповед №РД-08-140 от 03.05.2012г. на Директора на ОД“З“ Благоевград, са определени по
землища допълнителни имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, които да бъдат предадени в
собственост на Община Благоевград. В Приложение към решението в частта за землище
с.Еленово отново присъства имот №003007, нива от 1.044 дка, който имот като остатъчен
поземлен фонд е предаден на Община Благоевград. При действието на КВС на този етап, на
26.07.2013г. от страна на Община Благоевград е съставен Акт за частна общинска
собственост №2594 от 26.07.2013г.
По одобрената със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. КККР на землище с.Еленово,
районът на експертизата, а именно имот №003007 по КВС на с.Еленово, е идентичен на
поземлен имот с идентификатор 27231.3.7 по КККР. Площта на имота е намалена от 1044
кв.м. на 951 кв.м., тъй като при изработване на КККР е била съобразена новоопределената
землищна граница между гр.Благоевград и с.Еленово, която пресича имот №003007 и отнема
част от него. В КК формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността не
са променени.
В хода на производството са допуснати и събрани гласни доказателства, от които се
установява следното: От показанията на св.Любомир Д., че от 1995г. ищецът се грижи за
имота, около 1994г.-1995г. е отглеждал коне в същия, след това е правил опити да отглежда и
царевица, в имота е съхранявал и строителни материали, коси трева в имота.
Св.Иван Безински сочи, че след 1995г. имотът непрекъснато се е поддържал от ищеца,
6
който първите 3-4 години садил царевица, а след това косял трева за животни и го
поддържал във вид на ливада.
Въззивният съд намира, че показанията на свидетелите са безпротиворечиви и
логични относно обстоятелствата установяване на фактическа власт от ищеца,
местоположение на имота, който е владял ищеца и следва да бъдат кредитирани.
Въззивният съд намира от правна страна следното:
В решение № 212/06.02.2017 г. по гр. д. № 1493/2016 г. на ВКС, I г. о. е прието, че
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя,
останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.
Като административен орган на поземлената собственост, ОСЗ има задължение не само да
признае правото на възстановяване на собствеността на правоимащите лица, които са я
сезирали, но и да довърши докрай предвидената в закона процедура като определи
границите на възстановените имоти по картата на възстановената собственост. Тълкуването,
че невъзстановени земи са тези, за които не е приключила процедурата по възстановяването
им, би довело до накърняване на правата на правоимащите лица, които имат легитимно
очакване за възстановяване на земите им в реални граници . След като ОСЗ с принципно
решение им е признала това право, не би следвало окончателното реституиране на земите да
зависи от ефективността на нейната работа. Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за
възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от
общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В
решение № 203 по гр. д. № 1703/2016 г. на ВКС, I г. о., постановено след допускане на
касационното обжалване по настоящото дело, също е прието, че общината става собственик
след влизане в сила на плана за земеразделяне само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които
не са заявени за възстановяване в законните срокове.
Считано от датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г. / имотът е подлежал на
възстановяване преди колективизацията. Следователно по отношение на него не е
приложимо спирането на давността по силата на мораториума, въведен с пар. 1 от ЗД на ЗС
считано от 31.05.2006 г. Едва след като имотът е преминал в собственост на общината през
2005 г. давността е спряла да тече до 08.03.2022 г. по силата на цитираната разпоредба във
всички нейни последващи редакции.
В Определение № 2613 от 29.05.2024г. на ВКС по гр.дело № 3645/2023г. Iгр.о. е
посочено, че според първоначалните редакции на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците,
а след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост. В случая общината не е придобила процесния имот по давност при
7
действието но посочената редакция на разпоредбата, тъй като не го е стопанисвала –
същият е владян от ищеца. От 22.11.1997 г. след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ,
заличаваща изтеклата до тази дата придобивна давност за имоти, собствеността върху които
се възстановява по ЗСПЗЗ, в полза на ищеца е могло да тече давност за придобиване правото
на собственост върху имота на оригинерно основание.
След изменението на разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.13 от 09.02.2007 г.
останалата незаявена земеделска земя става общинска собственост от влизането в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници. В случая това е 27.05.2005г. При действието на чл.86 ЗС в различните му редакции,
за придобиването по давност на кооперативна и общинска собственост е била налице
законова забрана, отпаднала с изменението на чл.86 ЗС ДВ бр.33 от 27.04.1996 г. В случая
давността в полза на ищеца е започнала да тече от 22.11.1997 г., но по силата на
мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006 г.), давността е спряла да тече от
31.05.2006 г., след като на 27.05.2005г. имотът е станал общинска собственост и е обхванат
от мораториума, въведен от 31.05.2006 г. Със следващи удължавания на мораториума
давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31.12.2022 г.
Разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД ЗС (ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и
на § 2 от ЗР на ЗИД ЗС (ДВ бр. 7/2018 г.) са обявени за противоконституционни с решение №
3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.)
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила.
Съгласно решение № 3 от 28.04. 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага спрямо правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, поради което настоящият съд, разглеждащ висящия пред него правен
спор, следва да не приложи противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр.
7/2018 г.) и да зачете изтичането на придобивна давност за периода от 01.01.2018 г. до
18.01.2018 г. включително. След обнародването на поредното изменение на § 1, ал. 1 ЗД ЗС в
ДВ, бр.7 от 19.01. 2018 г. давността отново е спряна до влизането в сила на решението на
КС, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна - три дни след обнародването
му в ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г. – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ. Изтеклата след 08.03.2022 г.
придобивна давност може да се зачете в настоящото производство, доколкото устните
състезания пред въззивния съд са приключили на 06.03.2025 г. Налага се извод, че за
периодите, през които е текла придобивна давност за процесния имот, ищецът е придобил
правото на собственост върху същия, тъй като общият период на давностно владение е
повече от десет години.
Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. Ищецът не може
да прекъсне собствената си придобивна давност. Тази давност може да бъде прекъсната с
8
насрещен иск на собственика на вещта, какъвто не е предявен / Решение № 99 от
10.05.2013г. по гр.д.№681 по описа за 2012г., ВКС, I гр.отделение/.
Съгласно последователната съдебна практика /в този смисъл Решение № 262 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 31 от 8.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4539/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 2 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1117/2018 г., II г. о., ГК/ в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие
на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено
упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да
може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло
чужд имот е придобита при липса на основание /т. нар. завладяване/ то според презумпцията
на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.
е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика,
тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение,
съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане. Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването й и ползва владелеца дори в отношенията му със собственика. В тежест на
последния е да установи наличие на основание за упражняване на фактическата власт, т. е.,
че вещта е държана за другиго. Само ако се установи наличието на такова основание
упражняващото фактическата власт лице ще следва да доказва по категоричен начин чрез
пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си,
противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение, т. е., че е налице
владение. В противен случай установената в чл. 69 ЗС презумпция го ползва, като щом е
доказан фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота, то за осъществил се
следва да се приеме и предполагаемият се факт на наличие на намерение същият да се
държи като свой.
От показанията на свидетелите се установява, че имотът е завладян от ищеца 1995г. и
към момента се намира в негово владение.
Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, включително и в частта за
разноските, а исковете по чл.124 ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските:
При изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК има въззивникът, който е направили своевременно искане за присъждането им и са
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение пред първа инстанция в
размер на 800 лв. и 66.30 лв. държавни такси първа инстанция и 25 лева дт въззивно
обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №785/24.10.2024 г. постановено по гр.д.№780/24г. по описа на РС
Благоевград, включително и в частта на разноските и виместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Благоевград, че М. Т. Д.,
ЕГН **********, гр.**, е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор 27231.3.7 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово,
община Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителен
директор на АГКК, с адрес: село Еленово, местност „Арнаудско“, Площ: 951 кв. м.
(деветстотин петдесет и един квадратни метра), Трайно предназначение на територията:
Земеделска, Начин на трайно ползване: Нива, Категория на земята: 6 (шеста), Номер по
предходен план: 003007 (нула нула три нула нула седем); граници на имота (съседи):
27231.3.1; 27231.3.2; 27231.3.3; 27231.3.5; 27231.3.10; 04279.627.164; 04279.627.163.
ОСЪЖДА Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.Благоевград, 2700, пл.
„Георги Измирлиев- Македончето“ №1, представлявана от Кмета М.Б., ДА заплати на М. Т.
Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул**, сумата от 891.30 лева – разноски за първа и
въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10