№ 68
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело
за възобновяване № 20212000600101 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденото лице П. К. П., се явява лично.
Явява се адв. Д.М., определен от Съвета на Адвокатска колегия-
Бургас за осъществяване на правна помощ на осъдения П. по искане на БАС.
За искателя Главен прокурор на Република България се явява
Зам.апелативен прокурор - К..
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам против да бъда защитаван от адв. Д.М..
Съдът като взе предвид, че осъденото лице П.П. се намира в
Затвора-Бургас и по смисъла на закона се явява задържан под стража, намира
че защитата му от професионален адвокат е задължителна на основание чл.
94, ал. 1, т. 6 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения П..
НАЗНАЧАВА за служебен защитник адв. Д.М. от Адвокатска
колегия-Бургас.
1
АДВ. М.: Запознал съм се с делото. Подготвил съм защитата. Да се
даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша страните намери, че няма процесуални пречки
за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Дава думата по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам искането
на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 50/2021 г. по описа на РС-Сливен и отмяна на определението от
24.02.2021 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в
съдебното производство в частта, в която е определен първоначалният режим
на изтърпяване на наложеното на осъденото лице П.П. наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 6 месеца, по изложените в него съображения.
Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК от
оправомощено за това лице по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт,
който принципно не може да бъде проверен по касационен ред, поради което
е процесуално допустимо.
Искането е основателно и моля да го уважите. При постановяване на
влезлия в сила съдебен акт са допуснати съществени нарушения на
разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като
изцяло се присъединявам към аргументите, изложени в него.
На първо място, диференцираната процедура по Глава ХХIХ от НПК
не освобождава съдът от задължението да прецени съответствието на
клаузите на споразумението със закона и това изрично му е вменено с
2
разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. В частта на съдебния акт, в която е
одобрено постигнатото между страните споразумение относно определяне на
първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия П. К. П.
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, е допуснато
нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим се определя в случаите, в които не са
налице предпоставките за определяне на първоначален „строг“ или
„специален“ режим, като по изключение, в ал. 3 е регламентирана
възможност при наличието на предпоставките за определяне на по-тежък
„строг“ режим на осъденото лице да бъде определен по-лекият „общ“ режим,
но само ако същото не е с висока степен на обществена опасност, което
изисква излагане на мотиви за това.
В конкретния случай, видно от приложената справка за съдимост,
безспорно е установено, че П. К. П. е осъждан многократно с влезли в сила
съдебни актове, като на 17.07.2020 г. е изтърпял ефективно наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца по НОХД № 354/2019 г. по описа
на РС-Сливен.
С атакуваното в определена част Определение от 24.02.2021 г. по
НОХД № 50/2021 г., той е осъден за умишлено престъпление по чл. 354а, ал.
3, предл. 2, т. 1 от НК, извършено на 12.11.2020 г. От гореизложеното е видно,
че деянието по последното дело е извършено по-малко от 5 години след
изтърпяване на предходното наказание „лишаване от свобода“, поради което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС режимът на изтърпяване
следва да бъде „строг“, а не „общ“. В случая не са налице основания за
приложение на изключението, регламентирано в чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС,
защото наличието на предходни осъждания, последователността на
извършените престъпни деяния с висока степен на обществена опасност по
тях и изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ установяват, че
осъденото лице П. е с висока степен на обществена опасност.
Нарушението е съществено, защото в конкретния случай
материалния закон е приложен неправилно, което обосновава касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
3
На следващо място, одобрявайки споразумението, съдът се е
отклонил от задълженията си по чл. 382, ал. 7 от НПК и е допуснал
съществено нарушение и на процесуалния закон по смисъла на ал. 1, т. 2 от
горепосочената разпоредба. Същият не е преценил съответствието на
клаузите на споразумението със закона и не е констатирал
незаконосъобразността при определяне на режима на изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради което е следвало да
предложи промяна в споразумението или да откаже да го одобри с това му
съдържание.
Предвид гореизложеното, моля да уважите искането на Главния
прокурор на Република България като възобновите наказателното
производство по делото, отмените Определение от 24.02.2021 г. по НОХД №
50/2021 г. по описа на РС-Сливен в частта, в която е определен първоначален
режим „общ“ на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“
и върнете делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на съда по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 от НПК.
В тази насока е и трайно установената съдебна практика - Решение
№ 246/17.12.2018 г. по Н.Д. № 927/2018 г. на Първо Н.О. на ВКС; Решение №
92/16.03.2010 г. по Н.Д. № 748/2009 г. на Трето Н.О. на ВКС; Решение №
178/10.12.2020 г. по Н.Д. № 695/2020 г.на Второ Н.О. на ВКС и много други,
както и практиката на настоящия съд - Решение по НВОХД № 75/2021 г. по
описа на АС-Бургас.
АДВ. М.: Считам искането за допустимо, а по същество за
неоснователно.
В конкретния случай искането за възобновяване е направено на
19.04.2021 г. по отношение на съдебен акт с последици на влязла в сила на
24.02.2021 г. присъда, като с оглед изчисляването на срока в месеци и
присъствието на прокурор в съдебното заседание, на което е одобрено
постигнатото споразумение, срокът е изтекъл на 24.03.2021 г. и е несъмнено,
че той не е спазен.
Не е налице неяснота в разпоредбата на чл. 421, ал. 2 от НПК,
съгласно която Главният прокурор е длъжен да направи искането в
4
едномесечен срок, като вътрешните взаимоотношения между различните
звена на прокуратурата, са ирелевантни по отношение на момента на
узнаване. Да се приеме обратното би означавало, че законово ограниченият
срок съществува формално, зависим от желанието на органите, които трябва
да го спазват и че на практика това правомощие на прокуратурата е
безсрочно. Подобно разбиране считам за разрез със смисъла вложен в
разпоредбата, както и че ще доведе до неравнопоставеност между
упражняване правата на осъдените и правомощията на прокуратурата.
Считам искането за неоснователно поради липса на пороците по чл. 348 от
НПК от гледна точка на липса на актове на прокуратурата във връзка с
параметрите на споразумението предложено от нея и поведението на
представителите в производството пред съда.
Най-вече считам искането за неоснователно поради липса на
оплаквания във връзка с приложението на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС при
постановяване на присъдата и липсата на твърдение в искането, свързани със
степента на обществената опасност на лишения от свобода.
Собствено, считам, че въпреки наличието на предишни осъждания,
същите не са свързани с извършването на тежки престъпления, като
последното деяние, по повод на което е настоящото производство, с оглед на
обстоятелствата по установяването му, не сочи висока обществена опасност
на дееца, който е имал и безупречно поведение в съдебното и досъдебното
производство, както и липсват данни за наложени наказания в срока на
изтърпяване на присъдата. Считам и, че едно утежняване на условията на
изтърпяване на наказанието, което очевидно, ако бъде наложено, ще съвпадне
с периода на включване на осъдения в програмата за подготовка за живот на
свобода, не би могло да способства за постигане на целите заложени в чл. 36
от НК и най-вече на индивидуалната превенция, особено ако се отчете
фактът, че лишеният от свобода П. не би могъл да свърже неблагоприятните
последици, които ще настъпят за него със свое противоправно поведение.
По изложените съображения, моля да оставите искането за
възобновяване на делото без уважение.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах, че съм тук
5
заради режима.
Съгласен съм с това, което каза моят адвокат. Присъединявам се
изцяло към неговото становище.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Искам режимът да ми остане
така, както е в момента.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6