Решение по дело №7/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 105

гр. Видин, 26.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и шести май

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

7

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на К.П.Ц. *** против Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което отхвърля жалбата, като неоснователна и потвърждава разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, в частта му относно незачетения ѝ осигурителен стаж и доход при работодателя ЕТ„Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 10.02.2004г.

Поддържа се от жалбоподателя, че решението на административния орган е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не са налице основания да не бъде взет предвид положеният от нея труд при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, само поради това, че фирмата е неоткриваема и не може да бъде установен контакт със собственика ѝ. Посочва, че са налице достатъчно доказателства за това, че тя е работила по трудово правоотношение при ЕТ за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г., поради което и трудовият и стаж при този работодател следва да бъде зачетен при определянето на пенсията ѝ.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане, в частта му, с която жалбата ѝ и по отношение на ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ е отхвърлена и трудовият ѝ стаж и доход при този работодател не е взет предвид при отпускането на пенсията ѝ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директора на ТП на НОИ Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Доказателствата от административната преписка и събраните допълнително такива по делото установяват, че с Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена жалбата против разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, в частта, в която на жалбоподателката не е зачетен осигурителен стаж и доход при работодателя ЕТ„Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 10.02.2004г. По силата на това разпореждане на жалбоподателката е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.05.2019г. пожизнено по чл.99,ал.1,т.2,б.“д“ от КСО вр. с § 22ц,ал.2 от ПЗР на КСО. Според него общият осигурителен стаж превърнат в III – та категория труд възлиза на 37години, 07 месеца и 08 дни.

Със заявление вх. № 2113-05-245 от 17.05.2019г. жалбоподателката е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заявлението, под страх от наказателна отговорност, изрично и собственоръчно е декларирала, че не получава друга пенсия по пенсионна преписка, че не получава пенсия от друга държава, че не се осигурява в друга държава, че не работи по трудов договор, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава.

Към заявлението са приложени Удостоверение УП – 2 № 995 от 16.05.2019г., издадено от ТПК „Боян Чонос“, гр. Видин, трудови книжки и заповед №3 / 17.05.2019г. за прекратяване на трудов договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № ********** от 29.05.2019г. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Видин на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.05.2019г. в минимален размер на основание чл.70,ал.12 от КСО.

С писмо изх. № 2113 – 05 – 245# 1 от 22.05.2019г. до ТПК „Боян Чонос“, гр.Видин е поискана информация във връзка с установени различия в подадените данни.

Във връзка с горното са изготвени необходимите документи от ТПК „Боян Чонос“, гр.Видин, които са предоставени на РУ“СО“ Видин с придружително писмо вх. № 2113 – 05 – 245# 5 / 03.06.2019г. Към него са приложени потвърдително писмо и УП 3, изх. № 626/ 03.06.2019г., с което е извършена корекция, като за периода 19.04.2000г. – 23.05.2000г. е прието, че лицето е било в неплатен отпуск, поради което и периодът не се зачита за трудов стаж.

Във връзка с проверка на осигурителен стаж и доход на лицето е приложена кореспонденция, от която е видно, че до ТП на НОИ – София град е било изпратено писмо от 22.05.2019г., касаещо периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г. при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, както и дали лицето има изплатено обезщетение за периода от 16.02.2004г. до 16.03.2004г. от същия осигурител. В отговор е получено писмо от ТП на НОИ – София град, с изх. № 1029 – 21 – 9197#2 от 20.09.2019г., в което се посочва, че контакт с Валентин Ангелов не е осъществен, поради което не е установено по безспорен начин, че относно ЕТ е изпълнен фактическия състав на чл.31,ал.4 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

Към преписката е приложен и опис на осигурителния стаж на К.Ц., изготвен към 03.09.2019г. и 04.09.2019г., от който е видно, че зачетеният ѝ от ТП на НОИ осигурителен стаж е както следва : 22 години, 7 месеца и 8 дни в ТПК Боян Чонос, гр.Видин, считано от 25.11.1977г. – 18.04.2000г. и от 24.05.2000г. до 09.08.2000г.; приравнен на осигурителния стаж за срок от 1 година – 16.03.2004г. до 16.03.2005г., вписана като безработно лице в Бюро по труда и 14 години, за периода от 17.05.2005г. до 17.05.2019г., отново в ТПК Боян Чонос, гр.Видин. Прието е, че общият ѝ осигурителен стаж, превърнат в III – та категория труд е 37г., 07м. и 8 дни.

Въз основа на горните документи е издадено и обжалваното разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, с което е определен и размерът на личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от приложените писмени доказателства е, че жалбоподателката е работила за периода м.август 1976г. – м.май 1977г. ДИП „Вида“ /„Вида стил“ АД/, гр.Видин, както и за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г. при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, гр.Видин.

От разпореждането се установява, че тези периоди не са взети предвид като осигурителен стаж и доход, при определянето на личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин е получено от жалбоподателката на 23.10.2019г.

С жалба вх. № 1012 – 05 – 62 / 15.11.2019г. въпросното разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ. С жалбата е поискано преразглеждане на разпореждането, като се вземат предвид описаните периоди, през които е полагала труд и е получавала трудово възнаграждение в ДИП „Вида“ / „Вида стил“ АД/ и ЕТ „Диди Валент - Валентин Ангелов“, гр.Видин.

С вх. № 2121 – 05-12 / 21.11.2019г. е подадено Заявление от жалб. К.Ц., към което е приложено удостоверение изх. № 5507-06-922/ 11.11.2019г. от ТП на НОИ Враца, в което е описан осигурителния стаж на лицето във „Вида стил“АД, гр.Видин.

Впоследствие във връзка с обжалваното разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин по реда на чл.117,ал.2 от КСО, е постановено Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин е отменено и е постановено да се направи преценка за размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, съгласно мотивите, посочени в решението.

От своя страна според мотивите на решението периодът, през който е полаган труд при осигурителя „Вида стил“ АД, гр.Видин, считано от м.11.1976г. до м. май 1977г., незачетения трудов стаж следва да се зачете за такъв, поради наличието на писмени доказателства за това и удостоверяване на същия стаж при извършената проверка.

По отношение на осигурителния стаж при осигурителя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, гр.Видин в мотивите е посочено, че за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г. не може да бъде зачетен и включен при определяне на действителния размер на пенсията, тъй като липсват данни за осигурителен доход в регистъра на осигурените лица, няма доказателства, че заплатите са начислени и изплатени по разплащателните ведомости и не е установен контакт с осигурителя. Лицето не разполага с трудов договор, допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване на трудов договор.

Посочено е също така и че за установяване на горните обстоятелства са предприети действия по установяване на контакт с осигурителя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, но такъв не е осъществен. Поради това е прието, че е изпълнен фактическия състав на чл.31,ал.4 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, поради което и не следва посоченият период да бъде зачитан и взет предвид при определянето на личната пенсия на лицето.

По делото са представени и приети като писмени доказателства: разпореждане № 903/ 16.04.2004г. на РУ“СО“ Видин, от което е видно, че на К.Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.03.2004г. до 15.03.2005г. в размер на 140 лева, месечно. В същото разпореждане е описано, че лицето е с прекратено правоотношение от 16.02.2004г. по реда на чл.328,ал.1,т.3 от КТ и е подлежала на задължително осигуряване за всички осигурителни рискове за периода от 16.04.2003г. до 16.02.2004г.; служебна бележка от 16.02.2004г. от ЕТ за полученото от лицето трудово възнаграждение за периода от 01.07.2003г. до 31.12.2003г., за м. октомври 2000г. и за 6 месечен период от м.декември 2000г. до м. май 2001г.

Трудовият стаж на лицето, както и възнаграждението ѝ, във връзка с трудовия ѝ договор с ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ са надлежно нанесени в трудовата ѝ книжка.

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е приета, като компетентно изготвена. Според заключението на вещото лице трудовият стаж на лицето при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ е 3 години, 3 месеца и 10 дни, като осигурителният ѝ доход за периода на база МРЗ е 3 962,00 лева. Вещото лице е посочило, че е направен опит да се запознае с документите и справките, които са били приложени към издаденото разпореждане № 903 / 16.04.2004г. за отпуснато парично обезщетение за безработица, но се е оказало, че те не се съхраняват към момента, тъй като са унищожени с акт от 24.04.2017г., тъй като срокът за съхранението им е изтекъл.

По делото са разпитани и свидетели, които установяват факти и обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение на лицето при осигурителя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“.

Пред настоящата инстанция е представено и разпореждане от 27.12.2019г., с което са взети предвид обстоятелствата във връзка с трудовия и осигурителен стаж и доход от ДИП “Вида“ /Вида стил“ АД/, гр.Видин, като същият е зачетен и в разпореждането е посочено, че общият ѝ осигурителен стаж възлиза на 38 години, 1 месец и 18 дни, съобразно отменителната част на обжалваното по настоящото дело решение на Директора на ТП на НОИ Видин.

Решение № № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин е надлежно изпратено и получено от жалбоподателката. Жалбата до административния съд е подадена на 31.12.20019г., чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт – Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, в частта, с която отхвърля жалбата и потвърждава разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, относно незачетения ѝ осигурителен стаж и доход при работодателя ЕТ„Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 10.02.2004г. и е подадена от субект, имащ правен интерес от обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК при проверката за законосъобразност на един административен акт съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл.146 от АПК.

При осъществяване на контрол на административния акт в описания по – горе обхват, според съда обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО.

В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата се явява и основателна по следните съображения:

Не се оспорва приетата по делото фактическата обстановка, която се свежда до това, че Ц. е подала заявление вх. № 2113-05-245 от 17.05.2019г., с което е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към заявлението е представила различни документи за осигурителен /трудов/ стаж, между които 2 броя трудови книжки, удостоверения за брутното трудово възнаграждение за определяне размера на пенсия за различни периоди. С разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин е изменена личната пенсия на Ц., считано от 17.05.2019г. - датата на подаване на заявлението, като ѝ е зачетен следния общ осигурителен стаж от трета категория труд – 37 години, 7 месеца и 8 дни, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж.

От разпореждането и въз основа на представените документи се установява, че на Ц. не е зачетен трудовият и осигурителен стаж и доход при двама от работодателите ѝ, а именно в ДИП “Вида“ /Вида стил“ АД/, гр.Видин за периода от м.11.1976г. до м.май 1977г. и при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Видин, пред когото са представени допълнителни доказателства за трудовия и осигурителен стаж при двамата работодатели.

При постановяване на решението си Директора на ТП на НОИ Видин е взел предвид допълнителните доказателства, както и резултатите от извършените проверки на двамата работодатели, като с решението си е отменил разпореждането в частта, касаеща трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателката в ДИП “Вида“ /Вида стил“ АД/, гр.Видин за периода от м.11.1976г. до м.май 1977г. и е постановил, че този стаж, следва да бъде зачетен при отпускането на действителния размер на пенсията. Това е и сторено, видно от представеното впоследствие, в хода не делото, разпореждане от 27.12.2019г. на Ръководител „ПО“.

В частта относно трудовото правоотношение на жалбоподателката при ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г., трудовият и осигурителен стаж на лицето отново не е зачетен. Като мотив за това е посочено, че за този период няма подадени данни в Регистъра на осигурените лица на НАП от този осигурител, както и че въпреки изпратените писма за извършването на проверка на трудовоправната документация на същия, той не е открит и такава проверка не е извършена. Според административния орган лицето не е представило нито трудови договори, нито фишове за изплатени възнаграждения, които да доказват размера на получаваното от лицето трудово възнаграждение, като не било ясно и по какъв начин са оформени и трудовите книжки на работниците. От това не ставало ясно и дали отразените в трудовата книжка възнаграждения са реално изплатени и дали положените подписи са на управителя на фирмата. Представените служебни бележки също не е ясно дали отговарят на действителното положение.

Посочва се, че съгласно чл.70а,ал.4 от КСО при определяне на осигурителния доход за периода до 31.12.2006г. за лицата по чл.4,ал.1 и ал.2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, както и че според чл.38,ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, той се изчислява в дни, месеци и години. Съответно и за да се зачете времето за осигурителен стаж, работниците следва да са получили възнаграждение не по – малко от минимално установеното за страна за съответната продължителност.

Според съда при издаване на оспорения акт са допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният орган в изпълнение на разпоредбите на АПК не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и обстоятелствата във връзка с акта. Във връзка с направената проверка за правилното приложение на материалния закон в производството по издаване на оспорваното решение, настоящият състав счита, че материалноправните разпоредби на закона не са приложени правилно към фактическата обстановка.

С разпореждането, потвърдено с оспорваното решение на Директора на ТП на НОИ, Видин, в частта, в която осигурителният стаж на Ц. за периода 01.10.2000г. – 16.02.2004г. неправилно не е зачетен, поради посочените по – горе обстоятелства, като цяло според пенсионния орган поради това, че не са изяснени фактите. Съдът намира, че в случая административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата във връзка със стажа на лицето за този период, като при необходимост е могло и е следвало да изиска от лицето да представи допълнителни доказателства за отстраняване на неяснотите. Настоящият състав намира, че въз основа на представените в пенсионната преписка на лицето доказателства, както и в допълнителните такива представени пред съда, може да се направи заключение, че осигурителният стаж на Ц. за периода 01.10.2000г. – 16.02.2004г. следва да бъде зачетен за ІІI-та категория труд.

Към пенсионната преписка е била представена трудовата книжка на лицето, която е надлежно оформена и няма основание да не бъде приета като доказателство по делото. Копие от нея е прието и в съдебното производство. Тя не е оспорена по надлежния ред, приета е като доказателство по делото и вписванията в нея няма основание да не бъдат приети за достоверни. Следва да се има предвид, че трудовата книжка на лицето е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, съгласно чл.347 от Кодекса на труда. В този смисъл и вписванията в нея включително и за заеманата длъжност от лицето, датата на постъпване на работа, датата на прекратяване на трудовото правоотношение, уговореното трудово възнаграждение, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж и др. са данни, които няма основание да не бъдат приети за верни. Обстоятелствата във връзка със съществувалото трудово правоотношение, респ. полагания труд от лицето при работодателя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г. се потвърждават и от представените писмени доказателства – служебни бележки и разпореждане № 903 / 16.04.2004г. на ръководител на осигуряването за безработица при РУ“СО“ Видин, както и от свидетелските показания на разпитаните в с.з. свидетелки Николова и Флорова. Представените по делото служебни бележки, както и разпореждания, не са оспорени по надлежния ред, приети са като писмени доказателства по делото и също няма основание да не бъдат кредитирани. Още повече, че както писмените доказателства, така и свидетелските такива, не си противоречат, а напротив взаимно се допълват. В същия смисъл е и изготвеното по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

Безспорно е, че жалбоподателката не разполага с трудовия си договор, сключен с работодателя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, както и със заповедта за прекратяване на правоотношението си с него, но индиция за съществуването на това правоотношение е и разпореждане № 903 / 16.04.2004г. на ръководител на осигуряването за безработица при РУ“СО“ Видин, което е издадено именно във връзка с прекратеното ѝ трудово правоотношение с ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“, във връзка с което тя е получавала обезщетение за безработица за период от една година, който период е зачетен като трудов стаж от административния орган при определянето на личната ѝ пенсия. Това разпореждане е издадено от служител при административния орган. Според вещото лице преписката и приложените към нея документи, които са били съхранявани в РУ“СО“ Видин са били унищожени поради изтекъл срок на съхранение и няма как да бъдат предоставени, но безспорно е, че такива са съществували, за да бъде издадено това разпореждане и да придобие жалбоподателката право на обезщетение при безработица за периода след прекратяване на правоотношението ѝ именно със спорния работодател.. Що се касае до представените служебни бележки, то следва да се има предвид, че те са издадени за конкретни периоди и са били представени на различни институции, като едната от тях има и изх. № 01 / 16.02.2004г., т.е. има изх. № и дата, както и надлежен издател. Всички те са с посочен издател и са издадени за конкретни периоди, във връзка с трудовото ѝ правоотношение при работодателя ЕТ „Диди Валент – Валентин Ангелов“.

Не на последно място не може да бъдат пренебрегнати и вписванията в трудовата книжка, които безспорно удостоверяват трудовия стаж на лицето, като в същата книжка се съдържат всички необходими реквизити, съобразно разпоредбата на чл.349,ал.1 от КТ, съответно тя е доказателство за трудовия стаж, работодателя, момента на постъпване на работа, момента на прекратяване на трудовото правоотношението, възнаграждението, което е получавала, както и длъжността, която е изпълнявала.

Невъзможността на административния орган да се свърже с този работодател, за да може да извърши проверка на трудовоправната му документация не следва да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателката и да и нанася допълнителни вреди, тъй като това не се дължи на нейно недобросъвестно поведение. В същия смисъл следва да се тълкува и липсата на данни в Регистъра на осигурените лица на НАП от този осигурител, тъй като това не се дължи на виновно поведение на жалбоподателката.

Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1,т.1 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. В трудова книжка № 3 стажът на Ц. е заверен за периода 01.10.2000г. – 16.02.2004г. Това, че работодателят - осигурител е възможно да не е изплатил дължимата работна заплата (или е изплатил само част от нея) и не е внесъл осигурителни вноски, не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО този осигурителен стаж следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Текстът на чл.38,ал.2,т.3 от НПОС се отнася за времето преди 31.12.2006г., според който осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. Цитираните текстове на НПОС следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с разпоредбата на чл.9,ал.1,т.1 от КСО, която е от нормативен акт от по-висока степен, съгласно принципа, установен в чл.5,ал.1 от АПК. Видно от приобщената към административната преписка трудова книжка на лицето, неправомерно административният орган не е зачел за осигурителен стаж времето, през което Ц. е работила по трудов договор при ЕТ за периода от 01.10.2000г. до 16.02.2004г., тъй като били заплащани реалните трудови възнаграждения, а аванси, и поради неизплащане на заплати, което е лишило лицето от зачисляване на повече от три години осигурителен стаж при наличие на положен от нея труд.

Следва да се посочи също, че цитираната разпоредба на  чл.70а,ал. 4 от КСО се отнася до определяне на осигурителния доход, а не на осигурителния стаж за периода до 31 декември 2006г. на лицата, полагали труд, което е довело и до неправилното изчисляване на осигурителния стаж на Ц. от страна на органите на ТП на НОИ – Видин.

Относно осигурителния стаж през този спорен период намират приложение разпоредбите на раздел V - Установяване и зачитане на осигурителния стаж и осигурителния доход, от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /тогава със заглавие Наредба за пенсиите/, която в 37, ал. 1, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 21/2000 г., предвижда, че за осигурителен стаж след 01.01.2000 г. се зачитат периодите, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. В случая е установено безспорно, че Ц. е работила по трудово правоотношение, но не е изяснено дали работодателят и е изплащал трудовото възнаграждение в пълен размер, съответно и дали е внесъл дължимите осигуровки. Върху подлежащите на изплащане трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски, поради което е изпълнено едно от алтернативно предвидените изисквания по посочената разпоредба. Неоснователно в писмената защита се поддържа довода за непризнаване на осигурителния стаж на основание разпоредбата на чл.38,ал.2, т. 1 от същата наредба, в която е предвидено, че за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с КТ или с друг закон нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на МС намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време. Тълкуването на израза „получили възнаграждение“ не следва да е буквално, тъй като това противоречи на разума на закона, както и на основни конституционни принципи като правото на труд и заплащане, съответстващо на извършената работа, правото на социално осигуряване, на равно третиране и т. н. Подобно тълкуване би довело до лишаване на лицата от основни конституционни права поради независещи от тях причини - поведение на техния работодател, което е недопустимо.

Предвид горното, съдът намира, че административният орган неправилно е приложил материалния закон и адмнистративно - производствените правила към фактите по случая, поради което с Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин неправилно и незаконосъобразно е оставено в сила Разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, в частта му относно незачетения ѝ осигурителен стаж и доход при работодателя ЕТ„Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 10.02.2004г. Съдът намира, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и жалбата срещу него е основателна.

Преписката следва да се върне на компетентния да се произнесе по нея административен орган съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода от делото на жалбоподателката се дължат и направените разноски за адвокатско възнаграждение – 300 лева, за възнаграждение на вещо лице – 150 лева и внесена Д.Т. за удостоверение – 5 лева, в общ размер на 455 лева.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, Съдът

                             Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153 – 05 – 18/ 13.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ 10.10.2019г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ – гр.Видин, в частта му относно незачетения осигурителен стаж и доход на К.П.Ц. при работодателя ЕТ„Диди Валент – Валентин Ангелов“ за периода от 01.10.2000г. до 10.02.2004г.

ИЗПРАЩА административната преписка на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Видин за ново произнасяне в законоустановения срок по подаденото от К.Ц. заявление вх. № 2113-05-245 от 17.05.2019г., съобразно мотивите на решението във връзка с тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Видин, да заплати на К.П.Ц. разноски за съдебното производство в размер на 455 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :