Р Е Ш Е Н И Е
260080/10.2.2021г.
гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар:Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1746 по описа на ШРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД -05-20 от 12.08.2020
г. на Директора на РЗИ - Шумен, с което, на Г.Н.А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева по чл.
209а, ал. 1, вр.с ал.4 от ЗЗ.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, в жалбата си излага конкретни мотиви. В съдебно заседание за
него се явява представител- адв. Григорова.
За административно-наказващия орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява
представител на АНО .
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.07.2020г. била извършена съвместна проверка от представители
на РЗИ - Шумен и на Община Шумен в обществено място –денонощен магазин „Non stop 21„,
находящ се на ул.“Съединение“ № 39, стопанисван от „Й.„ ООД.
Проверката касаела спазване на противоепидемичните мерки,
посочени в заповед на министъра на здравеопазването, в условията на извънредна
епидемична обстановка в РБ /обявена с решение на МС № 325/14.05.2020г. и
Решение на МС № 378/12-06.2020г. за удължаване на срока на епидемичната обстановка.
Докато извършвали проверката, обекта бил посетен от жалбоподателката. Проверяващите
установили, че жалбоподателката се намира в закрит обект, без поставена защитна
маска, покриваща носа и устата.
В тази връзка на
жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№704, от 01.07.2020г., в който актосъставителят е посочил, че с описаното в
АУАН нарушение - „Лицето Г.Н.А., ЕГН **********,
се намира в закрит обект без поставена защитна маска, покриваща носа и
устата, с което нарушава въведените със заповед на министъра на
здравеопазването задължителни противоепидемични мерки“, са нарушени следните
нормативни актове –Заповед № РД -01-369/30.06.2020г., т.I-т.4
по ЗЗ-чл. 63, ал.4.
Акта бил подписан от нарушителката, с отразени възражения: „Влизайки в обекта, бях с предпазно
средство, а именно вдигната и придържайки я с ръка, яка на спортно горнище.
Покрити ми бяха носа и устата.“
Не се е възползвала от
законното си право и в срока по в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не е депозирала
допълнителни писмени възражения. Бил съставен и констативен протокол от
01.07.2020г. за извършената в обекта проверка.
По делото е приложено становище от гл. юрисконсулт, в което, описанието
на нарушението, дата, място и обстоятелства на извършването му се разминава
с описаното в АУАН. В становището е
описано, че „лицето Г.Н.А., ЕГН **********, в условията на условията на извънредна
епидемична обстановка в РБ /обявена с решение на МС № 325/14.05.2020г. и
Решение на МС № 378/12-06.2020г. и решение
№ 418 от 25 юни 2020г. за удължаване на срока на епидемичната обстановка,
посещава обекта без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо
носа и устата, с което нарушава въведените със заповед на министъра на
здравеопазването задължителни противоепидемични мерки“
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите
в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление
№ РД -05-20 от 12.08.2020 г. на Директора на РЗИ Шумен, с което на Г.Н.А., ЕГН **********,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/
лева по чл.
209а, ал. 1, вр. с ал.4 от ЗЗ.
В НП е описано следното: При
извършване на проверка на 01.07.2020г. на закрито обществено място - денонощен
магазин „Non
stop 21„ , находящ се на ул.“Съединение“ № 39, стопанисван от „Й.„ ООД,
в присъствието на полицай В.В. и
инспектор Р.К.З. ***, установих, че лицето Г.Н.А., ЕГН **********, в условията
на извънредна епидемична обстановка в РБ /обявена с решение на МС №
325/14.05.2020г. и Решение на МС № 378/12-06.2020г. за удължаване на срока на
епидемичната обстановка/, посещава обекта, без поставена защитна маска за
лице или друго средство покриващо носа и устата, с което нарушава
въведените със заповед на министъра на здравеопазването задължителни
противоепидемични мерки.Нарушени са разпоредбите
на следните нормативни актове: по т.1-I4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г.
на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемичните мерки на
осн. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, обн. ДВ бр. 70 от 2004г. изм.
Фактическата обстановка по делото се изяснява от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и на свидетелите, присъствали при проверката, от показанията
на св. Добрева, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в
сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп.,
бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) /в сила към 01.07.2020г.
- дата на извършване на деянието/, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.
61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето
на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Съгласно ал. 4 на
чл. 63 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, Министърът
на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки, по
предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна
област.
В тази връзка, със Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г.
(Отменена със Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г.) на Министъра на здравеопазването и
по-конкретно в т. 1 от раздел I-4 на същата е посочено: Всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблеми на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастира, храмове, музеи и др. са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата / в това число кърпа, шал, шлем и др./,
които се използват, съгласно препоръките в приложение 3 .
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, се
установява, че на 01.07.2020 г., по време на действие на
Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г., жалбоподателката се е намирала в закрито „обществено място“ - денонощен магазин „Non stop 21„, находящ
се на ул.“Съединение“ № 39, стопанисван от „Й. „ООД, което е "обществено
место" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от ДР на ЗЗ.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност, съгласно ал. 2 от чл. 209
а ЗЗ, в който е посочено, че нарушенията по ал. 1 и 2
се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция,
длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от
кметовете на общини. За да се
произнесе по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно- наказателен характер и същественото при него
е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено
в АУАН и НП.
Въпреки горното съдът, съобразявайки приложените
по делото писмени и гласни доказателства, намира, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, които са довели до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице и налагат отмяната на НП.
Съгласно
чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. Същевременно
в НП, съгласно чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
Съдът констатира, че в АУАН е посочено описание на нарушението по следния начин- лицето се намира в закрит обект без поставена
защитна маска, покриваща носа и устата, с което нарушава въведените със
заповед на Министъра на здравеопазването
задължителни противоепидемични мерки. Като нарушени законови разпоредби са
посочени – т.1-I4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемичните мерки на осн. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, обн. ДВ бр. 70 от 2004г. изм.
В наказателното постановление описанието
на нарушението е формулирано по следния начин- лицето Г.Н.А., ЕГН **********, в условията на извънредна
епидемична обстановка в РБ / обявена с решение на МС № 325/14.05.2020г. и
Решение на МС № 378/12-06.2020г. за удължаване на срока на епидемичната
обстановка/, посещава обекта без поставена защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата, с което нарушава въведените със заповед
на Министъра на здравеопазването задължителни противоепидемични мерки.
Като нарушени законови разпоредби са посочени – т.1-I4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г.
на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемичните мерки на
осн. чл. 63, ал.4 от ЗЗ, обн. ДВ бр.
70 от 2004г. изм.
Налице
е безспорно разминаване в описанието
на нарушението в АУАН и в НП, доколкото в единия случай се посочва - без
поставена защитна маска, покриваща носа и устата,
а в НП- без
поставена защитна маска за лице или
друго средство покриващо носа и устата.Действително, съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.В настоящия казус според съда,
разминаването в отразеното в АУАН и НП е съществено, доколкото същото се отнася
именно до конкретиката на извършеното нарушение от жалбоподателя, като при тези
обстоятелства нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН не следва да заличи пропуска в
АУАН и съответно да валидира НП.
Съдът констатира също, че едва, в НП административно -
наказващият орган е посочил нормата на чл.
209а, ал.1 от ЗЗ .
Съобразявайки изложена фактическа обстановка, настоящата
инстанция намира, че неправилно е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката
за нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ и атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено. Налице е неправилно приложение на закона при подвеждане на
обстоятелствата на нарушението и в АУАН и в НП към уреждащата състава правна
норма.
Съгласно чл.63 ал.4 от
ЗЗ в редакцията, действаща към 01.07.2020 г.е посочено, че „При
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1,
Министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки, по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област.“. Нормата
на чл.63 ал.4 от ЗЗ, посочена в АУАН и в
НП като нарушена, не въвежда конкретно дължимо поведение, което да се
реализира, или забрана за конкретно поведение, каквото не се следва да се
реализира, от лице, различно от министъра на здравеопазването като адресат.
Конкретното деяние в което е обвинена жалбоподателката, е неизпълнение на
противоепидемична мярка въведена с акт
на министъра на здравеопазването- Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г.
на Министъра на здравеопазването , а именно т.1 -т.4 от същата заповед , за носене от всички лица
намиращите са в закрити обществени места на защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата / в това
число кърпа, шал, шлем и др./ и представлява административно нарушение на
чл.209а ал.1 от ЗЗ, а не на такова по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ в редакцията, действаща към 01.07.2020г.,
в сила от 13.03.2020 г.;изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г., нормата посочва:“ Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до
2000 лв..“.
Налице е неправилно приложение на закона както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното наказателно
постановление относно подвеждането на обстоятелства на нарушение към приложимия
закон, уреждащ състава на това административно нарушение. Неправилното
приложение на закона винаги съставлява съществен процесуален порок в
административно-наказателното производство, а допускането му опорочава издаденото
наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна изцяло, като незаконосъобразно.
Освен горното,посоченото нарушение в АУАН,
че лицето е без поставена защитна маска, покриваща носа и устата,
е в противоречие с отразеното в Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на МЗ, доколкото там е посочено, че гражданите
следва да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
/ в това число кърпа, шал, шлем и др.
Освен
това, съдът констатира и противоречия в показанията на проверяващите. В съдебно
заседание проведено на 01.12.2020г. актосъставителят Б. заяви: “На 01.07.2020г. бях изпратена на проверка с
колеги от РУ – Шумен, на закрити обществени места. ……Момичетата влязоха вътре
да търсят здравните си книжки и предполагам, че госпожата тогава е влязла,
защото аз не я видях да влиза, а когато вече беше на щанд. ... Тя се обърна и
тръгна, като прикриваше устата си с част от блузата си. Устата и носът й бяха
прикрити, но като я заговорихме, то падаше, то няма как да стои така. ……Тя иска
да говори и да стои така, но това нещо пада надолу. ……. Като тръгне да взема
нещо с двете си ръце, това нещо беше с цип. придърпваше горната част от дрехата
си, за да прикрие носа и устата си, но то не може да бъде статично. ………АУАН
съставих пред обекта, в присъствие на нарушителя. Те бяха там, отвън. Аз
съставих констативен протокол по преписката. ……… Носът и устата бяха покрити,
но за моменти, то пада. Жалбоподателят нямаше защитна маска. Тази яка пада
повече от три пъти.“
Свидетелят Св. В. в същото с.з. посочи : „.... Влязохме в обект Нон стоп дали служителите използват
предпазни средства дезинфектант за клиентите и за служителите в търговските
обекти. …… Госпожата – сочи жалбоподателя влезе в магазина аз бях до входната
врата. Лично възприех момента когато тя влезе….. Аз й посочих да си сложи
маска, явно нямаше и вдигна ципа на анцуга и го сложи пред носа си. Придържаше
го. ……., аз не съм видял да маха горнището от носа и устата си. На около метър,
два, тя си сложи горнището и през цялото време го придържаше и през цялото
време видях, че е с покрит нос и уста. ………. Той/ АУАН / беше за това, че
не е с предпазна маска за лице. Не знам, ако няма маска, дали може да бъде
с друго средство, което да прикрива носа и устата. През цялото време, след
моята забележка, докато беше в магазина, беше с прикрит нос и уста с този
анцуг, придържайки го с ръка. ………“
Свидетелят
З. в съдебно заседание проведено на 02.02.2021г., заяви: „…… Посетихме търговски обект „Нон стоп 21“, …………….. …………..и забелязахме, че има едно
лице, което обикаля по щандовете и явно търси да закупи нещо. Нямаше поставена
защитна маска. Тази жена въобще нямаше защитна маска. Нямаше и друго средство,
което да покрива устата и носа. …………………... Започна да прави опити да покрие
устата и част от носа, с яката на връхна дреха, с която беше облечена, тип
анцуг. ……...тя нямаше поставено нито маска, нито някакво друго средство – нито
шал, нито кърпа, нито друго подобно средство. Започна да си вдига яката на тази
връхна дреха и в стремежа си да покрие и носа, главата беше плътно надолу,
ръката плътно нагоре, с надеждата тази ръка да покрие и носа………..………….. АУАН
беше съставен на место, в присъствие на нарушителя. …………………. …….. Тази яка,
използвана като защитно средство, беше покрай врата и когато започнахме да
говорим, от там нататък тя, докато разговаряше с нас, с нейната ръка придържаше
яката на връхната дреха нагоре. Това е яка и по никакъв начин не може трайно да
бъде като средство, поставено като защита на устатата и носа, т.е. да стои
неподвижно, без участието на ръцете, да придържат. Този анцуг не мога да кажа
дали имаше цип. ……………. Не цялата дреха беше нагоре, а яката или нещо подобно на
яка. С едната ръка си вдигна яката нагоре. ………… …………. ……. Когато влязохме, това
лице беше вътре, мисля. …………...“
Съобразявайки показанията на свидетелите, съдът приема,
че са налице противоречия между посоченото от актосъставителя и свидетелите по установяване
на нарушението. Св.З. твърди, че лицето се е намирало в обекта, когато проверяващите са влезли на проверка, а св. В.
сочи, че лично е възприел влизането в обекта на лицето /т.е. влязла е, след
като проверяващите са били вече в обекта / и не е видял жалбоподателката да
маха горнището от носа и устата си и през цялото време го придържала и през
цялото време е била с покрит нос и уста. Този свидетел посочва, че съставеният
АУАН е за това, че лицето не е било с предпазна маска за лице. От показанията на св.Д.
- магазинер в процесния денонощен магазин, се установява, че жалбоподателката
не е имала защитна маска, но е била с предпазно средство: “Не беше с маска, но беше с предпазно средство, с високо вдигната яка,
носът и устата й бяха закрити. …….. беше закопчана с цип догоре и без да
придържа с ръката си, устата и носът й бяха закрити. ……. Проверяващата държеше
да има маска. …... През цялото време в магазина носът и устата й бяха закрити. ....
„ Показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията на
проверяващият св. В..
Безспорно,
към момента на проверката, съобразно действащата Заповед № РД -01-369/30.06.2020г. в т. 1
от раздел I-4 е посочено, че „всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблеми на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастира, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата / в това число кърпа, шал,
шлем и др./, които се използват съгласно препоръките в приложение 3“. В
показанията на единия от проверяващите се посочва, че жалбоподателката е имала
„друго средство, покриващо носа и устата“ , т.е. средство отговарящо на
изброените възможности в заповедта– като други.
Анализа на приложените по делото доказателства
налага извод, че освен горепосочените процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП, административно наказващият орган не е установил и по безспорен и
категоричен начин факта на осъществено нарушение, което от своя страна е
самостоятелно основание обжалваното наказателно постановление да бъде отменено .
Независимо
от горния извод следва да се посочи, че съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателката, изложено във връзка с правния
характер на заповедта на Министъра на здравеопазването. Възраженията на
представителя на жалбоподателката в тази насока са в противоречие с дефиницията
по чл.75, ал.1 от АПК, за нормативен административен акт, както и с
установената съдебна практика на ВАС- Определение №8868 от 06.07.2002г. по
адм.д.№3626/2002г. и др. Безспорно е, че заповедите са общи административни
актове и за тях липсва изискване за обнародване, като предпоставка за влизането
им в сила, а са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК. Освен това, със
законодателна промяна на закона с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.,
изрично е прието, че заповедите на Министъра на здравеопазването са общи
административни актове- чл.63, ал.11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че заповедите
са обявени на интернет страницата на МЗ, по реда на чл.73, вр. с чл.66, ал.1 от АПК, поради което съдът счита, че относимата за казуса заповед е породила
правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е била
задължителна за адресатите ѝ
към момента на проверката, които са
всички граждани,
когато се
намират в
закрити обществени
места. Ирелевантно е обстоятелството, че
заповедта е била отменена със Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г.,
доколкото към момента на проверката същата е действала.
По силата на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение
намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая жалбоподателката е направила разноски в размер на 300 лева,
представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно
от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от
8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от
8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2, на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.;изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020г., от
същия нормативен акт е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, в случая по т.1 - при интерес до 1000 лв.- 300лв. Ал.3 на чл.18,
ал.3 – е отменена
с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г.,
в сила от 15.05.2020 г.В
случая се касае за административно наказателно съдебно производство, което е
образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление с глоба,
като разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 са относими към
настоящото производство. Договореното на 09.08.2020г. и заплатено от молителя
адвокатско възнаграждение /видно от приложения договор на стр. 7/ е в
размер на 300лв. и е минимално предвидения при действието на Наредба № 1. В
този смисъл съдът, като съобрази, че искането за присъждане на разноските е
направено своевременно в полза на жалбоподателя и като съобрази решението си по
казуса, намира, че следва да се присъдят направените деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение на обща стойност 300 лева, като същите следва да се
възложат в тежест на РЗИ - Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № РД -05-20 от 12.08.2020 г. на Директора на РЗИ - Шумен, с което
на Г.Н.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 /триста/ лева по чл.
209а, ал. 1, вр. с ал.4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА РЗИ – Шумен, ЕИК
*********, гр. Шумен, пл. „Освобождение“ № 1, да заплати на Г.Н.А., ЕГН **********, 300,00лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: