Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

   гр. София, 17.09.2021 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Йоана Петрова,

като разгледаа докладваното от съдията  гр. д. № 16805 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

  Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовото дружество “Б.Д.” ЕАД твърди, че между него и двамата ответници Д.Д. и М.В., в качеството им на солидарно задължени за кредитния дълг бил сключен Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г.                        По силата споменатия договор, банката- кредитор предоставила на ответниците сумата от 123 000 лева. Срокът на издължаване на кредита бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване – 23.03.2009г. Кредитополучателите поели задължението да върнат на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план, както сумата на кредита, така и да заплащат на банката- кредитор договорна лихва, формирана като сбор от БЛП /4,6% към датата на сключване на договора/ и надбавка от 5,69%, или общо в размер на 10,29 процентни пункта и заемни такси за управление на кредитното задължение. С цел обезпечаване вземанията на банката-кредитор, в нейна полза била учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, който бил придобит с отпуснатата сума - апартамент № **, находящ се в гр. София, район Слатина, ж.к. „********ет.*Задълженията по кредита били погасявани редовно до месец май на 2017г. след това кредитополучателите изпаднали в забава и към месец юни 2018г. Задължението им достигнало до незаплатени 12 месечни погасителни вноски. Вследствие на допуснато договорно неизпълнение - на основание т.20.2 т Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити- банката упражнила правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Фактът на обявяване на предсрочна изискуемост по кредита бил доведен до знанието на всеки един от длъжниците чрез изплащане на изрично уведомление, получено лично от всеки един кредитополучател. Писменото изявление на банката било получено от Д.Д. - на 10.02.2018г., а от М.  В. на - 13.03.2018г. С изтичане на определения от банката срок т.е. считано от 22.06.2016г. настъпил ефектът на предсрочна изискуемост и в счетоводството на банката задължението на ответниците било отнесено в просрочие. На основание чл. 20.2 от Общите условия на кредита, от този момент, върху дължимия непогасен остатък от предсрочно изискуемото кредитно задължение била начислявана договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 12 и чл.20.2 от договора, както и т.26.1, вр. с т.13.5 от общите условия - ответниците следвало да заплатят на банката- кредитор и заемни такси - такса за управление, служебна застраховка за недвижим имот и такса изискуемост. След като на 05.09.2018г. банката – кредитор сезирала Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – на 13.09.2019 г. срещу двамата ответници била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за солидарно осъждане на ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД сумата от  113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., заедно със законна лихва, считано от  подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г. до деня окончателното плащане на задължението, сумата от 15 467,08 лева, договорна лихва начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., санкционираща лихва в размер на   2 336,04 лева, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г., заемни такси в общ размер на сумата от 4 124,73 лева и направените разноски в заповедното производство. На 29.11.2018г. ищецът бил уведомен за подадено от ответниците възражение по реда на чл. 414 от ГПК и получил указания за необходимостта да установи заявените вземания по исков ред, което обосновало възникването на неговия правен интерес от предявяване на исковата претенция.  При така изложените фактически твърдения ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. съществуването на посочените към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 05.09.2018г., вземания, както следва: за сумата от  113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г.,  за сумата от 15 467,08 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., за сумата от 2 336,04 лева, представляваща наказателна/санкционираща лихва, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г., за сумата от 4 124,73 лева представляваща дължимите и незаплатени заемни такси, заедно със законна лихва върху всички посочени по- горе суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г., до деня окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 58982/2018г. на СРС, 120 състав. С оглед очаквания от ищеца благоприятен за него изход от съдебния процес, той претендира за осъждане на ответниците, да му заплатят направените в заповедното производство съдебни разноски, както и съдебните разноски, които са били направени в настоящия исков процес за установяване съществуването на заявеното вземане.

Ответниците Д.И.Д. и М.Б.В. оспорват предявените искове по основание по размер. Поддържат становище, че представения от ищеца документ по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката - бил формално нередовен от външна страна, поради което доказателствената му сила била съмнителна. Съдържанието на документа според тях е неясно и  не позволява да бъдат установени съществено важни данни за движението на кредита - за начина на погасяване на задълженията, за размера на погасената част от главницата и лихвата, за размера на таксите и за методологията, по която тези задължения са били изчислени.  Независимо от изложеното, ответниците оспорват размера на задължението, като релевират довод за недействителност на отделни клаузи от съдържанието на договора за кредит и общите условия по него. Релевират възражение за недействителност на клаузата на чл. 7 от Договора за ипотечен кредит от 21.02.2008г. и недействителност на клаузата на чл. 9.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.Д.“ ЕАД /версия януари 2008г./, които са насочени към определяне размера на договорната лихва, като излагат доводи за тяхната неравноправност по смисъла на чл.143, вр. с чл.146 от ЗЗП. Вследствие от приложението на оспорените клаузи, ответниците заплатили недължимо договорна лихва, при начална липса на основание. Ответниците оспорват дължимостта на претендираното вземане за заемни такси, поради липса на основание на начисляването им както и поради недоказаност на факта на реалното заплащане на разходи, обосноваващи начисляването на тази такса. Оспорват претенцията за  присъждане на санкционна/ наказателна лихва, поради противоречие на претендирания размер със законовия размер на обезщетението, определен в ЗПК. Молят за отхвърляне на предявените искове и претендират за осъждане на ответника да им заплати направените съдебни разноски.  

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г. /на стр. 10-11 от делото/установява възникналото по съгласие между ищеца и двамата ответници кредитно правоотношение, по силата на което “Б.Д.” ЕАД се е съгласило да предостави на Ц.В.Д.и на Д.И.Д., в качеството им на солидарно задължени кредитополучатели, сумата от 123 000 лева. Срокът на издължаване на кредита бил уговорен за 360 месеца, считано от датата на усвояване – 23.03.2009г. Кредитополучателите поели задължението да върнат на равни месечни вноски, съгласно предоставения погасителен план, както сумата на кредита, така и да заплащат на банката- кредитор договорна лихва, формирана като сбор от БЛП /4,6% към датата на сключване на договора/ и надбавка от 5,69%, или общо в размер на 10,29 процентни пункта и заемни такси за управление на кредитното задължение. За обезпечение на дълга, в полза на банката-кредитор е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, който е бил придобит с отпуснатата сума -  апартамент № 63, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ж.к. „********ет.*. Клаузата на чл. 7.1 от споменатия договор за кредит  предвижда, че за предоставения кредит се дължи лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. Към дадата на сключване на договора базовият лихвен процент е 5, 69%, стандартната надбавка е 4, 6 %, което означава, че лихвеният процент по кредита възлиза на 10,29%. Клаузата на чл.12 урежда задължението на кредитополучателя да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните които „Б.Д.“ ЕАД прилага към деня на съответното плащане. Според съдържанието на договора, ответникът и М.В. има качеството на съдлъжник, който според клаузата на т.14 поема задължението на кредитополучателя по настоящия договор в случай на неизпълнение. Отговорността на съдлъжника пред банката кредитор е при условията и по реда на чл. 138 от ЗЗД, според клаузата на т.15 от договора.

Приетите като доказателство Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.Д.“ ЕАД /на стр.12-15 от делото/съдържат приложимите към договора за кредит общи клаузи относно усвояването, олихвяването и погасяването на кредитното задължение, както и относно отговорностите и санкциите при забава. На основание чл. 20.2 от Общите условия на кредита, от този момент, върху дължимия непогасен остатък от предсрочно изискуемото кредитно задължение била начислявана договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл. 9.1 от Общите условия, кредитът се олихвява с фиксирана или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, която е посочена в конкретния договор за кредит. Според същата уговорка, редиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. Съгласно чл. 12 и чл. 20.2 от договора, както и т. 26.1, вр. с т. 13.5 от общите условия - ответниците следвало да заплатят на банката- кредитор и заемни такси - такса за управление, служебна застраховка за недвижим имот и такса изискуемост.

Приетият като доказателство по делото Погасителен план /на стр. 16-21 от делото/и извлечение от тарифата за таксите установяват броя, размера и падежа на анюитентните вноски /главница и лихва/, уговорени за плащане от кредитополучателите за погасяване на кредитното задължение, както и вида и размера на дължимите такси за обслужване на кредита.

Приетите като доказателства Уведомление с изх. № 01-20-01165/06.02.2018г. с  разписка за получаване на изявлението от 10.02.2018г. /на стр. 22-23 от делото/ и Уведомление с изх. № 01-20-01582/26.02.2018г. и  разписка за получаване от 13.03.2018г. /на стр. 24-25 от делото/ установяват факта, че банката кредитор е отправила едностранно волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение. Изявлението е мотивирано с неизпълнение на задълженията на кредитополучателите /забава/. Страните не спорят, а приетите като доказателство разписки установяват, че товя изявление е достигнало до знанието на адресатите - Д.Д. и М.В..

Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че  по подаденото заявление вх. № 3070942/05.09.2018г. на ищеца, пред Софийския районен съд е било образувано ч.гр.д. № 58982/2018г. по описа на 120 състав при СРС.             

На 13.09.2019 г. срещу двамата ответници е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за солидарно осъждане на Д.И.Д. и М.Б.В.,              да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД следните суми: 113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., заедно със законната лихва върхупосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г. до деня окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 15 467,08 лева, начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., санкционираща лихва в размер на 2 336,04 лева, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г. заемни такси в общ размер на сумата от 4 124,73 лева и и заплатят направените разноски в заповедното производство в размер на сумата от 2767, 98 лева.

По издадения въз основа заповедта за изпълнение изпълнителен лист е било образувано изп. дело№ 20188480400737 по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 при КЧСИ, а на двамата длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение.

 На 19.11.2018г. ответницата Д.И.Д. е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение/стр. 49 от ч.гр.д. № 58982/2018г. по описа на 120 състав при СРС /. Също на 19.11.2018г. ответникът М.Б.В. /стр. 49 от ч.гр.д. № 58982/2018г. по описа на 120 състав при СРС /е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение

На 29.11.2018г. ищецът бил уведомен от районния съд за постъпилите от ответниците възражение по чл. 414 от ГПК и е получил указания за необходимостта да предяви иск, за да установи заявените вземания по исков ред.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза, която формира своите аналитични изводи на база проверка на данните в банковото счетоводство, обосновава следните изводи относно подлежащите на установяване правно релевантни факти:  

• Редовното погасяване на кредитното задължение е било фактически преустановено на 08.09.2017год., като са внесени 1  лева и с тях е погасено: 978,93 лева дължимата лихва за м. 05.2017год.,  126,93 лева дължимата главница за м. 05.2017год., 11,13 лева част от дължимата лихва за м. 06.2017год. и 3,01 лева санкционираща лихва върху главницата.
• Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист 05.09.2018г. дължимите суми към банката кредитор са както следва: дължима главница  - 113 970, 92 лева; дължима договорна лихва за периода 10.06.2017г.- 05.09.2018г. -16 472.66 лева; дължима санкционна/ наказателна лихва за периода  08.09.2017г.-05.09.2018г. -  2 336,04 лева.
• Вещото лице уточнява, че размерът на лихвата е бил изчислен по предвидения от т. 20.1. от Общите условия към договора за кредит механизъм с наказателна надбавка. При допусната забава в плащанията над 90 дни - целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, а до предявяване на молбта за събирането му по съдебен ред - остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10/десет/процентни пункта.
• Към 05.09.2018 година просрочените вноски по кредита са били 17 броя, а към 01.10.2021 година просрочените вноски по кредита са били 44 броя.
• По сметката, определена за погасяване на процесното кредитно задължение са постъпили следните суми в резултат на извършено разпределение по изп. № 20188480400737 по описа на ЧСИ Р.А.:  102 023,86 лева главница;  14 812,49 лева законна лихва; 24 86 лева санкционна лихва; 17 778,25 лева договорна и санкционна лихва; 120 лева такса изискуемост; 431,38 лева застраховка на обезпечение; 568,87 лева подновяване на договорна ипотека; 3 573,35 лева такса управление и 6 069,69 лева съдебни такси и разноски. В резултат от това, към 29.12.2020година непогасеният остатък от кредитното задължение възлиза на 13 256,35 лева.

Съдът кредитира изводите на експертизата, с оглед професионалната квалификация на експерта и логическата им свързаност, като отчита с материалите, въз основа на които е изготвено заключението – формално редовни данни от банковото счетоводство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявените субективно съединени искове са процесуално допустими. Предявени са при наличието на правен интерес, в хипотезата на чл. 422 от ГПК, както и пред компетентния да ги разгледа съд. Исковете са предявени от и срещу надлежно процесуално легитимирани страни, с цел да бъде установено съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, в полза на ищеца и срещу двамата ответници.

При това, въз основа на събраните в настоящия процес писмени доказателства може да се установи без всяко съмнение правната същност на възникналото между кредитора (ищец в настоящия процес) и кредитополучателите Ц.Д.(трето неучастващо в настоящия процес лице, което е починало преди предявяването на иска) и Д.Д. (ответник в настоящия процес) договорно правоотношение, което произтича от договор за банков кредит. Този договор е бил сключен в установената за целта писмена форма (чл. 430, ал.3 от ТЗ), а клаузите на договора - доколкото не противоречат на императивни разпоредби от позитивното право - регламентират действието на правоотношението. Фактът, че след сключването на договора за кредит, банката е превела а кредитополучателите са усвоили сумата по кредита - не се оспорва и бе установен косвено посредством заключението на съдебно – икономическата експертиза. Не се спори и относно факта, че ответникът М.Б.В. има качеството на поръчител, който е солидарно отговорен за изпълнението на процесното кредитно задължение.

Двамата ответници не спорят относно твърдението на ищеца, че при погасяването на кредитните задължения – длъжниците са изпаднали в забава. Размерът на забавата и моментът на изпадане в просрочие беше установен и чрез изводите на приетата съдебно- икономическата експертиза, която бе обсъдена по- горе в мотивите на съдебното решение.

Изпадането на длъжниците в забава е дало формално основание на банката – кредитор, да упражни потестативното право да обяви предсрочна изискеемост на кредитното задължение.

Страните не спорят относно механизма на упражняването на правото, а фактът, че то е било упражнено надлежно, писмено, чрез едностранно волеизявление, което е достигнало до всеки от ответниците още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение също не се оспорва. Всички тези факти също бяха установени в хода на настоящия процес, посредством приетите писмени доказателства.

Основен преюдициален въпрос за спора, който съдът е сезиран да разреши,                    е правното действие на отделни клаузи на договора за кредит и на приложимите към него общия условия. В тази насока са релевираните възражения за недействителност на клаузата на чл.7 от Договора за ипотечен кредит от 21.02.2008г. и недействителност на клаузата на чл. 9.1 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Б.Д.“ ЕАД /версия януари 2008г./. Същността на този преюдициален въпрос предполага преценка, дали тези клаузи, определящи размера на лихвата, са в действителност неравноправни и следователно –недействителни или тъкмо напротив- дйствителни са и обвързват страните. В този смисъл, основателността на предявените от ищеца субективно съединени искове е обусловена от изводите за правното действие на отделни клази от процесния договор за кредит, на който ищецът основава правата си срещу двамата ответници, защото ако те биха били неравноправни и следователно - недействителни- то размерът на задължението би бил друг.

Обсъждайки релевираните от ответниците доводи - съдът намира за неоснователни на първо място онези от тях, които се отнасят до доказателствената сила на представения от ищеца документ по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката – кредитор. Уместно е в тази връзка да се отбележи, че за разлика от фазата на заповедното производство, в настоящия исков процес съдът обсъжда множество доказателства, а за да формира изводите си за съществуването на заявеното вземане - той анализира значително по- широк кръг от доказателствени средства, включително и съдебно- икономическа експертиза.

Независимо от изложеното - след внимателен преглед на събраните в хода на съдебното дирене доказателства - съдът не споделя доводите на ищците относно представеното извлечение от счетоводните регистри на банката- кредитор, която е ищец в процеса.

Според разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ - заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист могат да бъдат издадени и за предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит, когато основанието за предсрочна изискуемост е неплащането от длъжника на една или повече вноски по кредита. Именно това е посоченото от „Б.Д.“ ЕАД основаниеза издаване на заповед за изпълнение в процесната хипотеза, а в приложеното към заявлението извлечение са посочени по пера неплатените от длъжника вноски, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Извлечението от счетоводните книги представлява обобщен резултат от синтетичен счетоводен регистър за определен отчетен период по посочената съответна счетоводна сметка и отразява вземането на заявителя, респективно задължението на въвежда специфични задължителни реквизити за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, но при това – съдът намира конкретното извлечение за редовно, на база външна преценка на структурата и съдържанието на самия документ: То съдържа всички необходими реквизити- данни за кредитополучателите, усвояване, валута, първоначално разрешен размер и срок, падежна дата, дните забава, посочени са също датата на настъпване на предсрочната изискуемост, броят и размерът непогасените вноски към датата на настъпване на предсрочната изискуемост, подробно е описан по пера и периоди непогасеният остатък от кредита след преустановяване на плащанията. Представеното в конкретния случай извлечение е подписано от длъжностното лице на банката по пълномощие. Документът не е единствено доказателствено средство и следва да бъде кредитиран, ако не противоречи на останалите събрани доказателства, но въпреки това, съдът намира конкретния документ за формално редовен от външна страна.

На второ място, съдът намира за неоснователни твърденията в отговорите на исковата молба - за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и общите условия, които по дефиниция са неразделна част от договорното съдържание.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП -  "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Кредитополучателят-физическо лице, който е страна по договор за кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност /както е в случая/, е потребител на финансова услуга по см. на § 13,т.12 от ДР на ЗЗП. 

В специалните разпоредби на чл.144, ал.2, т.1 и ал.З, т.З ЗЗП, законодателят е отчел спецификата на кредитирането като потребителски продукт - поради което при преценка на доводите за нищожността на процесиите клаузи - съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл. 144 ЗЗП, които са относими към предоставяне на финансова услуга.

Договорът за ипотечен кредит представлява финансова услуга по смисъла на ЗПП, тъй като дейността по кредитиране е изрично посочена като финансова услуга в ДР на ЗЗП. Твърдението за наличие на клаузи, по силата на които банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.10 ЗПП.

В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузите от договора не са индивидуално уговорени. Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени се ползва с оглед на осъществяваната върху тях преценка от гледна точка на евентуално неравноправният им характер - това са клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. По аргумент за противното от легалната дефиниция следва, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно при достагьчно информиран избор ги е приел. В процесния случай дори да се приеме, че текстът на договора да е изготвен предварително и предложен за подпис - ответниците са имали възможност да се запознаят със съдържанието му и след това са го приели.

Ответниците не твърдят да са подавали жалби или да са търсили информация, която да им е била отказана от банката- кредитор преди сключване на договора. Сключеният договор обективира ясно, достъпно и на разбираем език съществените условия по кредита, по смисъла на чл.58, ал.1 ЗКИ и чл.59, ал.2 ЗКИ, следователно, кредитополучателите са имали възможност да се запознаят с тези условия при проявено желание и грижа към собствените си дела. Спазено е изискването за това - предлаганото в писмен вид договорно съдържание да е обективирано на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от Директивата. Определянето на себестойността на договора включително и лихвата, включва прилагане на публично оповестими и подлежащи на анализ обективни фактори, с оглед на които ответниците, са могли да преценят личните си икономически последици от договора, при проява на обичайно дължимата грижа и съобразителност.

С оглед на всичко изложено, съдът счита, че в конкретния случай, ответниците са приели клаузите на договора за кредит след информиран избор.

Наред с първото -ответниците са релевирали второ възражение - за неравноправност на договорните клаузи от договора, допускащи възможността за едностранна корекция на лихвения процент от страна на банката- кредитор.

Възражението е основано на възможността - банката да осъществи едностранна промяна на лихвения процент и според тезата на ответниците- именно тази възможност е обосновала завишаване на лихвения процент във вреда на длъжниците. Според чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма са изброени изчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи. Твърденията за нарушени потребителски права в тази част, следва да се квалифицират като попадащи в приложното поле на чл.143, т.10 ЗП. Споменатата разпоредба, дефинира като „неравноправна“ всяка клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание. При това обаче, трябва да се отчита, че в конкретния случай -  кредиторът „Б.Д.“ ЕАД има разработена Методология за изменение на базовия лихвен процент, която е общодостъпна в интернет и тя е могла да стане известна на кредитополучателите и поръчителя, ако са проевили дължимата грижа.

При изслушването на заключението на съдебно- икономическата експертиза, вещото лице също отбеляза наличието на такава методика и нейната публична достъпност. Необходимо е при обсъждане на въпроса да се отчита обстоятелството, че такова задължение за кредитора не е съществувало към момента на сключване на конкретния Договора за кредит от 20.03.2009г. но е въведено едва с чл. ЗЗа от Закона за потребителския кредит /ДВ, бр.58 от 2010 г./

Освен това, трябва да се отчита и факта, че в съдържанието на процесното кредитно правоотношение е уговорено, че правото на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита е обусловено от проявлението на ясно установими обективни фактори, които не произтичат от волята и възможностите на страните.  Ппосочените от ответниците договорни клаузи, за които се твърди да са неравноправни клаузи, използват всъщност термина „изменение“, което означава, че самите клаузи създават хипотетична възможност лихвеният процент да бъде променен и до размер, който е по - нисък от установения при сключването на договора. В този случай не би се наложило заемателят да иска от банката да промени лихвения процент в негова полза, ако той не е фиксиран.

Отпускането на банкови кредити става винаги срещу лихва, която по своето естество представлява възнаграждение на заемодателя за предоставената на заемателя сума и представлява стойността на заетия капитал през определения период от време. Съществуват два начина за определянето на тази лихва, като първият е фиксирането й като точно определен процент за целия период на договора, а вторият- който е приложен към конкретния договор е способа на т.нар. „променливата лихва“, която се състои от два отделни компонента: базисно (реферативно) лихвено равнище и допълнителна надбавка (марж), която се прибавя към него.

Първият компонент базисното (реферативно) лихвено равнище е динамичен, тъй като при промяна на определени обективни икономически условия се променя и лихвената стойност на капитала, предоставян по договорите за кредит. Вторият компонент- надбавката - остава винаги фиксирана и не подлежи на промяна. Уговарянето на такава лихва по договорите за банков кредит не е забранено от ЗЗП, нито пък е изключено за тези договори.

Условията за промяната на размера на базисно (реферативно) лихвено равнище по конкретния договор са били посочени в съдържанието на договора ясно и на разбираем език. Те са описани така, че е ясен източника на възможното им изменение- под въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че спрямо посочените като за нищожни клаузи от договора и ОУ се прилага изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП, и клаузите са действителни, а не са нищожни, защото компонентът „базов лихвен процент“, чшието изменение води до промяна в лихвените нива се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън волята на страните по договора (виж Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК и др.) В този случай, всяка промяна в променливата компонента - базовия лихвен процент на „Б.Д.“ ЕАД, води до промяна на дължимата се по кредита лихва за периода след датата на промяната.

Съдържанието на клаузата на чл.7 от от процесния договор за кредит, мотивира извода, че промяната на базовия лихвен процент, като компонент от общата лихва, не подлежи на договаряне и става незабавно задължителна за страните, както и че за тази промяна и за датата, от която същата е в сила заемателите следва да бъдат уведомени чрез обявява на видно място в банковите салони. Ответниците в настоящия процес не твърдят, че банката не е изпълнявала задължението си да ги уведоми по уговорения в договора начин чрез обява в банковия салон за измененията в лихвения процент. Към момента на сключване на договора не е налице законова норма, която да задължава банката да уведоми ответниците по друг подходящ начин. В този случай дължимата се от заемателите лихва по договора за кредит се променя по време на действие на същия, но това става въз основа на обстоятелство, което е предвидено в договора, а именно промяната на базов лихвен процент на Б.Д. ЕАД за жилищни кредити. Поради това, кредитополучателят може да се позовава на неравноправност и да оспорва определения нов размер на лихвата – само ако не е била спазена методиката за промяна на променливата компонента от лихвата или ако не са на лице обстоятелствата за изменението, посочени в нея, тъй като в този случай би била налице хипотеза на договорно нарушение от страна на банката- кредитор.

Заключението на приетата съдебно- економическа експертиза мотивира извода, че приетото едностранно изменение на лихвените проценти по договорите за ипотечни кредити в действителност се дължи на изменение на лихвения процент, настъпили на финансовия пазар - EURIBOR, LIBOR и на индексите на потребителските цени за България.

По всички изложени съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за наличие на неравноправни /и следователно недействителни/ клаузи, регламентиращи задълженията на кредитополучателите в процесния договор за кредит.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, категорично мотивира посочения заключителен извод за основателността на предявения установителен иск за вземанията на ищеца, срещу двамата ответници – относно съществуването на задължение да заплатят при условията на солидарност сумите, които са посочени в Заповед за изпълнение.

 Сумите, събрани по принудителен ред в рамките на изпълнителното производство по изп. дело № 20188480400737 по описа на ЧСИ Р.А.с рег. № 848 при КЧСИ, което е било образувано въз основа на вече издадената срещу двамата ответници заповед за изпълнение не могат да бъдат взети предвид при постановяване на настоящото решение. Според задължителните за съдилищата указания, съдържащи се мотивите на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - извършването на такива плащания не подлежи на проверка в исковия процес по чл. 422 от ГПК.

При всички изложени по- горе изводи на съда, с оглед недоказаните възражения на ответника, съдът приема за основателен предявения установителен иск за процесното вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.09.2018  в производството по ч. гр. д. № 58982/2018г. съгласно описа на 120 състав при Софийски районен съд.

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при наличие на представен от ищеца списък на разноските (вкл. за процесуално представителство), съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо сумата от 3417, 98 лева съдебни разноски за настоящия исков процес и сумата от 2767, 98 лева за съдебни разноски в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК, съществуването на вземанията на “Б.Д.” ЕАД с ЕИК********и седалище ***, срещу солидарните длъжници Д.И.Д. с ЕГН ********** и М.Б.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адресат- адв. М.П.,***, за сумата от 113 970,92 лева, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем Договор за ипотечен кредит от 20.03.2009г., заедно със законната лихва върхупосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.09.2018г. до деня окончателното изплащане на задължението, за сумата от 15 467,08 лева, представляваща договорна лихва,начислена за периода от 11.05.2017г. до 04.09.2018г., за сумата от  2 336,04 лева, представляваща наказателна/санкционираща лихва, начислена за периода от 11.06.2017г. до 04.09.2018г. за сумата от 4 124,73 лева, представляваща общ размер на непратените заемни такси, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 13.09.2018г. в производството по ч. гр. д. № 58982/2018г. съгласно описа на 120 състав при Софийски районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и М.Б.В. с ЕГН **********, двамата със съдебен адресат- адв. М.П.,*** да заплатят общо  на “Б.Д.” ЕАД с ЕИК********и седалище *** - на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 3417, 98 лева /три хиляди четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и осем ст./за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

                                                                     

 СЪДИЯ: