Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260154, 13.12.2021г., гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 436 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 2664/ 28.07.2020г. от М.С.С.,
ЕГН – ********** *** против Е.Н.М. ***, с която моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане извършено на 01.05.2018г. около 10.30 часа в град
Исперих, изразяващо се в унизена чест и достойноство от отправените от
ответника към ищеца обидни думи – „боклук и селяндур“, псувни „ще ти еба
майката“ и закани и заплахи в общ размер на 2000.00лв., ведно със законната
лихва от датата на причиняване на вредите – 01.05.2018г. до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски. В исковата молба ищецът
разказва, че има собствен автосервиз помещаващ се в гараж на административен
адрес – град Исперих, ул.“Цар
Освободител“ № 1А. В същият двор имало и жилищен блок, в който на първият етаж
ответникът М. имал магазин. На инкреминираната дата – 01.05.2018г. пред сервиза
имало спрени коли чакащи за ремонт. Ответникът пристигнал с автомобил, спрял
пред сервиза и се разкрещял на ищеца какви били тези спрени коли, от които не
можел да спре, заплашил че ще изсели ищеца и брат му от града на село за да се
реши проблема. Ахмед Селим – брат на ищеца се опитал да разговаря с ответника,
но последния отказал да слуша започнал да обижда и псува ищеца, като го наричал
„Боклуци, селяндури“, „ще ви еба майката“, „ще ви убия“, „ще ви изселя“. Е.М.
викал и крещял така около 3-4 минути. Клиентите на сервиза се зачудили какво
става. В един момент ответника заплашил че сега щели да видят какво ще стане и
заминал някъде с колата си. След няколко минути се върнал и заедно с него
спрели още 6-7 коли и един микробус, от които слезли 30-40 човека. Започнали да
крещят по адрес на ищеца и брат му, че ще ги убият и ще ги изселят. Разделили
се на две групи и започнали да ги дърпат в различни посоки. Ответника ударил
брата на М.С. с дървена сопа по главата, нанесъл му удари по лицето, дърпал го
за ръцете, блъскал го с намерение да го събори. С него бил Емил Балов – вуйчо
на ответника. Той също крещял към ищеца и брат му, ударил последния. В един
момент брата на ищеца успял да се отскубне и да избяга. След това ответника
отишъл почнал да удря по спрените пред сервиза коли, като повредил някои от
тях. После отишъл при групата, която държала ищеца и го ударил с ръка по
лицето, като същевременно продължил да го обижда, да го псува и заплашва. Малко
след това хората, които държали М.С. го пуснали и си заминали. Дошла полиция.
Ищецът бил поканен в Районното управление да даде обяснения. М.С. твърди, че
изпитал болки и страдания от нанесените му удари и получил кръвонасядания и охлузвания, но не
потърсил медицинска помощ. Наред с болките изпитал унижение и възмущение от
случилото се, защото не бил дал повод за разразилите се събития. Изплашил се
много от демонстрираната спрямо него агресия. Всичко се случило пред негови
съседи и клиенти на работното му място. Почувствал се много обиден и омерзен от
грозните обидни думи и псувни отправени от ответника пред толкова хора, което
още повече засилило чувството на унижение на достойнството му, дълго време
изпитвал страх от претърпяното. За
случая било образувано Досъдебно производство, което обаче било прекратено.
Образувано е производство по Указа за борба с дребното хулиганство, в хода на
което ответникът е признат за виновен, че е отправял псувни, закани и заплахи
към ищеца и му е наложено административно наказание – Глоба в размер на
250.00лв. Впоследствие ищецът се опитал да осъди ответника в производство по
тъжба на пострадалият, но съдът го прекратил, поради наличието на влязлото в
сила решение по УБДХ. Това решение на РС – Исперих било частично потвърдено от въззивната
инстанция, като делото продължило в частта за телесната повреда нанесена от
ответника на ищеца. В съдебно заседание по този спорен въпрос страните
постигнали спогодба и ответника заплатил на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. По доказателствата ищецът моли да се допуснат двама
свидетели в режим на довеждане, както и да се приобщят писмени доказателства – АНД № 156/ 2018г. и НЧХД №
321/ 2018г., двете по описа на РС – Исперих. Моли да се изиска от РП – Разград
– Прокурорска преписка вх.№ 406/ 2018г. на ИРП против Е.Н.М..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпили писмен отговор
от ответника Е.М..
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител адвокат В.К. поддържа предяваният иск и моли същият да бъде уважен
в цялост.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален
представител адвокат Е.К. оспорва исковата молба.
Съдът, след като се запозна с представените по делото
гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка : Ищецът и брат му – свидетеля Ахмед С. имат собствен автосервиз
помещаващ се в гараж на административен адрес – град Исперих, ул.“Цар Освободител“ № 1А. В
същият двор имало и жилищен блок, в който на първият етаж ответникът М. имал
магазин. На инкреминираната дата – 01.05.2018г. пред сервиза имало спрени коли
чакащи за ремонт. Ответникът пристигнал с автомобил, спрял пред сервиза и се
разкрещял на брата на ищеца какви били тези спрени коли, от които не можел да
спре, заплашил че ще изсели собствениците на сервиза от града на село за да се
реши проблема. Ахмед Селим – брат на ищеца се опитал да разговаря с ответника,
но последния отказал да слуша започнал да обижда и псува, като отправял
обидните думи „Боклуци, селяндури“, „ще ви еба майката“, „ще ви убия“, „ще ви
изселя“. Е.М. викал и крещял така около 3-4 минути. Клиентите на сервиза се
зачудили какво става. В един момент ответника заплашил че сега щели да видят
какво ще стане и заминал някъде с колата си. След няколко минути се върнал и
заедно с него спрели още 4-5 коли, от които слезли 10-15 човека. Ответника отново
започнал да вика, да псува и да заплашва двамата братя. Свидетеля Ахмед Селим
бил нападнат от ответника. Успял да се измъкне и да отиде в полицията, където
се оплакал за случилото се. Междувременно скандалът приключил и участниците се
разотишли. Първоначално било образувано досъдбно производство за осъществено
деяние от общ характер, но впоследствие то било прекратено и било образувано
производство по УБДХ.
Пред Районен съд – Исперих се развило АНД № 156/
2018г. което приключило с Решение № 39/ 14.06.2018г., с което ответникът бил
признат за виновен, че е осъществил проява нарушаваща правилата за обществен
ред и спокойствие – деяние съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл.1,
ал.2 от УБДХ за това, че е отправял псувни, закани и заплахи към ищеца и
неговия брат – свидетеля Ахмед С., като му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 250.00лв. Решението е влязло в сила на 15.06.2018г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Ахмед С. – брат на ищеца и С. Махмуд – баща на ищеца.
В своите показания свидетеля Ахмед Селим очертава
фактическата обстановка на деянието. Сочи, че от отправените псувни и обиди от
страна на ответника двамата с брат му са били много засрамени, обидени. Било им
е неудобно да работят с клиентите в гаража, защото постоянно са ги разпитвали
за инцидента. Два месеца не са работили.
В своите показание свидетеля С. Махмуд сочи, че ищеца
е бил с наведена глава като е отишъл баща му при него, не искал да говори и да
обяснява за случилото се. Срамувал се от клиентите, обидно му било от случилото
се. Затворили са сервиза за известно време докато се поуспокоят със свидетеля
Ахмед Селим. И към настоящият момент М.С. бил неспокоен.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи :
За да бъде уважен иск по чл.45 от ЗДД ищеца следва
да докаже, че в резултат на виновно противоправно поведение от страна на
ответника е претърпял вреди. Следва да бъдат конкретно установени
противоправното поведение, авторството на същото в лицето на ответника,
причинената вреда и причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение
осъществено от ответника и настъпилите противоправни последици. Тези елементи
доказват основанието на претенцията. Претиндираното обезщетение следва да бъде
доказано по размер, като в тази насока са допустими всякакъв вид доказателства
– гласни и писмени, като бъдат съобразени ограниченията в ГПК за свидетелските
показания по чл.164, ал.1 от ГПК.
Решение № 39/
14.06.2018г. постановено по АНД № 156/ 2018г. по описа на Районен съд – Исперих
безспорно установява, че спрямо ищеца е било осъществено виновно противоправно
поведение от страна на ответника на дата 01.05.2018г. По отношение на лицето
наказателният съд е приел, че са били отправени обиди, псувни и закани, като
авторството на визираното поведение е установено в лицето на ответника Е.М.. Изводите на наказателният
съд досежно неправомерното поведение и авторството са задължителни за съда
разглеждащ гражданско-правните последици на деянието. Свидетелските показания в
настоящото производство установяват причинно-следствената връзка между
виновното противоправно поведение на Е.М. на инкреминираната дата и претърпани
от ищеца М.С. неимуществени вреди – емоционални болки и страдания от нанесените
обиди. Двамата свидетели са категорични и показанията им кореспондират по
въпроса, че след инцидента М.С.
се е чувствал неудобно пред клиентите на автосервиза, бил е засрамен, обиден,
неспокоен.
Съгласно чл.52
от ЗЗД Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В конкретният случай
изхождайки от разпоредбата на закона, отчитайки факта че от осъществяване на
деянието е изминал период повече от три години съдът счита, че справедливият
размер за репариране на пречинените неимуществени вреди възлиза на сумата
700.00 /седемстотин лева/, като тя следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва от датата на деликта - 01.05.2018г.
до окончателното изплащане на обезщетението, а за горницата до първоначално
претендираният размер от 2000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В тежест на ответника следва да бъдат поставени и част
от реализираните от ищеца разноски съобразно уважената част от исковата
претенция в размер на 175.00 /сто седемдесет и пет лева/ включващи част от
заплатеният адвокатски хонорар.
В тежест на ищеца следва да бъдат поставени и част от
реализираните от ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 105.00 /сто и пет лева/.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД Е.Н.М. , ЕГН - ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН – ********** *** обезщетение за претърпани
неимуществени вреди – болки и страдания от нанесени обиди на 01.05.2018г. в
град Исперих, за които лицето е било признато за виновно с Решение № 39/ 14.06.2018г. постановено по АНД
№ 156/ 2018г. по описа на Районен съд – Исперих, влязло в сила на
15.06.2018г. в размер на 700.00
/седемстотин лева/ , ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане – 01.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ
искът на М.С.С. против Е.Н. Ахмедов по чл.45 от ЗЗД за горницата над тази сума
до първоначално заявеният размер от 2000.00 /две хиляди лева/ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника Е.Н.М. ,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.С.С., ЕГН – ********** за разноски по
делото сумата 175.00 /сто седемдесет и пет лева/ включващи част от заплатеният
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищеца М.С.С., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Е.Н.М.
, ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 105.00 /сто и пет лева/
включващи част от заплатеният адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в двуседмичен срок от съобщаването му пред
въззивна инстанция – Окръжен съд Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :