РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Бургас, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500290 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. С. С., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Б. Л. – ищец по
иска, чрез адв. Милен Козарев, против Решение №2571/02.12.24г., постановено по гр.д.
№2588/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на
въззивницата срещу Б. М. Л., за присъждане на издръжка за минало време - една
година преди завеждане на исковата молба, в общ размер от 10300 лева.
Въззивницата намира първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с
което искът да бъде уважен. Оспорва извода на съда, че е недопустимо присъждането
на издръжка в увеличен размер за минало време ако същата е била присъдена със сила
на присъдено нещо от съд. Извършва анализ и обосновава извод, че обратното би
означавало, че при липса на съдебно присъдена издръжка, претендирането на
увеличения й размер за година назад е допустимо, евентуално и основателно. Според
въззивницата, съдът механично е приложил разрешението, наложено за издръжка
определена със съдебно решение. Намира, че изводите на съда са неправилни, т.к. не
се отчита обвързващия страните акт - споразумение без СПН в сравнение със съдебно
решение със СПН. Според въззивницата, съдът не отчита целта на закона -
осигуряване на адекватна издръжка за малолетен в един минал период от време, в
който е получавал издръжка в неприемлив размер. Според въззивницата въпросът за
нуждата на детето е разрешен с влязлото в сила решение на БОС. Извършва анализ и
излага съображения за възможността да се търси увеличен размер на издръжката в
срока по и за срока по чл.149 СК.
Въззиваемият – ответник Б. М. Л., представя чрез адв. Будинов, в срока по
1
чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. В него излага подробни съображения за
потвърждаване на решението. На първо място въззиваемият излага хронологията на
развилото се инстанционно производство по така предявения иск, довели до
постановяване на обжалваното решение. В тази връзка споделя изводите на БОС и
БРС по въпроса за правната същност и природа на иска по чл. 149 от СК, правното
действие и липсата на СПН по отношение на споразумение между страните, което не е
съдебно одобрено по съдебен ред.
Намира за неясни оплакванията на възивницата относно конкретните пороци
на съдебното решение. Излага подробни съображения за липса на задълбоченост при
прочита на мотивите на съда и конкретно – в частта касаеща споразумението между
страните, което съдът подробно е анализирал. В тази връзка споделя извода на съда за
обвързаност на страните от това споразумение и изключване на съдебна намеса в него,
доколкото не е установено противоречие на повелителни норми на закона и/или на
добрите нрави, в т.ч. и по въпроса за размера на издръжката.
Въззиваемият извършва подробен анализ на предпоставките, визирани в чл.149
СК относно присъждане на издръжка за минало време и установената по въпроса
съдебна практика, за да обоснове извод, че предвид действащото между страните
споразумение, уреждащо издръжката на малолетния Б., постановеното решение не е
неправилно, а съдът е извършил подробен анализ на всички аспекти от него и не е
открил то да съдържа пороци. В тази връзка съдът е отчел безспорното по делото
обстоятелство, че въззиваемият е заплащал редовно уговорения размер на месечната
издръжка, като дори е подкрепял финансово своя син в размери, неколкократно
надвишаващи уговореното –посочва и съдебна практика – Определение №16 от
23.01.2013 г. на ВКС по ч. гр.д №16/2013 г., I г. о.ГК.
Въззиваемият оспорва оплакването на въззивницата, че БРС не е съобразил
целите на закона, свързани с осигуряване на адекватна издръжка на малолетните деца
за един минал период от време. Намира, че в този период малолетното дете е
получавало издръжка, в размера, е уговорен между родителите. Според въззиваемия
по субективната преценка на майката размерът в неприемлив, но същата не е проявила
активност да го промени на по-ранен етап. Намира че размерът от 200 лева към 2016г.
съобразно размера на минималната работна заплата за страната - 420,00 лева е бил в
съответствие със законоустановения минимум по чл.142, ал.2 от Семейния кодекс и е
бил заплащан редовно от бащата, видно от събраните писмени доказателства, поради
което не се дължи по-висок размер по реда на чл.149 СК. Намира, че ищцата не е
представила относими, необходими и допустими доказателства и доказателствени
средства, след възобновяване висящността на иска.
Въззиваемият отново излага аргументите си, свързани с действащото между
страните споразумение и изводите на БРС относно него. Намира, че дори да се
приеме, че плащаната до предявяване на исковата молба издръжка в размер на 200,00
лева е прекомерно ниска, то съгласно трайно установената съдебна практика
увеличение на дължимата издръжка може да се иска единствено и само за в бъдеще,
не и за определен период в миналото. Намира за голословна сума в общ размер на
10300,00 лева, единствено с аргумент, че до момента на предявяване на иска за
издръжка, не е налице се със СПН на съдебен акт.
Въззиваемият излага съображения и по въпроса наебходимо ли е да се
установи наличието на обективни промени в нуждите на детето, които е следвало да
бъдат задоволявани от родителите чрез плащането на издръжка в претендирания
размер – в тази връзка се позовава на Постановление №5/16.11.1970 г., Пленума на ВС
и трайната съдебна практика, според които за уважаване на иска за промяна размера на
издръжката е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържаните
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, което е
предпоставка за иск по чл. 150 от СК, а по чл. 149 от СК. В тази връзка и за пореден
път въззивникът подробно се позовава на постигнатото от страните споразумение,
неговото стриктно спазване и обсновава извод, че в този период нуждите на детето не
са били по-високи от уговорения размер на издръжката.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
2
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата Д. С. С. и ответникът Б. М. Л. са родители на
малолетното дете Б. Б. Л., роден от съвместното им съжителство на ***г. В това им
качество на 23.07.2016г., родителите са постигнали извънсъдебно споразумение, с
нотариално удостоверяване на подписите им, по силата на майката е възложено да
упражнява родителските права върху детето, а бащата е определен режим на лични
контакти и задължението да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева. Не се
спори, че ответникът изпълнява споразумението си и заплаща определената месечната
издръжка.
Ищцата твърди, че от датата на споразумението, до подаването на исковата
молба – 02.05.23г., е изминал значителен период от време и нуждите на детето са
значително променени. Не се спори, че към датата на предявяване на иска – м. май
2023г., Б. е бил ученик и се е нуждаел от допълнителни средства за образование и
извънкласни дейности. Не се спори, че на 30.08.2022г. Б. е претърпял инцидент, в
резултат на който е опериран и слезката му е отстранена, което изисква определен
диетичен режим и терапия, респ. - допълнителни средства.
Ищцата претендира осъждане на ответника да заплати месечна издръжка на
детето Б. Б. Л. за период една година преди предявяване на иска - от 02.05.2022г. до
01.05.2023г., с приспадане на платената от ответника издръжка в размер на 200 лева
месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.149 от СК –
издръжка, в размер на 1100 лева месечно.
С исковата молба ищцата е заявила и претенция за изменение на извънсъдебно
определената от страните издръжка, считано от подаване на исковата молба –
02.05.23г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката. С постановените Решение №2421/05.12.2023г., поправено с Решение №
341/16.02.2024г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2588/2023г. и
Решение №606/05.07.24г. по ВГД №706/24г. на БОС, ответникът е осъден да заплаща
издръжка за детето Б., в размер на 600.00 лева месечно.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото
доказателства, намира, че същото е като краен извод правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Според нормата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл.146, ал.1 СК постановява, че
паричната издръжка се изплаща ежемесечно. Целта на издръжката е да задоволява
текущите нужди на нуждаещият се от такава. Според нормата на чл.149 СК, издръжка
за минало време може да се търси най-много за една година назад. Това е изключение
от правилото, че издръжката се дължи месечно. То цели да предостави известна
компенсация за времето, в което нуждаещият се е оставен без издръжка от този, който
му я дължи. Издръжка на това основание може да се претендира само тогава, когато
задълженият фактически не е заплащал такава на нуждаещия се. Законът не предвижда
възможност да се иска увеличение на размера на издръжката, определена за минало
време.
Съгласно нормата на чл.127, ал.1 ГПК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Следователно
възможността тези въпроси да се разрешат извънсъдебно от родителите е законово
3
предвидена. Факултативна е възможността в горния случай, родителите да поискат от
съда да утвърди споразумението им. Само в хипотеза на липса на съгласие по
горепосочените въпроси, законът предвижда съдебно разрешаване на спора между
родителите. Казаното води до извод, че са налице три законово предвидени
равностойни, алтернативни начина за уреждане на въпросите за родителските права и
задължения и определяне на издръжката – с извънсъдебно споразумение, със съдебно
утвърдено споразумение, със съдебно решение.
Поради изложените съображения, без значение е обстоятелството по кой от
трите горепосочени начина е била определена издръжката за детето за минало време –
след като такава е била определена и още повече – заплащана. В настоящия случай,
както вече стана дума, по силата на сключено между родителите споразумение, бащата
е заплащал издръжка за детето Б. в размера, посочен в споразумението през целия
претендиран период - 02.05.2022г. до 01.05.2023г., следователно нуждаещият се не е
бил лишен от издръжка. Както вече стана дума, законът не предвижда възможност за
увеличаване на издръжката за минало време.
Ето защо искът за увеличение на размера на издръжката за минало време е
неоснователен. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат – въззивната жалба е оставена без
уважение, а въззиваемият не представя доказателства за направени разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2571/02.12.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№2588/2023 г. по описа на същия съд.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4