Производството е по реда на Глава XX от НПК.

         Внесен е обвинителен акт от РП-Дупница срещу Е.А.Г., роден на *** година в гр. Дупница, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, ученик, с ЕГН **********, за това, че на 11.06.2019 година, около 18:30 часа в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, ул. „Трети март“ пред дом № 20 е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на В.В.Д. ***, в следствие на който му е причинил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на челюст – двустранно счупване на долната челюст в областта долночелюстния ъгъл в дясно и възходящия клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от 40 до 60 дни, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. ІІІ, алт. 1, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че в хода на съдебното следствие по несъмнен начин са установени обстоятелствата свързани с време, място и механизъм на нанасяне на телесното увреждане на пострадалия от страна на подсъдимия. Счита, че съдът следва да му наложи справедливо наказание след като вземе предвид чл. 63, ал.1, т. 3 от НК.

Частният обвинител и неговият повереник поддържат обвинението. Считат същото за доказано  от обективна и субективна страна и молят за налагане на справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия - адв. У., иска от съда да се произнесе с оправдателна присъда. Счита, че обвинителната теза не е доказана, както и че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Анализира събраните по делото доказателства като сочи поведението на пострадалия преди инцидента. Изброява множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Алтернативно пледира за преквалификация на престъплението като осъществено в условията на неизбежна отбрана.

Подсъдимият поддържа казаното от адвоката му. В дадената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът като прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и приложените способи за доказване – поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.А.Г. е роден на *** година в гр. Дупница, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, но в трайни близки отношения със св. Н.Р., с основно образование, неосъждан, ученик, непълнолетен към датата на деянието, на 17 години и 8 месеца, с ЕГН **********.

Към 11.06.2019 г., подсъдимият Е.Г. живеел на горепосочения адрес ***, заедно с родителите си – св. В. и А. Гиз., както и с по-големия си брат В.и по-малия си брат К.. На този адрес понякога му гостувала и неговата приятелка – св. Н.Р. ***. Подсъдимият и по-големия му брат В.притежавали кросов мотоциклет, тип ендуро, който се редували да управляват из селото. Е.Г. понякога возил с мотора и приятелката си - св. Р..

Пострадалият В.В.Д. е на 63 години, пенсионер и също живее в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, на ул. „Родопи“ № 19, заедно със съпругата си - св. Т.Д.. Двамата често се грижат за внучетата си, които играят и карат колело с други деца на улицата пред тях, която се намира не далеч от улицата и дома на подсъдимия.

На 11.06.2019 г. следобяд подсъдимият Г. управлявал притежавания от него мотоциклет в с. Ресилово, като с него се возила и приятелката му Н.Р.. Двамата минали с висока скорост по улицата, на която живее частният обвинител Д.. Пострадалия бил в двора на къщата си и когато чул силния звук от преминаването на мотора се притеснил за внучетата си и останалите деца, които били навън. Затова попитал съпругата си, която поливала цветя на улицата пред къщата им, кой кара толкова бързо. Св. Д. му казала, че подсъдимият Г. преминал бързо с мотора си. В това време Е.Г. спрял пред дома си където свалил приятелката си и тръгнал да направи сам още една обиколка с мотора. Пострадалият Д. след разговора със съпругата си се качил в автомобила си, джип който е с обратен десен волан и тръгнал към къщата на подсъдимия с намерение да му направи забележка за скоростта, с която шофира из селото. Св. Д. застанала на тротоара и проследила с поглед движението на съпруга си след което тръгнала надолу по улицата. Преди Д. да завие с джипа надясно по улицата на подсъдимия пред него профучал Г. с мотора, като малко след това подсъдимият спрял на улицата пред дома си и предал мотора на по-големия си брат Васил, който потеглил с него надолу по улицата.

Пострадалият като приближавал дома на Г. натиснал няколко пъти клаксона на автомобила и спрял рязко, почти успоредно, на около метър от оградата и в близост до портата водеща към двора на къщата. В това време Е.Г. стоял на улицата пред портата, която била отворена. Д. слязъл от дясната предна врата на автомобила си, заобиколил като  минал пред джипа и застанал с разперени ръце близо до портата където стоял подсъдимия. На висок тон му се развикал няма ли да престанат с тези мотори и че може да сгази някое дете и да отиде в затвора. Докато отправял забележките си вървял към подсъдимия ръкомахайки с разперени встрани ръце и се приближил на около половин метър от Г., който отстъпил към оградата. В това време подсъдимият Е.Г. му нанесъл силен удар с лявата си ръка, свита в юмрук, който попаднал в дясната част на долната челюст на В.Д.. Вследствие на удара пострадалият моментално се свлякъл първо на колене, а след това политнал напред и си ударил допълнително главата в земята, от което получил нараняване под окото, в областта на скулата. В това време пред портата излезли последователно бащата, майката и приятелката на подсъдимия – свидетелите А.Г., В.Г. и Н.Р.. Пострадалият първо седнал, а след малко се подпрял на ръцете си и се изправил бавно на крака. Бащата на подсъдимия казал на пострадалия да се качва на колата и да се маха, при което Д. му отговорил с репликата „Браво Асене“, притиснал раната от удара в областта на челюстта си с блузата, с която бил облечен и потеглил с автомобила към спешния център в гр. Сапарева баня. Всичко това било наблюдавано от разстояние през огради с метална мрежа на съседни дворове от съпругата на пострадалия св. Т.Д., която не могла да възприеме от мястото си причината за падането на съпруга си и за това решила да избърза и да го пресрещне при преминаването му с автомобила надолу по улицата, за да го попита какво точно се е случило, но когато излязла на улицата същият вече бил преминал без да я забележи, продължавайки в посока гр. Сапарева баня.

Малко след това пострадалият пристигнал в ФСМП-гр. Сапарева баня, където бил приет от дежурните медицински лица – свидетелите Г.Г. - фелдшер и С.Г. – медицинска сестра. Същите незабавно обработили и превързали раните му, като св. Г. се обадил на тел. 112 от служебния телефон във ФСМП-гр. Сапарева баня с  номер ********** и съобщил на оператора разказаното му от пострадалия относно причината за нараняванията му. Насочил Д. за лечение в „Лефтеровата болница“ в гр. Дупница. Малко по-късно на сигнала във ФСМП- гр. Сапарева баня се отзовал полицейски патрул съставен от свидетелите И.Д. и Борис Г.. На тях пострадалият  след като бил превързан съобщил, че е бил ударен от подсъдимия Е.Г. ***. Свидетелите посетили веднага подсъдимия на адреса, където на улицата разговаряли с него, с родителите му – свидетелите Г.и с приятелката му – св. Р.. Разпоредили на непълнолетния Е.Г., придружаван от майка си – св. В.Г. и св. Р. да ги придружат до РУ – гр. Дупница, където да напишат обяснения за случилото се. Връчили на подсъдимия протокол по реда на ЗМВР, а по-късно установили, че пострадалия Д. е настанен за лечение в болницата в гр. Дупница като там връчили и на него идентичен протокол съставен по реда на ЗМВР. Пострадалият претърпял множество медицински интервенции в болницата и след направено образно рентгенологично изследване било установено, че има счупване на няколко места в областта на долната челюст, поради което и бил изпратен за специализирано лечение в МБАЛ „Св. Ана – гр. София“, където бил опериран, а по-късно претърпял и други допълнителни стоматологични интервенции.

От заключението на последователно изготвените в хода на досъдебното производство от вещите лица д-р Л. и д-р М. първоначална и допълнителна комплексни съдебномедицински експертизи се установява, че в резултат на нанесения удар В.Д. е получил различни по вид и интензитет увреждания, които са: Двустранно счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл вдясно и възходящия клон на долната челюст вляво, разкъсно-контузна рана в областта на десния долночелюстен ръб, оток на дясната буза и дясната долночелюстна област, разкъсно-контузна рана в областта на дясната назо-лабиална гънка, кръвонасядане и оток в лявата долночелюстна област, кръвонасядане по предната и лявата повърхност на шията, сътресение на мозъка и охлузване на лявото коляно. Локализацията на уврежданията е в лицевочелюстната област, с изключение на охлузването на лявото коляно, като е налично счупване на долната челюст на две места в посочените области, което е възможно да е причинено с един удар поради анатомичните особеностти на двустранно ставно свързване на долната челюст към черепа. Според вещите лица счупването в областта на разкъсно-контузната рана  на долната челюст е директно счупване вследствие на удар с твърд тъп предмет, докато счупването на възходящия клон на долната челюст вляво е причинено по индиректен механизъм и е в резултат на същия този удар. Сочи се, че полученото мозъчно сътресение и допълнителите мекотъканни увреждания в съвкупност и поотделно са довели до временно разстройство на съзнанието неопасно за живота. Направен е извод, че описаното двустранно счупване на долната челюст реализира критериите на медико-биологичен признак счупване на челюст по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Възстановяването от посоченото счупване  е възможно след операция за период от 40-60 дни, докато периода за възстановяване на останалите мекотъканни увреждания е между 15-20 дни.

В допълнителното си заключение вещите лица са потвърдили броя и вида на констатираните увреждания, като са допълнили, че счупването на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, който е в рамките на посочения оздравителен период.

В съдебно заседание на зададени от съда и страните въпроси вещите лица поясняват, че установеното счупване на долната челюст не може да бъде причинено чрез удар с дланта на ръката, която представлява твърд тъп предмет, но не е твърд тъпоръбест предмет. И двете вещи лица заявяват, че подобни увреждания не могат да се получат при падане от собствен ръст, а причинените на пострадалия увреждания при падане и последвал удар в твърда повърхност биха били от друг вид и с различна по-голяма локализация от констатираните. Допълват, че такова счупване може да се получи с един удар с юмрук със или без поставен предмет /бокс/ върху него.

 В заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р И.К. - психиатър и О.М. – психолог подсъдимия се определя като психично здрав, който макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият има запазена способност да възприема правилно фактите относими към делото и да дава достоверни обяснения за тях, като в момента на извършване на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение, т. нар. афект, а в състояние на обикновено раздразнение. Направен е извод в заключението, че деянието е могло да бъде извършено поради увлечение или лекомислие, с оглед възрастта на подсъдимия, но в съдебно заседание вещите лица категорично уточняват, че по делото липсват каквито и да са конкретни данни за наличие на тази чисто принципна и само хипотетична възможност. По отношение на посоченото раздразнение при изслушването си конкретизират, че става въпрос за много по-лека степен на раздразнителност във формата на избухване.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от следната доказателствена съвкупност, съставена от събрани гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

За да приеме гореописаните обстоятелства в хронологията, в която са изложени съдът приема с доверие гласните доказателства събрани чрез показанията на безспорния според обвинението и защитата свидетел-очевидец, а именно частния обвинител В.Д., вкл. прочетените му такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, както и частично се доверява на обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият Г. дава обяснения едва в края на съдебното следствие, в които според съда достоверно описва част от събитията свързани с управлението на мотоциклет на процесната дата по улицата на която живее пострадалия, придружаван от св. Р., за приближаването на автомобила на пострадалия и свиренето с клаксон. Разказва за слизането на Д. от автомобила, за отправените на висок тон упреци и забележки, за приближаването му към подсъдимия, за оттеглянето му с автомобила, както и за това, че в месеците около инцидента е тренирал Кикбокс в школа „Патриот“, в гр. Дупница. Тази негови изявления според съда след преценка на двойнствената им правна природа на гласно доказателствено средство и основно средство за защита, съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства по делото разкриват правилно и достоверно определени факти и обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. В останалата им част обясненията на подсъдимия имат характера единствено и само на средство за защита и посочват неверни, но благоприятни за него обстоятелства, а именно заявеното: че е прибрал мотора в двора и излязъл на улицата, че пострадалият е тръгнал към него с колата, че го е псувал, че се е протегнал и го е хванал за гърлото, при което Г. го е блъснал с две ръце и частният обвинител е паднал на земята, но не си спомня как, че е нямал никакви видими наранявания по лицето, че е станал веднага и си е тръгнал, че не си спомня дали на място е имало други лица и дали е имало реплики между баща му и пострадалия, че е имал отпечатъци от пръсти по шията, както и че друг път не се е возил с мотора, тъй като го бил закупил само два дни по-рано. Всички тези негови твърдения се опровергават напълно от останалите, достоверни според съда гласни и писмени доказателства, вкл. в някои части противоречат на заявеното от неговите родители – св. А. и В. Г.и от приятелката му св. Р.. Казаното от подсъдимия в тези части на обясненията му изцяло и диаметрално противоречи на заявеното от пострадалия Д.. Също така противоречи на казаното от полицейския служител Г., относно разположението на следите от автомобилни гуми и на следите от падане на човешко тяло на земята, както и не се потвърждава от св. Г. и св. Д. в частта относно наличието на следи по Г. от хващане за гушата, каквито не се сочат изобщо от тях. Конкретно недостоверно описаният в обясненията механизъм на блъскане и падане на В.Д. е изцяло отречен от приетите от съда с доверие заключения на комплексните съдебномедицинските експертизи и поясненията дадени от вещите лица, които се подкрепят от данните в приложените по делото медицински документи /епикризи/.

При преценка относно достоверността на показанията на пострадалия В.Д., съдът съобрази с необходимата критичност неговото процесуално качество на частен обвинител и събраните по делото данни за негово проявено дългогодишно недоволство от поведението на подсъдимия и неговия брат като неправоспособни водачи на мотоциклет, както и посочените от него подадени устни сигнали до различни държавни и местни органи. Като отчете тези обстоятелства и евентуалната мотивация на пострадалия да се ползва от бъдеща осъдителна присъда спрямо подсъдимия, при положение, че реши да упражни правото си на иск за уврежданията му по гражданскоправен ред прие следното:

Изложеното от частния обвинител при разпита му като свидетел в хода на настоящото съдебно производство, вкл. поддържаните от него прочетени негови показания, дадени непосредствено след инцидента в хода на ДП преценени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства са последователни, логични и достатъчно детайлни. Изявленията му кореспондират изцяло по време, място и последователност на действията с информацията събрана от писмените доказателства по делото /справки, писма и медицински документи от различни медицински заведения, вкл. заключенията по двете съдебно-медицински експертизи и т.н./, с показанията събрани при разпита на св. Д. и в много голяма степен с доказателствената информация произтичаща от заявеното от групата непреки свидетели – полицейските служители Д. и Борис Г. и медицинските лица д-р Г.Г. и от части от С.Г., както и с информацията събрана при извършения оглед на вещественото доказателство /диск със запис от тел. 112/.

Тази група свидетели-неочевидци на деянието са принципно незаинтересовани от изхода на делото и пресъздават в по-голямата си част напълно достоверно и точно моменти от поведението на пострадалия, а полицейските служителите Д. и Г. и от поведението на подсъдимия Г., при срещите и разговорите им непосредствено с всеки един от тях в процесния ден. Важен акцент е заявеното от св. Д., че пострадалия имал следи от кал по панталоните в областта на коленете, което изцяло кореспондира с описания от частния обвинител механизъм от телодвижения вследствие на удара, а именно първоначалното му свличане /падане/ на колене и последвало падане на земята. Извън това съдът не кредитира единствено заявеното от св. Д., в частта в която сочи, че Д. е миришел на алкохол при посещението му в болничната стая, което се отрича категорично от пострадалия, от св. д-р Г.Г. и най-вече от придружавалия го негов колега Борис Г., такова обстоятелство не се потвърждава и от казаното от св. Г.. Това твърдение на св. Д. е алогично и с оглед обстоятелството, че ако е имал съмнение за употреба на алкохол е следвало да тества пострадалия за наличието на алкохол в кръвта или да изиска съдействие от органите на КАТ-Дупница, тъй като и двамата полицейски служители са били наясно, че Д. непосредствено преди пристигането си в медицинското заведение е управлявал лек автомобил, което би представлявало умишлено престъпление по чл. 343б от НК или евентуално поне административно нарушение по ЗДвП. Свидетелите Борис Г., И.Д. и Г.Г. с категоричност потвърждават заявеното им малко след инцидента лично от пострадалия Д., а полицейските служители допълнително и от подсъдимия, че телесните увреждания на В.Д. са били причинени на процесната дата, в посочения времеви период, чрез удар нанесен му в областта на долната челюст от лице което според св. Г.Г. той познава /оглед на запис на тел. 112/, а според свидетелите И.Д. и Борис Г., като такъв е бил посочен конкретно подсъдимия Е.Г. ***.

Св. Борис Г. сочи, че при посещението пред дома на Г. същият е потвърдил и признал пред полицейските служители, че е ударил пострадалия при възникнал между тях скандал провокиран от Д., като тази версия е била потвърдена пред полицейските служители на място и от неговите близки – родителите и приятелката му. Във връзка с това твърдение на свидетеля съдът изрично отбелязва, че не може да цени тези негови показания, тъй като извънпроцесуалните признания, дори да са осъществени не представляват годни доказателства събрани по реда на НПК, а заместването на налични преки с производни доказателства е недопустимо. Въпросът за допустимостта на самопризнанието, направено пред полицейски орган, беседвал със заподозрян, без адвокат, е предмет на актуалната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по българско дело – „Димитър Митев срещу България“ (жалба № 34779/09), а в миналото е бил обсъден в делото Titarenko v. Ukraine , решение № 31720/02. Заслужава да се отбележи, че в конкретния случай отсъствието на адвокат и на разяснения относно последиците от самопризнание напълно са опорочили доказателственото значение на беседата между Г. и полицейския служител. В този смисъл виж още Решение № 161 от 01.11.2018 г. по н. д. № 782 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение; Решение № 290 от 04.01.2017 г. по н. д. № 965 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. Отделение; Решение № 215 от 8.11.2018 г, по н. д. № 215/18, Второ НО на ВКС; Решение № 22 от 08.02.2019 г. по н. д. № 1121 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение и др.

Изложеното като цяло от полицейските служители кореспондира, макар и косвено със заявеното от св. Г.Г. при обаждането му от служебния телефон на ФСМП- гр. Сапарева баня на тел. 112. Това обаждане само по себе си представлява доказателство относно възприетото на място от този свидетел при появата на пострадалия и неговото здравословно състояние. Частично установеното при огледа на вещественото доказателство съдържащо записа с обаждане до тел 112 се потвърждава и от казаното от св. Г., която доколкото си спомня разказва пред съда за интервенциите, които е извършила по отношение на пострадалия. Най-важното обстоятелство обосноваващо извода за достоверност на показанията дадени от тази група от четирима свидетели-неочевидци е това, че заявеното от тях кореспондира със заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи относно локализацията на уврежданията, техния вид и възможния механизъм за причиняването им.  Наличните разминавания и неточности между заявеното от всеки от свидетелите съдът отдава на продължителния период от време, личните им интелектуални паметови възможности, възраст и най-вече на ежедневната им професионална заетост с подобни случаи.

Съдът споделя с доверие частично и показанията на съпругата на частния обвинител – св. Т.Д., вкл. прочетените нейни такива дадени малко след инцидента в хода на ДП. Наистина в нейните показания са налице няколко разминавания относно детайли от процесните събития, но според съда същите се дължат на нейната напреднала възраст, индивидуалните й паметови способности, нейната видима притеснителност и не добра пространствена ориентация, както и местоположението и движението на свидетелката при наблюдаване на процесната ситуация от значителна дистанция. Въпреки всичко това тази свидетелка добросъвестно сама заявява обстоятелствата, които не си спомня за случая, вместо да се опитва да ги напасва, както и отчита определени моменти при разпита и в хода на съдебното следствие, в които е допуснала грешка и се е объркала за определено обстоятелство, за което е дала по-рано коректни и точни показания при разпита си е хода на ДП. Всички нейни пропуски са санирани от съда, чрез прочитане в цялост на показанията и от ДП, които свидетелката заявява недвусмислено, че поддържа изцяло. Позовава се на тези си показания, които в много голяма степен се потвърждават и от изложеното в съдебно заседание, поради което и съдът ги кредитира, тъй като са подробни, последователни и кореспондират със събраните по делото други писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Наред с това заявеното от св. Д. по съставомерните факти не противоречи и не изключва в никаква степен заявеното от частния обвинител и посочените по-горе четирима свидетели неочевидци, на чиито показания съдът се доверява по изложените вече съображения. При преценка относно истинността на нейните показания съдът взе предвид допълнително нейната брачна  и емоционална обвързаност с частния обвинител, преживения стрес и отношението й към дългогодишното опасно управление на мотоциклет от страна подсъдимия и неговия по-голям брат. Въпреки това и с оглед липсата на каквито и да е сериозни противоречия  с посочения достоверен доказателствен материал според съда заявеното от нея е коректно и спомага за изясняване на обективната истина относно инцидента реализиран между подсъдимия и пострадалия.

По отношение на последната групата от гласни доказателства, съставена от близки на подсъдимия свидетели – неговите родители и приятелка /А.Г., В.Г. и Н.Р./ съдът счита, че заявеното от тях е достоверно само в определени части, доколкото не се опровергава от останалия доказателствен материал, анализиран поотделно и в съвкупност и най-вече доколкото не противоречи на изводите направени от вещите лица в изготвените по делото съдебно-медицински и съдебно-психолого-психиатрична експертизи. Поради това според съда, заявеното от тези трима свидетели спомага за изясняване на обективната истина по делото единствено в частта относно: посоченото от тях време, място и лица участвали в инцидента, както и за причината за пристигането на частния обвинител с автомобила си на улицата пред дома на семейство Гиз.. Достоверно е и заявеното от тях по отношение на събитията случили се във времето след инцидента, конкретно след оттеглянето на частния обвинител и при появата на полицейските служители Д. и Г.. В обсъдените им по-горе части заявеното от тези свидетели съвпада в голяма степен със заявеното от полицейските служители, с кредитираната част от обясненията на подсъдимия и не се отрича от показанията на пострадалия.

От друга страна според съда в останалата си част показанията на тези свидетели по отношение на събитията преди, по време и непосредствено след нараняването на Д. са израз на близката им родствена и/или емоционална привързаност към подсъдимия Е.Г. и представляват несполучлив опит да оневинят и омаловажат поведението и действията му спрямо пострадалия. Въпреки, че показанията на тази група свидетели са принципно стиковани по между им, както и са съобразени в обясненията на подсъдимия дадени след тях, според съда са налице няколко съществени разминавания и противоречия, а именно:

На първо място св. А.Г. сочи, че чул клаксон, показал се и видял от прозореца на кухнята как пострадалия е влетял с джипа си към подсъдимия, който направил две-три крачки, за да се предпази. След това казал на св. Г., „Тоя пък какво прави тук пред нас“ и излязъл, като при излизането си на терасата пред къщата видял и чул как пострадалият Д. се пресяга и хваща Е. за гушата и чул, че го псува на майка, при което Е. го е блъснал назад, за да се предпази и направил 2-3 крачки назад, като видял как Д. паднал напред по очи. Свидетелят сочи, че казал на пострадалия „Ставай пали си джипа и да те няма тука“, при което Д. му казал „Браво Асене“. Твърди, че подсъдимия имал зачервена шия от хващането за гушата. При прочитане в цялост на показанията на този свидетел по реда на чл. 281 от НПК същият се отказва от заявеното относно възприетото от него блъскане и сочи, че е видял единствено и само отдръпване на ръцете на подсъдимия назад.

В същото време св. В.Г. заявява, че със св. Г. и св. Р. чули клаксон и съпругът и погледнал през прозореца на кухнята като казал, „тоя какво прави“, след което през прозореца погледнали тя и св. Р., при което последната започнала да плаче, тогава видяла как частния обвинител слиза от колата си, която бил спрял пред подсъдимия и започнал да му вика „Какво правиш бе келеш“ /реплики които никой от другите двама свидетели не съобщава/ и го напсувал. Сочи, че и тримата свидетели видели всичко това през прозореца на кухнята, при което съпругът и излязъл, като те със св. Р. го последвали след около 1-2 минути /период от време, в който според казаното от подсъдимия, св. Г. и св. Р. би трябвало пострадалия да е напуснал отдавна с автомобила си/. Когато излязла на терасата пред къщата, т.е. след 1-2 минути св. Г. споделя, че видяла как Д. се изправя от земята, тогава забелязала, че Е. имал синьо на гърлото, за което предполага, че е от хващане с ръка /каквото не сочи да е видяла осъществено, докато пострадалия го псувал/. Заявява, че не е видяла кръв по никого, като пострадалият не казал нищо и си тръгнал, съпругът и също не му казал нищо /Това противоречи изцяло на заявеното от пострадалия Д. и св. Г./. Отделно от това заявява, че синът и я е возил с мотора по-рано и карал бавно, което отрича твърдяното в обясненията от подсъдимия, който заявява, че притежавал мотора едва от 2-3 дни и за пръв път го управлявал в процесния ден.

За разлика от заявеното от двамата родители на подсъдимия св. Р. сочи, че след като тримата чули клаксон и бащата на подсъдимия погледнал първи през прозореца не си спомня да е реагирал или да е казал нещо. След това през прозореца погледнали те двете със св. Г. като видели, че частния обвинител свири с колата, т.е. според нея е продължавал да стои вътре в автомобила си и да натиска клаксона. Според тази свидетелка пострадалият слязъл от лявата страна на колата си, която била паркирана с предната част към портата, докато при спирането Е. стоял встрани до оградата /обратното се сочи в обясненията на Г. и показанията на Д./. Р. сочи, че наблюдавали от прозореца как частния обвинител се насочил вървейки към Емилия Г. и посегнал да го хване с едната си ръка за гушата като Е. направил още две крачки назад, за да избегне хващането, тогава излезли последователно от къщата /за разлика от казаното от св. Г., че двете с Р. излезли по-късно след минути/ като първи били бащата и майката на подсъдимия. При излизането си на двора св. Р. твърди, че е видяла как пострадалия се изправя от земята без той или Е. да имат каквито и да е наранявания, т.е. нямало е зачервяване или синини по шията на подсъдимия, както сочат всички от сем. Гиз.. Категорична е че никой нищо не е казал на пострадалия /което противоречи изцяло на заявеното от пострадалия и от св. А.Г./. Свидетелката сочи, че с подсъдимия за заедно от 11 месеца, но не знае дали същия е левичар или десничар и не е забелязала с коя ръка пише или се храни.

При сравнение на заявеното от всеки от тримата са видими още няколко фрапантни противоречия и разминавания относно това опитвал ли се е пострадалия да сгази с колата си подсъдимия, което според съда е невярно, а и абсурдно, ако се приеме за вярно заявеното от всеки от тримата свидетели, а и от подсъдимия, че Д. е използвал клаксона си на няколко пъти, с което без съмнение е заявил присъствието си и е привлякъл вниманието на подсъдимия към автомобила си. Логично е ако някой има за цел да прегази другиго да го направи като го изненада с висока скорост, а не да го предупреждава за приближаването си с натискане на клаксона на автомобила, който управлява и още повече да спира на достатъчно разстояние от оградата и отворената порта. Конкретно св. Р. не сочи в нито един момент в показанията си опит на пострадалия да сгази подсъдимия, а св. Г. твърди единствено, че автомобилът е бил насочен точно срещу подсъдимия, но не и че някой се е опитал да го сгази, т.е. да е продължил движението си в тази посока. Налице са множество несъответствия и по отношение реакцията на приятелката на подсъдимия, за която св. Г. твърди, че е заплакала, докато такова нейно поведение не се сочи изобщо от самата Н.Р. или от св. А.Г.. Има несъответствие и относно обстоятелството твърдяно от част от свидетелите за хващане или опит за хващане от страна на Д. за гушата на подсъдимия. Св. А.Г., както и подсъдимия в обясненията си е категоричен, че хващане е било осъществено, като вследствие на това шията на подсъдимия е била зачервена, респ. имало отпечатъци от пръстите, докато за разлика от тях св. Г. заявява, че е видяла как пострадалия се протяга с ръка към подсъдимия, но последния се отдръпнал назад към оградата и в нито един момент не е видяла Д. да го е стигнал и да е успял да го хване. В същото време сочи, че подсъдимия Г. е бил много уплашен и е имал синьо на гърлото. В противоречие с всичко това св. Р. сочи, че Е. избегнал с крачки назад опита за хващане  за шията и че след това му е нямало нищо, като не сочи никакви белези от хващане, зачервено и т.н. Такива не са посочени и от полицейските служители, които са разговаряли в светлата част на деня с подсъдимия пред дома му, а след това са снели и обяснения от същия. Наред с това между близките на подсъдимия Г. има сериозни разминавания относно това, кои и колко от братята на същия са били в двора на къщата по време на инцидента. Всички сочат нещо различно. Абсурдно, несъстоятелно и израз на притеснението на свидетелката Р. е и обстоятелството, че същата е в невъзможност да заяви пред съда, дали приятелят и с когото се вижда от почти година е десничар или левичар, както и с коя ръка пише или се храни.

Най-сериозно е противоречието на заявеното от тази група свидетели с отразеното в изводите на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи относно вида и локализацията на констатираните телесни увреждания и най-вече относно възможния механизъм за тяхното причиняване. В тази насока съдът кредитира с доверие всеки от изводите на вещите лица, които компетентно, изчерпателно и на база специалните си знания са категорични относно вида, локализацията и най-вече обективно възможния механизъм за тяхното причиняване. С категоричност от заключението и разпита на вещите лица д-р Л. и д-р М. се потвърждава, че процесните съставомерни телесни увреждания по вид и разположение е възможно да бъдат получени по посочените за всяко от тях директен и индиректен механизъм, но не и при падане от собствен ръст на пострадалия, дори и при прилагане на голяма инерция придадена от външен източник, какъвто би било описваното от свидетеля А.Г. и подсъдимия блъскане. При такова падане и удряне в твърда повърхност локализацията на уврежданията би била друга и по-голяма като задължително пострадалият би имал допълнителни съпътстващи охлузвания, а не директно причинена разкъсно-контузна рана, каквато е установена. Съобразно това според съда е бил нанесен силен удар с юмрука на лявата ръка от страна подсъдимия в дясната част на долната челюст на пострадалия, а не е осъществено твърдяното блъскане, както услужливо се сочи. Още повече според съда при блъскане между двама души стоящи прави лице в лице един спрямо друг  не би могло да има падане напред „по очи“ на блъснатия, както сочи св. А.Г.. Падането би било назад или евентуално в някакви хипотези на завъртане и подхлъзване, може би настрани, но никога обратно и срещу посоката на блъскането, т.е. напред и по очи. Заключението на вещите лица и най-вече поясненията дадени от тях в съдебно заседание категорично отричат и възможността пострадалия да е получил увреждането си след удар в паркирания от него наблизо лек автомобил, какъвто не се сочи и от свидетелите или дори от подсъдимия.

Цялостната оценка на показанията на тази последна група свидетели анализирани прецизно, детайлно и критично, поотделно, едни спрямо други, в съвкупност и на база останалия безспорен доказателствен материал, вкл. заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи потвърждава липсата на достоверност в изложеното от всеки от тях и поради това съдът не ги възприема с доверие, а се доверява на останалите изброени и посочени по-горе доказателства и доказателствени средства.

Досежно механизма на деянието съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на пострадалия, вкл. тези от ДП, защото същите са логични, последователни и се подкрепят изцяло от медицинските експертизи и разясненията дадени от вещите лица при изслушването им. Налични са и други медицински документи /епикризи/, които са приложени по делото и подкрепят отчасти тези изводи. Не са основателни възраженията на защитата, че не са били налице наранявания по частния обвинител непосредствено след инцидента. Напротив, съдът намира, че фактическата обстановка е изяснена безспорно и ясно, както и механизмът на деянието, вкл. причинените от същото телесни наранявания.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не може да сподели тезата на защитата за наличие на противоправно нападение и последвала самозащита в смисъла на неизбежна отбрана реализирана от подсъдимия, защото с оглед обема, съдържанието и вида на приетите с доверие гласни и писмени доказателства не е доказано по никакъв начин наличието на започнало противоправно нападение от страна на Д., по отношение на Г., което да е пресечено от последния, а единствено има доказателства за отправени на висок тон, съпроводени с ръкомахане упреци и забележки. Впрочем самият подсъдим и родителите му никъде не сочат пресичане на такова нападение чрез удар с юмрука на лявата ръка в дясната част на долната челюст на Д., а единствено с блъскане с ръце. Такова блъскане според вещите лица д-р Л. и д-р М. не отговаря на причинените по вид, обем и локализация телесни увреждания на Д.. Ето защо, този съдебен състав намира, че не може да се обсъжда изобщо хипотезата за наличие на неизбежна отбрана от страна на Г., чрез изблъскване с ръце на частния обвинител, тъй като не съответства на установения резултат.

Съдът възприема с доверие заключението по изготвената комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, която изцяло оборва твърденията на защитата за евентуално извършване на деянието в състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано от поведението на пострадалия. Напротив вещите лица с категоричност определят подсъдимия като лице, което е млад, разумен човек и спортист. Твърдят, че същият  е бил в абсолютна възможност да прецени ситуацията и да се въздържи от нанасяне на удар по отношение на много по-възрастния от него пострадал. Като дори да става въпрос за някакво раздразнение неговият интензитет и отражение върху психиката на подсъдимия е много по-малък и не е довел до стесняване на съзнанието, както е при афект, според тях става въпрос по-скоро за лекостепенно, моментно раздразнение във формата на избухване.

Съдът приема с доверие и останалите налични по делото писмени доказателства, подробно описани при прочитането и приемането им, които допринасят за допълнително изясняване на фактите и разкриване на обективната истина, вкл. справките за съдимост и за характеристични данни на Е.Г., от които е видно, че същият е неосъждан, няма противообществени прояви и има много добри характеристики.

При така установените фактически констатации, съдът намира от правна страна следното:

От обективна страна подсъдимият Е.А.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр. ІІІ, алт. 1, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 11.06.2019 година, около 18:30 часа в с. Ресилово, общ. Сапарева баня, ул. „Трети март“ пред дом № 20 е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на В.В.Д. ***, в следствие на който му е причинил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на челюст – двустранно счупване на долната челюст в областта долночелюстния ъгъл в дясно и възходящия клон на долната челюст в ляво, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от 40 до 60 дни, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.

Всички елементи от състава на престъплението от обективна страна са налице – Доказани се явяват общественоопасните, противоправни и наказуеми действия по нанасянето на юмручен удар с юмрука на лявата ръка от страна на Г. в лицето на пострадалия Д., а увреждането, възникнало в резултат на този нанесен удар, покрива напълно законовите характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. ІІІ, алт. 1, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е налице реализиран медикобиологичен признак – счупена челюст. В този смисъл виж. т. 11 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията В. Очков. Ето защо, съдът намира, че от обективна страна деянието е доказано по несъмнен начин.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е разбирал своите постъпки и е можел да ги ръководи, имал е възможност да се въздържи от това си поведение, но не го е сторил. Той е съзнавал какво може да причини с действията си на много по-възрастния от него Д., и въпреки това е нанесъл процесния силен юмручен удар в областта на челюстта му. Същият, макар и непълнолетен е могъл да разбира напълно и ясно свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, както и да потисне реакцията си на леко, моментно раздразнение.

По наказанието:

Изясняването на личността на подсъдимия извършил престъпление като непълнолетен и установяването на условията и причините за извършване на деянието е необходимо за правилното решаване на въпроса относно налагане и индивидуализацията на наказанието, с оглед изискването на чл. 60 НК, според който наказанията на непълнолетните се налагат с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. В тази насока и Постановление № 1 от 9.VI.1980 г. по д. № 1 / 80 г., Пленум на ВС.

Според по-късната практика на ВКС налагането на наказание на непълнолетни лица има свои специфични цели, посочени в цитираната разпоредба, но те не изключват и целите на всяко едно наказание по чл. 36 от НК, насочени към останалите потенциални извършители на подобен род престъпления. Отделно от това върховните съдии не оспорват обстоятелството, че личността на всеки непълнолетен деец се характеризира с някои особености, присъщи на прехода от младежка възраст към съзряване. В този период поведението на непълнолетните може да е продиктувано от импулсивни реакции и недостатъчно обмисляне на тяхното действително обществено значение. Възможни са прояви на недооценъчност на поведението и неговата морална укоримост. В тази насока виж. Решение № 143 от 05.07.2016 г. по н. д. № 528 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Отчитайки и споделяйки всички тези принципни  тълкувания и разяснения съдът намира следното:

За престъплението по чл. 129 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” за срок до шест години, което по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК следва задължително да бъде редуцирано, в размер до 3 години.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е.Г. съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства като фактът, че същият не е осъждан и има изключително добри характеристични данни обусловени от средата, в която живее. Не са му налагани възпитателни мерки. Обучава се редовно като ученик в 12-ти клас и предстои да завърши средното си образование. Демонстрира перфектна процесуална дисциплина като не е ставал повод за отлагане на делото, спортува. Макар и млад работи от малък без трудов договор тежка физическа работа като строител, от която успява да спестява.  Извършеното от него деяние е осъществено в непълнолетна възраст и до голяма степен е било провокирано от ситуацията и реакциите на пострадалия спрямо него. В тази насока съдът ясно отчита обстоятелството, че непълнолетието на дееца е взето предвид от законодателя с оглед законодателната редукция по чл. 63 от НК, така че няма законово основание същото да бъде взето предвид отново като смекчаващо обстоятелство, както е посочено и в цитираното Решение № 143 от 05.07.2016 г. по н. д. № 528 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, но въпреки това анализирайки конкретния случай и най-вече базирайки се на заключението на съдебно-психолого-психиатричната експертиза и разясненията на вещите лица, че подсъдимият е изживял лекостепенно раздразнение под формата на моментно избухване, счита че ако същият беше в друга, по-зряла възраст и/или не беше провокиран словесно от пострадалия пред дома си не би прибягнал до извършване на деянието, както за съжаление противоправно е сторил. Според съда постъпката му представлява изолирана и еднократна, макар и много сериозна грешка в съзнателния му живот.

Налице е и отегчаващо отговорността му обстоятелство каквото е тежестта на престъпния резултат съпътстван от допълнителни по-леки телесни увреждания и налагащ множество медицински интервенции, включително бъдещи такива.

Ето защо, при изброените многобройни смекчаващи и наличието само на едно отегчаващо отговорността обстоятелство и при отчитане на ниската обществена опасност на дееца и явно незначителната вероятност от бъдещи негови криминални прояви, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като предвиденото на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК наказание „лишаване от свобода“ бъде заменено с наказание „пробация“, при следните пробационни мерки:

1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 2 /две/ години, с периодичност два пъти седмично;

2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от 2 /две/ години;

3. На основание чл. 42а, ал.2, т. 6, вр. с ал. 3, т. 3 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, в размер на 150 часа годишно, за срок от 2 /две/ години. Относно замяната виж и Решение № 1164. от 17.01.2006 г. по н. д. № 563 / 2005 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия, Първо наказателно отделение.

Съдът вярва, че именно такова по вид и размер наказание при първата среща на младия подсъдим с правосъдието би гарантирало устойчивост при постигане целите по чл. 60 от НК за превъзпитаване и подготвянето му за общественополезен труд, както и да гарантира в пълна степен реализиране преди всичко на индивидуалната, но и на генералната превенция предвидени от законодателя като цели на наказанията по чл. 36 от НК.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди подсъдимия Е.А.Г. да заплати по сметка на ОДМВР - гр. Кюстендил, сумата от 537,60 лева – разноски за медицински експертизи по досъдебното производство и по сметка на РС-Дупница и в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 400,00 лева – разноски за съдебно-психолого-психиатрична експертиза и явяване на вещи лица в съдебното производство, както и 5,00 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Воден от изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: