Присъда по дело №453/2022 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 7 от 22.02.2023 год. по
ВНОХД № 453/ 2022 год.
Въззивното производство е образувано от въззивна жалба, подадена от защитника –
адв. Д., с искане за отмяната на осъдителна присъда № 8 от 14.04.2022 год., постановена по
н.о.х.д. № 343 по описа на Районен съд – Разлог за 2021 год., и оправдаването на
подсъдимия Ю. Т. О. по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на
19.06.2021 г. около 01.40 часа в гр. Разлог, обл. Благоевград, по улица в ж.к. „И.“ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „МАЗДА 626“ с регистрационен №
***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.47 на хиляда,
установена по надлежния ред с техническо средство „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510“ с
фабричен номер ARDM 0190, със следните конкретни доводи:
Неправилен е фактическият извод на проверявания съд, че подсъдимият е изпратен
във ФСМП Разлог за преглед, относно годността му да бъде задържан, тъй като се е доверил
на твърденията на св. Ч., а не на обясненията на О., че е отведен за вземане на кръвна проба,
но поради липсата на документите това не е осъществено, защото именно те съответстват на
показанията на полицейските служители Д. и К., както и тези на М. О. и К. К.;
Неправилен е правният извод, че концентрацията на алкохол може да бъде
установена чрез показанията на техническото средство, основано на чл. 3, ал.2 от Наредба №
1/2017 год., тъй като в случая не е било необходимо химическо изследване предвид
съгласието на О. с тях още в хода на проверката. Надлежният ред е нарушен, тъй като не е
изпълнено предписанието на чл. 7, ал.1 от Наредбата.
Защитникът при пледирането си настоява за оправдаването допълвайки, че освен
това, не е и документирано медицинското изследване съгласно чл.14, ал.1; не е отразен
отказ да се извърши по смисъла на чл. 15, ал.7, поради което и не може да се приеме, че
показанията на техническото средство доказват действителната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия.
Прокурорът оспорва основателността на тези доводи, поради допустимост да се
ползва редът за установяване на употребата на алкохол по чл. 3а от Наредбата.
Въззивната жалба е основателна, защото не е правилен правният извод, довел до
осъждането, че концентрацията на алкохол в кръвта на под. О. по време на управление на
лек автомобил е установена по „надлежния ред“.
Преди това обаче лишено от основателност е фактическото възражение на
защитника. То е израз на несъгласието му с аналитичната оценка на районния съдия за
единственото противоречие в доказателсвената съвкупност. Нужно е обаче да се
конкретизира, че убедително – пълно доказани са фактите, че подсъдимият на 19.06.2021
год. около 04, 00 е бил прегледан по време на дежурство на д-р Ч. и на медицинската сестра
- св.Ж. Д. в Спешния център в гр. Разлог, доведен от двама полицейски служители – св.К. и
Ю. К. и за този преглед е съставен само фиш за спешна медицинска помощ с амб. № 3414 от
19.06.2021 год., в който в графа работна диагноза е вписано „преглед за РУ“. Това е
1

единственият медицински документ, издаден за посещението на О., като то е вписано в
амбулаторния дневник, но прегледът не е вкарван в информационната система на ФСМП-
Разлог, тъй като в този период това не е било извършвано /съгласно изрично писмено
удостовереното от д-р К., в качеството му на завеждащ филиала, в документ, събран от
въззивния състав като писмено доказателство/. Това се значимите факти - че полицейските
служители са придружили подсъдимия в Спешния център след като в 02.32 часа той е
тестван за употребата на алкохол при управление на МПС в 01,40 часа с „Дрегер алкотест
7510, който отчел резултат 1,47 промила, и след като в 03,00 му е бил връчен талон за
изследване поради този положителен резултат, в който талон О. вписал, че приема
показанията на техническото средство, и че след преглед от лекар е съставен само фишът.
Подсъдимият е бил придружен от двама полицейски служители до ФСМП –
Разлог, там обаче медицински специалист не е осъществил медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. Не е оформил и отказ
на водача да се направи това. Поради това противоречието в доказателствения материал за
причината, поради която О. е заведен за прегледа, осъществен от д-р Ч., е за несъществен
факт, по съображения, които обаче в пълнота могат да се защитят при правните изводи за
това изпълнена ли е процедурата в продължение на чл. 7, ал.1 от Наредбата.
Този анализ на доказателствения материал, както и съгласието в аналитичните
изводи на районния съдия, налага доказаност на същите факти, но не и на същите правни
изводи от тях:
На 19.06.2021 г. в гр. Разлог подсъдимият Ю. Т. О. управлявал лек автомобил
„МАЗДА 626“ с регистрационен № *** към Спешния център към МБАЛ гр. Разлог, за да
остави лекарства на своята баба, която същия ден била приета по спешност. В района на
кръстовището, образувано от ул. „Даме Груев“, ул. „Иларион Макариополски“ и улицата,
водеща за ж.к. „И.“, допуснал произшествие като ударил автомобила, управляван от
свидетеля И. Д.. Между двамата водачи възникнал спор за тава кой е виновен и кой да плати
за повредата на автомобилите. На място около 01,40 часа дошъл полицейски патрул в състав
свидетеля К. Д. и свидетеля Н. К. – служители в РУ-Разлог. Подсъдимият помолил полицай
К. да го отведе до болницата, тъй като баба му е в тежко състояние и трябва да й отнесе
лекарства. Свидетелят се съгласил и след като предали лекарствата, се върнали на мястото
на пътното произшествие с подсъдимия. Д. бил откаран с линейка за преглед в Спешния
център, но тъй като нямал сериозни наранявания също бил върнат от полицейските
служители на мястото. Междувременно там дошли и близки на свидетеля Д., които
започнали да се държат агресивно. Д. извадил телефон и започнал да заснема полицейските
служители и патрулния автомобил, говорейки на висок глас. Поради това двамата участници
в ПТП били отведени в РУ Разлог, където били тествани за алкохол с техническо средство.
Тестването на О. е извършано в 02,32 часа с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер
ARMD 0190 отчел 1.47 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта чрез измерване в
издишвания въздух. На подсъдимия в 03, 00 часа е връчен талон за изследване, в който О.
собственоръчно отразил, че приема показанията на техническото средство.
2

Съставен е АУАН сериен № 914265 от 19.06.2021 г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 157 от
19.06.2021 г., с която на основание чл. 171 от ЗДвП е наложена мярка временно отнемане
свидетелството за управление на МПС.
На подсъдимия била издадена и Заповед за задържане на лице за 24 часа, считано от
02,30 часа.
Около 04, 00 часа О. бил отведен от свидетелите К. и Ю. К. във ФСМП-Разлог,
където д-р Ч., в присъствието на медицинската сестра св.Ж. Д., за този преглед е съставила
фиш за спешна медицинска помощ с амб. № 3414 от 19.06.2021 год., като в графа работна
диагноза отразила „преглед за РУ“. Посещението на О. е вписано в амбулаторния дневник,
но не и в информационната система на ФСМП-Разлог.
Формалното отвеждане за преглед от лекар на водача О. от полицейските
служители в медицинско заведение, в което може и да му бъде взета кръвна проба, не е
равносилно на изпълнение на задължението на полицейския орган по чл. 7 от Наредба № 1
от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества и техните аналози, приложим именно когато с
техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. В този
случай, когато законодателят предвижда да се понесе наказателна отговорност, редът за
установяването на действителната концентрация на алкохол в кравата на водача, изрично
изисква тя да бъде констатирана по несъмнен начин чрез използването на по-точните методи
от измерването с техническо средство, а именно - с доказателствен анализатор или с
химическо изследване на кръвна проба, взета от лицето. Водачът и в този случай има право
да откаже да бъде медицински изследван, но този отказ е винаги последващ на приемането
на показанията на техническото средство, направено в талона за изследване. Вписаното
съгласие на О. в момента на административната проверка с показанията на техническото
средство, тъй като са за положителен резултат над 1,2 промила, не е равносилно на отказ от
медицинското изследване, защото той се удостоверява по специален ред. Отказът, при което
се изземва проба за химическо изследване по чл. 15, ал.7 от Наредбата се оформя от
съответния медицински специалист по чл. 12, ал.1 в амбулаторния журнал на лечебното
заведение и в протокола по чл. 14, ал.2 като се удостоверява с подписа на изследваното лице
/ аналогичен ред е предвиден и в нормата на чл. 10, ал.1 за пробите с доказателствен
анализатор/. Такъв отказ на О. за даване на проби за изследване в случая няма, поради което
и не е налице една от хипотезата, предвидена в чл. 6, ал.9 от Наредбата, която е обща и за
двете различни процедури – при тестването с техническо средство, отчело резултат над 1,2
промила и в тази, когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол от 0,5
до 1,2 на хиляда. Само в последната редът за установяването й може да „спре“ с приемането
на показанията на техническото средство, защото:
Разпоредбата на чл. 6, ал.3, вр с ал.1 от Наредбата /но не и тази, на която се е
позовал районния съдия в мотивите към присъдата / предвижда ред, при който, ако водачът
е съгласен с показанията на техническото средство за концентрация на алкохол в кръвта над
3

0,5 на хиляда, по-нататъшно изследване, с другите методи не се провежда. Тази норма обаче
не може да се тълкува изолирано от чл.7, ал.1, защото тя не позволява да са ползват само
показанията на техническото средство, тъй като редът продължава с този на нормите на чл.
10, чл.15, ал.7 и ал.8 от Наредбата. Едва след изчерпването му намира приложение
разпоредбата на чл. 6, ал.9, явяваща се общо правило и за двете различни процедури за
установяване на концентрация на алкохол в кравата, които са зависимост от показанията на
техническото средство, с което е извършена проверката на водача на МПС - по чл. 6, където
е уредена хипотезата до 1,2 хиляда, при която е предвидена административно-наказателната
отговорност, като подробно са разписни правилата за изготвянето на акта за констатиране на
административното нарушение и талона за изследване, и по чл.7 – при която, както се
посочи вече, законодателят предвижда да се понесе наказателна отговорност.
В случая, тъй като няма и отказ на О. да подпише или да получи талона за
изследване, а не само отказ да се изземва проба за химическо изследване по чл. 15, ал.7, не е
налице и хипотезата на неявяване в определения срок на в ЦСМП - Разлог, защото не е
удостоверено това от медицинския специалист, съгласно чл. 15, ал.5 от Наредбата.
Следователно, не е налице нито едно от предвидените изключения, за да може
концентрацията на алкохол в кръвта да се установява въз основа на показанията на
техническото средство по чл. 6, ал. 9.
Показанията на техническото средство не са достатъчни в случая по силата на
чл.3а, ал.2 от Наредбата /който очевидно поради цитирането се има предвид, а не чл.3, ал.2,
т.2/, защото тълкуването, дадено от районния съдия и от прокурора, недопустимо е отнесено
до различния случай на оспорване на показанията на техническото средство, при който се
предвиждат именно двата по-точни метода на измерване, от този с техническо средство.
Деянието на подсъдимия О. е несъставомерно по смисъла на чл.34б, ал.1 от НК.
Надлежният ред по Наредба № 1/2017 г. не е бил спазен изцяло, довело до това да не е
установена концентрация на алкохол в кръвта по безспорния, надлежен и дължим по
смисъла на специалното законодателство начин. Този факт не позволява позитивен отговор
и на въпроса дали деянието не се явява административно нарушение по състава на чл.174,
ал.1 от ЗДвП за управление на МПС в пияно състояние.
За установяване на концентрацията на алкохол в кръвта като обективен признак
както от състава на престъплението, така и на административното нарушение обаче,
изискване на закона е да е спазен надлежният ред по Наредба № 1/2017. Този ред в случая е
изцяло и съществено нарушен и за двете хипотези.
В заключение - концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия О. не е била
установена по надлежния ред както за определяне на деянието като престъпление, така и
като административно правонарушение.
При тези съображения, не са налице основанията за ангажиране нито на
наказателна по смисъла на чл.303 от НПК, нито на административно-наказателна
отговорност по смисъла на чл.305, ал.6 във вр. с чл.301,ал.4 от НПК доколкото и въззивният
4

съд следва да се произнесе и дали извършеното деяние съставлява административно
нарушение.
С изложеното се обосновава основанието на чл.336, ал.1, т.3 във вр. с чл. 24, ал.1,
т.1, пр.2 от НПК за осъществяване на правомощията на настоящата инстанция да оправдае
подсъдимия по обвинението.
По тези съображения съдът постанови новата си оправдателна присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	7
Дата:	22 февруари 2023 г.
Съдия:	Илияна Стоилова

Дело:	20221200600453
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юни 2022 г.

Присъда по дело №453/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите