РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500586 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 721/04.01.2024 г. от ЗАД „Алианц България“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16,
срещу Решение № 3897/29.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 8230/2023 г. по
описа на ВРС, с което ЗАД „Алианц Бъглария“ е осъдено да заплати на Я. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, сумата от 5717,39 лв. /пет хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, калник заден ляв,
врата задна лява и основа калник заден ляв на собствения на ищцата лек автомобил марка
„Лексус ИС 220Д“, c рег. № *****, причинени в резултат на реализирано на 16.04.2023 г.,
ПТП,в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Джип Гранд Чероки“,
с рег. № ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 26.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати и разноски по
делото.
Твърди се от въззивника, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния
закон. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и
необсъждане на направени от дружеството възражения. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е изложил мотиви по приетата по делото САТЕ, което противоречи на константната
съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. С оглед на изложеното настоява за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове.
1
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Я. П. С., чрез пълномощник адв. Й.
А., е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за
правилност на изводите на съда относно кредитиране на изготвената по делото САТЕ. Счита
възражението на въззивника относно направените от съда изводи за периода на
експлоатация на процесния автомобил за неоснователно и преклудирано. Моли за
потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество, въззивникът не се явява и не се представлява. Депозира писмена
молба, с която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на постановеното
първоинсстанционно решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед неоспорването от страна на ответника за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и респективно, изплатено обезщетение, с чийто размер
ищецът не е съгласен, искът се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на автомобил „Джип Гранд Чероки" с рег.№ ******, в срока на
действие на което е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно обстоятелството, че
след завеждане на щета за собствения на ищцата автомобил, ответникът е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лева.
Основният изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос е свързан с
определения размер на застрахователното обезщетение като се твърди липса на мотиви в
съдебния акт относно релевираните в отговора на исковата молба възражения на ответника
за периода на експлоатация на автомобила, изключващи отремонтирането му в официален за
марката сервиз, както и мотиви относно приетата по делото САТЕ.
Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, застрахователното обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието и не може да
надхвърля застрахователната сума, посочена в договора или нормативният й размер, ако
2
такъв е определен. При пълна увреда и стойност на вредата по-ниска или равна на
застрахователната сума, обезщетението следва да се равнява на действителната стойност на
вредата, изчислена съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ. При частична увреда, дължима е
възстановителната стойност, която според чл. 400, ал. 2 КЗ е онази сума, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество и включва всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други сходни разходи. При изчисляването й не се прилага
коефициент за обезценка, тъй като същият е включен в самата застрахователна стойност /в
този смисъл Решение № 79/02.07.2009 год. по т. д. № 156/2009 г.на ВКС, I ТО, Решение №
209/30.01.2012 год.по т. д. № 1069/2010 год. на ВКС, ІІ ТО/ .
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и че Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно
чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция определеното застрахователно
обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4, когато
не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г.
на КФН. Така, съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ.
В конкретния случай, по искане на ищцовата страна и при липса на възражения от
ответната страна, по делото е проведена съдебна авто-техническа експертиза с поставена в
исковата молба задача. Видно от материалите по първоинстанционното дело ответникът не е
формулирал допълнителен въпрос към нея относно действителната пазарна стойност на
автомобила с оглед преценка на соченото от него едва във въззивната жалба евентуално
наличие на разпоредбата на чл.390 от КЗ. Същевременно, според т.2 от заключението,
общата стойност, необходима за възстановяване на щетите, възлиза на 6 717.39 лева с ДДС.
Експертното заключение изслушано и прието в проведеното по делото открито съдебно
заседание, на което ответникът не се е явил, респективно не е оспорил същото. И след като
определянето на застрахователното обезщетение е въз основа на проведена експертиза,
формирала извода си за стойността на застрахователното обезщетение като сбор от средна
пазарна цена на труда и стойност на части и консумативи, оплакването на въззивника за
несъобразяване на периода на експлоатация на автомобила е несъстоятелно. Доколкото
застрахователното обезщетение не е определено въз основа на фактури за извършен ремонт
на МПС в сервиз, несъстоятелно е и оплакването, че с оглед възрастта на автомобила
същият не е следвало да се отремонтира в официален за марката сервиз.
И след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни
разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС,
3
ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически
изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и направеното искане, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи
в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като възражението на
ответника за неговата прекомерност, с оглед съответствието на платеното адвокатско
възнаграждение с предвидения в Наредбата минимум, съдът не споделя.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3897/29.11.2023 г., постановено по гражданско дело №
8230/2023 г. по описа на ВРС – 42 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на Я. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****** сумата от 1000 лева, съставляваща разноски за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4