ОПРЕДЕЛЕНИЕ
08.04.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание
на осми април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Росица Стойчкова, разгледа докладваното от младши
съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 21/2020 г. по
описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 1702 от 06.03.2020 г.,
депозирана от Е.Г.В., с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. А.Т. ***, за допълване на Решение № 35/19.02.2019 г., постановено по делото, в частта
му за съдебно-деловодните разноски.
Моли се за допълване на постановеното решение и
присъждане на сторените от ответницата-възиваема страна разноски за адвокатско
възнаграждение. Сочи, че процесуалният представител на ответницата е осъществил
правна защита и съдействие и е депозирал писмен отговор на подадената въззивна
жалба, в която е инкорпорирал и искане за присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение. Към депозираната жалба е приложила съответно и
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорно
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
В законоустановения за това срок не е депозиран
отговор на молбата от П.К.В., с ЕГН **********, с адрес ***
Окръжен съд Кюстендил намира, че молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частично
основателна, предвид следното:
В гражданския процес отговорността за разноски се
изразява в правото на страната, спрямо която неоснователно е бил иницииран
граждански спор, да иска заплащане на направените от нея разноски, както и
съответно в задължението на насрещната страна да заплати тези разноски.
С решение № 35 от 19.02.2020 г., настоящият състав на
КнОС е изменил на основание чл. 17
ал.5 от ЗЗДН Решение № 1055 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2468/2019 г. по описа на Кюстендилския районен съд, в частта му, в която са постановени мерки за закрила на основание чл.5
ал.1 т.2 от ЗЗДН, като вместо него по съществото на спора е постановил
отстраняване на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН П.К.В., с ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с Е.Г.В., ЕГН **********,
жилище, находящо се в гр. Кюстендил, ул. „Морава“ № 3 за срок от 10 (десет) месеца.
В своите мотиви, въззивната
инастанция е посочила, че въпросът за разноските и таксите за въззивното производство следва да се
разреши съобразно правилото на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, съгласно което молителят (т. е. пострадалото лице)
заплаща държавната такса и разноските по делото само при отказ за издаване на
заповед или при отмяна на заповедта. Следва да се отбележи, че тази норма, която е
специална по отношение на общото правило на чл. 78 ГПК и дерогира неговото приложение. В случая, макар въззивната жалба да е уважена
отчасти, не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН за възлагане на таксите и разноските за въззивното
производство в тежест на въззиваемия Е.В., тъй като решението, с което е констатирано
осъщественото от въззивника домашно насилие и са наложени мерки за защита на въззиваемата само се изменя по отношение на срока на постановените
мерки.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, при
издаване на заповед съдът възлага държавната такса и разноските на извършителя
на домашно насилие. Заплащането на такси и разноски от молителя се допуска,
само ако е налице специалното правило на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, което е
неприложимо в настоящия случай. Именно поради тази причина молителката Е.В. не
е осъдена частично да заплати дължимата се държавна такса и сторените от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, макар че въззивната жалба на
въззивника е частично основателна.
КнОС е приел, че решението
в обжалваната част е частично незаконосъобразно по отношение на определения от
КнРС срок на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за домашното
насилие и е намалил същият от осемнадесет на десет месеца.
По отношение на
сторените от въззивницата В. в настоящото производство разноски приложение
намира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно което отвтеникът има
право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изложеното, при този изход на спора право на разноски възниква за
въззивницата- Е.В.. Същата претендира присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 350 лева- адвокатско възнаграждение.
Действително нарочен списък по чл. 80 от ГПК не е приложен, но с Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълкувателно
дело № 6 от 2012 на ОСГКТ на ВКС бе прието, че списъкът по
чл. 80 може да бъде самостоятелен документ, но може да бъде инкорпориран в исковата молба или в отговора на
исковата молба. В отговора на въззивната жалба е налице
инкорпориран списък с разноски, защото в нея се съдържа изрично искане да бъдат
присъдени направените разноски, в това число разноски за адвокатско
възнаграждение и същият разход е изброен - посочено е изрично, че се претендира
адвокатско възнаграждение, както е приложен и договор за правна защита и
съдействие, в който е договорен адвокатския хонорар. Въззивницата доказва
разноски, както следва: адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 350,00 лева, за които е представила договор за правна
защита и съдействие, в който като адвокатско възнаграждение е вписана
претендираната сума и изрично е записано, че същата са заплатена в брой, като в
тази част договорът има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за
заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата
сторените от нея разноски за въззивната инстанция, съобразно изхода по спора.
С оглед на изложеното, КнОс намира, че предвид
установения пропуск за присъждане на разноски в полза на въззивницата Е.В., решение №
35 от 19.02.2020 г.следва да бъде допълнено, като на същата бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 194,44 лева, съобразно
отхвърлената част от въззивната жалба.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 35 от 19.02.2020 г., постановено
по в.г.д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.К.В., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Е.Г.В., с ЕГН ********** с адрес ***, сумата в размер от 194,44 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: