РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6980 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца Б.П.П. твърди,
че на 06.07.2019г. в гр. Русе при управление на собствения си лек автомобил
„Тойота Корола“ по ул. „Николаевска“ в гр. Русе била блъсната от автобус „Изузу
Урбан“ управляван от ответника Ц.Й.Ц., като последният нарушил правилата за
движение и отнел предимството на ищцата. В автомобила на П. на задната седалка
на детско столче се возило и четиригодишното й дете. В резултат на ПТП ищцата
получила травма на главата, което й причинило главоболие и световъртеж, и
затруднение да пази равновесие, а поставения обезопасителен колан и причинил
болки в областта на ребрата и корема. П.
ходила на прегледи при хирург и неврохирирг, като в периода от произшествието
до 01.08.2019г. ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Освен
физически болки, ищцата изпитала уплаха и стрес в резултат на произшествието,
често плачела, сънувала кошмари.
В резултат на ПТП по
автомобила били причинени имуществени вреди на стойност 1832,88 лева.
Б.П.П. иска да бъде
осъден Ц.Й.Ц. да й заплати обезщетение за причинените болки и страдания в
размер на 1000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1832,88 лева
със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът депозира
отговор с който оспорва иска. Счита, че е налице съпричиняване на вредата от
ищцата, тъй като не е изпълнила задължението си да спре, когато възникне
опасност. Иска привличане на трето лице помагач- „ОЗК-Застраховане“ АД, което
дружество е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника.
Предявеният иск е с
правно основание 45 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за виновно причинени
имуществени и неимуществени вреди.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
От приложения по
делото на л.6 Констативен протокол за ПТП с пострадали се установява, че на 06.07.2019г.
в 12 часа е настъпило ПТП в гр. Русе на кръстовището ул. „Николаевска“и ул. „Свети
Георги” между участник 1: автобус „Изузу Урбан“ управляван от ответника Ц.Й.Ц. и
участник 2: лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р2342КЦ управляван от Б.П.П..
В протокола е посочено, че пострадал от ПТП е Б.П.П., която е получила контузия
в областта на гърба. Увреден е също и лекия автомобил „Тойота Корола“- предна
броня, фар, огледало, калници, врати. Посочена е причина за настъпване на ПТП-
участник 1 отнема предимството на участник 2 и двете превозни средства се
блъскат.
Срещу ответника Ц.Й.Ц.
на 29.08.2019г. е било издадено наказателно постановление (л.51) за настъпилото
ПТП на 06.07.2019г. за нарушаване на правилата за предимство при завиване на
дясно, като наказващият орган е приел, че Ц.Й.Ц. виновно е нарушил чл. 35 ал.2
от ЗДвП и му е наложил глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление
е връчено на Ц. на 20.09.2019г. и при липса на доказателства, че същото е било
оспорено и отменено, съдът приема, че е влязло в сила. Глобата е платена от Ц.Й.Ц.
(л.52)
Механизма на
произшествието, описан в наказателното постановление се потвърждава и от св.
Мехмедова, която е пряк свидетел на случилото се. Свидетелят Ковачев дава
несвързани и неясни показания, но и от тях механизмът на ПТП се установява
същия- двете превозни средства се сблъскват, тъй като автобусът навлиза в
лентата на движение на лекия автомобил „Тойота Корола“. Св. Иванов не е
присъствал по време на инцидента, дошъл е по-късно и е възприел обстановката в
един по-късен момент. Прави изводи за причината за ПТП, които нямат значение за
делото. По делото е назначено вещо лице, технически експерт, който дава
заключение за механизма на настъпване на произшествието- автобусът се е движел
в средната лента, лекият автомобил в дясната лента и при завиване и на двете
превозни средства на дясно е възникнал страничен приплъзващ удар между дясната
страна на автобуса и лявата страна на лекия автомобил. Скоростта на автобуса е
била по-голяма от тази на лекия автомобил.
При така събраните
доказателства относно механизма на произшествието съдът приема, че същото е
станало така както се сочи от вещото лице, който механизъм е установил и
административнонаказващия орган и се установява и от разпита на свидетелите.
Представителят на ответника навежда доводи за съпричиняване на вредата, но
релевантните за това факти не са заявени в преклузивния срок за отговор на
исковата молба, а и липсват каквито и да е доказателства за това. Остава само
хипотетична концепцията, че ако в платното на лекия автомобил е имало спрял
друг автомобил, то ищцата е трябвало да пресече непрекъсната маркировъчна линия
и следователно също е нарушила закона. Според всички доказателства по делото
произшествието е станало в лентата на движение на лекия автомобил (най дясната
лента), като след сблъсъка лекият автомобил е бил изхвърлен на тротоара. Дори и
преди това водачът на лекия автомобил да е извършил нарушение пресичайки
непрекъсната линия, това няма връзка с настъпилото ПТП в лентата на движение на лекия автомобил, съответно не може да се
говори за вина на ищцата за настъпилото ПТП. Съгласно чл. 35 ал.2 от ЗДв.П
Когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на
завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, преминаващи от дясната му страна.
По несъмнен начин се
доказа, че лекият автомобил „Тойота Корола“ е бил от дясната страна на
автобуса, двете превозни средства са завивали надясно и водачът на автобуса не
е пропуснал преминаващият от дясно лек автомобил, като така е нарушил закона,
съответно явява се виновен за произшествието.
Имуществените щети
по лекия автомобил са в размер на 1822,92 лева съгласно заключението на вещото
лице, което съдът възприема, поради което предявеният иск следва да се уважи в
този размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 1832,88 лева
Св. П., майка на
ищцата твърди, че е дошла веднага след произшествието, тъй като работи наблизо.
След инцидента ищцата била много уплашена- треперела и плачела, а детето и било
в кошче на седалката зад тази на шофьора. Ищцата отначало отказала медицинска
помощ, но след това се съгласила и извикали линейка, която я откарала. В
болницата и направили рентгенова снимка, имала натъртвания. Ходила на невролог
и хирург. Няколко месеца изпитвала главоболие и до сега понякога имала болки в
гърба. След инцидента отказвала да шофира, защото я било страх.
Назначеното вещо лице-
специалист по съдебна медицина, сочи, че няма обективно установени травматични
увреждания на ищцата, но субективните оплаквания, които се твърдят от свидетелите, като главоболие, световъртеж,
загуба на равновесие, болки в гръдния кош и болки по хода на гръбначния стълб
не е обичайно да се получат в резултат на ПТП с ниска скорост, като това в
разглеждания случай. Според вещото лице, като се има предвид вида на процесното
ПТП и липсата на обективно установени травматични увреждания не може да се
приеме, че оплаквания в посочения обем и времетраене са резултат от травматични
увреждания.
Съдът възприема
заключението на вещото лице, че болките в главата и гръдния с продължителност
няколко месеца не са в резултат на настъпилото ПТП. Приема също така, че в
резултат на произшествието Б.П. е била изплашена, включително и за малкото си
дете, което е пътувало на задната седалка и е имала натъртвания, болката от
които би следвало да е отшумяла за значително по-кратки срокове от тези, които
заявява майка й в съдебно заседание. При така очертания обем и продължителност на
болки и страдания съдът приема, че справедливо обезщетение се явява сумата от
500 лева, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а над
него да се отхвърли.
Разноски.
Ищцата е предявила
искове в общ размер 2832,88 лева, които
са уважени в размер 2322,92 лева, а за горницата са отхвърлени. Направила е разноски
в размер на 373,32 лева, от които следва да й се присъдят 306,12 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 650 лева, от които следва да му се
присъдят 117 лева. След насрещна компенсация на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 189,11 лева.
Ищцата е
представлявана по делото безплатно от адв. Х. при условията на чл. 38 от Закона
за адвокатурата, като на основание чл. 38 ал.2 съдът следва да определи
възнаграждение за представителството. Адв. Х. депозира молба за присъждане на
разноски, в която иска да й бъдат присъдено възнаграждение в минималните
размери, за всеки един от предявените искове при прилагане на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав счита, че посочената
разпоредба – чл.2 ал.5 от наредбата не следва да се прилага при определяне на
възнаграждението на адвоката по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА. Аргументи за това
могат да бъдат открити в решение на Съдът на европейския съюз по
съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 с предмет преюдициални
запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд.
Това решение дискутира минималните размери на адвокатските възнаграждения и
доколко те могат да бъдат задължителни за съда, като в него се приема, че националният съд следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни
цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо,
за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
Настоящият състав счита, че минималните размери на
възнагражденията, и кумулирането на възнаграждението по всеки иск представляват
преследват
и легитимна цел, но начина на
определяне излиза значително извън минимално необходимото за постигане на
легитимната цел. По отношение на кумулирането на възнагражденията по различните
искове уредбата надхвърля минимално необходимата намеса за постигане на
легитимната цел защото не отчита дали правопораждащите факти на всички
претенции не съвпадат (напълно или частично), не се отчита и хипотезата на
съединяване на множество искове с нисък материален интерес, когато адвокатското
възнаграждение определено по реда на чл.2 ал.5 от наредбата значително би
надхвърлило материалният интерес по делото и би било житейски прекомерно (клиент
рядко би приел да заплати на адвокат сума съизмерима с материалния интерес по
делото). Обективен факт е, че при делата с по няколко съединени иска, когато
възнаграждението на адвоката се определя чрез свободно договаряне с клиента, в
по-голямата част от случаите чл.2 ал.5 от наредбата не се прилага и реално се
договаря сума, която е под кумулирания минимум. Т.е. очевидно уредбата е
неадекватна на социалноикономическата реалност в страната и трудно приложима и
от самите адвокати, които са преки адресати на Наредба № 1. Предвид изложените
аргументи и цитираните решения на СЕС, чл.2 ал.5 от наредбата не следва да се
прилага.
Делото обаче има
както фактическа, така и правна сложност, като са проведени няколко съдебни
заседания, поради което съдът счита, че на адв. Х. следва да се определи
възнаграждение в размер на 600 лева, което да се заплати от ответника. Мотивиран
така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Й.Ц. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Б.П.П. с ЕГН ********** *** сумата
500 /петстотин/ лева представляваща
обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат на виновно причинено
от Ц.Й.Ц. пътнотранспортно произшествие по ул. „Николаевска“ в гр. Русе на
06.07.2019г. между лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р2342КК и автобус
„Изузу Урбан“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на
увреждането-06.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уважения размер до предявеният размер от 1000
лева.
ОСЪЖДА Ц.Й.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Б.П.П. с ЕГН ********** ***
сумата 1822,92 лева /хиляда
осемстотин двадесет и два леева и 92 стотинки/ представляваща обезщетение за имуществени вреди- увреждания по
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р2342КЦ, в резултат на виновно причинено
от Ц.Й.Ц. пътнотранспортно произшествие по ул. „Николаевска“ в гр. Русе на 06.07.2019г.
между лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № Р2342КК и автобус „Изузу Урбан“ с
рег. № Р8621РК, ведно със законната лихва от датата на увреждането-06.07.2019г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА над уважения размер до предявеният размер от 1832,88 лева.
ОСЪЖДА Ц.Й.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Б.П.П. с ЕГН ********** ***
сумата 189,11 лева разноски
по делото след насрещна компенсация.
ОСЪЖДА Ц.Й.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. К.Х. с адрес
*** сумата 600 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото
на Б.П.П..
Решението е
постановено при участието на Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК
Застраховане” АД, гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, ЕИК *********- трето
лице помагач на страната на Ц.Й.Ц..
Решението може да се
обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/