Решение по дело №946/2021 на Районен съд - Ловеч

Мотиви на Решение № 141 от 15.11.2021 г. по н.а.х.д. № 946/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Л..

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С постановление от 21.10.2021 г. по досъдебно производство № 258/2021 г. на РУ на
МВР Л. на Анета Пачкова – прокурор при Районна прокуратура гр.Л., на основание чл.375
от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение
по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК М. М. Н. от гр.Л., по повдигнато му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, във връзка
с чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 26.02.2021 г., около 21:30 часа, в гр.Л., ж.к.*********, в
района на спортна площадка - футболно игрище, по хулигански подбуди, причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК /извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/,
на Валерий Иванов Й. от гр.Л., чрез удар с камък в областта на лицето, с който е причинил
на Й. комбинирана тъпа лицева травма /счупване на носни костици, скулна кост, горна
челюст, опериран десен горночелюстен синус; излив на кръв в стъкловидното тяло и в
предна очна камера, между роговица и ирис на дясно око, разкъсно контузии рани и хематом
на клепачите на дясното око/, травматични увреждания, които са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На досъдебното производство обвиняемият М.Н. е дал подробни обяснения в
присъствието на защитника си – адвокат Р.К. от АК Л. /л.78-79/, като е заявил, че не се
признава за виновен. Посочил е, че между него и пострадалия Валерий Й. е възникнал
конфликт по повод агресивното куче, което Й. разхождал. Твърди, че кучето е било
настървено, тръгнало е рязко към него и опъвайки повода е предизвикало падането на
пострадалия Й. по лице на земята.
В хода по същество на делото представителят на обвинението заявява, че поддържа
постановлението с изложените в него доводи и пледира обвиняемият Н. да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание. Изтъква, че с
оглед обстоятелството, че обвиняемият е млад човек, то не възразява да му са наложи глоба
по този ред в минималния предвиден от закона ред. Счита, че от доказателствата по
досъдебното производство се установява по категоричен и несъмнен начин, че именно
обвиняемият Н. е автор на извършеното престъпление, както и механизма по който е
извършено.
В съдебно заседание, редовно призован, обвиняемият Н. не се явява. Явява се
защитникът му адвокат Р.К., който от името на подзащитния си заявява, че не възразява и
приема изцяло обстоятелствата посочени в постановлението и заявеното от прокурора в
съдебно заседание. Сочи, че не възразяват и по приетата квалификация на деянието. Също
счита, че на Н. следва да бъде наложено административно наказание - глоба в минимален
размер, предвид младата му възраст. Сочи, че едно такова наказание ще изиграе за в бъдеще
възпитателна и възпираща роля.
С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка
:
Обвиняемият М. М. Н. живеел в гр.Л., в ж.к."*************************. Работел
в „Крис Фешън" – гр.Л., не бил женен и осъждан.
Пострадалият Валерий Иванов Й. също живеел в гр.Л., ж.к.*********, бл.211, вх.А,
ет.5, ап.14. Свидетелят Й. бил собственик на ловджийско куче от породата „Дратхаар", с
кафява козина, регистрирано, имунизирано, така както се изисквало по закон.
На 26.02.2021 г., около 21:30 часа свидетелят Й. излязъл, за да разходи кучето си в
между блоковото пространство в кв.„Здравец“, до бившия супермаркет и в района на
1

спортна площадка, която представлявала футболно игрище.
В същото време свидетелят Евгени Георгиев Ангелов отивал към паркинга до
футболното игрище, където се били събрали негови приятели. По пътя, до детската градина
„Снежанка" в кв.„Здравец" Ангелов срещнал свой познат – обвиняемият М.Н.. Повървели
малко заедно, когато видели свидетеля Валерий Й. да разхожда кучето си. Свидетелят
Ангелов познавал Й. като живущ в квартала. Ангелов се отклонил към приятелите си, а
обвиняемият М.Н. вървейки първи, а след него и свидетелят Й. с кучето си, започнали да си
разменят някакви реплики, чието точно съдържание Ангелов не чул.
Компанията на свидетеля Ангелов била на около 15-20 метра от обвиняемия Н. и
свидетеля Й., като в нея освен Евгени Ангелов били и свидетелите Християна Симеонова
Стоянова, Никола Мирославов Минков и Георги Емилов Колев. Част от тях също чули
разменените остри реплики между обвиняемия Н. и свидетеля Й.. Свидетелят Георги Колев
чул, че Н. псува мъжа с кучето, а свидетелят Никола Минков чул, че обвиняемия Н. казал на
мъжа с кучето „Ела в тъмното да ти покажа". Въпреки това и четиримата свидетели са
категорични в показанията си, че свидетелят Валерий Й. през цялото време е държал на
повод кучето си и че същото не е лаело в посока на обвиняемия Н.. Въпреки, че мястото
където се намирали Н. и Й. с кучето не било добре осветено, то все пак имало светлина
идваща от улична лампа разположена на бул."Мизия". С оглед близкото разстояние, на
което се намирали и четиримата свидетели, всички те единодушно сочат, че видели
обвиняемия М.Н. да се навежда към земята, взел от там един камък и го хвърлил към мъжа с
кучето – свидетеля Й.. Камъка го уцелил в главата. След което Й. паднал на колене на
земята, но въпреки това продължил да държи кучето с повода, за да не мърда. След това, без
да се поинтересува за състоянието на свидетеля Й., обвиняемият Н. си тръгнал.
Свидетелката Христина Симеонова Стоянова твърди, че чула как обвиняемия Н.,
след като хвърлил камъка, който ударил Й., да му казва „дали иска да повтори това".
Четиримата свидетели, които станали очевидци на действията на обвиняемия Н., видимо
притеснени за състоянието на пострадалия, отишли при него да му окажат помощ.
Свидетелят Й. бил все още на колене и се опитвал да се изправи, като цялата му дясна част
на лицето била в кръв. Свидетелите Стоянова, Минков и Колев му помогнали да се изправи.
От мобилния си телефон свидетелят Георги Колев подал сигнал на тел.112.
Малко след това пристигнала линейка и патрул от РУ на МВР Л. в лицето на
свидетелите Веселин Петков Рачев и Цветомир Георгиев Георгиев. От всички присъстващи
били свалени сведения, в които всички очевидци посочили като извършител М.Н.. Малко
по-късно бил установен обвиняемия Н. и свидетелят Веселин Петков Рачев му съставил акт
за констатиране на дребно хулиганство. Н. бил задържан за 24 часа със заповед по ЗМВР,
като след окомплектоване на препаската същата била внесена в Районен съд гр.Л., за
разглеждане по реда на Указа за борба с дребното хулиганство. Въз основа на нея било
образувано НАХД № 215/2021 г. по описа на РС Л..
С протоколно определение № 69 от 27.02.2021 г. съставът на съда приел, че в
административнонаказателната преписка се съдържат данни за причинено телесно
увреждане на пострадалия Й., което е с неизяснен характер, че са налице данни за
извършено престъпление от общ характер, поради което е прекратил е
административнонаказателното производство и изпратил материалите от преписката по
компетентност на РП Л..
В хода на разследването освен посочените по горе свидетели, в качеството на
свидетели са били разпитани и Атанас Тодоров Атанасов и Снежана Цветанова Серафимова.
Двамата в момента на извършване на деянието се разхождали, като се намирали от другата
страна на бул."Мизия", до бариерата на ЖП прелеза, откъм завод „Балкан". И двамата
заявяват, че на отсрещната страна са видели обвиняемия М.Н., когото знаели от квартала им
и който бил до футболното игрище. Свидетелите Атанасов и Серафимова твърдят, че до
2

обвиняемия Н., на около 2-3 метра имало куче. Свидетелят Атанас Атанасов видял, че до Н.
имало мъж с куче на повод, докато свидетелката Серефимова не видяла друг човек в близост
до него. И двамата твърдят, че кучето се спускало към Н., но не чули той да се кара с някого.
Заявяват, че не били видели какво точно се е случило, но за инцидента разбрали след това.
Тези им показания прокурорът ценил с оглед и обстоятелството, че били по-далече от
случилото се, от другата страна на бул.„Мизия“.
По досъдебното производство били разпитани и свидетелите Михаела Анатолиева
Иванова и Денис Георгиев Георгиев, които обаче не са присъствали на мястото в момента на
инцидента. Свидетелката Михаела Иванова посочила, че е отишла при приятелите си по-
късно, когато вече били пристигнали линейката и полицаите. Видяла кръв по един камък,
плочка намираща се на земята, между футболното игрище и бившия магазин „Мунчо и
Прасчо". В тази връзка, свидетелят Евгени Георгиев Ангелов е посочил в показанията си, че
след като приятелите му – свидетелите Стоянова, Колев и Минков отишли да помогнат
пострадалия мъж с кучето, последният започнал да търси камъка, с който бил ударен, но
след около 5 минути, на мястото на инцидента се върнал обвиняемият Н. и го попитал какво
търси. Свидетелят Ангелов му казал, че търси камъка, при което обвиняемият Н. му го
показал и по който имало следи от кръв. Тогава Н. взел въпросния камък и го хвърлил в
едни храсти, като това станало преди да пристигнат линейката и полицаите.
Фактите и обстоятелствата посочени в показанията на пострадалия свидетел
Валерия Й., в голямата си част съвпадат с дадените от свидетелите Ангелов, Стоянова,
Колев и Минков, които са били преки очевидци на действията и поведението на обвиняемия
Н.. Свидетелят Й. твърди, че докато на 26.02.2021 г., около 21:30 часа разхождал кучето си,
видял в близост, че минават две момчета, едното от които познавал по физиономия –
обвиняемия М. М. Н.. По показания на Й. обвиняемият Н. многократно преди това, когато се
срещнели в квартата, съвсем умишлено дразнел кучето му с подвиквания и подсвирквания.
И тази вечер обвиняемият Н. започнал да подвиква на кучето му, на което Й. му казал да си
върви по пътя и да не дразни кучето му, защото ще започне да го лае. Двете момчета
продължили пътя си в посока към бул."Мизия", а Й. продължил да си разхожда кучето, като
се движел също в тяхната посока. Изтъква, че когато стигнал до бившия ресторант „Хикс",
който се намирал срещу ЖП прелеза на завод"Балкан", видял че обвиняемият М.Н. вече е
сам, като се навеждал към земята и взимал нещо. Й. сочи, че не видял какво точно взима,
тъй като било се стъмнило и мястото не било добре осветено. Виждал Н. на фона на
уличното осветление от бул."Мизия", като той вече бил сам и се намирал на около 15-20
метра от Й.. След като Н. взел нещо от земята и се изправил свидетелят Й. усетил силен
удар с твърд предмет, в областта на лицето си, в дясната скула и дясното око. От удара на
свидетеля Й. му „причерняло" от силната болка и коленичил на земята, но въпреки това
държал кучето си за повода, за да не мърда. От мястото на удара започнало силно
кръвотечение от дясната вежда и носа. След като болката попреминала, Й. се опитал да се
изправи и тогава му се притекли на помощ група младежи, като някой от тях е подал сигнал
на тел.112.
В хода на разследването е била назначена и реализирана съдебно-медицинска
експертиза, от заключението по която се установява, че на свидетеля Валерий Й. е била
причинена тъпа лицева травма - счупване на носни костици, скулна кост, горна челюст, като
е му е бил опериран десния горночелюстен синус. Имало също така и излив на кръв в
стъкловидното тяло и в предна очна камера, разкъсно контузии рани и хематоми на
клепачите на дясното око. Според вещото лице, установените увреждания са причинили на
свидетеля Й. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, не са му причинили
трайно отслабване на зрението, а счупването на горна челюст и скулна кост не водели до
затрудняване на дъвченето и говора или до обезобразяване на лицето. Според експерта
уврежданията са били получени по описания от пострадалия начин, като според вида и
разположението си тези увреждания отговаря да са получени от хвърлен камък. Според
3

вещото лице, всички увреждания са били получени от един удар, едномоментно и
последователност не може да се посочи. Според вещото лице няма данни за травматични
увреждания, които да са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота,
както и постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
обвиняемият М. М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во, във връзка с чл.130, ал.1 от НК,
като на 26.02.2021 г., около 21:30 часа, в гр.Л., ж.к.*********, в района на спортна площадка
- футболно игрище, по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК /извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, на Валерий Иванов Й. от гр.Л.,
чрез удар с камък в областта на лицето, с който е причинил на Й. комбинирана тъпа лицева
травма /счупване на носни костици, скулна кост, горна челюст, опериран десен
горночелюстен синус; излив на кръв в стъкловидното тяло и в предна очна камера, между
роговица и ирис на дясно око, разкъсно контузии рани и хематом на клепачите на дясното
око/, травматични увреждания, които са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото
доказателства, че М.Н. е извършил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во, във връзка с чл.130, ал.1 от НК. Изложената по-
горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства, така и
основно от свидетелските показанията, които са последователни, логично свързани и
непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същите не се и оспорват от
обвиняемия Н. и защитникът му. Писмените и гласни доказателства кореспондират и със
заключенията вещото лица по назначената съдебно-медицинска експертиза.
По делото липсват данни за предшестващи случая конфликти между Н. и Й., не се
установиха също така действия от страна на пострадалия Й., с които той да е провокирал по
някакъв начин обвиняемия М.Н.. През цялото време той е държал кучето си на повод, дори
след като е бил ударен по главата и паднал на земята. С оглед твърденията на Н. в
обясненията му на досъдебното производство, че кучето на Й. го е лаело и се е настървило
към него, то следва да се има в предвид, че ако е смятал, че е застрашен по някакъв начин от
кучето, то е могъл просто да се отдалечи или да върви на по-голямо разстояние, но не и да
хвърля камък и то срещу пострадалия, а не срещу предполагаемата заплаха – кучето. Всичко
това, ведно с обстоятелството, че деянието е било извършено на публично място, било е
възприето от голям брой лица, които по това време са били в близост и са станали очевидци
на действията на Мартин Н., характеризира деянието като извършено по хулигански
подбуди и определя квалификацията по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во от НК.
С оглед на заключението на вещото лице, установило вида и характера на
уврежданията причинени на свидетеля Й. се определя и квалификацията по чл.130, ал.1 от
НК, тъй като всяко от тях, поотделно представлява лека телесна повреда по смисъла на този
текст от закона.
От субективна страна обвиняемият Н. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
С постановлението си Районна прокуратура гр.Л. правилно е приела, че обвиняемия
не е осъждан за престъпления от общ характер /л.83/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не представлява
голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени щети, а за
деянието, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години,
поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен
4

от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с
постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК,
поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че М. М. Н. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, предл.1-во, във връзка с чл.130, ал.1 от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от
НК административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лева, която следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, младата му възраст, а
също и че така ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият М.Н.
беше осъден да заплати на ОД на МВР Л. направените на досъдебното производство
разноски в размер на 195,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

5

Номер на акта:	141
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Георги Бойчев Христов

Дело:	20214310200946
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 октомври 2021 г.

Решение по дело №946/2021 на Районен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите