Решение по дело №1231/2021 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 98
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20211820101231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Елин Пелин, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820101231 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че на 16.11.2018 г. между „БНП П.П. Ф.С.А, клон
България" с ЕИК ......и АН. Н. АНГ., ЕГН **********, бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16536470 , въз основа на който между
страните възникнала облигационноправна връзка. По силата на Договора кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 15 000,00
лева, която сума била получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка, а
именно сумата от 14 475,00 лева (15 000,00 лева, представляваща предоставена главница,
намалена със сумата от 525,00 лева, представляваща „такса ангажимент").
Твърди се, че страните са уговорили такса ангажимент в размер на 525,00 лева срещу
която кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния случай е 9,76 % и таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържал от
предоставения размер на кредита за потребителски цели.
Твърди се, че кредитодателят „БНП П. П. Ф.С.А, клон Б." е изпълнил всички свои
задължения по Договора за кредит.
От своя страна кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 96 броя месечни погасителни вноски, чиито размер
и срок са посочени в погасителен план. Всяка месечна погасителна вноска съдържала
главница, ведно с надбавка представляваща печалбата на Кредитора (договорна
възнаградителна лихва).
Ответникът не изпълнил всички свои задължения по Договор за кредит и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска за главницата била с
падеж на 20.11.2019 г., а за договорната възнаградителна лихва на 20.12.2020 г, за което се
следвало обезщетение за забава.
1
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпвал на 20.11.2026 г., но
предвид изпадането на длъжника в забава още на 05.11.2019 г. ищецът се възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като в договора за кредит било
уговорено, че при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората погасителна вноска за кредитора възниква потестативно право да
обяви предсрочната изискуемост на вземането си. Поради тази причина ищецът изготвил и
изпратил уведомление за цесия и предсрочна изискуемост, което било връчено лично на
АН. Н. АНГ. на дата 16.06,2021 г..
Твърди се, че за периода от 20.11.2019 г. до 16.06.2021 г. е настъпил падежа на 19
броя погасителни вноски, а на 16.06.2021 г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на
вземането си, поради което на осн. т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3 от 27 март 2019 г.
по по т.д. 3/2017г. на ОСГТК на ВКС кредиторът нямал право да претендира вземания за
възнаградителна лихва, чийто падеж следва да настъпи след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост. В тази връзка ищецът претендира договорна възнаградителна
лихва в размер на 1 748,86 лева, начислима за периода от 20.01.2020 г до 20.05.2021 г.
Твърди се още, че на 22.04.2010 г. между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б." ЕИК ....в
качеството му на цедент и „Ф.И." ЕАД, ЕИК .....в качеството му на цесионер е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърля
на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № la, а на 18.06.2020 г. било подписано Приложение №
1а, в което подробно индивидуализирани цедираните вземания, в т.ч. и това към ответника
по настоящото дело.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „БНП П. П. Ф. С.А., клон
Б." ЕИК ..... упълномощил цесионера „Ф. И./1" ЕАД да уведоми длъжника АН. Н. АНГ., за
прехвърлянето на вземанията спрямо нея. В тази връзка се твърди , че ищецът , в качеството
на пълномощник на „БНП П. Пърсънъл Ф. С.А., клон Б.ЕИК..... изпратил чрез препоръчана
пратка на „Български пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за
кредит.
Направено е искане, при размяната на книжа по чл. 131 ГПК на насрещната страна да
бъде връчено уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца, като датата на
връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника бъде най-късния
момент, в който ответникът да бъде уведомен за цесията, в който смисъл е посочено и
Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г., на което се позовава ищеца.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника АН. Н. АНГ., с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Ф. Ин." ЕАД, ЕИК ....
следните суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 893/2021 г. по
описа на Районен съд Елин Пелин, а именно:
-13 803.18 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението;
- 1 748,86 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.01.2020
г до 20.05.2021 г.;
- 694,57 лева - лихва за забава, която представлява сбор от 369,56 лева, начислена за
периода от 21.12,2019 г. до 13.03.2020 г. и 325,01 лева, начислена за периода от 16.06.2021 г.
до 10.09.2021 г..
Претендират се и сторените в заповедното производство разноски, от които 393,17
лева- държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноските по настоящото производство.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответната страна не е депозирала отговор на
исковата молба.
2
С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в
случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 19.07.2022г. ответникът не се е
явил. Последният не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е заявил становище по съществото на спора, с отправено и искане за
произнасяне от съда с решение по делото при наличието на предпоставките на чл.238 от
ГПК
Съдът счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че
ответника виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните
за процесния период е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS- 16536470 от
16.11.2018г..
Ето защо предвид изложените по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което да приеме за установено, че
ответника дължи на ищеца посочените с исковата молба суми, както следва:
13 803.18 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението;1 748,86 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.01.2020 г до 20.05.2021 г.; 694,57 лева - лихва за забава, която представлява сбор от
369,56 лева, начислена за периода от 21.12,2019 г. до 13.03.2020 г. и 325,01 лева, начислена
за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г..
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
заповедното производство, от които 393,17 лева - държавна такса и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК съдът
намира, че е основателно искането и следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
и претендираните съдебни разноски направени в производството по чл.422 от ГПК, от
които 50.00/петдесет/лева. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение -
393.17/триста деветдесет и три лева и седемнадесет стотинки/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АН. Н. АНГ. от гр. Е.П. , обл. С.,
ул. „Б. Т.О.“ №...., с ЕГН **********, че дължи на „Ф. И." ЕАД, ЕИК ..... сумите от :
13 803.18 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението;1 748,86 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.01.2020 г до 20.05.2021 г.; 694,57 лева - лихва за забава, която представлява сбор от
369,56 лева, начислена за периода от 21.12,2019 г. до 13.03.2020 г. и 325,01 лева, начислена
за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г..

ОСЪЖДА АН. Н. АНГ. от гр. Е. П., обл. С., ул. „Б. Т.О.“ №..., с ЕГН **********, да
заплати на „Ф.И." ЕАД, ЕИК....., разноски по заповедното производство, от които 393,17
лева - държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА АН. Н. АНГ. от гр. Е. П., обл. С. ул. „Б. Т. О.“ №.... с ЕГН **********, да
заплати на „Ф.И." ЕАД, ЕИК......, разноски в производството по чл.422 от ГПК в общ
3
размер на 443.17/четиристотин четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4