№ 104
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110146339 по описа за 2021 година
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът ХР. Н. Н. твърди, че на 20.10.2010 г. срещу нея в полза на ответника „...” АД
(с предишна фирма „...” АД) бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16387/ 2010 г., по
описа на Софийски районен съд, 49 състав, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 852,11 евро – главница по договор за издаване на
кредитна карта от 06.03.2009 г., 64,27 евро – лихва за периода от 30.09.2009 г. до 24.12.2009
г., 68,26 евро – лихва за периода от 25.12.2009 г. до 06.04.2010 г., законна лихва от
06.04.2010 г. до изплащане на вземането, 38,52 лева – разноски и 240 лева – адвокатско
възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
2011838004268, по описа на ЧСИ ... В исковата молба се сочи, че на 09.07.2021 г. съдебният
изпълнител издал на ищцата удостоверение, според което размерът на задължението е,
както следва: 1666,58 лева – главница, ведно със законната лихва от 06.04.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума в размер на 1401,42 лева. Поддържа
се, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, са погасени по давност на
09.04.2020 г., като се твърди, че последното извършено изпълнително действие е от
09.04.2015 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ХР. Н. Н.. С оглед на
тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното дружество сумите 1666,58 лева – главница, ведно със
законната лихва от 06.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума в
размер на 1401,42 лева, за които е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 16387/ 2010 г.,
по описа на Софийски районен съд, 49 състав.
Ответникът „...” АД признава, че след 09.04.2015 г. не са извършвани изпълнителни
действия срещу ХР. Н. Н., както и че вземанията са погасени по давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Според чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в
ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
1
основание. Тоест посочените норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, а дори и да не е предприел
такива, доколкото разполага с потенциална възможност за това въз основа на субективната
си преценка. Тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По аналогия нормите следва да бъдат приложени и към влезлите в сила заповеди
за изпълнение, издавани по реда на гл. 37 ГПК („Заповедно производство”), тъй като ГПК от
2008 г. предвижда, че същите влизат в сила (чл. 416 ГПК) и се ползват със стабилитет (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В този смисъл е
Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, в което е
прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила
заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че
съдебно дирене не е проведено. След като заповедта за изпълнение е издадена и длъжникът
не е подал възражение срещу нея в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК или е оттеглил
възражението си, заповедта влязла в сила на основание чл. 416 ГПК и длъжникът не може
да навежда доводи чрез иск, че не дължи вземанията по нея на основания, настъпили преди
влизането й в сила, с изключение на хипотезите, регламентирани в чл. 424 ГПК. Той има
възможност да предяви иск за недължимост на вземанията, като релевира фактически
основания, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение чрез иска по чл.
439, ал. 1 ГПК.
Между страните по делото не е спорно, че в полза на ответника „...” АД (с предишна
фирма „...” АД) срещу ХР. Н. Н. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16387/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 49 състав, за сумите 852,11 евро – главница по договор за издаване на кредитна
карта от 06.03.2009 г., 64,27 евро – лихва за периода от 30.09.2009 г. до 24.12.2009 г., 68,26
евро – лихва за периода от 25.12.2009 г. до 06.04.2010 г., законна лихва от 06.04.2010 г. до
изплащане на вземането, 38,52 лева – разноски и 240 лева – адвокатско възнаграждение,
както и че вземанията за тези суми са погасени по давност в период след влизането в сила на
заповедта за изпълнение. Следователно предявените искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439,
ал. 1 ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че
ХР. Н. Н. не дължи на „...” АД сумите 1666,58 лева – главница, ведно със законната лихва от
06.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и неолихвяема сума в размер на 1401,42
лева, за които е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 16387/ 2010 г., по описа на
Софийски районен съд, 49 състав.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. От страна на „...” АД е наведено възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК, че разноските за адвокатски хонорар, заплатени от ХР. Н. Н. са
прекомерни, което следва да бъде обсъдено преди определяне на окончателния размер на
разноските, които подлежат на присъждане. От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че ищцата е заплатила в полза на процесуалния си представител
адвокатско възнаграждение в размер на 675 лева за защита по делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатския хонорар за дело с интерес 3068 лева, заявен в
настоящото производство, е 444,76 лева. Нормите на чл. 7, ал. 2 от Наредбата не
разграничават боря на предявените искове, а заявеният материален интерес, поради което
твърдението на ищеца, че следва да бъде определен минимален размер на адвокатското
възнаграждение по всеки от предявените искове и същите да бъдат сумирани, за да се
изчисли минималният размер на възнаграждението за защита в производството, е
неоснователно. Делото не се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност,
като обстоятелството, че процесните вземания са погасени по давност, е признато изрично
от ответника с отговора на исковата молба. Поради това съдът приема, че заплатените от
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени
до минималния размер от 444,76 лева. Следователно „...” АД следва да бъде осъдено да
2
заплати на ХР. Н. Н. съдебни разноски в общ размер 567,48 лева (444,76 лева – адвокатски
хонорар и 122,72 лева – държавна такса).
Твърдението на ответника, че тежестта на сторените по делото разноски следва да
бъде определена според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, е неоснователно. Съгласно тази
разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тоест, за да се приложи правилото на чл.
78. Ал. 2 ГПК, следва да са налице двете визирани предпоставки – ответникът да е признал
исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска. В
разглеждания случай е осъществена само едната от тези предпоставки - ответникът е
признал основателостта на предявените искове. Липсва обаче втората, а именно ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото. Съществуването на изпълнителен титул в полза на
„...” АД, въз основа на който дружеството би могло по всяко време да образува
изпълнително производство срещу ищцата, чрез което да пристъпи към принудително
събиране на погасените по давност вземания, представлява по същността си повод за
предявяването на настоящите отрицателни установителни искове. Обстоятелството, че към
момента на подаване на исковата молба изпълнително дело № 2011838004268, по описа на
ЧСИ ... е било прекратено, е без значение, тъй като ответникът има възможност да поиска
образуване на ново изпълнително производство. В този смисъл е Определение № 549/
29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4317/ 2018 г., по описа на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че при
признание на отрицателен установителен иск, основан на твърдение, че предявеното вземане
е погасено по давност, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал повод за предявяването
на иска. В случая „...” АД разполага с изпълнителен лист срещу ХР. Н. Н., поради което
нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима. Освен това следва да бъде отчетен и фактът, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
а не по искане на взискателя, както и че вземанията на последния не са били удовлетворени.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК, че ХР. Н. Н., ЕГН **********, с ..., не дължи на „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: ..., сумите 1666,58 лева – главница, ведно със законната лихва от 06.04.2010
г. до окончателното й
изплащане, както и неолихвяема сума в размер на 1401,42 лева, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16387/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 49
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на „ХР. Н. Н., ЕГН **********, с ..., сумата 567,48 лева –
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3