М
О Т И В И
към присъда № 185 от
13.10.2011 година
по
н.о.х.дело № 1156
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимата Г.И.П., ЕГН **********, е в това, че на 02.08.2010 год. в гр.Стара Загора
отнела
чужди
движими вещи – дамска чанта на стойност 40 лева, лична
карта на стойност 15 лева, свидетелство за управление на МПС на стойност 15
лева, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС – 2 част, дебитна
карта на „Пиреус банк”, ключове за лек автомобил и жилище на стойност 5 лева,
очила с бяла пластмасова рамка на стойност 80 лева, дамско огледало с
декоративни камъни на стойност 20 лева, пари – сумата от 150 лева, всичко на
обща стойност 325 лева, от владението на С.Г.А. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно в немаловажен
случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка чл.194, ал.1 във
връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира на
подсъдимата да бъде призната за виновна, като й
бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година.
Адвокат
С.К. в качеството му на служебен защитник на подсъдимата не оспорва
обвинението и пледира на подзащитната му да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства,
изпълнението на което да бъде отложено за срок на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимата Г.И.П. се признава за
виновна по повдигнатото й обвинение, съжалява за извършеното и
поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Г.И.П. е трикратно осъждана като
непълнолетна. Към датата на деянието, предмет на настоящото производство, същата
е била осъждана, както следва:
с присъда по н.о.х.дело № 265/2006 год. на Районен съд Монтана, влязла в сила на
07.09.2006 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 30.08.2006 год., на „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК е било отложено за срок от една година;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство и присъда по н.о.х.дела № 158/2008
год. и № 6/2009 год. на Районен съд
Стара Загора, влезли в сила съответно на 14.10.2008 год. и 28.02.2009 год., за
престъпления по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28,
ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършени съответно на 11.07.2008 год.
и 30.11.2006 год., за които с присъдата по н.о.х.дело № 6/2009 год. на Районен
съд Стара Загора на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК й е
било определено и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от
десет месеца, изтърпяно при първоначален „общ” режим на 20.01.2010 год., като
на основание чл.69, ал.2 от НК е била освободена изцяло от изтърпяването на
наказанието, наложено й по н.о.х.дело № 265/2006 год. на Районен съд Монтана.
Следователно деянието на подсъдимата по настоящото
производство е било извършено от подсъдимата след като тя вече е била осъдена
за други такива престъпления и преди да са изтекли пет години от изтърпяването
на наложените й за тях наказания, поради което същото се явява повторно
извършено по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
На 02.08.2010 год. в гр.Стара Загора св.С.Г.А. излязла сутринта
на разходка с десетмесечната си дъщеря, която била в детска количка. В
багажното отделение на количката, намиращо се под седалката и между колелата,
свидетелката поставила дамската си чанта, в която имало дамски принадлежности,
документи /лични и за лек автомобил/, ключове и пари /сумата от 150 лева/. Около
10,30 часа свидетелката с детето си и своя приятелка /също с дете в детска
количка/ посетили магазин за детски стоки „Зайо Байо”, находящ се на бул.„Цар
Симеон Велики” № 127. В търговския обект св.А. взела детето си, като оставила
количката, и започнала да разглежда стоките, изложени в магазина. По същото
време в магазина се намирала и подсъдимата. Възползвайки се от предоставилата й
се възможност, подсъдимата взела от детската количка дамската чанта на св.А. и
заедно с придружителя си напуснала магазина. По път подсъдимата изхвърлила
чантата с документите, като взела само парите, слънчевите очила и огледало с
декоративни камъни. Св.А., заедно с приятелката си, напуснала магазина и след
около половин час, когато седнали в заведение, установила, че дамската й
чанта липсва от багажното отделение на
детската количка. На следващия ден св.А. подала сигнал в Първо РУ „Полиция” за
извършената кражба.
Няколко часа по-късно неустановено по делото лице,
непознато за пострадалата, й върнало част от откраднатите вещи - документите за
автомобила, личните документи и банкова карта. С протокол за доброволно
предаване от 03.08.2010 год. св.С.А. предала на ПИ Никола Колев част от
откраднатите вещи, които й били върнати от непознато за нея лице. От
документите – лична карта и банкова карта, издадена от „Пиреус банк”, били
снети дактилоскопни отпечатъци, които не
принадлежали на св.А.. Срещу разписка на 05.08.2010 год. вещите отново били
върнати на собственика им - св.А.. В хода на разследването била назначена
дактилоскопна експертиза, видно от заключението на която, отразено в протокол
132 от 04.08.2010 год., в представените за изследване обекти има една годна
дактилоскопна следа, иззета от задната страна на дебитна карта на „Пиреус банк”
с № 67607873000490454, като следата е
идентична с отпечатъка от ляв среден пръст на подсъдимата.
На 05.08.2010 год. Сийка Хъшева – продавач в магазин
„Зайо Байо”, предала с протокол за доброволно предаване 1 брой компактдиск със
запис от охранителни камери в магазина. Била изготвена и техническа експертиза №
412 от 23.09.2010 год., като представеният за изследване оптичен носител CD-R от
02.08.2010 год. от камера за видеонаблюдение в магазин за детски стоки „Зайо
Байо” гр.Стара Загора е прегледан в лабораторни условия и са били прихванати 4
броя изображения в JPEG формат
320Х454 пиксела, а за така подбраните
изображения е изготвен фотоалбум, който е неразделна част от експертизата.
Съгласно извършената в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза стойността на отнетите вещи е, както следва:
дамска чанта на стойност 40,00 лева, лична карта на стойност 15,00 лева,
свидетелство за управление на МПС на стойност 15,00 лева, контролен талон, свидетелство за регистрация
на МПС – 2 част, дебитна карта на „Пиреус банк”, ключове за лек автомобил и
жилище на стойност 5,00 лева, очила с бяла пластмасова рамка на стойност 80,00
лева, дамско огледало с декоративни камъни на стойност 20,00 лева, пари –
сумата от 150,00 лева, всичко на обща стойност 325,00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство /протокол от 02.08.2010 год.
за разпит на св.С.Г.А., протокол за доброволно предаване от 03.08.2010 год.,
протокол № 132 от 04.08.2010 год. за извършена дактилоскопна експертиза, разписка
от 05.08.2010 год., протокол за доброволно предаване от 05.08.2010 год.,
заключение на съдебно-икономическа експертиза от 15.09.2010 год., протокол за
извършена техническа експертиза № 412 от 23.09.2010 год. с приложен към него
фотоалбум, акт за раждане № 356 от 28.10.1991 год., писмо от 18.04.2011 год. на
кметство с.Християново, копие на лична карта № ********* от 04.04.2007 год.,
удостоверение за раждане от *** ***, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимата/, както и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства /справки за съдимост на подсъдимата с
приложени преписи от бюлетините й за съдимост и справка за търпените от нея
наказания/, като
в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 02.08.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимата
Г.И.П. е отнела чужди движими вещи –
дамска чанта на стойност 40 лева, лична карта на стойност 15 лева, свидетелство
за управление на МПС на стойност 15 лева, контролен талон, свидетелство за регистрация
на МПС – 2 част, дебитна карта на „Пиреус банк”, ключове за лек автомобил и
жилище на стойност 5 лева, очила с бяла пластмасова рамка на стойност 80 лева,
дамско огледало с декоративни камъни на стойност 20 лева, пари – сумата от 150
лева, всичко на обща стойност 325 лева, от владението на С.Г.А. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно в немаловажен случай, с което свое деяние тя е осъществила от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.195, ал.1, т.7 във
връзка чл.194,
ал.1 във
връзка с чл.28, ал.1 от НК.
За да приеме, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, съдът изходи от
съдебното минало на подсъдимата, обуславящо квалификацията „повторност” по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, и размерът на причинените вреди, надхвърлящ
размера на минималната работна заплата за страната, с оглед на които
конкретната кражба не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Същевременно предходните
осъждания на подсъдимата също за били кражби, представляващи немаловажен
случай, тъй като са били квалифицирани по чл.195, ал.1 от НК, а единствените
състави за маловажни случаи на кражба са по чл.194, ал.3 и чл.195, ал.4 от НК.
За да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, съдът прие, че тя е
извършила престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала настъпването им. На този извод,
междувпрочем, навеждат не само механизмът и начинът на извършване на деянието,
както и обстоятелствата, при което то е било извършено, но и самопризнанията на
подсъдимата по
реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и тези,
които касаят субективната страна на престъплението.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до
десет години;
младата възраст на
подсъдимата, изразеното критично отношение към извършеното и тежкото й
материално положение, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства /в случая съдът не би могъл да отчете направените самопризнания
като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същите обуславят
по-лекото наказание предвид приложението на облекчената процедура по глава
двадесет и седма от НПК и в частност - приложението на чл.58а от НК/;
обществената опасност
на деянието предвид сравнително високия размер на причинените вреди, при това -
на майка с дете, за която затрудненията, причинени й от кражбата, са особено
осезаеми, която съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство /в
случая съдът не би могъл да отчете предходните осъждания на подсъдимата като
отегчаващо отговорността й обстоятелство, тъй като същите обуславят
квалификацията „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и поради това се
явяват обективен елемент от състава на престъплението/;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Изхождайки от
гореизложеното, съдът определи на подсъдимата Г.И.П. наказание при превес на
смекчаващите отговорността й обстоятелства, отчитайки съотношението им с
наличното едно единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно - „лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.58а
от НК намали размера му с една трета, поради което й наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и с оглед на съдебното й минало, включващо
наказания „лишаване от свобода”, едното от които е било търпяно ефективно,
постанови същото да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнение на наложеното с
настоящата присъда наказание на подсъдимата времето, през което същата е била с
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото наказателно
производство, считано от датата на задържането й до привеждане в изпълнение на
присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът
осъди подсъдимата да заплати на
Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 65 лева, представляваща
направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: