Определение по дело №463/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2201
Дата: 6 юни 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500463
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 523

Номер

523

Година

17.1.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.22

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20114100501359

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие.

Делото е образувано по подадени две въззивни жалби.Първата от тях с вх.№*/24.10.2011 г.по описа на ВТОС е подадена от Т. Д. Т., ЕГН *, от с.М., община П. Т., против Решение №*/18.10.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№*/2011 г., в частта му, с която съдът му е наложил на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита срещу домашно насилие упражнено по отношение на неговия баща Д. Т. Ц. от с.М., а именно:задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да приближава пострадалия там, където той обичайно пребивава и почива в съвместно обитаваната къща, да не влиза в помещенията, които пострадалия обитава, включително и на двора на разстояние, при което може да се породи конфликт, както и да не го приближава на такова разстояние на всички места за социални контакти за срок от 1 година, считано от влизане на решението в сила; осъдил го е да заплати глоба в размер на 200 лв в полза на държавата, както и да заплати на пострадалия направените по делото разноски.

В жалбата се изтъква ,че по делото не са събрани безспорни доказателства за упражнено от негова страна спрямо молителя домашно насилие.Липсват както писмени доказателства, така също и гласните такива са противоречиви помежду си и не кореспондират на приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.Не е у±тановено, че на посочената в молбата дата 02.08.2011 г. жалбоподателят, след употреба на алкохол, е нанесъл удари на ищеца и му е причинил увреждане на долния десен крайник.Самият увреден не си спомнял кога е станало това.Неизяснен бил въпросът как точно е увреден крайникът.Липсват доказателства за системно упражнявано „психическо, физическо и икономическо „ домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона.Не било установено твърдяното обстоятелство за системна употреба на алкохол.Напротив, установено било обстоятелството, че личните отношения между баща и син са се влошили, тъй като ищецът не приемал съвместното съжителство на двамата,не го допускал до общите помещения в къщата , не му позволявал да сее в двора зеленчуци, както и да го подпомага в селскостопанската работа, не харесвал работата му и по всякакъв начин се опитвал да го изгони.Самият жалбоподател неведнъж търсил съдействието на кмета за да ги помири с баща му.Намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

Втората жалба с вх.№*/28.10.2011 г. е подадена от Д. Т. Ц. от с.М., община П. Т., с ЕГН *,чрез пълномощниците му адв. С.Л. и Г. П.С нея се атакува посоченото решение в частта му, с която е отхвърлено искането за налагане мярка за защита срещу домашно насилие, изразяваща се в отстраняването на ответника от съвместно обитаваното жилище, както и в частта му ,с която е оставена без уважение молбата за налагане мерки за защита за срок по-голям от 1 година, а именно- 18 месеца, така както е поискано.

В жалбата се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, незаконосъобразни и необосновани.Жалбоподателят счита за правилен извода на съда за наличието на осъществено домашно насилие от ответника.Неправилно обаче съдът е отказал да приложи исканата мярка „отстраняване от съвместно обитаваното жилище”.В подкрепа на този извод, според жалбоподателя, съдът е изложил правно ирелевантни съображения, а именно ,че след конкретния инцидент здравето и животът на пострадалия не били застрашени, че двамата живеели „разделно”,че молителят не създавал впечатление на уплашен и изтормозен, че и молителят има принос за лошите отношения, и че ответникът бил съсобственик на имота и нямал друго жилище.Счита, че съдът не е обсъдил подписаната от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от закона, както и доказаните по делото обстоятелства, сочещи на страх за здравето и живота.Не било обсъдено и депозираното до кмета писмо, изпратено от ищеца.Жалбоподателят счита, че определената от съда мярка-забрана за приближаване е неконкретизирана и практически неосъществима, защото не се сочи точното разстояние, необходимо за спазване, за да не се породят конфликти между двамата. В мотивите липсват съображения защо е определен срок от една година, след като в молбата е поискан срок от 18 месеца.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, като на жалбоподателя се присъдят разноските, направени пред въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал отговор на предявения от Д. Т. Ц. от с.М. иск по реда на Закона за защита от домашното насилие, като го е уважил частично и наложил мерки за защита по отношение на ответника-син на ищеца- Т. Д. Т., по реда на чл.5, ал.1 т.1 и 3 от закона, изразяващи се в задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и забрана да приближава ищеца там, където той обичайно пребивава и почива в съвместно обитаваната къща, т.е да не влиза и прониква в помещенията, които пострадалият обитава, включително и на двора на разстояние, при което може да се породи конфликт и въобще да го приближава на всички места за социални контакти за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.На основание чл.5, ал.4 от с.з. му е наложил глоба в размер на 200 лв, както и го е осъдил да заплати на ищеца направените от него по делото разноски.Отхвърлено е искането за налагане на мярка за защита по чл.5, ал.,т.2 от Закона чрез отстраняването на ответника от съвместно обитаваното жилище.

За да постанови решението си, съдът е събрал и обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните писмени и гласни доказателства.Приел е за безспорно обстоятелството, че страните по делото са баща и син и в този смисъл ищецът е легитимирано лице по чл.3 от ЗЗДН да търси защита по този ред.Прието е също за безспорно, че двамата обитават съвместно жилище в с.М. от м. април, 2010 г. досега, поради това, че ответникът е останал без работа и му се е наложило да се завърне на село, където извършва инцидентно работа и услуги на съселяните си срещу заплащане.Жилището е придобито по време на брака на ищеца с починалата му съпруга-майка на ответника и в този смисъл е съсобствено на страните.Не се спори, че между тях са създадени лоши отношения и двамата обитават отделни стаи в къщата.Спорна е причината за така създалите се отношения.В исковата молба се твърди, че това се дължи на поведението на ответника, който в нетрезво състояние нанасял на баща си побои, унищожавал имуществото му, заканвал се, че ще го убие.Този психически и физически тормоз го принудил да се заключва в стаята си.Наложило се да търси съдействието на кмета на селото.

С оглед изискванията на закона, съдът е указал на ищеца да уточни конкретните прояви на домашно насилие, каквото се твърди в исковата молба по дата, място и начин на извършване. В отговор на това е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която той заявява, че на 02.08.2011 г. ответникът го е пресрещнал на вратата на стаята и му нанесъл удари по тялото, заканвайки се с убийство.В този смисъл е допълнена и уточнена и подадената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел за доказано наличието на акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона.За да обоснове този свой извод, съдът е стъпил основно на доказателствената сила на подадената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от закона, регламентирана в чл.13, ал3, в която той е описал поведение на ответника,сочещо на хипотезата на чл.2.Сама по себе си декларацията е достатъчна за издаване на заповед за защита, когато няма други доказателства.В случая са разпитани свидетели сочени и от двете страни.Всички те обаче не заявяват преки впечатления от извършено от ответника домашно насилие, тъй като не са очевидци на такова.Показанията им са косвени доказателства.Двама от свидетелите-М.-кмет на селото, и Р.- съседка на страните, установяват, че дядо Д. се оплаквал, че синът му го е бил.Свидетелят М. видял подутия му крак със синини по него, но не може да каже от какво са.Ищецът му се оплакал, че синът му иска пари от него.Не си спомня и точната дата.Синът също идвал при него с оплакване, че с баща си не се разбират добре.Не се установява ответникът да употребява алкохол.При така очертаната фактическа обстановка, съдът е мотивирал извода си за наличието на акт на домашно насилие въз основа на подадената декларация и на косвените доказателства- показанията на свидетелите, на които ищецът се е оплакал от поведението на сина си.Тези изводи, с оглед събраните по делото доказателства, са правилни и обосновани.Постановените мерки за защита-задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана да го приближава на разстояние, което би породило конфликти, също така са съответни на поведението на страните и на другите обстоятелства,свързани с бита им.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя Д. Ц., че се налага отстраняването на ответника от съвместно обитаваното жилище.Съдът е изложил правилни и логични аргументи за отхвърлянето на това искане.На първо място, не се установява някакво особено застрашаване на здравето и живота на пострадалия.Двамата са разделили практически ползването на жилището и обитават различни стаи.Забраната да се приближава на разстояние до ищеца, както и вменяването на задължение да се въздържа от домашно насилие, са достатъчни като мерки за да възпрат ответника.В този смисъл своят ефект следва да има и наложената по чл.5, ал.4 от закона глоба.От друга страна, съдът правилно е констатирал, че и ищецът има известен принос за създадените конфликтни отношения.Не на последно място е отчетен фактът, че жилището е съсобствено и че ответникът няма къде другаде на живее.Така че една такава мярка каквато е отстраняването ще се яви твърде крайна и несъответна на неговото поведение.По отношение на липсата на конкретизация на втората мярка въззивната инстанция намира, че въпросът е решен от първоинстанционния съд правилно и целесъобразно, като е посочен един практически критерий-онова разстояние, което е безопасно и няма да породи конфликти. По отношение на определения срок на въздържание съдът е упражнил правото си на преценка, като очевидно е приложил критерия справедливост в съответствие с установеното по делото поведение на ответника и отчитайки неговата тежест и ефективността на наложените мерки.

Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, разноските за въззивното обжалване следва да останат за сметка на страните, така както са ги направили.

Предвид изложеното и на основание чл.17,ал.5 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решеие №866/18.10.2011 г. на В. р. с., постановено по гр.д.№3693 по описа на съда за 2011 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

455CFB3303B47BDDC2257988003EB4FD