Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 21.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря М.Б., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 4470
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф., рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***, против Г.Т.Н.,
ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ищецът в качеството му на
заемател предоставил на Г.Н. револвиращ кредит в максимален размер на 1 000
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна
карта MasterCard. Заявява се, че на 30.11.2016 г. ответницата е
активирала предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD-11594233. Сочи, че върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент. Твърди, че на 01.03.2017 г. ответницата е преустановила
редовното обслужване, като към посочената дата балансът по карта е в размер на
1 235,90 лева, от които 953,87 лева – главница, 282,03 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., 48,42 лева
– лихва за забава върху главницата за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. Заявява, че по подадено заявление е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018 г. по
описа на РС – гр. В., ГО, VII състав, която
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.
Горното поражда правният интерес на дружеството от водене на настоящото исково
производство. Сочи, че след сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф. е негов универсален правоприемник и
осъществява дейността си на територията на Република България чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ. Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато, че ответницата Г.Т.Н., ЕГН **********, дължи на
ищцовото дружество следните суми: 953,87 лева – главница, представляваща
непогасено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 282,03 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017
г., сумата от 48,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1416/30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018
г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от назначения на ответницата особен представител адв. Г.З., с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Заявява,
че исковете са недопустими, тъй като кредитор по процесния договор е „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, който търговец е заличен в Търговския регистър и
не са вписани данни за негов правоприемник. Исковата молба е подадена от друг
правен субект - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф.. На следващо място сочи,
че исковете са недопустими и поради това, че са предявени от клон на
чуждестранно юридическо лице, което не разполага със самостоятелна
правосубектност. Клонът не може да участва като страна в производството, поради
което правото на иск не е надлежно упражнено. Счита още, че исковете са
недопустими и поради това, че процесният договор за кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като съдържа клаузи, противоречащи на добрите
крави. Иска се прекратяване на
производството поради недопустимост на исковете. На следващо място, оспорва
основателността на исковете, тъй като не е обявена предсрочната изискуемост на
кредита – волеизявлението на кредитора не е доведено до знанието на
кредитополучателя. Заявява, че договорът съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП относно размера и начина на изчисляване на договорната лихва.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
2287/2018 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф., рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***, заявление
против Г.Т.Н., ЕГН **********, е издадена Заповед № 1416/30.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 953,87 лева
/деветстотин петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 282,03 лева /двеста осемдесет и
два лева и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 48,42 лева /четиридесет
и осем лева и четиридесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., както и сумата от 25,69 лева
/двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в
производството за платена държавна такса и сумата от 50 лева /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане № 6471/29.08.2018
г. по ч. гр. д. № 2287/2018 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав, съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от уведомяването.
След служебна
справка в електронната страница на Търговския регистър и от представените от
ищеца писмени доказателства – превод на български език на извлечение от основно
вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., издадено от
Секретариат на Търговския съд в гр. П., Ф., Нотификация за презгранично
сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите се установява, че на 31.01.2018
г. е осъществено презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., регистрирано във Ф. акционерно дружество, със седалище
в гр. П., и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско еднолично акционерно
дружество със седалище в гр. С.. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е със статут „заличен търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано по реда
на чл. 265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала
му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. Считано от 01.02.2018 г., по силата на
настъпилото универсално правоприемство, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. упражнява
дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК ***, поради което надлежна
страна в производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
От
представения по делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги от
22.03.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Г.Н.,
се установява, че ответницата като кредитополучател е получила от ищеца като
кредитодател потребителски паричен кредит в размер на 1 186 лева при уговорени
в договора условия. В чл. 12 от договора е записано, че кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата
на кредитополучателя не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по потребителския кредит. В чл. 21 е
посочено, е с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение,
неразделна част от договора за потребителски кредит, съдържащо всички условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Представено е
Приложение към Договор за потребителски кредит от 22.03.2015 г., в което се
съдържат параметрите на револвиращия кредит, но същото е подписано единствено
от представител на кредитора, но не съдържа подпис на потребителя –
кредитополучател. Представени са месечно извлечение от 01.11.2017 г., без данни
за получаването му от ответницата Н., товарителница за връчване на документи на
ответницата, получени лично от нея на 12.12.2015 г., без да е посочено какви
точно документи са се съдържали в пратката, както и покана за плащане до
ответницата от 16.11.2017 г., получена на 22.11.2017 г. съгласно представена
товарителница.
По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено.
Видно от същото, кредитната карта с № CARD-11594233
е активирана на 30.11.2016 г. Размерът на задълженията към датата на подаване
на заявлението – 29.05.2018 г. е, както следва: 957,88 лева – главница, усвоена
за периода от 01.03.2017 г. до 29.05.2018 г., 282,03 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017
г. до 29.05.2018 г., и 52,95 лева – лихва за забава за периода от 10.11.2017 г.
до 29.05.2018 г.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, като
по заявените в отговора възражения за недопустимост съдът се е произнесъл в
определение № 717/21.03.2019 г., като не намира за необходимо да приповтаря
изложените съображения.
Исковете са
допустими, предявени са в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, поради което е налице правен
интерес за ищеца от тяхното предявяване.
От „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф., рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България“ КЧТ против Г.Т.Н., ЕГН **********, са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата Г.Т.Н., ЕГН **********, дължи
на ищцовото дружество следните суми: 953,87 лева – главница, представляваща
непогасено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 282,03 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от
48,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1416/30.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018 г. по
описа на РС – гр. В., ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки:
1. Наличие на облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответницата по силата на валидно сключен Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233 от
30.11.2016 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер от 1
000 лева под формата на кредитна карта; 3. Настъпване на падежа на вземанията;
4. Размера на претенцията за главница; 5. Настъпило универсално правоприемство
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Ф..
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и дадените му от съда указания, ищецът не е ангажирал
доказателства относно елементите от фактическия състав на исковата претенция.
От представените доказателства не може да се заключи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Н.
е било налице облигационно правоотношение по силата на валидно сключен Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233
от 30.11.2016 г., както и че заемодателят реално е предоставил на ответницата
заемната сума в твърдяния размер от 1 000 лева под формата на кредитна карта.
Представеното Приложение към Договор за потребителски кредит от
22.03.2015 г., в което се съдържат параметрите на револвиращия кредит, е
подписано единствено от представител на кредитора, но не съдържа подпис на
потребителя – кредитополучател, поради което не може да се приеме, че такъв
договор за револвиращ кредит е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата. Няма представени
доказателства, че кредиторът е предал във фактическа власт кредитната карта и
ПИН-код към нея, поради което не може да се приеме, че ответницата е получила
картата и я е активирала чрез теглене на суми от нея.
Няма никакви доказателства въобще
ответницата Н. да е сключвала договор за револвиращ кредит под формата на
кредитна карта, нито да е получавала от кредитора такава карта, нито да е
теглила суми от нея.
Горните
изводи не се променят и от съдържанието на подписания от ответницата като
кредитополучател Договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 22.03.2015
г. От същия единствено е видно, че ответницата като кредитополучател е получила
от ищеца като кредитодател потребителски паричен кредит в размер на 1 186 лева,
който не е предмет на настоящото производство.
В чл. 12 от договора е записано, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата
на кредитополучателя не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска
по потребителския кредит. В чл. 21 е
посочено, че с кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение,
неразделна част от договора за потребителски кредит, съдържащо всички условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Уговорките в чл.
12 до чл. 21 от договора съдържат само възможност за постигане на допълнително
съгласие между страните за предоставяне на револвиращ кредит под формата на
кредитна карта, а не и волеизявления в този смисъл. В подкрепа на този извод е
и използваното от страните в посочените клаузи бъдеще време, а договорът ще се
счита сключен едва с доставянето на картата и документ – приложение, неразделна
част от договора за потребителски кредит, съдържащо всички условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Както бе посочено
по – горе, няма никакви доказателства нито картата да е доставена и получена от
ответницата, нито последната да е запозната, да е получила и подписала
представеното по делото Приложение към Договор за потребителски кредит от
22.03.2015 г.
С
оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Предвид
приетия от съда извод, че с оглед ангажираните доказателства не е установено
договор за кредит въобще да е бил сключен, безпредметно е обсъждането на
наведените в отговора на исковата молба възражения за неговата нищожност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед
неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и акцесорните
искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 282,03 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., и сумата
от 48,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед №
1416/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 2287/2018 г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав. Исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
По разноските:
При
този изход на спора за ищцовото дружество не възниква право на разноски.
Ответницата
не претендира и не е представила доказателства да е сторила разноски в
производството, поради което и такива не й се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Ф., рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. „***“, Бизнес парк С., сгр. ***,
представлявано от зам. управителя Д.Д., против Г.Т.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, искове за признаване за установено, че ответницата Г.Т.Н. дължи на
ищцовото дружество следните суми: на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 953,87 лева /деветстотин петдесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща непогасено
задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 282,03 лева /двеста осемдесет и два
лева и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48,42 лева /четиридесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1416/30.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018
г. по описа на РС – гр. В., ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….