Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през 2019
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско дело
номер 15468 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 400451 от 04.05.2018 г., постановено
по гр.д. № 66394/2016 г. на
СРС, 126
състав, e осъдена М.К.К. да заплати на „Е.Л.Б.“
ЕООД, на основание чл. чл. 203, ал. 2 КТ вр. чл.45, ал. 1 ЗЗД за сумата 52 813, 79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от извършени
от ответника, в качеството му на длъжностно лице трудов договор № 40/29.3.2007 г., присвоявания на
парични суми, осъществени в периода 16.1.2013 г. - 17.4.2013г., заедно със законната лихва от
22.11.2016 г. до погасяване на
задълженията, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6236,95 лева разноски по
делото.
Решението е обжалвано в срок от ответната страна М.К.К.
чрез пълномощник адв.Р.С., с оплакване за неговата неправилност поради процесуални
нарушения : липса на доклад по делото, непроизнасяне по възраженията и
доказателствените искания на ответната страна, недопустимост на иска поради
наличие на влязло в сила решение по гр.д.№ 17044/2016 г. на СРС, с което на
ищеца вече били присъдени исковите суми по идентичен иск, с което вредите на
ищеца били вече репарирани, липса на доказателство за наличие на влязла в сила
присъда спрямо ответницата. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение, с
последиците от това, вкл. и искане за присъждане на разноските за въззивната
инстанция по списък по чл.80 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна-ищец „Е.Л.Б.“
ЕООД чрез пълномощник адв.Р.К., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че
решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че е налице определение
от 17.11.2017г. по първоинстанционното дело, с проекто-доклад и посочена правна
квалификацияна иска, разпределяне на доказателствена тежест, последиците по
чл.300 от ГПК, осигурена възможност на страните да вземат становище по доклада
по реда на чл.147, ал.З от ГПК, допустимост на иска поради липсата на
идентичност със спора по гр.д.№ 17044/2016 г. на СРС който е с различен
ответник и основание, и наличие на вреда за ищеца поради липсата на погасяване
на дълга от ответника по другото дело ЕТ „К.К.“. Позовава се и на наличието на влязла
в сила присъда по нохд №20673/2015г. по описа СРС,95 с-в спрямо ответницата К.,
който факт не е бил оспорен от нея пред
първоинстанционния съд, и на доказателствената стойност на представените с
исковата молба документи. Моли решението да се потвърди, прави искане за присъждане
на разноските за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира,
че първоинстанционното решение е валидно, и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявените с исковата молба претенции.
Оплакването по въззивната жалба за
недопустимост на иска и на решението, въззивният съд намира за неоснователно.
Не е налице идентичност на страните по настоящето дело и по гр.д.№ 17044/2016
г. на СРС по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК, вр. чл.299 от ГПК – не е налице съвпадение по отношение на
ответниците /по второто ответник е бащата на М.К.- К.К./, не е налице
съвпадение на правното основание на иска / по второто дело искът е с основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/, не е налице и пълно съвпадане на паричните суми /
сумите по пункт 1 и 3 от петитума настоящата искова молба съответно за
1107,87лв. по преводно нареждане от 016.01.2013 г. и 718,80 лв. по преводно
нареждане от 30.01.2013 г. не са предмет на решението по второто дело/.
Съвпадането на сумите по двете дела по отношение на тези по пункт 2, и 4 до 10
от настоящата искова молба, с осем от сумите по решението от 27.02.2015 г. по
второто дело гр.д.№ 17044/2016 г. на СРС, 67 с-в, не прави настоящата искова
молба недопустима, тъй като макар и да е налице съвпадане по размер на сумите,
основанието за наличие на задължение на К.К. да ги върне на ищеца е различно-
връщане на получено без основание, а това на настоящата ответница М.К.-
обезщетяване на вреда, причинена в резултат на престъпление при осъществяване
на отчетническа дейност по КТ. Ето защо предявеният иск се явява допустим, и
решението по него също.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила
при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Оплакванията по въззивната жалба и
становището по отговора на въззивната жалба очертават обхвата на въззивната
проверка за правилност, която в случая се свежда до установяване наличието на
вреда за ищеца и наличието на виновно и противоправно поредение на ответницата,
което да е и престъпление, които факти продължават да са спорни и пред въззивния
съд според оплакванията с жалбата на отвтеницата.
Ищецът
„Е.Л.Б.“ ЕООД твърди, че между него и ответницата е било налице трудово
правоотношение по силата на което последната изпълнявала длъжността
„счетоводител“, и в периода 16.1.2013 г. - 17.4.2013 г., при и по повод
изпълнение на служебните си задължения, с десет деяния, ответницата М.К. е
присвоила сумата общо 52813,79 лева, собственост на работодателя, и в десет
парични превода е превела същите по банкова сметка ***“К.К.“, с което
работодателят нямал никакви отношения. За тези дейния твърди ответницата да е
осъдена с присъда по нохд № 20673/2015г. по описа СРС, 95 с-в при което дължи
да възстанови на работодателя причинената му имуществена вреда в размер на
сумите по посочените 10 бр. неистински платежни нареждания, заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на задължението, и
с разносте по делотои.
Ответницата
М.К.К. оспорва иска, като възразява, че лицето, в полза на което са били
преведени сумите, е било осъдено да ги възстанови на ищеца с влязло в сила
решение по гр.д.№ 17044/2016 г. на СРС, както и че сумата е действително
възстановена. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на събраните и
неоспорени приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания,
относно наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,
които фактически констатации и правни изводи въззивната инстанция споделя
изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение, без да ги повтаря, и ги приема като свои такива.
В
допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба, които очертават
проверката за правилност на решението, въззивният съд намира същите за
неоснователни. По реда на чл.266, ал.3 от ГПК въззивният съд с определението си
по чл.267 , ал.1 от ГПК е приел като доказателство по делото официален препис
от влязла в сила на 22.12.2016 г. присъда от 28.06.2016 г. по нохд № 20673/2015
г. на СРС, НО, 95 състав, с която присъда М.К.К. е призната за виновна в това,
че в периода 16.1.2013 г. - 17.4.2013 г., с десет деяния при продължавано
престъпление, е присвоила собствени на „Е.Л.Б.“ ЕООД парични суми в общ размер
на 52813,79 лева, чието описание поотделно съвпада с тези, описани в настоящата
искова молба. Не се спори, че М.К. е била в трудово правоотношение с
дружеството в посочения период и е заемала отчетническа длъжност, при което
съгласно чл.203, ал.2 от КТ, вр.чл.300 от ГПК, отговорността на отчетника за
репариране на вредите, причинени на работодателя от престъплението, се определя
според гражданския закон, т.е. от ЗЗД, и е в пълен размер, а не е ограничена,
тъй като в случая не се прилагат нормите на чл.204-2011 от КТ. Или за отговорността
на ответницата М.К. в случая се прилага чл.45 от ЗЗД. На основание чл.300 от ГПК, съдът по гражданския спор, разглеждащ последиците от престъплението, е
длъжен да приеме, че М.К. е извършила посочените 10 бр. парични преводи,
противоправноста на тези 10 деяния причиняването на вреда от тези деяния на ищеца
в размер на сумите по 10 платежни нареждания, и вината й, т.е. да приеме тези
факти от състава на чл.45 от ЗЗД за доказани с влязлата в сила присъда.
Ответницата М.К. не установи в настоящия процес, че така причинената от нея
вреда на ищеца –причинена в периода 16.1.2013 г. - 17.4.2013 г., в общ размер
на 52813,79 лева, е била възстановена/отстранена. Извод за това не може да се
прави от влязлото в сила решение по гр.д.№ 17044/2016 г. на СРС, 67 с-в и
образуваното въз основа на изп.лист по него изп.дело срещу К.С.К., неин баща.
Установи се по делото, че по изп.дело няма събрани суми, т.е. на взискателят и
настоящ ищец „Е.Л.Б.“ ЕООД не е възстановена никаква част от сумите /като се
съобразява, че няма пълно съвпадане на сумите по двете дела/, при което вредата
за „Е.Л.Б.“ ЕООД от посочените 10 броя противоправни дейния на М.К., предмет на
настоящата искова молба, не е обезщетена, при което към приключване на устните
прения и пред въззивния съд вредата е налице, за обезщетяване на ищеца за така
причинената му вреда ответницата М.К. носи отговорност в пълен размер, и
предявеният иск е основателен и доказан. В този смисъл не се установява ищецът
и увреден „Е.Л.Б.“ ЕООД да злоупотребява
с правото си на възстановяване на причинената му вреда от прекия причинител-
ответницата М.К..
Поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на исковата претенция, решението следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени съобразно изхода на спора,
и доказаните такива.
По
разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, направените от жалбоподателя-ответник разноски, ако има
такива, остават в негова тежест. Ищецът е ангажирала доказателства за разноски
за адвокат за въззивната инстанция в размер на 4124,40 лв. с ДДС, платени по
банков път, съгласно договора за правна защита с АД“К. и съдружници“, която сума
следва да му бъде възстановена изцяло от ответника, при липсата на възражение от
противната страна за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 400451 от 04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 66394/2016 г. на СРС, 126
състав.
ОСЪЖДА М.К.К.,
ЕГН ********** *** 6, съдебен адрес ***, офис 17-адв.Р.С., да заплати на „Е.Л.Б.“
ЕООД, ЕИК*******седалище *** *******, Бизнес Център И.- ******, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 4124,40 лв. разноски за въззивната инстнация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.