№ 696
гр. Ловеч, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500400 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№3873/19.08.22 г. подадена от „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 1062/25.05.2022 г., по ч.гр.д.
№338/20212г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В.
И. К..
Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност
на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е
отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се
излага несъгласие с извода му за липса на точна индивидуализация на
вземанията, като прави характеристика на заповедното производство като
специално. Изтъква, че кредитополучателят сам е пожелал да се присъедини
към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което той е дал изрично си нареждане и съгласие
с подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки,
касаещи тези клаузи от договора. Цитира и практика на окръжни съдилища
досежно извода, че след като кредитополучателят се е съгласил да с
горецитираните клаузи от договора, то е налице изрична воля средствата по
кредита да възстановяват съгласно съответния погасителен план. Уточнява и
1
методиката на изчисляване на договорната лихва по процесния ДПК, като
лихвеният процент е фиксиран за целия период от договора. Счита, че
досежно реквизитите в извлечението от счетоводните книги липсва легална
дефиниция, но представеното към заявлението отговаря на изискванията на
редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане, като цитира и практиката на съдилищата по този въпрос.
Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. И.
К. за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на
жалбоподателя на 11.08.22 г, а частната жалба е подадена на 18.08.22 г /по
куриер/ , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл.
418, ал. 4 ГПК).
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.
№14520/04.03.22 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу В. И. К. с настоящ адрес с.***** за
сумата от 158,99 лв. главница, възнаградителна лихва от 13,04 лв. за периода
от 5.12.2020 г. до 5.05.2021 г., обезщетение за забава 32,88 лв. за периода от
5.12.2020 г. до 17.02.2022 г. и законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното
задължение е възникнало по договор за потребителски кредит
№**********/29.01.2020 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги
към 17.02.2022 г. Изрично е посочено, че длъжникът е поискал от банката да
се възползва от „Механизъм 1 за отсрочване на задължения“ от приетия от
УС на БНБ ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки
и дъщерните им дружества финансови институции във връзка с извънредното
положение, въведено от НС на 13.03.2020 г. за което двете страни сключват
съответния анекс №1/22.05.2020 г., като се твърди, че този договор не е
сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието на чл.11 от ЗПК.
Претендира се присъждане и на ДТ от 25 лв. и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски
кредит с приложенията и анекса към него, извлечение от счетоводните книги,
2
2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.
С разпореждане №846/15.04.2022 г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните
нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на
разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че заявлението и
приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с
оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания,
липсата на яснота относно начина на формирането им, да посочи начина за
определяне на договорна лихва и лихва за забава и начина на тяхното
изчисляване, като това да намери отражение и в извлечението от
счетоводните книги на банката, както и да изложи в т.12 има ли извършени
плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да
намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.
№2398/25.05.22 г., в която се уточнява, че размерът на непогасената главница
от 158,99 лв, включва размерът на финансираната стока, избрана от
потребителя 132,40 лв, финансиране на избраните от кредитополучателя
застраховки, застраховка Банк пакет 1 кредит в размер на 9,23 лв. и
застраховка Банк пакет 1 уред в размер на 0,31 лв, 8,06 транспортна услуга за
доставка на стока и 9 лв. финансирана еднократна такса за оценка на риска,
дължима в деня на подписване на договора и съгласно изричното искане на
кредитополучателя. Посочва, че договорната лихва се формира съгласно чл.9
от договора, като в случая лихвеният процент, с който се олихвява кредита
като ГЛП е в размер на 10,74%, а обезщетението за забава се изчислява
съгласно чл.9.4 от договора, при просрочие длъжникът дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочието. Конкретизира, че по договора са погасени главница и
договорна лихва в размер на 39,75 лв. както и лихва за забавено плащане.
С разпореждане № 1062/25.05.2022 г., по ч.гр.д. №338/2022 г. ТРС е
отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните
нередовности в заявлението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно.
Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени
3
заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е
изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се
състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването
(чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото
на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на
формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите,
означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се
проявява и след подаване на уточнителната молба, от която става ясно, че
длъжникът е извършвал плащания по договора и с тях са погасени от
заявителя главница и договорна лихва в размер общо на сумата 39,75 лв,
както и лихва за забавено плащане, без да се посочва сумата и съответно това
не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в
уточняващата молба се посочва, че в главницата от 158,99 лв. са включени и
други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя
застраховки и еднократна такса за оценка на риска, които обаче не са
означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в
извлечението от счетоводните книги. От уточнението отново не става ясно
върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и
законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху
добавените към него главни вземания за застраховки и еднократната такса за
оценка на риска. Продължава по този начин да съществува съществено
разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни
книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без
движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с
всички включени в нея компоненти. Затова няма как да се приеме, че
нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало
нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение
(чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
4
За пълнота на изложението, наред с гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК,
заповедният съд служебно извършва проверка дали искането не противоречи
на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и
мораторна лихва, включва и такса за оценка на риска, включена като
компонент от главницата. След като договорът за потребителски кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното
правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие
със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае допълнителна
услуга, свързани с договора за потребителски кредит и няма характеристиката
„допълнителни услуги” в полза на потребителя, следователно не попада в
изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. Следва да се има предвид и
действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по
чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18
г.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане №1062/25.05.22 г.
постановено по ч.гр.д.№338/22 г. следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1062/25.05.2022 г., по
ч.гр.д. №338/2022 г.. на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6