Решение по дело №1243/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 952
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110201243
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 952
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110201243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. Б. Г. с адрес:
гр........................, с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К №
5158959 с който е било установено, че на 27.07.2021г. в 10:20ч. в гр. София,
бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до номер 116, с посока на движение от ул.
,,Опълченска“ към бул.,,Рожен“, при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч., управлявал лек автомобил ................ с рег.№ ......................
със скорост 74 км/ч., с която превишил максимално допустимата такава
същата с 24 км/ч., с което извършил административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят Д.Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
1
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2021г. в 10:20ч. в гр. София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до
номер 116, с посока на движение от ул. ,,Опълченска“ към бул.,,Рожен“, при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., управлявал лек
автомобил .................... с рег.№ ...................... със скорост 74 км/ч., с която
превишил максимално допустимата такава същата с 24 км/ч. Скоростта била
установена и заснета с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M
506АТСС CORDON MD 1192. Въз основа на заснемането бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, в който като нарушител по чл.21, ал.1
от ЗДвП бил вписан жалбоподателят Д. Б. Г.. При извършената служебна
справка да собственост на заснетия лек автомобил е видно, че същият е бил
регистриран на негово име. Съставен бил Електронен фиш и клип, които били
изпратени на адреса на водача на МПС – то, който бил отбелязан при
извършената справка за собственик на МПС.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
2
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмено
доказателство Протокол № 2 – 38 – 21 и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, въз основа на които може да се направи еднозначен извод за
техническата изправност на устройството, с което е било заснето
нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно
поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че следва да бъде
изследван въпроса за наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение в
скоростта. Деецът е бил подведен под административна отговорност за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, където ограничението в населено място от
50 км/ч. за МПС от категория В е въведено по силата на закона.
Ограничението с пътен знак касае друго нарушение, а именно такова по
3
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта в населено място по
силата на закона, която е фиксирала на 50 км/ч. Заснемащото автоматизирано
устройство е било изрядно и за него са налице писмени доказателства,
удостоверяващи неговата техническа годност.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда при
превишаване на разширената максимална скорост в населено място от 21 до
30 км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 100 лева. В случая
жалбоподателят попада именно под тази хипотеза на закона, тъй като е
превишил максимално разрешената скорост с 24 км/ч.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш
на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5158959 издаден от
СДВР за налагане на глоба, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1 т.3 от ЗДвП, на Д. Б. Г. с адрес: ........................, с ЕГН: ********** е
4
наложено административно наказание глоба 100 лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Д. Б. Г. с адрес:
.............................., с ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Производството е образувано по жалба на Д. Б. Г. с адрес:
......................, с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К № 5158959
с който е било установено, че на 27.07.2021г. в 10:20ч. в гр. София,
бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до номер 116, с посока на движение от ул.
,,Опълченска“ към бул.,,Рожен“, при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч., управлявал лек автомобил ........................ с рег.№
....................................... със скорост 74 км/ч., с която превишил максимално
допустимата такава същата с 24 км/ч., с което извършил административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят Д.Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.07.2021г. в 10:20ч. в гр. София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ до
номер 116, с посока на движение от ул. ,,Опълченска“ към бул.,,Рожен“, при
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., управлявал лек
автомобил ...................... с рег.№ .................. със скорост 74 км/ч., с която
превишил максимално допустимата такава същата с 24 км/ч. Скоростта била
установена и заснета с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 506.
Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, в който
като нарушител по чл.21, ал.1 от ЗДвП бил вписан жалбоподателят Д. Б. Г..
При извършената служебна справка да собственост на заснетия лек
автомобил е видно, че същият е бил регистриран на негово име. Съставен бил
Електронен фиш и клип, които били изпратени на адреса на водача на МПС –
то, който бил отбелязан при извършената справка за собственик на МПС.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
1
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмено
доказателство Протокол № 2 – 38 – 21 и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, въз основа на които може да се направи еднозначен извод за
техническата изправност на устройството, с което е било заснето
нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно
поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че следва да бъде
изследван въпроса за наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение в
скоростта. Деецът е бил подведен под административна отговорност за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, където ограничението в населено място от
50 км/ч. за МПС от категория В е въведено по силата на закона.
Ограничението с пътен знак касае друго нарушение, а именно такова по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
2
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта в населено място по
силата на закона, която е фиксирала на 50 км/ч. Заснемащото автоматизирано
устройство е било изрядно и за него са налице писмени доказателства,
удостоверяващи неговата техническа годност.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП предвижда при
превишаване на разширената максимална скорост в населено място от 21 до
30 км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 100 лева. В случая
жалбоподателят попада именно под тази хипотеза на закона, тъй като е
превишил максимално разрешената скорост с 24 км/ч.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш
на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
3