Определение по дело №542/2019 на Районен съд - Плевен

 

 

                                   О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                

                                                          №

                                            гр.Плевен, 18.03.2019 г.           

     

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, единадесети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №542  по описа за  2019 год, за да се произнесе съобрази:

     

             Производството по делото е образувано въз основа на искова молба заведена в Административен съд Плевен от Е.Ц.И., ЕГН **********,*** против Министерство на правосъдието.

             Образуваното пред Административен съд Плевен производство е прекратено с определение № 189 от 30.01.2019г. по адм.дело №113/2019г. по описа на  съда.

             В подадената искова молба ищецът е заявил, че на 30.11.2018г. бил „***“ в *** за дело пред Административен съд Плевен, насрочено за 03.12.2018г. Твърди, че след престой от 4 дни в килията бил закаран за делото в съда в окаян вид с накърнено достойнство, поради което в съдебно заседание направил искане за отлагане на делото. Твърди, че съдията отказал да се съобрази с това негово искане, което го лишило да участва като страна по делото. В заключение моли съда да осъди Министерство на Правосъдието да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, породени от чувство на унижение, отхвърленост, изолация, незачитане на права и интереси. С определение, Административен съд Плевен е прекратил производството по делото и го е изпратил на РС Плевен,като е посочил, че правната квалификация на предявения иск е чл.49 в. чл.45 ЗЗД. В определението се сочи, че ищецът е насочил иска си срещу Министерство на правосъдието в качеството на юридическо лице, което според ищеца е назначил съдията-докладчик разгледал делото в съдебно заседание на 03.12.2018г. Посочени са мотиви относно правната квалификация.

          След образуване на делото в РС Плевен, съдът е предоставил на ищеца правна помощ, с оглед направеното искане за предоставяне на правна помощ и уточняване на ответник по делото. Определения процесуален представител не е представил писмено становище по допустимостта на иска, не е посочил като ответник ВСС.

Независимо дали ответник по делото следва да бъде Министерство на правосъдието, както е посочено в исковата молба, или Висш съдебен съвет, като работодател на магистрата, така предявеният иск е подсъден на Административен съд Плевен.

Съгласно чл.160 от ЗСВ, ВСС назначава съдиите, в частност съдията, разглеждал адм.дело № 113/2019г. на Административен съд – Плевен. Претендирани са вреди от дейност на съдия, като са изложени твърдения за действия на съдията в съдебно заседание на 03.12.2018г., нарушаващи Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а именно, че магистратите уважават достойнството на всеки човек при изпълнението на служебните си задължения.

             При така изложените в исковата молба твърдения Административен съд – Плевен е приел, че в случая е изключено приложението на чл.1 от ЗОДОВ и е формирал извод за наличие на гражданско-правен спор с основание чл.49 от ЗЗД,  доколкото искът се предявява срещу Министерство на правосъдието в качеството му на възложител на работа на магистрата.

             Съдът не споделя тезата, застъпена в определението на Административен съд Плевен, с което делото е изпратено по подсъдност за разглеждане по общия исков ред. Ответникът Министерство на правосъдието, или ако впоследствие искът бъде насочен срещу ВСС, не са част от правораздавателната система, която включва съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Ответникът представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване, т.е. дейността, която осъществява е по ръководството и по своята същност е административна дейност в широкия смисъл на понятието. 

Съдът счита, че Министерство на правосъдието не следва да отговаря и като възложител на работата на съдията, разгледал  административно дело № 113/2019г., тъй като не той, а самият Административен съд - Плевен като юридическо лице има такова качество по смисъла на чл.49 от ЗЗД.

В този смисъл по идентичен казус смесен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл с Определение №38 от 16.11.2016г. по гр.д.№30/2016г. по описа на ВКС.

             При така изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск  е с правна квалификация по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и следва да се разгледа от първоначално сезирания Административен съд - Плевен по реда, установен в Административно процесуалния кодекс.

          По изложените съображения, и на основание чл.135, ал.5 вр.ал.4 от АПК, съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №542/2019г. по описа на РС Плевен.

             ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд– Плевен и Административен съд - Плевен по иска, предявен от Е.Ц.И., ЕГН **********,*** против Министерство на правосъдието.

             ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд за определяне на подсъдността от смесен петчленен състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България.

Определението не подлежи на обжалване.

         Делото да се изпрати на ВКС, по компетентност.

 

                     

 

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: