Решение по дело №93/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП (Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от Х. Р. Х. от [населено място], насочена срещу заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., издадена от началник група РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе. Със заповедта на жалбоподателя в качеството му на физическо лице и водач на МПС – „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. №[рег. номер] е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач : „ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. В случая при проверка с техническо средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, от служители на РУ - 01 Русе при ОД на МВР-Русе било установено, че Х. Х., в качеството му на водач на „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. №[рег. номер] е отчел положителна проба за наличие на метамфетамин.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие на акта с материално-правните разпоредби – основания за незаконосъобразност, разписани в чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Твърди се, че установената от АО фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина. Според жалбоподателя, след като е дал химико-токсикологични проби за изготвяне на необходимите изследвания, то тезата на АО, че е управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози не е вярна и остава недоказана. Резултатът от тях не бил изготвен, нито към датата на издаване на заповедта, нито към момента на нейното връчване. Твърди се още, че е ноторно известно за фалшиво положителните резултати при отчитане на употребата на наркотични вещества и техните аналози с конкретно използваното от служителите на МВР технически средства - Драг тест Дрегер 5000. Съответно от АО бил изведен погрешен извод за налагане на предвидената в чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо Х. Х..

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. началник група в РУ - 01 Русе при ОД на МВР Русе наложил принудителна административна мярка на Х. Р. Х. от [населено място], в качеството му на водач на МПС, лек автомобил БМВ 320 Д, с peг. № [рег. номер], собственост на Г. Г.. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 02.02.2025г., в 05:04 часа в [населено място], по [улица], водачът на л.а. Фолксваген голф с peг. № [рег. номер], Х. Х. бил спрян за проверка от служители на 1-во РУ към ОД МВР Русе. Служителите установили, след проверка на водача с техническо средство DRUG TEST-5000, че Х. е с положителна проба за наличие на метамфетамин.

Контролните органи съставили и АУАН под №[рег. номер] от същата дата и час, тъй като според тях деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП.

Горното дало основание и за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от заповедта, Х. Х. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

Липсват данни за приключване на образуваното досъдебно производство срещу Х. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, съответно за извършена химическа експертиза за наличие или не на употребата на наркотични вещества и техните аналози от Х. Х..

При тези данни за съдът остава достоверна само проверката с техническото средство DRUG TEST-5000 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. При липсата на заключение по назначената химико-токсилогична експертиза, основание за налагане на ПАМ по този текст е установеното при проверката с DRUG TEST-5000.

Жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б „б“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Оспореният административен акт - заповед № 24-0453-000100 от 13.08.2024г. е издадена от началник група РУ Сливо поле при ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По делото е представена Заповед рег. №336з-5066/22.12.2023г., от която е видно, че за този АО е налице компетентност за издаване на актове като процесният.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.1 , б. "б" е процесната: „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е необходимо да са налице в своята съвкупност следните предпоставки, а именно при проверка да бъде установено, че : лицето да е правоспособен водач, и че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съответно след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест или да откаже проверка с техническо средство или кръвна проба.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя Х. Х..

Към датата на издаване на заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., АО действа в условията на обвързана компетентност. След проверката с техническо средство DRUG TEST-5000 от служители на РУ-01 към ОД МВР Русе на 02.02.2025г., в 05:04 часа в [населено място], по [улица]на водача на л.а. Фолксваген голф с peг. № [рег. номер], Х. Х., при която било установено, че Х. е с положителна проба за наличие на метамфетамин, началник група РУ 01 при ОД на МВР Русе е бил длъжен да издаден оспорената пред съда заповед.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателя Х..

Не е справедливо да се налага ПАМ по тази разпоредба само и единствено на база резултата от техническото средство - „DRUG TEST 5000“. Изследвания на този апарат сочат, че той е много чувствителен и често дава фалшиво положителни резултати. От друга страна самата разпоредба на чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП задължава издаването на ПАМ, когато се установи, че водач на МПС го управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, така, както е разписано и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Законът не прави разлика как е установено наличието на алкохол в кръвта или на наркотични вещества или техни аналози, за да бъде наложена ПАМ. Дори и това да е негово несъвършенство, той следва да се прилага такъв, какъвто е към момента на деянието или настоящия момент.

Законодателят е предвидил в същата разпоредба, изр. последно, че „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Тук обаче нямаме данни за такива и за извършена химико-токсикологична експертиза. Затова и заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. е законосъобразна.

Не е решен и въпроса за отговорността на Д. за това му деяние, което пък предполага, че мярката следва да съществува в правния мир, след като съдът я намира за правилна и законосъобразна, до осъществяване на този факт или до изтичане на 18-тия месец.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията, сочени в жалбата, с която бе сезиран с искане за отмяна на оспорения административен акт. Заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год. се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Те са поискани в размер на 240 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на спора разноските не следва да се присъждат в максимален размер. На основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата, ги определя в размер на 150 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Х. Р. Х. от [населено място], насочена срещу заповед № 25-1882-000025 от 03.02.2025 год., издадена от началник група РУ 01 при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата.

Осъжда Х. Р. Х. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.