№ 881
гр. Варна, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100501017 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Й. И., П. М.
М., Н. М. М.и Д. И. М., чрез адв. И., срещу Решение №644/29.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 6534/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта, с която
е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 85 ЗС,
като е прието за установено по отношение на жалбоподателите, че Г. Д. К. и В.
Г. К. притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална
част с площ от 25 кв. м от поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2518,
находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „И.-1“, която процесна реална
част представлява бетонова рампа и заема южната част на поземления имот с
идентификатор 10135.2552.2518, при граници на тази част по КККР: ул.
„Х.С.“, останалата част на имот 10135.2552.2518 и имот 10135.2552.5727 и
която е нанесена със зелен цвят по приложената на л. 15 от делото
комбинирана скица – копие от сканирана основа на КП-1973 г. на м-ст „Ф.д.“
до м-ст „Д.д.“ и действащата КККР на гр. Варна, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, на основание изтекла
придобивна давност на това право, упражнявано в периода от м. 11.2002 г. до
м. 05.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост и
неправилност на решението в обжалваната му част. Жалбоподателите сочат, че
неправилно съдът е приел за безспорно, че ПИ с ид. 10135.2552.5727 и ПИ с
ид. 10135.2552.2518 били неурегулирани. Поддържат, че правото на
преминаване през спорната реална част не можело да бъде предмет на
1
давностно владение, защото не било възникнало като сервитут. Ползването на
процесната реална част било предоставено по силата на наемно
правоотношение, като с приемането да се заплаща наем на собственика се
признавали правата му, отпадал субективния елемент на владението и
давността прекъсвала. Твърдят, че преминаването през реалната част не било
единствения начин да се достъпи имота на насрещната страна. Поддържат, че
към 2002 г. площта, заемана от рампата, е била във фактическите граници на
процесния имот. Навеждат, че разликата над 1000 кв. м до 1156 кв. м са
придобили чрез осъществено давностно владение. Изтъкват, че
материализиране на граница в южната част не обуМ.я правото на собственост.
По изложените съображения отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният първоначален иск да бъдат отхвърлен.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Д.
К. и В. Г. К., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Навеждат доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на
решението в обжалваната част. Отправят искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззивниците П. Й. И., П. М. М., Н. М. М. и Д. И.
М., не се представляват
Въззимаематите страни Г. Д. К. и В. Г. К. не се явяват, представляват се
от адв. В. Д.. Оспорват подадената въззивна жалба. Посочват, че
обстоятелството, че имотът е неурегулиран е посочено в исковата молба и не е
оспорено от ответниците в отговора на същата. На следващо място, посочват,
че обстоятелството, че имотът е урегулиран се установява от назначените
експертизи.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба, подадена от Г.
Д. К. и В. Г. К., против П. Й. И., П. М. М., Н. М. М. и Д. И. М., с която е
предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 85 от ЗС
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците
притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална част с
площ около 28 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2518,
находящ се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „И.-1“,
В исковата молба ищците навеждат твърдения, че на 20.08.1999 г. по
силата на нот. акт Г. Д. К., е придобил собствеността върху имот,
представляващ незастроено дворно място в гр. Варна, кв. „И.“ с площ от 500
кв. м., съставляващ имот пл. № 3129 „в“ при граници по скица и експертиза на
вещо лице: ул. „Х.С.“, имот пл. № 3129, имот пл. № 3129 „а“ и 3129 „б“, който
имот по действащи КККР е отразен като ПИ с идентификатор
10135.2552.5727. През 2002 г. в имотът е построена сграда – автосервиз,
автомивка, офис, 4 бр. гаражи и подпорна стена. Посочват, че през месец
ноември 2022 г. е констатирано, че извършеното строителство е в отклонение
2
от издаденото разрешение за стоеж. Проведена е процедура, която е
завършила с узаконяване на имотите. В акта за узаконяване № 48/20.06.2003 г.
е посочено, че строежът се узаконява в името на Г. К., С. В., В. К. и Д.К., тъй
като на 29.05.2003 г. на основание договор за покупко-продажба С.П. В., В. Г.
К. и Д. Г. К. са придобили по 10 кв. м. ид. ч. от притежавания от Г. К. поземлен
имот 5727. На 12.09.2013 г. е починал Д. Г. К., чийто наследник бил Г. Д. К., а
на 24.03.2017 г. е починала С.П. В., чийто наследник бил В. Г. К..
Излагат, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с
идентификатор 10135.2552.2518 с площ от 1156 кв. м. на основание
констативен нотариален акт. Част от южната част на ПИ 2518 е път/ рампа/ с
площ от около 28 кв. който е единствения достъп до имот 5727. Твърди се, че
двата имота не са урегулирани. Процесната площ от 28 кв. м е била част от
уширение на улица „Х.С.“/околовръстен път на гр. Варна/ и никога не е била
част от ПИ 2518 и не е била включена в неговите фактически граници. Това
уширение К. е асфалтирал при строителството на сервиза, а между него и
имота на ответниците е изградил подпорна стена.
От момента на построяване на автосервиза през 2002 г. до момента на
предявяване на ИМ преминавали през асфалтираната част от 28 кв. м.,
ситуирана между подпорната стена, металната ограда на имота на ответниците
и ул. „Х.С.“, за да стигнат до собствения си имот, включително през тази част
са преминавали и автомобилите, обслужвани в автосервиза, автомивката и
офисите, изградени в имота на ищците 5727. Върху тази част са упражнявали
явно и необезпокоявано фактическо преминаване, поради което с изтичане на
десетгодишния давностен срок са придобили сервитутното право на
преминаване през процесните 28 кв. м., представляващи бетонова рампа.
Твърдят, че ответницата П. И. им е заявила, че ще предприеме действия
за приобщаване на рампата към нейния имот и промяна на фактическите
граници на имот 10135.2552.2518 чрез изместването й до ул. „Х.С.“. Според
тази ответница основание за действията й е било включването на тази част в
границите на имот 10135.2552.2518 при одобряване на КККР и снабдяването й
с КНА на 08.12.2021 г. Ответниците не желаели автомобилите на ищците и
тези, които обслужват в автосервиза в имота им, да преминават през
процесната реална част. Отделно, ответниците искали ищците да заплащат
наем за преминаване през тази реална част.
В подадения от ответниците отговор не се оспорва, че са собственици на
ПИ 2518.
Посочват, че ПИ № 2518 съответства на ПИ № 3789 /част от бивш ПИ
3129/, който е придобит от П. И. и съпругът й И. Д. по силата на съдебно
решение за делба от 1988 г.
През 1988 г. са оградили имота с мрежа и са го владеели в цялата му
площ. Твърди се, че ищците притежават от дворното място, съставляващо ПИ
3129, с площ е 1008 кв. като имотът за целите на процеса бил разделен със
заповед от 29.04.2022 г. на имот с идентификатор 10135.2552.5726 с площ от
3
508 кв. м. и 10125.2552.5727 с площ от 500 кв. м. Ищците ползвали своя имот,
като в северната му част има изградени жилищни сгради с идентификатори
10135.2552.5726.1 и 10135.2552.5726. 2, в които Г. К. живеел целогодишно,
като достъпът до тях се осъществявал от улица откъм северната страна.
Твърди се, че през времето на строежа на автосервиза и жилищните сгради
през 2003 г. ответницата П. Й. се съгласила достъпът до тях да се осъществява
от южната граница на съсобствения й имот, като Г. К. е съборил част от
оградата, за да може да преминава строителната техника. След приключване
на строителните работи непрекъснато са били водени разговори с Г. К.
доброволно да спре да преминава през имота на ответниците.
Излагат се, че през 2008 г. ищецът им предлага да заплаща наем за
ползването на рампата, като за месеците януари, февруари и март плаща по
150 лв. на месец, през 2014 г. пак плаща два наема. Последните наемни
плащания са за месеците март, април и май 2022 г. по 150 лв., като тези пари
П. Й. получава от наемателя на автосервиза на ищците. Сочат, че
преминаването през имота на ответниците е най – удобният път за ищците,
тъй като по този начин всички автомобили, подлежащи на ремонт, ползвали
за път и обръщат процесната реална част от 28 кв. м. и влизали директно в
автосервиза, вместо да обикалят по границата на имота на ищците и да
преминават през целия имот докато влязат в автосервиза, който граничел с ул.
„Х.С.“. Посочват, че достъпът до автосервиза се осъществява до ул. „ Х.С.“ и
рампата не е единственият достъп до имота.
Оспорват твърдението за придобито по давност на правото на
преминаване през процесната част от имота, като твърдят че за нея ищците са
държатели поради съществуването на наемно правоотношение. Оспорва се
твърдението, че процесните 28 кв. м. са част от уширението на ул. „Х.С.“,
както и че са асфалтирани от ищеца Г. К..
При съобразяване на горното ответниците молят за отхвърляне на
предявения установителен иск и на основание чл. 211 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2,
предл. 1-во вр. чл. 228 от ЗЗД, предявяват насрещни осъдителни искове против
първоначалните ищци, за осъждане на Г. Д. К. да заплати в полза на ищците по
насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М. сумата в общ размер от
7 000.00 лева и за осъждане на В. Г. К. да заплати в полза на ищците по
насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М. сумата в общ размер на
2 000.00 лева, представляващи наемната цена за ползването на процесната
реална част от 28 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2552.2518 на основание
договор за наем от 2008 г. за периода от м.02.2017 г. до м.02.2022 г. при
уговорен месечен наем от 150.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното погасяване на задълженията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа следното:
4
Видно от НА № 8, том IV, peг. № 3754, дело № 623 от 20.08.1999 г., Г. К.
е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
незастроено дворно място в гр. Варна, кв. „И.", с площ от 500 кв. м.,
съставляващ имот пл. № 3129 "в" от И. и Г. П..
Не се спори по делото, че по КККР на гр. Варна, имот 3129 „в“ е отразен
като поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5727.
С разрешение за стоеж № 381/31.01.1999 г. на Г. Д. К. и Д. Г. К. е
разрешено изграждането на масивен гараж със ЗП 120 кв.м. в имот с пл.№
3129 –В.
На 29.05.2003 г. с нотариален акт № 38, том III, peг. № 3406, дело № 425,
за продажба на недвижим имот Г. К. се е разпоредил със собствеността на
общо 30 кв. м. ид. части от имота, като е прехвърлил по 10 кв. м. ид. части на
В. Г. К. - негов син, на С. П. В. - майка на сина му и на Д. Г. К. - негов баща.
С акт 48/20.06.2003 г. главният архитект е узаконил на името на Г. К., С.
В., В. К. и Д.К., построените в отклонение на Разрешение за строеж №
361/31.08.1999 г. масивна сграда-автосервиз, автомивка, офис и 4 бр. гаражи и
подпорна стена в ПИ № 3129 по плана ж. к. „И.“. Който са въведени в
експлоатация с удостоверение № 48/10.03.2008 г.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници е, че Д.
Г. К. е починал на 12.09.2013 г. и е оставил за наследници преживялата го
съпруга – Й.К. К.а и син - Г. Д. К..
От представеното удостоверение за наследници на л. 18 е видно, че на
24.03.2017 г. е починала С. П. В., която е оставила един наследник, а именно
В. Г. К. – син.
От ангажирания констативен нотариален акт за собственост № 158, том
III, рег. № 3386, дело № 541 от 08.12.2021 г. по описа на нотариус Веселин
Петров, вписан в НК под рег. № 205, с район на действие РС-Варна, е видно,
че в полза на ответниците е удостоверено правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2518 с площ от 1156 кв. м.
От ангажираните по делото експертни заключения по назначената
основна допълнителна и повторна СТЕ, които съдът кредитира като ясни и
компетентно извършени, се установява следното:
Достъпът до автосервиза, разположен на втория етаж на масивната
сграда, ситуирана в ПИ с идентификатор 10135.2552.5727, се осъществява по
рампа с приблизителна дължина от 14 метра. Площта на цялата рампа е 60 кв.
м., а площта заемаща/попадаща в южната част на ПИ с идентификатор
10135.2552.2518 е 25 кв. м. Денивелацията между ПИ 10135.2552.5727 и
10135.2552.2635 - ул. „Х.С." - е 2,7 м., поради което тя може да бъде
преодоляна само чрез процесната рампа. Установява се, че настилката на
рампата е бетонна, от двете й страни е оградена с подпорни стени - откъм ул.
„Х.С." и частично /северната част на рампата/ откъм имота на ответниците.
От експертизата на вещото лице С. К. и писмените доказателства се
5
констатира още и следното по отношение на ПИ 10135.2552.2518:
Площта на ПИ 10135.2552.2518 по КККР от 1 156 кв. м. включва
следните имоти по кадастралните планове към приемането на кадастралната
карта, а именно ПИ 3789 по КП от 1973 г., записан на П. Й., М. (М.М.) И. М. и
Д. И. М.; ПИ 3788 с площ от 42 кв. м.; ПИ 3136А с площ от 24 кв. м.; ПИ 3136
с площ от 137 кв. м., записан на Н.А.Х..
Площта на получения в дял и попълнен в кадастралната основа ПИ 3789
изчислена от цифровия модел на КП 1973 г. е 942 кв. м., съгласно
заключението на в. л. С. К..
Площта на имот 3136 по КП 1973 г., която е включена в площта на имот
10135.2552.2518, е посочена от вещото лице на приложение 2 към основаното
заключение - т. А, В, С и D. Имот 3136 по КП 1973 г. съответства на имот 3882
по КП 1956 г. Северната граница на имот 3882 по КП 1956 г. /имот 3136 по КП
1973 г./ съвпада с южната граница на имоти 3789 и 3788 по КП от 1973 г. През
1974 г. е изготвена оценка за отчуждаване на имот 3882 за обходен път-
изградена е ул. „Д.С." видно от комбинираните скици. Процесната рампа
попада изцяло в ПИ 3882 по КП 1956 г.
Поземлен имот 10135.2552.2518 не е идентичен с ПИ 3789, поради
голямо несъответствие в местоположението на южните граници на двата
имота, видно от т. 3 от основното заключение. вещото лице е посочило още,
че фактически материализираната граница между имот 10135.2552.2518 по
КККР и рампата представлява северната граница на рампата, очертана в
червено в Приложение 2 към експертизата, която съвпада с южната граница на
имот 3789.
Изследвайки всички планове, относими към територията, в която се
намират ПИ 10135.2552.5727 и имот ПИ 10135.2552.2518, вещото лице дава
заключение, че ПИ 10135.2552.2518 не е идентичен с ПИ 3789, поради голямо
несъответствие в местоположението на южните граници на двата имота,
видно от т. З от основното заключение. Вещото лице е посочило още, че
фактически материализираната граница между имот 10135.2552.2518 по
КККР и рампата представлява северната граница на рампата, очертана в
червено в Приложение 2 към експертизата, която съвпада с южната граница на
имот 3789. Видно от комбинираните скици /приложенията към експертизата/
южната граница на 10135.2552.2518 по КККР /оцветена в зелено/ не съвпада с
материализираната на място граница.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - И.В., И.К., Д. К. и
Д. Ф. се установява следното:
От построяването на масивната сграда в ПИ 10135.2552.2518 2002 г.
достъпът до автосервиза, разположен на втория етаж, се осъществява
единствено по трасето на съществуващата рампа. Няма друг път за стигане до
него. Към момента Г. Д. К. и В. Г. К., отдават сервиза под наем. През 2008 г.
ответниците изградили подпорна стена, разделяща рампата от техния имот.
Към момента на завършване на строителството на масивната сграда на първия
6
етаж е имало автомивка и ателие за газови уредби, а на втория етаж -
автосервиз.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Решение №644/29.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6534/2022 г. по
описа на РС – Варна е обжалвано само в частта, в която е уважен искът с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 85 ЗС.
В частта в която е отхвърлен предявеният от П. Й. И., П. М. М., Н. М.
М., и Д. И. М., против Г. Д. К., и В. Г. К., иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во вр.
чл. 228 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите,
представляващи наемната цена за ползването на процесната реална част от 28
кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2552.2518 на основание договор за наем
от 2008 г., не е обжалвано, поради което в тази си част то е влязло в сила.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната му
част.
Предявен е иск с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 85 от ЗС.
За да бъде придобито претендираното сервитутното право следва в
продължение на 10 г. ищците да са преминавали поС.но, явно, непрекъснато,
несъмнено и спокойно през реално обособената част от 25 кв. м.,
представляваща бетонова рампа, ситуирана върху площта на обслужващия
недвижим имот 10135.2552.2518, собственост на ответниците, преминавайки
през нея, за да стигнат до автосервиза, ситуиран в господстващия имот
10135.2552.5727, с намерение за своене.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Настоящият съдебен състав намира релевираното оплакване, че правото
на преминаване не е надлежно учредено и поради това не е възникнало, което
прави невъзможно придобиването му по давност /не е възможно да се свои
нещо, което не съществува/, за неоснователно.
Според Решение № 76 от 25.12.1980 по гр. д № 51/80 г. на ОСГК на ВС
придобиването или учредяването на ограничено вещо право на преминаване
през чужд неурегулиран имот, може да възникне от всеки един от способите
предвидени в чл. 55 от ЗС, включително и дваност. В чл. 103, ал. 3 от Закона
за водите е предвидена възможност сервитут да се придобива по давност чрез
10-годишно му упражняване. Тоест правото на преминаване се учредява, с
фактическото му упражняване в предвидения в закона срок, като не е
необходимо преди това да е съществувало. Това е така, защото в чл. 55 от ЗС е
предвидено, че вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в
7
законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. Придобиването представлява
способ за получаване на права, които вече съществуват. Учредяването е
създаване на права, които преди това не са съществували. Щом вещото право
на преминаване може да се учреди с правна сделка, то може да се учреди и
чрез давностното му упражняване.
По отношение на възражението, че първата инстанция неправилно е
приела за безспорно между страните, че процесните имоти не са урегулирани,
настоящия съдебен състав намира следното:
В назначената СТЕ са изследвани действащи планове за процесната
територия. Вещото лице не е установило за същата да има действащ ПУП, в
този смисъл се явява неоснователно възражението на въззивниците, че не е
доказано, че имотът не е регулиран.
Следва да се отбележи, че действително съществува съдебна практика,
която приема, че е недопустимо придобиването на право на преминаване през
чужд имот на основание давностно владение, когато имотът, за достигане на
който се преминава през чужд имот, е урегулиран. С урегулирането на имота
сервитутното право се погасява, защото с регулационния план следва да се
предвиди лице към улица за всеки парцел.
Налице е нова съдебна практика – Решение № 50115 от 24.11.2022 по г.
гр. дело 4830 /2021 година на ВКС I г.о, която настоящия съден състав споделя
и според която придобитото право на преминаване върху неурегулиран имот
по давност преди урегулиране на имота не се погасява автоматично с факта на
урегулиране на имота, който то обслужва. С регулирането на имота не се
осигурява автоматичен достъп до улица на същия, поради което и нуждата от
преминаване не е отпадала. В разглеждания казус се установи, че все още
процесната рампа е единствения достъп до имота, поради което нуждата от
сервитутното право не е отпаднала.
Релевирано е още възражение, че първата инстанция неправилно е
приела, че не е сключван договор за наем на процесната рампа, като
сключеният договор доказва, че ищците са били държатели, а не владелци.
Както беше отбелязано по – горе, решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на наемна цена за ползването реална
част от 25 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2552.2518, е влязло в сила. В
решението със силата на пресъденото нещо е отречено, че между страните е
сключен договор за наем. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. От което следва, че въззивният
съд е задължен да приеме, че не е сключван договор за наем.
По отношение на възражението, че бетоновата рампа не е единственият
възможен достъп до имота на ищеца:
От назначената експертиза и от свидетелските показания безспорно се
установи, че единственият път, по който може да се стигне до сервиза, е
8
процесната рампа. Осен това по делото не се сочат доказателства, че има
друго трасе, освен процесната рампа, по което може да се стигне до сервиза,
намиращ се на втория етаж на масивната сграда, ситуирана в ПИ с
идентификатор 10135.2552.5727. Поради изложеното възражението е
неоснователно.
Относно наведеното възражение, че първата инстанция неправилно е
приела, че към 2002 г. площта, заемана от рампата, е била във фактическа
граници на имота на ответниците:
От назначената по делото експертиза на в.л. К. се установи, че
придобитият от П. И. и съпругът й И. Д. през 1988 г. ПИ З789 по КП от 1973 г.
с площ 942 вк.м не е идентичен с ПИ 10135.2552.2518 с площ 1156 кв.м.,
защото има голямо несъответствие в местоположението на южните им
граници. В ПИ 2518 са включени още и 60 кв.м. от ПИ 3136 по КП от 1973 г.,
записан на Н.А.Х.. От скица на стр. 212 се установява, че именно в тези 60 кв.
от ПИ 3136 се намират процесните 25 кв. от рампата. От което следва, че
процесните 25 кв.м. не са били част от имота и ищците никога не са били във
фактическите му граници.
Наведените от ответниците доводи, че са придобили по давност площта,
представляваща разликата между получения по делба имот № 3789 и ПИ
2158, са направени за първи път във въззивната жалба, поради което са
преклудирани. Установеното, че процесните 25 кв. м. не са собственост на
ответниците не лишава ищците от основание да водят иска срещу П. Й. И., П.
М. М., Н. М. М.и Д. И. М., защо именно те им оспорват правото на
преминаване.
В настоящия случай безспорно е установено, че от 2002 г., когато е
започнало строителството на автосервиза, до момента на подаване на исковата
молба 25.05.2022 г., за да се стигне до него се е преминавало през процесната
рампа. Строителство на рампата и преминаването на автомобили през нея, за
да се стигне до сервиза, показва недвусмислено намерение за своене на
правото на преминаване, за което не се установи да има противопоставяне.
По делото е установено, че Г. Д. К. и В. Г. К., в периода от 2002 г. до
25.05.2022 г./датата на подаване на ИМ/ поС.но, явно, непрекъснато,
несъмнено и спокойно са осъществявали владение върху процесната бетонова
рампа с площ от 25 кв. м., ситуирана в южната част на имот с идентификатор
10135.2552.2518 и са придобили сервитутното право да преминават през него,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС, отразени в Решение №644/29.02.2024 г., постановено по гр. д. №
6534/2022 г., то следва да бъде потвърдено, като правилно.
Видно от мотивите на обжалваното решение, първата инстанция е
кредитирала всичките приети по делото експертизи. В диспозитива на
съдебното решение е посочено, че е приподписана, скица на л. 15
предоставена от ищеца. Следва да се предпише скица на л. 227,
9
представляваща приложение от допълнителна СТЕ на в.л. Х..
По разноските:
Предвид изхода на делото на въззиваемите – ищци следва да се присъдят
сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски, състоящи се в
заплатено на адв. Д. възнаграждение в размер на 1700 лв., на основание 78, ал.
1 от ГПК.
Релевираното от въззивниците възражение за прекомерност на
претендирания от въззиваемите адвокатски хонорар е несъстоятелно, имайки
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от адв. В. Д..
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №644/29.02.2024 г., постановено по гр. д. №
6534/2022 г. по описа на РС - Варна, в ЧАСТТА, с която е уважен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 85 ЗС, като е прието за
установено по отношение на жалбоподателите, че Г. Д. К. и В. Г. К.
притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална част с
площ от 25 кв. м от поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2518, находящ
се в гр. Варна, р-н „Приморски“, ж. к. „И.-1“, която процесна реална част
представлява бетонова рампа и заема южната част на поземления имот с
идентификатор 10135.2552.2518, при граници на тази част по КККР: ул.
„Х.С.“, останалата част на имот 10135.2552.2518 и имот 10135.2552.5727 и
която е нанесена със син и зелен цвят на приложената на л. 227 на гр. дело
6534/2022 г. по описа на ВРС скица, представляваща приложение от съдебно
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ш. М. Х., приподписана от
съда, съставляваща неразделна част от настоящото решение, на основание
изтекла придобивна давност на това право, упражнявано в периода от
м.11.2002 г. до м.05.2022 г.
ОСЪЖДА П. Й. И., ЕГН **********; П. М. М., ЕГН **********, Н. М.
М., ЕГН ********** и Д. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Д. К.,
ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН ********** СУМАТА от 1700 /хиляда и
седемстотин/ лева, представляваща сторените във въззивно гр. дело № 1017
по описа за 2024г. на ВОС, разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред Върховния Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11