Р Е Ш Е Н И Е
№ 12 17.01.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – С. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 302 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 2, ал.1 от Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба на П.А.П.,
ЕГН-********** *** против Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане”-Община Омуртаг, потвърдена с Решение
№25-РД06-0044/15.10.2021г. на Директора на РДСП-Търговище, с която му е
отказана целева социална помощ за отопление с твърдо гориво, за отоплителен
сезон от 01.11.2021 г. до 31.03.2022г.
В жалбата оспорващият излага
твърдение, че на 16.03.2021г. не е продавал недвижим имот с материален интерес
от 4500 лева, че не е собственик на еднофамилна жилищна сграда на ул.“3 Кладенци“ №16 в гр.Омуртаг. Навежда,
че получава рента от „Бим Агро“ ЕООД гр.Търговище, като за периода от
01.03.2021г. до 31.0.2021г. няма получено плащане. Излага твърдение, че
парцелът, който притежава на ул.“3 Кладенци“ №16 в гр.Омуртаг, съставлява
незастроен имот, с площ от 498 км.м. Излага и твърдение, че търговският обект,
който притежава и е обявил за отдаване под наем, все още не е нает и засега не
е източник на доходи. Моли оспорената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна. И да му бъде отпусната исканата целева помощ за отопление.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага твърдение, че неговият магазин може да
бъде отдаден под наем, но към настоящият момент не функционира като такъв и не
е източник на доход. Навежда, че всички недвижими имоти, които притежава не са
източници на доходи, освен арендуваната земя, която е с 10г. договор до 2023г.
и му носи еднократна рента за годината от 117 лева. Моли жалбата му да бъде уважена
и да му бъде отпусната исканата социална помощ.
Ответникът по оспорването – Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане”/СП/ -
Община Омуртаг в съдебно заседание се явява лично и излага становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи, че при извършена служебна проверка в
хода на административното производство е
установено, че г-н П. е собственик на гараж, на четири поземлени имота в
гр.Омуртаг, на еднофамилна жилищна сграда, предназначена за търговска дейност и
че не отговаря на изискването на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
На 03.09.2021г. П.А.П. е подал заявление - декларация с вх.№ЗСП/Д-П/ 1913/03.09.2021г. до Директора на Дирекция “СП”
– Община Омуртаг, с която е отправил искане да му бъде отпусната целева
помощ за отопление с твърдо гориво. По
подадената от П. заявление-декларация социалният работник Е. Р. М. е извършила проверка и социална
анкета, след което е изготвила и социален доклад. В него като констатации
социалният работник е отразил, че в резултата на получена по служебен път
информация от Дирекция „Местни данъци и такси“ община Омуртаг с писмо №2501-08-00-1094#1
от 15.09.2021 г. и от извършена справка в Агенцията по вписванията на
07.09.2021г. е установено, че г-н П. притежава : жилище 1/1 и земя 1/1 с адрес гр. Омуртаг, ул.„Цар Освободител“ №26;
Гараж 1/1 в гр. Омуртаг, ул. „Дунав“ №31;
Земя 1/1 на ул. „Три кладенци“ №16; Търговски
обект в гр. Омуртаг, ул. „Генералска“ /Тотлебен/№20, вх. Д, ет. 1. От
представена служебна бележка от заявителя в хода на производството е установено,
че г-н П. има сключен договор за аренда за 4. 700 дка. наследствена земя
като за периода от 01.03.2021г. до 31.08.2021г. не е получил рента.
Със социалния доклад социалният работник
е направил предложение на заявителя да му бъде отказана исканата социална
помощ, тъй като същият не отговаря на условията на чл.2 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, във връзка с чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП, поради това, че притежава
недвижима собственост, предназначена за търговски обект, която може да бъде
източник на допълнителни доходи.
Въз основа на подаденото заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-П/ 1913/03.09.2021г. и
изготвения социален доклад Директорът на
Дирекция „СП” - Омуртаг е издал оспорената
Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г., с
която на оспорващия П.А.П. е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво, за отоплителен
сезон от 01.11.2021г. до 31.03.2022г. В Заповедта като мотиви са изложени
същите, въз основа на които е направено предложението за отказ в социалния
доклад. Посочената Заповед е съобщена на П. на 06.10.2021г. Същата е била обжалвана от П.А.П. по
административен ред пред Директора на РДСП - гр. Търговище с жалба с вх.
№2501-9417-00-1210 от 06.10.2021г. С
Решение №25-РД06-0044/15.10.2021г. Директорът на РДСП - гр. Търговище е потвърдил оспорената заповед. В хода на производството пред Директора на
РДСП-Търговище органът е приел, че от събраните в хода на административното
производство данни се установява, че г-н П. притежава недвижимо имущество от
което могат да се реализират доходи, с което не е изпълнено условието на чл.
10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Въз основа на тези си констатации Директорът на
РДСП-Търговище е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената пред
него Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Община Омуртаг и е потвърдил същата като правилна и
законосъобразна.
Решение №25-РД06-0044/15.10.2021г. на Директора на РДСП - гр. Търговище е
съобщено на П.А.П. на 30.10.2021г., съгласно приложеното по делото известие за
доставяне.
Жалбата на П.А.П. срещу Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Омуртаг е подадена до Административен
съд-Търговище с жалба с вх.№2141/26.10.2021г.
Не се спори по делото, че размерът на средномесечния доход на П.А.П. за предходните 6 месеца от подаване
на заявлението му на 03.09.2021г. е в размер от 0.00 лева, при размер на
диференцирания минимален доход за отопление за лицето от 195.00 лева.
Видно от приложената по делото справка
от Агенцията по вписванията от 24.11.2021г.
по делото се установява, че П.А.П. е собственик на самостоятелен обект в
сграда с предназначение- за търговска дейност, с площ 90 кв.м. в гр.Омуртаг,
ул. „Тотлебен“ №20,вх.Д,ет.1.
Не се спори по делото, че посоченият
обект към настоящия момент не е отдаден под наем. В съдебно заседание г-н П.
изложи признание, че процесният обект би могъл за напред да бъде отдаден под
наем, но към настоящия момент същия не е източник на доходи.
Видно от приложената по делото справка
от Агенцията по вписванията от 24.11.2021г.
по делото се установява, че П.А.П. е собственик и на самостоятелен обект
в сграда с площ 58.500 кв.м., ведно с избено помещение №6 в гр.Омуртаг, ул.
„Дунав“ №31, вх.Г, ет.2,ап.6.
От същата справка по делото се
установява, че П.А.П. е собственик и на следните недвижими имоти: поземлен имот
с площ от 624 кв.м; сграда-друг вид
предназначение от 30 кв.м.; сграда с предназначение-жилищна сграда, еднофамилна
с площ от 81.кв.м., всички находящи се в гр.Омуртаг, ул. „Цар Освободител“ №26.
От същата справка по делото се
установява, че П.А.П. е собственик и на дворно място, УПИ II, кв.96 с площ 8.750 дка, право на строеж на масивен
гараж със застроена площ от 18 кв.м., съгласно утвърден архитектурен проект,
находящи се в гр.Омуртаг, ул. „Дунав“ №31.
От същата справка по делото се
установява, че П.А.П. е собственик и на поземлени имоти /ПИ/№204108 с площ
4 601дка,в местността „Калето, ПИ №200054 с площ 46999 кв.м. в
местността „Мехмедяйла“, ПИ с площ от
496 кв.м. в гр.Омуртаг, ул. „Три Клединци“ №16 и на др.ПИ.
От представената по делото служебна
бележка от „Бим Агро“ ЕООД гр.Търговище по делото се установява, като не се и спори, че П.А.П. има отдадена под аренда наследствена
земеделска земя от 4.700 декара, за която в периода от
01.03.2021г.-31.08.2021г. не е получена рента. В съдебно заседание оспорващият П. изрично посочи, че арендуваната земя е с
10г. договор до 2023г. и му носи еднократна рента за година от 117 лева.
От представената по делото декларация с
вх.№117 от 11.10.2021г. по делото се установява, че П.А.П. ***, с която е декларирал че за имот,
представляващ търговско помещение, находящо се на ул. „Генералска“ №20, вх.Д,
ет.1 няма да се ползва, но за предстоящата 2022г.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от дадените в
съдебно заседание обяснения от оспорващият П.А.П..
При
така установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена
в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, при спазване
на специалния ред, съгласно чл.4, ал.5 от Наредба
№ РД-07-5/16.05.2008г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление. Жалбата е подадена от надлежна страна –адресат на акта и при наличие на
правен интерес.
По
основателността на жалбата съдът, след като извърши служебна проверка по чл.168
от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила
и на законовите изисквания за форма и съдържание.
По
отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
За да
се породи право за оспорващия П., същият да получи исканата целева помощ за
отопление, по отношение на него трябва едновременно да са налице всички законови
предпоставки, регламентирани в чл.2, ал.1
от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление, едната от които е да
отговаря на условията по чл.10 от
ППЗСП.
Разпоредбата на
чл.10,ал.1,т.4 от ППЗСП въвежда като
условия за получаване на исканата помощ лицата, подали заявление „…да не
притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с
изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или
семейството…“ .Изключението по чл.10,ал.1,т.1
от ППЗСП урежда хипотезите на собствено жилище.
Нормата на чл.10, ал.1,т.4
от ППЗСП не съдържа изискване от
имота/имотите реално да са получени доходи от заявителя, като законодателят си
служи с термина „може“. За целите на социалното подпомагане са без значение
причините, поради които движимите и
недвижимите вещи реално не са носили доходи, а е достатъчно тези имоти
обективно да са могли да бъдат източник
на доходи. След като законодателят не е
предвидил минимален праг на доходите, които да се получават от имуществото по
чл.10, ал.1,т.4 от ППЗСП, така както е регламентирал в чл.10, ал.1,т.3 и не е
разпрострял приложното поле на изключението по ал.12 от същия чл.10, върху т.4
от неговата ал.1, следователно не е поставил като законово условие - реалното
получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факт - вероятната
възможност от получаването на такива.
В конкретният случай,
безспорно по делото се доказа, че извън жилищния си имот, находящ се в гр.Омуртаг,
ул. „……“ №.., оспорващият П. притежава и други недвижими имоти-самостоятелни
обекти, в т.ч. и такъв с търговско предназначение, от които той е имал възможността да получава доходи.
Без правно значение остава факта, че от същите той реално през 2021г. не е реализирал
такива. Достатъчно е наличието на потенциална възможност за реализирането на
доходи от тези имоти, а в конкретния случай такава е била налице. Подадената от
оспорващия декларация касае само обекта с търговско предназначение на ул.
„Генералска“ №20 /Тотлебен/ вх.Д,ет.1. в гр. Омуртаг и само- 2022г., а
отоплителния сезон, за който се претендира помощта обхваща и м.11. и 12 на 2021г., за които
месеци не са ангажирани доказателства.
Едновременно с гореизложеното,
безспорно по делото се доказа, че освен гореописания имот с търговско предназначение,
оспорващият П. притежава и други недвижими имоти, за които не са ангажирани
доказателства, че не биха могли да са източници на доходи.
По делото по безсъмнен начин
е установено и обстоятелството, че г-н П. има и отдадени под аренда
наследствени земеделски земи от 4.700 дк., за които се установи, че са и реален
източник на допълнителни доходи от 117
лв., макар и еднократно за година.
По изложените съображения
съдът намира за доказано по делото, че оспорващият П. не отговаря на условията по
чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Следователно по отношение на него не са налице
всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл.2, ал.1 от Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Наличието дори само на едно от изброените в посочената норма правоизключващи основания е
достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална
помощ. Условието заявителят да отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, т.4 от
ППЗСП е императивно и неговото неналичие представлява отрицателна
материалноправна предпоставка за предоставяне на исканата помощ. При наличието
на посочената отрицателна предпоставка за оспорващия П. не е възникнало право на целева помощ за
отопление и оспорената Заповед се явява издадена при правилно приложение на материалния
закон.
По
изложените съображения съдът намира жалбата на П.А.П. против
Заповед № ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”- Община Омуртаг за неоснователна и като такава следва същата да бъде отхвърлена.
По
делото не е предявено искане от страна на ответника по оспорването за
присъждане на разноски, с оглед на което съдът намира, че не следва да се
произнася по този въпрос.
По изложените
съображение и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата на П.А.П., ЕГН-********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-Т-О/1913/27.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”-Община Омуртаг, потвърдена с Решение №25-РД06-0044/15.10.2021г. на
Директора на РДСП-Търговище, с която му е отказана целева социална помощ за
отопление с твърдо гориво, за отоплителен сезон от 01.11.2021 г. до 31.03.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: