Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Д. Т. от [населено място] срещу Решение № 1772/08.12.2023г. по АНД №2089/2023г. по описа на РС- Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К №6232449 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 800лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С решението Т. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението на РС е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на правилата. Съдът следвало да обсъди оплакванията в жалбата за липса на задължителни реквизити в електронния фиш като дата на установяване на нарушението, поради което липсвало установяване дали е издаден и връчен в преклузивните срокове в закона. От приобщения по делото препис на ел. фиш било видно, че някои от реквизитите липсват и за адресата му било невъзможно да разбере кога и какво точно нарушение е извършил. Неправилно РС приел, че ел. фиш е издаден срещу собственика в съответствие с чл.188, ал.1 от ЗДвП и не ценил приложената по делото декларация. РС следвало да отчете издаването на ел. фиш в нарушение на чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП и допуснатите нарушения на правилата касаещи връчването му. По делото нямало доказателства как е връчен ел. фиш, а едва след редовно връчване възниквало задължението в 14-дневен срок да се плати глобата или да се подаде писмена декларация с данни за лицето извършило нарушението, с копие на неговото СУМПС. При подадена декларация с данни за лицето извършило нарушението следвало първоначално издадения ел. фиш да се анулира и да се изпрати нов на посочения извършител. Неспазването на тази задължителна процедура съставлявало основание за отмяна на ел. фиш. Игнорирането на декларацията довело до неправилно разрешаване на спора. Претендира се отмяна на порочното решение на РС включително в частта на разноските и вместо него да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена и ЕФ-отменен. Моли за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - ОД на МВР – Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Постановено било в унисон с материалния и процесуален закон, а нарушението установено с електронния фиш за доказано. Приобщена била цялата преписка и били обсъдени всички доводи във въззивната жалба. Правилно РС преценил, че ел. фиш е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице било пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението. Извършеното било описано в достатъчна степен, като е приспадната допустимата техническа грешка от 3% и са посочени нарушените законови разпоредби. Нарушението било установено с одобрен тип техническо средство, което било индивидуализирано, а глобата била наложена в предвидения в закона размер. Правилно РС намерил, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което чл.28 от ЗАНН за него е неприложим. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност при присъждане на адвокатско възнаграждение моли да бъде определено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна предлага касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като в заседанието са се явили и са взели участие Т. и упълномощения от него адвокат. В съдебното заседание е уважено доказателственото искане на процесуалния представител на жалбоподателя и е приет екземпляра на ел. фиш серия К №6232449 на ОД на МВР-Варна връчен на Т.. В съответствие с чл.283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административнонаказателната преписка. Съдът приел приложената към жалбата декларация-Приложение 6. След като адвоката на жалбоподателя заявил, че няма други искания по доказателствата и като отчел, че в писменото становище представителя на административнонаказващия орган не е имал други доказателствени искания, правилно РС намерил делото за изяснено от фактическа страна и дал ход по същество. От РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен извода в решението, че вмененото във вина на Т. нарушение е описано в достатъчна степен в ел. фиш, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита. Въз основа на доказателствата РС установил, че отговорността на Т. за конкретното нарушение е ангажирана в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено деянието. Съдът извършил преценка на приложената към жалбата декларация с дата 03.05.2023г., в която Т. заявил, че на 28.12.2021г. е предоставил процесното МПС за ползване на друго конкретно лице, което го владеело и към датата на деклариране и направил извода, че декларацията не отговаря на изискванията в чл.189, ал.5 от ЗДвП към нея да бъде приложено копие на свидетелството за управление на МПс на лицето, което се сочи от собственика като извършител на даденото деяние. Поради това в съответствие със събраните писмени доказателства и преценката им по отделно и в съвкупност РС направил извода, че с така приложената към жалбата декларация Т. не е представил всички данни и документи, за да бъде анулиран издадения му ел. фиш и издаден такъв на посоченото от него друго лице като правоспособния водач, който е управлявал МПС по време на нарушението. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от РС нарушение при преценката на доказателствата и твърденията, че въззивният съд не е ценил приложената към жалбата декларация. Налага се извода, че производството пред РС е проведено и решението по него е постановено при спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства. Правилно и в съответствие с доказателствата РС направил извода, че установеното и описано в ел. фиш нарушение е доказано. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. С обжалваното решение съдът потвърдил Електронен фиш серия К №6232449 на ОД на МВР-Варна, с който на касатора Н. Д. Т. от [населено място] е наложена глоба в размер на 800лв. за това, че на 09.07.2022г. в 13:10ч. в гр.Варна, по бул.Княз Борис в посока бул. Цар Освободител, до автобусна спирка „Акациите“ с л.а. П. П. Т. с рег.№ВХХХХХХ извършил нарушение за скорост като се движел със скорост 83км/час при разрешена скорост за населено място от 50км/час. РС установил, че скоростта е била измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с номер 120c511. РС установил, че заснетото от автоматичната система деяние правилно е квалифицирано в ел. фиш като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.4 от ЗДвП на Т. е наложено предвиденото наказание за управление на МПС в населено място със скорост превишаваща разрешената с над 30км/час. РС отчел, че от измерената с АТСС скорост на движение от 86км/час е приспаднат допустимия толеранс от 3км/ч, поради което във ел. фиш е посочено като установена скорост на движение 83км/час, с оглед на която е установена стойността на превишението.

РС намерил за правилно възприети данните от справката за собствеността на автомобила, с който е извършено нарушението за скорост и фигурирането в нея на Н. Д. Т. като собственик, с оглед на което ел. фиш за нарушението е издаден на него съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП и му е връчен на 23.04.2023г., а той подал в законово установения срок жалбата срещу него на 05.05.2023г. Съдът установил, че в ел. фиш нарушението е описано като извършено в условията на повторност, тъй като деянието било осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш К №4494553, копие на който има приложено в преписката с данни за влизането му в сила на 13.12.2021г. в справката в преписката, който е заплатен.

Настоящият състав споделя изводите на РС, че електронният фиш е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на глобата, както и че не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката разпечатки на снимка от АТСС, с което е заснето нарушението, посочено е не само словесно мястото на деянието, но и точните координати. Тъй като се касае за движение по булевард в град Варна, който е населено място, за него е допустима максимална скорост на движение от 50км/час по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При тази максимално допустима от закона скорост от 50км/час, установената превишена скорост на движение на автомобила, заснета от мобилната автоматизирана система за контрол е 83км/час, изчислена след приспадане на допустимото отклонение от 3км/час, при което правилно е посочено в ел. фиш, че скоростта е превишена с 33км/ч, което превишение попада в диапазона на административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която правилно е приложена.

Правилно РС намерил за законосъобразно издаден ел. фиш с оглед изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изискуеми и достатъчни за законосъобразността на ел. фиш са реквизитите изброени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Поради това касационният състав намира за правилно отхвърлени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ел. фиш поради непълнота на съдържанието му. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съгласно дефиницията за ел. фиш в §6 т.43 от ДР на ЗДвП. Правилно е отчетено от РС, че конкретното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство на което е била извършена метрологична проверка и което е било в срока за валидност, за което са представени писмени доказателства. Поради това основателно са отхвърлени оплакванията в жалбата, че нарушението не е надлежно установено, както и за неприложимост на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касационният състав препраща към тези мотиви в Решението на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Нарушението е заснето с автоматизирана система за контрол в стационарен режим на измерване, като от началото на работата й в 11:00 часа до края на работата й в 13:30часа е работила самостоятелно и е заснела и регистрирала 117 нарушения, което е отразено в приетия по делото протокол за използването й. В съответствие с тези установявания в решението е извода на РС, че система е работила на едно място – стационарно, при автоматичен режим, без намесата на служител, поради което след като за нарушението не се предвижда налагане на административно наказание „лишаване от права“ и не е свързано с отнемане на контролни точки, не е имало пречки и са били налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на ел. фиш.

Издаването на ел. фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение е направено в отсъствие на контролен орган и на нарушител, в съответствие с чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП. При издаването му са изяснени релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с лицето, което носи отговорност за него. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП в редакцията след изменението обнародвано в ДВк, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. действала по време на нарушението, електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 – на собственика, на когото е регистрирано МПС, който в 14-дневен срок от получаването му заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението с копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В съответствие с тази правна уредба ел. фиш е издаден на Н. Д. Т. като регистриран собственик на конкретния автомобил П. П. Т. с рег.№В******, с който е било извършено конкретното нарушение. Той не е посочил по начина разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП със приложено копие на СУМПС другото лице, което е правоспособния водач, който го е управлявал по време на нарушението. По аргумент от това правилно РС не уважил оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на процедурата при издаване на ел. фиш на Т.. След като той не е входирал в сектор "Пътна полиция" като отделен документ писмената декларация с данните за лицето, извършило конкретното нарушение, с копие на свидетелството му за управление на МПС, правилно РС направил извода, че не е имало основание да бъде издаден нов фиш на водача управлявал конкретното МПС за деянието, а издадения на него ел. фиш да бъде анулиран и да бъде освободен от отговорността за него.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС е направен извода, че в производството по издаване и връчване на процесния ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Нарушението е правилно квалифицирано и за него законосъобразно е приложено предвиденото към датата на извършването му административно наказание „глоба“ във фиксирания от законодателя размер от 800лв. за установеното превишение на скоростта с 33км/час, извършено в условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. С ел. фиш К №4494553 на Т. е наложена глоба на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗдвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП също за нарушение за скорост, извършено на 15.02.2021г. По делото не е имало спор, че този ел. фиш е влязъл в сила 13.12.2021г. и извършеното на 09.07.2022г. нарушение за скорост, за което е издаден ел. фиш серия К №6232449 на ОД на МВР-Варна е в едногодишния срок от влизане в сила на фиша от 2021г. Съобразена с доказателствата и установените от тях факти и обстоятелства се явява приложената разпоредба на чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП в ел. фиш, до който извод стигнал и въззивния съд, поради което го потвърдил.

В обобщение на изложеното касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което Решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН касаторът Н. Д. Т. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна - ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1772/08.12.2023г. по АНД №2089/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Н. Д. Т. с [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв./осемдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението е окончателно.