№ 2021
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110205572 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. В., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 816787-F802887 от 05.03.2025 г., издадено от Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-София, с което за нарушение на чл.97а,
ал.4, вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.178
от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се претендира за
неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като данъкът бил
внесен преди издаване на наказателното постановление и това било първо
провинение.
В съдебно заседание жалбоподателката П. В. В., нередовно призована,
не се явява. В единната информационна система на съдилищата е отбелязано,
че при посещение на 16.05.2025 г. на адреса в гр. Пловдив жалбоподателката
не е била открита. Това е било потвърдено и след справка по телефона със
служба призовки към РС-Пловдив, поради което съдът е дал ход на делото на
основание чл.61, ал.4 от ЗАНН.
1
Процесуалният представител на наказващия орган иска жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а издаденото НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В НП изрично било
посочено нарушението, датата и мястото на извършването му, като то било
безспорно доказано. В хода на административнонаказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения, а санкцията била
предвидената по закон в чл.178 от ЗДДС. Нямало основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не бил маловажен, а закъснението било
повече от 40 дни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу
подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.12.2024 г. била извършена проверка по повод подадено на
09.12.2024 г. заявление от П. В. В. за регистрация по ЗДДС. При проверката
било установено, че П. В. В. е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗДДС, тъй като е получила облагаема доставка на услуга - услуга по
предоставен достъп до платформа за рекламни услуги, която е с място на
изпълнение на територията на страната и е извършена от доставчика *** –
чуждестранно юридическо лице от Ирландия с валиден VAT № *******. Във
връзка с това на 28.10.2024 г. жалбоподателката П. В. В. получила плащане в
размер на 617,16 лева, поради което данъчното събитие било възникнало на
28.10.2024 г. и на основание чл.25, ал.6 от ЗДДС данъкът станал изискуем на
датата на възникване на данъчното събитие. С оглед направените констатации
проверяващите стигнали до извода, че жалбоподателката е трябвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставка е станал изискуем, тоест 7 дни преди датата на
посоченото по-горе плащане, в случая до 21.10.2024 г., но в крайна сметка
това задължение е било изпълнено 49 дни след изтичането на
законоустановения срок.
На 17.12.2024 г. срещу жалбоподателката бил съставен АУАН №
2
F802887. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.97а, ал.4,
вр. ал.1 от ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели
на съставянето му, след което бил предявен на нарушителката, а последната го
подписала с възражение, че искала да й бъде отправено само предупреждение,
понеже процесът по регистрация отнемал много време.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз
основа на него издал атакуваното понастоящем наказателно постановление №
816787-F802887 от 05.03.2025 г., с което за нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на жалбоподателката е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелката Ю. ***, както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелката *** подробно разказа за извършената
проверка и констатациите от нея, като показанията й са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото
писмен доказателствен материал.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична
доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и
издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото й на защита до степен,
даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание,
3
без да разглежда спора по същество.
Разпоредбата на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС въвежда публично-правно
задължение за регистрация на всяко данъчно задължено лице, което получава
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми
и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, гласящ, че когато
доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията
на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и
е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на
услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6. В
нормата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС е установен срок за изпълнение на това
задължение - 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става
изискуем (при авансово плащане или данъчно събитие). Адресат на
цитираните правила за поведение са всички данъчно задължени лица по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, а именно всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение на целите и резултатите от
нея. Дефиниция на последно въведеното понятие се открива в текста на чл.3,
ал.2 от ЗДДС, който определя като независима икономическа дейност,
дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги,
включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и
упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен
изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване
на редовен доход от него. В конкретния случай жалбоподателката се явява
задължено лице, извършващо независима икономическа дейност.
Жалбоподателката П. В. В. е получила облагаема доставка на услуга - услуга
по предоставен достъп до платформа за рекламни услуги, която е с място на
изпълнение на територията на страната и е извършена от доставчика *** –
чуждестранно юридическо лице от Ирландия с валиден VAT № *******, за
която услуга данъкът е изискуем от получателя по смисъла чл.82, ал.2 от
ЗДДС, т.е. попада в обхвата на чл.97а, ал.1 от ЗДДС. За доставката на
облагаемата услуга на 28.10.2024 г. жалбоподателката П. В. В. е получила
плащане в размер на 617,16 лева, което представлява данъчно събитие по
смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС. По тези съображения П. В. В. е била длъжна
да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок
4
преди датата на плащането, а именно до 21.10.2024 г. Нарушението е
формално и се осъществява чрез бездействие, като не се изпълни
задължението за подаването на заявление за регистрация в законоустановения
срок, с което е завършен фактическият състав от обективна страна.
Закъснението е измерено в размер на 49 календарни дни, тъй като
жалбоподателката е изпълнила задължението си на 09.12.2024 г., когато е
подала заявлението за регистрация, въз основа на което данъчната
администрация е издала на 12.12.2024 г. акт за регистрация по ЗДДС. Тези
обстоятелства се установяват както от показанията на свидетелката ***, така и
от приложените по делото писмени доказателства.
От субективна страна нарушението е било извършено виновно, при
форма на вината непредпазливост във вид на груба небрежност, тъй като
жалбоподателката не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици от неизпълнението на това свое задължение, но е била длъжна и е
могла да ги предвиди. Казано по друг начин, тя не е съзнавала, че при
неподаване на заявление за регистрация по ЗДДС ще причини вреди, чрез
невнасяне на дължимия данък, но е била длъжна да знае, че трябва да се
регистрира в законоустановения срок и да внесе данъка, като обективно е
могла да го стори. Според чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Дори тя да не
е знаела за това законово изискване, това не може да доведе до отпадане на
отговорността й, тъй като представлява незнание на закона, което не е
извинително. След като В. се занимава с такава дейност, тя е длъжна да
познава законовите изисквания във връзка с осъществяването й.
Неоснователно е и възражението как процесът по регистрация по ЗДДС
отнемал много време, тъй като е видно, че тя е подала заявление за
регистрация по ЗДДС на 09.12.2024 г., а актът за регистрация е бил издаден на
12.12.2024 г., тоест в рамките на три дни. Може времето за събиране на
нужните документи за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС да е
било по-дълго, но в такъв случай, тя не е следвало да започва дейността си, да
приема резервации и да получава плащане, докато не събере необходимите
документи, тъй като е била наясно, че заявление за регистрация се подава 7
дни преди датата на възникване на данъчното събитие. Следователно и
законът не изисква процесът на регистрация по ЗДДС да е приключил тези 7
дни по-рано, а изисква да е започнал. В тази връзка е неоснователно
5
твърдението й, че първият гост резервирал апартамента преди тя да е
финализирала регистрацията по чл.97а от ЗДДС, тъй като посоченият член не
изисква регистрацията да е финализирана, а да е започнала с подаване на
заявление за такава.
Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и
законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.178 от ЗДДС,
предвиждаща налагане на глоба от 500 лева до 5000 лева на данъчно
задължено по този закон физическо лице нетърговец, което е длъжно, но не
подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по този закон срокове. Наложената глоба е в
минимален размер от 500 лева, поради което съдът не може да я намалява
повече.
Нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като все пак трябва да бъде отчетен срокът
на закъснение от 49 дни, който многократно е надхвърлил законоустановения
срок от 7 дни за изпълнение на задължението. Освен това нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид. Целта на нарушената разпоредба е да се гарантират
правата на държавата да събира своевременно дължимите й данъци, а в случая
тези нейни права са били отложени във времето, макар и по-късно дължимият
данък да е бил внесен. Няма някакви изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а това, че се касае за първо
нарушение и малък размер на дължимия данък, са основания за налагане на
глоба в минимален размер, каквато е наложена, но не и за квалифициране на
деянието като маловажен случай. Неоснователно е възражението, че процесът
по регистрация по ЗДДС отнемал много време, тъй като в случая това е
станало в рамките на три дни от подаване на заявлението. Възможно е времето
за събиране на нужните документи за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС да е било по-дълго, но в такъв случай жалбоподателката не е следвало
да започва дейността си, да приема резервации и да получава плащане, докато
не събере необходимите документи, тъй като е била наясно, че заявление за
регистрация се подава 7 дни преди датата на възникване на данъчното
събитие. Законът също не изисква процесът на регистрация по ЗДДС да е
приключил тези 7 дни по-рано, а условието е да е започнал. В тази връзка е
6
неоснователно твърдението, че първият гост резервирал апартамента преди
жалбоподателката да е финализирала регистрацията по чл.97а от ЗДДС, тъй
като тази регистрация въобще не е била стартирала, понеже тя стартира с
подаването за заявление за такава, а и чл.97а от ЗДДС не изисква
регистрацията да е финализирана, а да е започнала.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 816787-F802887 от
05.03.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
София, с което за нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС), на П. В. В., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.178 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателката П. В. В., ЕГН ********** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - София (ТД на
НАП-София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
7
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8