№ 328
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно търговско
дело № 20225001000244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 260617/18.03.2022 г. от Н. БЛ. Н. ,Р.
БЛ. Б. ,СТ. В. АРН. ,БЛ. Н. Н. и Н. П. Б. ,всички представлявани от адв.К.
против решение № 2600132/04.03.2022 г. постановено по гр.д.115 / 2020 г. по
описа на ОС – Пазарджик , с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Б. Н. А. ,почина на 04.06.2017г. По съображенията
,подобно изложени в жалбата жалбоподателите считат решението за
неправилно ,постановено в нарушение на материалния 5и процесуален закон
и в противоречие на съдебната практика и доказателствата по делото и
заявяват искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с
което така предявениете искове бъдат уважени като претендира разноски за
двете инстанции.
От въззиваемата страна ЗК „ Л. и.“ АД е постъпил отговор ,с който
счита въззивната жалба за неоснователна и заявява искане същата да бъде
оставена без уважение ,а обжалваното решение да бъде потвърдено като
претендира разноски за въззивната инстанция.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Гр.д 115 /20 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по искова
молба от Н. БЛ. Н. ,Р. БЛ. Б. ,СТ. В. АРН. ,Б. Н. и Н. П. Б. против ЗК „ Л. и.“
АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от тях
от смъртта на Б. Н. А..Основават исковите си претенции на следните
фактически обстоятелства : на 07.12.205г. Б. А. бил блъснат на пешеходна
пътека от лек автомобил, управляван от К. С. К., със застраховка „гражданска
отговорност“ при ответника. Срещу водача било образувано наказателно
производство за извършено транспортно престъпление, което обаче било
прекратено поради смъртта на обвиняемия. Ищците обаче твърдят, че има
достатъчно доказателства за неговото виновно противоправно поведение,
изразяващо де в нарушаване на правилата за движение по пътищата, който е
блъснал пешеходеца на пешеходната пътека, при добра видимост, като го е
възприел, но е закъснял с реакцията си и не спрял навреме. Описват
травматичните увреждания, които е получил Б. А. като резултат от удара на
автомобила: контузия и открита рана на главата, и по-конкретно -счупвания
на черепа, травматичен кръвоизлив, контузия на мозъка фронтално в ляво,
дифузна аксонална травма.Понататакък твръдят ,че така посочените травми
предизвикали инвалидизация на пострадалия , а впоследствие довели до
тежки постравматични увреждания с необратим характер ,които били в
причинно следствена връзка с претърпяния мозъчен инсулт ,който довел до
смъртта на А. ,настъпила на 04.06.2017 г. За това претендират обезщетения да
неимуществени вреди, претърпяни като последица от неговата смърт от
застрахователя, за който твърдят, че застраховал риска от причиняване на
вреди при управлението на автомобила,с който е бил блъснат пешеходеца Б.
А.. Описват какви са били отношенията на починалия с всеки от тях: С.В. А. –
съпруга, Р. БЛ. Б. – дъщеря, Н. БЛ. Н. – син, Н. П. Б. – съпруг на дъщерята, и
БЛ. Н. Н. – внук, и как им се отразила и как преживяват смъртта му,както се
позовават на Постановление № 5/24.11.1969 г. и ТР № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС относно кръга от лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък.
Ответникът от своя страна оспорва исковете .Не се оспорва наличието
на валидна застраховка гражданска отговорност за процесното МПС към
датата на пътния инцидент .Оспорва се причинно следствената връзка между
смъртта на А. и травмите в резултат на ПТП като поддържа ,че същият
страдал от редица хронични заболявания - хронична сърдечна болест,
исхемична болест на сърцето, хипертонично сърце без застойна
недостатъчност, два миокардни инфаркта, захарен диабет, атеросклероза на
двете бедрени артерии и на лявата илачна артерия. Счита ,че именно поради
тези заболявания се е влошило състоянието на пострадалия след инцидента
,че именно те са причината за настъпилата смърт поради мозъчен инсулт
,която нямала общо с уврежданията от ПТП, във връзка с които пък самият
2
пострадал приживе бил завел дело за репариране на неимуществени и
имуществени вреди, продължено след неговата смърт от наследниците му, в
лицето на трима от настоящите ищци. Прави възражение за прекомерност на
претендираните обезщетения ,както и възразява ,че БЛ. Н. Н. и Н. П. Б. не
попадат в кръга лица, легитимирани да претендират застрахователно
обезщетение в конкретния случай.
С решението предмет на обжалване съдът е приел ,че категорично е
установено ,че на посочената дата Б. А. е бил блъснат на пешеходна пътека
от застраховано при ответника лице по застраховка „ГОА“,че водачът на
МПС е нарушил правилата за движение по ЗДвП и с това е причинил на
пострадалия травматични увреждания ,за които травматични увреждания А.
приживе е завел дело против застрахователя за репариране на имуществените
и неимуществени вреди ,продължено от трима на настоящите ищци в
качеството им на негови наследници по закон. Като краен резултат е приел
исковете за неоснователни ,тъй като при преценка на събраните доказателства
не се установява да е налице една непрекъсната, пряка и непосредствена
причинна връзка между травматичните увреждания на А. ,резултат на ПТП и
неимуществените вреди, за които ищците претендират парично обезщетение
доколкото такава би съществувала, ако се беше доказало по несъмнен и
безспорен начин, че черепно мозъчната травма е единствената причина, с
която може да се свърже смъртта на Б. А. или поне - на общия фон на
увреденото му от преди здравословно състояние, смъртта да не би настъпила,
ако не беше тази травма от ПТП ,каквато взаимовръзка не се установява.
С въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
решението и нарушение на материалния закон именно по въпроса,касаещ
наличието на причинно следствена връзка между смъртта на починалия А. и
претърпяното от него ПТП и травматичните увреждания в резултат на
същото.
С въззивната жалба и с отговора не се оспорва установената от съда
фактическа обстановка ,а именно - претърпяното от Б. А. ПТП на дата
07.12.2015 т. ,причинено от застраховано при ответника лице по застраховка
„ГОА“ ,причинените травматични увреждания в резултат на това ,
настъпилата смърт на А. на 04.06.2017 г.
По делото е изслушано заключение на СМЕ,изготвена от д-р Д. Д. и д-р
Е. Б. ,видно от която преди ПТП А. е страдал от тежки хронични
заболявания ,както следва : Хронична исхемична болест на сърцето,
хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, мозъчно-съдова болест, преживяни два исхемични мозъчни
инсулта, инсулинозависим захарен диабет, хронична артериална
недостатъчност на крайниците, облитериращ промбангит и необструктивен
хроничен пилонефрит.Установяват ,че при ПТП същият е получил черепно
мозъчна травма като впоследствие се е оформила клинична картина на
травмена енцефалопатия ,съпроводена с квардрипареза и залежаване ,които са
3
били значително тежки и въпреки проведените лечения А. е останал с трайна
и пожизнена инвалидност. Установява се ,че същият е починал на 04.06.2017
г. и като най-вероятна причина за това вещите лица сочат нов исхимичен
инсулт като последица от мозъчно съдовата болест, от която А. е страдал и
задълбочената травмена енцефалопатия. Установяват и това ,че черепно
мозъчната травма ,преживяна от последния ,е настъпила на фона на силно
увреден организъм ,че ако беше здрав с голяма степен на вероятност би
преживял същата ,както и че ако не е бил получил такава травма е било
въпрос на време да получи нов инсулт с фатален завършек.
При тези данни настоящият състав счита следното : предмет на
настоящето производство е претенция за обезщетение за неимуществени
вреди , произтекли за ищците от смъртта на техния родственик ,а не
обезщетение за вреди,произтекли за самия пострадал от ПТП.За да се
ангажира отговорността на застрахователя реприране на вредите на ищците
от смъртта на А. следва същата да е в пряка причинна връзка с претърпяното
от последният ПТП.Както се каза по-горе най –вероятната причина за
смъртта е пореден исхимичен инсулт като последица от мозъчно съдовата
болест, от която А. е страдал преди да бъде блъснат на пътя и задълбочената
травмена енцефалопатия,която може да бъде свързана с черепно мозъчната
травма ,резултат от ПТП. Казаното ,съотнесено с изнесеното от вещите лица
,че причината за смъртта е предполагаема ,тъй като не е правена аутопсия
,както и соченото от тях,че ,предвид силно увреденото общо здравословно
състояние на А. ,включително и прекарани два предходни инсулта ,ако
същият не беше получил черепно мозъчната травма е било въпрос на време да
получи нов инсулт с летален изход , налага извода ,че смъртта на лицето не
може да бъде свързана по категоричен начин с претърпяното от него ПТП и
получените травматични увреждания и не може да бъде възприета като пряко
и непосредствено тяхно следствие .
Предвид на горното съдът намира , че по делото не се установи да е
налице причинно следствена връзка между смъртта на А. и претърпяната
черепно мозъчна травма в резултат на ПТП .За пряка последица от тази
травма могат да бъдат приети настъпили други травматични усложнения ,но
те не се предмет на обезвреда в настоящето производство доколкото същите
са репарирани с решение по друго водено дело. Предмет на делото са
претенции за репариране на твърдяни неимуществени вреди ,произлезли за
ищците от смъртта на посоченото лице ,която не се установи да е в пряка
причинна връзка с претърпяното ПТП и полученото в резултат на него
травматично увреждане.
Гореказаното недвусмислено сочи ,че не е налице фактическия състав
на деликта и отговорността на застрахователя за репариране на вреди не може
да бъде ангажирана, поради което така предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С решението ,предмет на обжалване първоинстанционният окръжен съд
4
е стигнал до същите изводи и като е постановил решение, с което е отхвърлил
исковете ,предмет на разглеждане ,е постановил правилен съдебен акт ,който
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600132/04.03.2022 г. постановено по
гр.д.115 / 2020 г. по описа на ОС – Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5