№ 32
гр. Варна, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501583 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 40589/21.05.2024г., подадена от Д.
И. П., ЕГН ********** срещу решение № 1477/26.04.2024г., постановено по
гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Д. И. П., ЕГН ********** срещу Г. К. Г., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата от 2000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева, която включва разликата от 1000 лева до
5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически
стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на
посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“,и разликата
от 1000 до 5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан
психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в
резултат на участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен
спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й.
Във въззивната жалба е наведени оплакване, че присъденото
обезщетение не репатрира понесените от въззивника вреди в техния пълен
размер. Счита, че следва да се съобрази грубото незачитане на правата и
достойнството на личността и обиждането и оклеветяването й по публичен
1
начин, както и правото й на семейство, на лично достойнство и на добро име.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Г. К. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Оспорва се становището на въззивника, че съдът не е
дооценил претърпените вреди, като се твърди, че изобщо липсват такива.
Счита, че не са доказани нито вреди, нито причинната им връзка с
поведението на въззиваемия. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да му бъдат присъдени, направените във връзка с разглеждането й
разноски.
Постъпила е още и въззивна жалба вх.№ 40841/21.05.2024г., подадена от
Г. К. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 1477/26.04.2024г., постановено по
гр.д. № 13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е осъден на
основание чл.45 от ЗЗД Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. И. П., ЕГН
**********, адрес: ***** сумата от общо 2000 лева, от която: 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на 12.05.2022г.
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание,
в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещение му в дома
й с репортер на предаването „Съдебен спор“, ведно със законната лихва върху
главницата от 1000 лева от датата на увреждането - 12.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, и 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата на 03.09.2022г. неимуществени вреди,
изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на доброто име на
ищцата в обществото в резултат на участието на ответника при излъчването на
предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й,
ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева от датата на
увреждането - 03.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведения оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила и поради необоснованост. Излага се, че съдът е
обсъдил в цялост всички изложени от ответника доводи и обстоятелства. Сочи
се, че показанията на св. М. С. са обсъдени, без да се подлагат на критичен
анализ в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства,
както и че цялостното противоречиво обсъждане на доказателствата е довело
до погрешни фактически и правни изводи. Оспорва и изводите на съда, че
изразите, употребени от него по адрес на Д. П., не са само негативни оценки,
като твърди, че не са изречени с цел да я унижи пред обществото, а в резултат
на афект, предизвикан от нейното поведение., както и от данните, които е
получил от различни източници. Счита, че не може да се приеме, че е налице
увреждане, а в условията на евентуалност, че следва да се приложи чл.51, ал.2
от ЗЗД. Оспорва се още изводът на съда, че юом предаването „Съдебен спор“ е
излъчено в национален ефир, то ищцата е чула изречените от ответника изрази
2
и ги е възприела лично. Счита за недоказано обстоятелството, че записът на
предаването е направен именно на 12.05.2022г. Сочи, че показанията на св. П.
са дадени от заинтересовано лице по смисъла на чл.172 от ГПК, предвид, че
преди е била управител в едно от дружествата, в което участие има и ищцата,
както и с оглед близките им отношения. Излага още, че намека, изказан от
водещата на „Съдебен спор“, че страните имат отношения надхвърлящи
служебната дейност, не може да му се вмени във вина. Сочи, че предаването
не е заснето в дома на ищцата без нейното съгласие, както е приел съда, а на
стълбището пред входната врата, където не е необходимо съгласие на някой от
собствениците. Също така подчертава, че излъчването на предаването е било
по волята на екипа на предаването, а не на ответника. Твърди допуснато от
съда процесуално нарушение, с което е отказано допускането на още един
свидетел на страната на ответника. В този смисъл на основание чл.266, ал.3 от
ГПК отправя отново доказателствено искане за допускане на разпит на още
един свидетел по отношение на датата на която е направен записът на
репортажа и обстоятелствата във връзка със заснемането на същия,
включително отправените реплики. Моли обжалваното решение в
осъдителната му част да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на жалбата
от страна на Д. И. П., ЕГН: **********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Оспорват се всички твърдения в нея, като се сочи, че същите
не отговарят на събраните по делото доказателства. Излага се, че правилно
съдът е кредитирал показанията на св. М. С., която е единственият очевидец
на станалото. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
частта, с която искът е уважен, както и за присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
3
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. И.
П., ЕГН ********** срещу Г. К. Г., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва:
иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в
изпитан психически стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника
обиди по време на посещението му в дома й с репортер на предаването
„Съдебен спор“ и иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г.,
изразяващи се в изпитан психически стрес и уронване на доброто й име в
обществото в резултат на участието на ответника при излъчване на
предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съдружници в
дружеството „БХС К - 9 Партнърс“ ООД, ЕИК *********, а ищцата е и
едноличен собственик на дружеството „Геймс плас БГ“ ЕООД, ЕИК
*********. Ответникът се занимавал с развъждане и обучаване на кучета, като
имал трайни финансови затруднения, а кучетата живеели при извънредно
мизерни условия. При тези обстоятелства през 2015г. по покана на ответника
ищцата посетила обекта, в който той извършвал своята дейност и
впоследствие станала негов съдружник, предвид желанието й да подпомогне
обекта за да не измират кучетата и да се подобрят условията им на живот.
Ищцата периодично захранвала сметката на дружеството и извършвала
разплащания по фактури за храна, покривала загуби, както и поемала
ежедневните разходи по отглеждането на кучетата и облагородяване на
обекта. Благодарение на направените подобрения по обекта от страна на
ищцата същият получил и необходимата регистрация. В края на 2020г. между
страните настъпил конфликт, по време на който се стигнало и до упражняване
на физическо насилие от Г. Г. върху ищцата. Вследствие на този конфликт и на
агресията на ответника към ищцата, Д. П. решила да цедира вземанията си от
„БХС К -9 Партнърс" ООД на „Геймс плас БГ“ ЕООД и да инициира съдебна
процедура, която завършила с влязло в сила решение №304/10.02.2022 г. по
описа на ВРС.
Ищцата излага още, че на 12.05.2022г., около 11 ч., ответникът с
репортера на предаването на Нова телевизия „Съдебен спор“ Ж.И. и екипа му,
отишъл пред вратата на дома на ищцата, находящ се в гр. Варна, ******, с
което предизвикал огромен шок и силен стрес на ищцата. Репортерът
започнал да й задава въпроси с микрофон, а ответникът размахвал някакви
фотокопия и я обиждал с думите „дърта комунистическа лисица“, „лицемерка
мръсна долна“, „пачавра“ и др., като отправял към нея и псувни, които
впоследствие било изрязани от записа. Клеветял я с думите „тласка фирмата
към фалит“, „фалшифицира документи“, „прибира парите“, „взема по 500
евро на куче“ и др. По време на посещението на ответника и репортера в дома
на ищцата се намирали съпругът й и нейна приятелка, които станали
свидетели на отправените обиди, псувни и клевети. Ищцата на няколко пъти
4
затваряла вратата, опитала се да изкаже становището си пред ответника и
телевизионния екип, приканвала ги да си тръгнат, но те не го направили.
Вследствие на това посещение ищцата получила високо кръвно налягане,
наложило се да използва медикаменти и да лежи цял ден. Ситуацията се
влошила след като на 03.09.2022г. било излъчено предаването „Съдебен спор“
по Нова телевизия, като в студиото на предаването Г. Г. продължил да отправя
неоснователни обвинения и клевети срещу ищцата, включително че изнася
бездомни кучета за чужбина, за което взема по 500 евро на куче. Действията
на ответника категорично засегнали доброто име на ищцата и авторитета и в
обществото. В резултат на същите у ищцата се появили безпокойство,
тревожност, чувство за безсилие и неудовлетвореност, особено предвид че
изложеното е станало обществено достояние чрез телевизията. Освен върху
самата ищцата, всичко се отразило и на взаимоотношенията й с лица от
семейния и приятелския й кръг. Съседите, с които ищцата живеела в един блок
от 40 години, започнали да странят от нея, както и хората, с които разхождала
кучетата си. Хората започнали да я гледат с любопитство и да й задават
неудобни въпроси. Отношенията на ищцата със съпруга й също се влошили,
като същият променил отношението си към нея поради възникнали съмнения
от негова страна за характера на връзката й с ответника.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва искoвете като неоснователни. Оспорва с действията си да е
причинил каквито и да е страдания или други неимуществени вреди на
ищцата. Не оспорва, че е бил съдружник с ищцата в общо дружество с
ограничена отговорност, като твърди, че от нейните действия за дружеството
възникнали множество проблеми, включително финансови, в резултат на
което същото не можело да функционира. Твърди, че затова е потърсил
правата си чрез предаването в „Съдебен спор“, в което изложил становището
си за възникналите в общото дружество на страните проблеми, като на ищцата
също била дадена възможност публично да изрази становището си. Сочи че
дружеството се е занимавало с отглеждане на чистокръвни кучета, като
оспорва всички твърденията на ищцата за неправилното им отглеждане.
Оспорва ищцата да е давала собствени средства за издръжка на кучетата.
Оспорва и твърденията, че я е псувал при посещението до дома й. Твърди, че
са имали спор относно неплатена сметка за вода в размер на 3000 лева, която е
следвало да се заплаща от граничещата с парцела на ответника ферма,
собственост на дружеството „Анел Крафт“, с което ищцата сключила договор,
като твърди че Д. П. е отклонявала средствата предвидени за заплащане на
сметката за вода на обекта. Поради това водата на обекта била спряна два
пъти, което наложило ходенето на ответника до с. Н. за вода и поради
натоварването от носенето на тубите, пълни с вода, същият получил херния и
се наложило да се оперира. С допълнително становище преди проведеното по
делото първо съдебно заседание признава, че в рамките на предаването е
нарекъл ищцата „дърта комунистическа лисица“, „долна мръсна лицемерка“ в
състояние на афект, като сочи, че изказването не е било обида, а саркастично.
5
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, а и се установява от справка в Търговския регистър, че
страните са съдружници в „БХС К-9 ПАРТНЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, а
ищцата е управител и едноличен собственик на капитала на ГЕЙМС ПЛАС
БГ“ ЕООД, ЕИК *********.
С решение № 304 от 10.02.2022г. по гр.д. № 4514/2021г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 27.05.2022г., е прието за установено между
страните „ГЕЙМС ПЛАС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, и „БХС К-9
ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК *********, по предявения по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер от 23 458,61 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин петдесет и осем
лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща предоставени на „БХС К-9
ПАРТНЪРС“ ООД от Д. И. П., в качеството и на съдружник в дружеството, и
́
прехвърлени на „ГЕЙМС ПЛАС БГ“ ЕООД с Договор за цесия от 28.07.2020 г.
парични заеми в периода 2016 г. – 2020 г. за покупка на материали за
извършване на СМР в собствения на ответното дружество животновъден
обект за кучета в с. Н., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението /30.07.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 4148/12.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8913/2020 г.
на ВРС, като искът е отхвърлен за разликата над 23 458,61 лв. до
претендирания размер от 24 262,51 лв.
Представени от страните по делото са още множество писмени
документи, свързани с общата им дейност, които не са пряко относими към
процесния спор.
Представени от ищцата са 2 бр. рецептурна бланки от 19.05.2022г. за
изписани на ищцата медикаменти от д-р А.П., психиатър – ксанакс, деанксит
и тритико, както и касови бонове от 21.05.2022г. за закупуване на същите
лекарства.
Приет по делото е електронен документ – видеофайл, записан на USB
флаш памет, който представлява запис на излъчено на 03.09.2022г. в
национален ефир телевизионно предаване „Съдебен спор“. В същия се
съдържат кадри от заснето посещение на екип на предаването заедно с
ответника до жилището на ищцата в гр. Варна, където са разговаряли по
темата „спор между съдружници“, озаглавена „Иска да ме фалира“. При
позвъняване на вратата Д. П. отваря, след което започва разговор между нея,
ответника и репортера. На ищцата се задават множество въпроси и й се
отправят различни обвинения по повод общата и търговска дейност с Г. Г.а. Тя
многократно отваря вратата, влиза в разговор за известно време, след което
приканва репортера и ответника да се оттеглят и затваря вратата. Въпреки
това, те остават и продължават разговора. По време на разменените между
6
страните реплики ясно се чува се ответника да се обръща към Д. П. с думите
„пачавра“ и „дърта комунистическа лисица”. Отделно от това ответникът
съобщава данни, че ищцата тласка фирмата към фалит, не плаща сметките
вода, прогонила е приятелката му с поведението си, фалшифицира
документи, прибира парите от дейността му и после ги връща все едно са
собствени средства, има интерес към земята, на която се отглеждат кучетата,
изнася кучета за чужбина и взема по 500 евро за куче, като участва в
„мошенически структури, които лъжат бабите и дядовците в Германия да им
вземат пенсиите“, носи камъни за да могат пенсионерите да й видят задника
като работи, прала му е бельото и т.н. На места думите, изречени от ответника
са заличени и са маркирани само със звук. От репортера е направен намек за
друг вид връзка между страните извън тази на съдружници, които категорично
са отречени от ответника. След излъчените кадри от посещението пред дома
на ищцата, следва развитието на „съдебния процес“ в рамките на предаването
„Съдебен спор“, като ответникът присъства в студиото в качеството си на
„ищец“ по симулирания процес и отново отправя обвинения срещу ищцата, че
действа против интересите на дружество, иска да го фалира, за да може да
придобие земята му в с. Н., на която е изграден обекта за развъждане и
отглеждане на служебни кучета.
Електронният документ е оспорен от ответната страна, с оглед на което е
допусната съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че е
автентичен, предвид че записът на флаш паметта и записът, съхранен на сайта
https://www.youtubexom/watch?v=uaOsjytR2qU, са напълно идентични, като
единствената разлика е в продължителността на записа от интернет с 1
секунда по-продължителен от записа на флаш паметта, което може да се
дължи на разлика в софтуера, с който е направено компресирането на
информацията, както и на факта, че записът от флаш паметта се
възпроизвежда с допълнителен софтуер „VLC media player“. Предвид
установените идентичности между сравняваните спектрограми, вещото лице е
направило извод, че на видеозаписа, думите и изразите произнесени от Г. К. Г.
са произнесени от Г. К. Г., а думите и изразите, произнесени от Д. И. П., са
произнесени от Д. И. П.. При изследването, вещото лице не е установило
следи от злонамерена интервенция в съдържанието на записа, свален от
интернет и в записа представен на флаш паметта, с цел да се изрежат
фрагменти от записа или с цел да се вмъкнат фрагменти, чужди записи.
По делото пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата
– М. П. и един свидетел на страната на ответника – Д.Х..
Съгласно показанията на св. П., тя е била служителка при ищцата и я
познава от много години. Запознали се, като й препоръчали ищцата за учител
по английски, впоследствие била служител във фирмата й „Геймс Плас БГ“ и
станали приятелки, виждали се често. Докато работела във „Геймс Плас БГ“ Г.
Г. бил много често в офиса, почти всеки ден. Идвал и с кучетата, защото
7
нямало какво да ядат. Свидетелката е запозната с бизнес отношенията между
страните. Понеже П. много обичала животните, помогнала много на
ответника. Той се занимавал с отглеждане и обучаване на кучета. Ищцата му
помагала с храна, ваксини и всичко свързано с животните безвъзмездно. Не
помнела точно колко години, но били много. За заеми не знаела. В офиса не
била чувала нападки от Г., а извън офиса нямала контакт с него. Знае за
няколко пъти, в които е обиждал ищцата и й бил посегнал, но не била пряк
свидетел, ищцата й е казала за тях. Преди П. е била секретарка във „Воден
транспорт“, след това е правила преводи и е имала школа по английски,
където се запознали. Свидетелката сочи още, че е присъствала на инцидента
във връзка с предаването „Съдебен спор“. Случката била от 12.05, четвъртък
преди обяд. Преди това свидетелката била на зъболекар и отишла в дома на
ищцата да се видят, като съпругът на ищцата също бил там. Към 11:00 часа се
позвънило на вратата. Д. П. отишла да отвори и започнала голяма суматоха,
викове, крясъци. Ицщата се опитала да затвори вратата, но започнало да се
блъска и звъни. От страна на Г. Г. започнали псувни. Чула го да крещи и
псува, било нещо ужасно, говорел нецензурно –„да еба мама ти глуха“, „да еба
мама ти тъпа“, „дърта ……“, ,,да еба мама ти“ „знаеш ли с кого си имаш
работа“, „къде отиваш ти, имаш ли си представа?“, „да ти еба…“. От
неудобство свидетелката отказва да повтори всички обидни думи по адрес на
Д. П.. Другите обидни думи, които чула от ответника били „дърта скрофа“ и
„дърта пачавра“. Пред вратата били само репортера и ответника, като
свидетелката, която била вътре в жилището, чувала разправията, но не е
виждала какво се случва. Не знае колко време е продължила случката, сторило
й се, че са минали 30 минути. След като ищцата успяла да затвори вратата,
била в много лошо състояние и пребледняла. Съпругът й измерил кръвното,
което било 200/110. Ищцата била в голям шок, наложило се да й пръснат
лекарствен спрей в устата, за да се съвземе. Не повикали лекар или полиция,
но свидетелката останала докато потърпевшата се успокои, до късния
следобед, когато кръвното й спаднало до 130-140. След този инцидент, Д. се
променила, най-вече психически, била срината, отслабнала много, прекъснала
контактите си. Св. П. препоръчала на ищцата да отиде на психиатър.
Настъпила промяна и в семейните й отношения, съпругът й станал различен,
по-студен. Променили се отношенията и й с внуците, и със съседите, с
внуците. Свидетелката била гледала само два кратки откъса от самото
предаване при излъчването му.
Съгласно показанията на св. Х. сочи, той познава и двете страни по
делото, като Г. познавал от 1992 г., а с Д. се запознал след години, когато
отишъл при ответника да си купи кученце. Посещавал развъдника в с. Н. цяла
година, водел кученцето там на обучение и имал впечатление че
взаимоотношенията между страните са нормални. Впоследствие му направило
впечатление, че отношенията между страните се изострили, но не бил
свидетел на скандали, обиди, грубо отношение, цинични приказки. Страните
имали разногласия по повод общия им бизнес, как да се отглеждат кучетата.
8
Ищцата водела счетоводството и прибирала парите, на нея свидетелят платил
кученцето, което закупил. Приятел на свидетеля му бил казал, че познава
ищцата, била измамница и много хора я търсели за неуредени
взаимоотношения. Г. Г. бил точен и дисциплиниран и бил изцяло отдаден на
работата с кучетата. Ответникът непрекъснато правел подобрения в базата си
за кучета в с. Н.. Разширявал клетките, боядисвал, ремонтирал, правел уреди,
полигони за кучетата, въжен мост и други съоръжения. Не знае кой плащал за
поддръжката и облагородяването на мястото, но знае, че Г. непрекъснато
купувал материали. Според свидетеля там имало 50-60 кучета, всичките били
в отделни къщички и обезопасени със синджири. Кучетата изглежда ли добре,
доволни и добре хранени. Свидетелят не бил гледал предаването Съдебен
спор. Г. му бил разказвал за предаването, като знае за употребения израз
„дърта комунистическа лисица”, който сега дори използвали в семейството
като смехотворно и всички се смеели. Не бил чувал Г. да псува и да нагрубява
който и да е.
Пред въззивната инстанция е допуснат разпит на още един свидетел на
страната на ответника – М. Х.а. Съгласно показанията й, тя е съседка на
ищцата, като живее във същия вход на блока в кв. „Владиславово“, на петия
етаж, а апартаментът на ищцата е на третия. Свидетелката познавал и
ответника, с когото се запознала при свои роднини през 2021г. По-късно
разбрала, че Д. и Г. се познават. Свидетелката сочи, че си е била у дома, когато
журналистът от предаването „Семеен спор“ и ответника са отишли пред дома
на ищцата. Спомня си, че е било лятото. Х.а готвела, когато чула разправия
във входа и излязла да види какво става. Погледнала от площадката на
стълбището и видяла журналиста с камерата да стои пред врата на Д., както и
Г., който се мъчел да й обясни нещо. Д. отваряла и затваряла вратата, ту
влизала, ту излизала, казвала им да се махат. Г. постоянно я молел да излезе
навън да си поговорят човешки. Разговорът бил на висок тон, но свидетелката
твърди, че не е чула псувни или обидни реплики. Във входа имало много хора,
съседи, включително домоуправителя. Мисли, че предаването е продължило
не повече от половин час, като тя не е излязла веднага при започването му, а
като разбрала, че ще приключва се прибрала. Впоследствие свидетелката
гледала и предаването при излъчването му по телевизията.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване противоправното действие на
ответника, причинените неимуществени вреди, както и причинната връзка
между поведението на ответника и вредите.
Съдът намира за безспорно установено от доказателствата по делото
обстоятелството, че ответникът заедно с репортера на предаването „Съдебен
9
спор“ Ж.И. е дошъл пред входа на апартамента на ищцата в гр. Варна,
*******, позвънили са на вратата и след отварянето й от Д. П. е последвал
разговор между тях. По отношение на датата, на която е направено
заснемането св. М. П., която е очевидец, е категорична, че е била 12.05.2022г.
Същата свързва датата и с посещението си при зъболекар по-рано на същия
ден. Св. Х.а от своя страна, която същи е отчасти очевидец, помни само, че
заснемането на предаването е било през лятото, като от направените от нея
уточнения за годината може да се направи извод, че е 2022г. И двете
свидетелки са безпристрастни трети лица, като при липса на категорично
оборване на сочената от ищцата дата, съдът намира, че следва да кредитира
показанията на св. П.. Липсата на спомен у св. Х.а за точна дата не е
основание да се приеме, че същата не е установена, както се сочи от
въззиваемия в писмената му защита.
Доколкото представеният по делото запис на предаването е потвърден
като автентичен със съдебно-техническа експертиза, установено е и
поведението на ответника по изричането на думите „пачавра“, „дърта
комунистическа лица“ и „мръсна долна лицемерка“, които се чуват ясно /той
не е и оспорил първите две/. Също така ясно се чуват и отправените
обвинения, описани по-горе /при описанието на записа от фактическата
страна/. Отправени псувни по адресат на ищцата липсват в записа. Въпреки
това съдът приема за установено и изричането на такива. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. П., която категорично заявява, че е чула
псувните, които повтаря само доколкото е задължена от съда и възпитанието й
позволява, като видимо се смущава от това, че се налага да изрече толкова
нецензурни думи. Действително св. Х.а твърди, че слушайки от петия етаж не
е чула обидни думи. Соченото не означава, че такива не са изказани, доколкото
Х.а споделя, че е излязла на стълбите, когато е чула някаква разправия, а не от
самото начало на записа, както и че се е прибрала, когато е разбрала, че
предаването приключва, защото готвела. Следва да се има предвид, че същата
не е чула и горепосочените обидни думи, които са различими на записа, а и не
се оспорват от ответника. Записът, който е представен като доказателство по
делото, е приет за автентичен, предвид че съответства изцяло на записа от
излъченото предаване, което не означава, че това е пълният запис на камерата
от заснемането пред дома на ищцата. Ноторно известно е, че при заснемане на
телевизионно предаване или филм, се прави монтаж, в който не влизат всички
кадри от заснетия материал. Отделно от това, в рамките на излъчения
видеозапис от предаването са налични кратки моменти, в които репликите на
ответника са заглушени и на тяхно място е поставен продължителен звук,
което обикновено се прави при нецензурни изрази, неподходящи за „големия
екран“, съобразно условията и аудиторията на предаването. По отношение на
показанията на св. Х.а следва да се добави още, че тя споделя, че през цялото
време ответникът молел ищцата да излезе да си поговорят човешки, а в записа
от предаването липса дори една такава реплика. Действително ищцата
многократно отваря и затваря вратата, като моли репортера и ответника да
10
напуснат, но когато вратата е затворена, те продължават разговора помежду си
и никой не моли ищцата отново да излезе.
Гореописаното поведение на ищеца съдът намира за противоправно,
доколкото противоречи на разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България, съгласно който всеки има право да изразява мнение и да
го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или
по друг начин, но това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго.
В практиката на ВКС се приема, че при предявен иск по чл. 45, ал. 1
ЗЗД или чл. 49, ал. 1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице
ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово,
която да бъде основана на баланса между основните права на защита на
доброто име и на свободното изразяване на мнение. Когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и
свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата
дейност или занятие. Негативните оценки, направени при спазване на
ограниченията по чл. 39, ал. 1 от Конституцията представляват коментар на
фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки
обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши
нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на
деянието „обида“ се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК, но тя е приложима и при
деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява
съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване. В посочения смисъл е Решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., Решение № 19 от 15.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4040/2021 г., I г. о. и др.
В настоящия случай изречените от ответника реплики по адрес на
ищцата са обективно обидни, доколкото са унизителни за честта и
достойнството й. Несъстоятелна е поддържаната защитна теза, че думата
„лисица“ съставлявала саркастичен комплимент за уменията й, особено в
съчетание с „комунистическа“ /на което очевидно се придава негативно
значение от ответника/ и „дърта“ /обичайно обидна форма на прилагателното
„възрастна“/. Също така миризмата от апартамента на ищцата /дори да е
имало такава и да е била „непоносима“/ не може да оправдае използването на
думата „пачавра“ /възприемана в българския език като изключително обидно
обръщение към жена/, още по-малко в комбинация с „мръсна“ и „долна“. Не
просто нецензурните, а вулгарните псувни, които се установяват от
свидетелските показания, допълнително унижават достойнството и личността
на ищцата.
В добавка към изложеното за обидните думи, от ответника са отправени
11
и обвинения /недоказани/ за неприемливо и дори противоправно поведение на
ищцата, като фалшифициране на документи, прибиране на пари, участие в
„мошенически структури“, търговия с бездомни кучета, както и видимо
уронващото женския престиж изказване, че иска „пенсионерите да й гледат
задника докато работи“. Изнасянето на информация, като посочената, че му е
прала бельото също е изказване, засягащо личността й, независимо дали е
вярно или не, защото обстоятелството чие бельо пере е част от личния й
живот и не следва да става публично достояние, без нейно съгласие. В този
смисъл изказването съставлява и нарушение на правата на ищцата по чл.8 от
ЕКПЧ, съобразно който всеки има право на неприкосновеност на личния и
семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
Категорично недоказано по делото е твърдението на ответника, че
обидните изрази и обръщения към ищцата са изречени в състояние на афект.
Видно от записа през целия разговор ищцата говори сравнително спокойно,
без да използва обидни изрази, провокации и нападки, въпреки очевидно
провокативното поведение на репортера и обидите от страна на ответника.
Противоправното поведение на ответника при посещението пред дома
на ищцата безспорно е уронващо престижа, честта и доброто й име в
обществото. Отправянето на подобни реплики и обвинения е естествено да
доведе до негативни преживявания дори, когато се случва „на четири очи“, а в
настоящия случай се е разиграло както пред репортера на предаването, така и
пред множеството събрани съседи във входа, както и приятелката и съпруга й
у дома, при това със съзнанието, че вероятно ще достигне и до
телевизионните екрани, с оглед ноторната известност на предаването
„Съдебен спор“. Установи се, че молителката се е притеснила значително,
повишило се е кръвното й налягане и не е могла да се успокои през целия ден.
Впоследствие е изпитвала срам и неудобство, променила се е в отрицателна
насока, станала е по-затворена, влошили са отношенията й със съседите, а
дори и в семейството. Единственото, което не може да се приеме за пряка
последица от поведението на ответника, е евентуалното „охладняване на
съпруга й“ с оглед намеците за интимна връзка между нея и ответника.
Същите са отправени само и единствено от репортера и са категорично
отречени от ответника.
По отношение на втората твърдяна в исковата молба дата – 03.09.2022г.,
безспорно е, че на същата е излъчен епизода от предаването „Съдебен спор“,
част от който е заснетият репортаж пред дома на ищцата. Действително
ответникът не носи отговорност за самото излъчване, но той с поведението си
е бил инициатор на същото с ясното съзнание какви ще бъдат последствията
за личността на ищцата. Нещо повече, той се е явил в телевизионното студио и
е поддържал всичко казано преди, като е добавил още обвинения досежно
дейността на ищцата като негов съдружник и по отношение на бездомните
кучета. Не е изразил съжаление, не се е противопоставил на изказванията
срещу нея от страна на водещата или на намеците за интимна връзка.
Публичното разпространение на случилото се при репортажа, както и в
12
студиото, пред аудиторията на една от най-масовите телевизионни медии в
страната, несъмнено е афектирало ищцата, като и е причинило срам и
неудобство и е уронило доброто й име в обществото. Съгласно показанията на
св. П. след излъчването емоционалното състояние на ищцата се е влошило
още повече, което е напълно съответно и на житейската логика.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се определя от съда по справедливост съгласно чл.52
от ЗЗД. Същото следва да представлява паричен еквивалент на търпените
болки и страдания. ППВС № 4 от 23.12.1968 год. приема , че понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера, като поведението на деликвента, характера
на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, и пр. В настоящия случай се установи, че честта, доброто име и
престижа на ищцата в обществото са съществено засегнати от поведението на
ответника.
По отношение на акта от 12.05.2022г.
На първо място, от ответника са използвани множество обидни думи и
нецензурни изрази спрямо нея, обвинения за непристойна, а дори и престъпна
дейност, както и са разгласявани обстоятелства от личния й живот. Второ,
актовете са извършени публично, в присъствието на много хора, при това пред
дома й, т.е. пред съседите й на мястото, където живее от много години,
включително при възможност на роднини или близки, които са вътре, да чуят
всичко казано. Трето, установи се, че действително ищцата е била засегната и
след деянието са настъпили негативни промени в емоционалното и състояние
и влошаване на отношенията й с околните. Следва да се отчете още, че ищцата
е жена на възраст от 73 години към датата на инцидента, като логично е да се
почувства изключително неудобно от обидите и изказвания от типа, че иска
пенсионерите да гледат задника й, докато работи. С оглед възрастта й, съвсем
обяснимо е и обстоятелството, че в вдигнала високо кръвно, каквито са
показанията на св. П., дори и да липсват медицински документи за това.
Поизложените съображения съдът намира, че на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
2000 лева.
По отношение на акта от 13.09.2022г.
С излъчване на репортажа по телевизията, всичко което ищцата е
претърпяла на предходната дата, е станало масово достояние на широк кръг от
зрители на територията на цялата страна /а дори и извън нея за любителите на
предаването/. Логично е притеснението от този факт и срамът и неудобството,
които ищцата е изпитала, да са се увеличили многократно, знаейки, че много
нейни близки и познати биха могли да гледат излъчването. От показанията на
13
св. П. се установи, че дори внуците на ищцата са били запознати с
предаването. Действително цялата отговорност за излъчването не следва да
бъде поета от ответника, но както се посочи той е участвал и публично е
поддържал всичко от репортажа пред дома на ищцата, с което отново е уронил
честта и достойнството й. В този смисъл, съдът намира, че общите вреди на
ищцата от излъчването на епизода от „Съдебен спор“ са в значителен размер,
като тези, за които ответникът следва да плати обезщетение във връзка с
конкретните му действия, се преценяват в размер на 2000 лева.
По изложените съображения всеки от предявените искове се явява
частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2000 лева и да
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 5000 лева.
С оглед разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД основателна се явява и
претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху уважения
размер на исковете, от съответната дата на непозволеното увреждане до
окончателното плащане.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която на
ищцата е присъдено обезщетение в размер на по 1000 лева за всеки от
исковете, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане, както и в частта, с която исковете й са отхвърлени за
разликата над сумата от 2000 лева до заявения размер от 5000 лева, и да бъде
отменено в частта, с която исковете за отхвърлени за разликата над
присъдения размер от 1000 лева до сумата от 2000 лева и вместо него да бъде
постановено решение, с което исковете в тази част да бъдат уважени.
По разноските
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за
разноските, като по силата на настоящото решение, отговорността за разноски
се разпредели по следния начин:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски в
размер на 400 лева за платена държавна такса, както и 2000 лева за адвокатско
възнаграждение. Доколкото първоинстанционният съд е преценил
адвокатското възнаграждение за прекомерно и е намалил същото на 1800 лева,
като ищецът не е направил оплакване в тази насока по реда на чл.248 от ГПК,
въззивният съд също приема посочения размер. Предвид изложеното
съобразно с уважената част от исковете ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 880 лева.
Пред въззивната инстанция въззивникът /ищец в първоинстанционното
производство е направил разноски в размер на 160,40 лева за платена
държавна такса /действително дължима върху обжалваната част от исковете е
14
160 лева, като надвнесената такса подлежи на връщане/ и 1000 лева за платено
адвокатско възнаграждение като е представено и доказателство за плащането
на посочената сума – договор за правна защита и съдействие, в което е
отразено плащане в брой. Същото с оглед размер на исковите претенции и
фактическата и правна сложност на делото не се явява прекомерно, с оглед на
което възражението на въззиваемия в тази насока е неоснователно. Доколкото
в договора за правна защита и съдействие не е посочено каква част от сумата
от 1000 лева е заплатена за защита по подадената от тях въззивна жалба и за
защита по насрещната въззивна жалба, следва да се приеме, че е по равно, т.е.
по 500 лева. С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК при
съобразяване на уважената част от въззивната жалба въззиваемия Г. Г. следва
да заплати на въззивницата Д. П. сумата от 161,50 лева, представляваща
направени разноски. По насрещната жалба на П. се следват на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 500 лева предвид цялостното и
отхвърляне. Следователно общият размер на дължимите й разноски е 661,50
лева.
Г. Г. също е направил искане за присъждане на разноски за заплатена
държавна такса, които не му се дължат с оглед отхвърлената му жалба. От
страна на процесуалния му представител адв. Н. С. е отправено искане да й
бъдат присъдени разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата, но по делото
липсва договор между нея и представляваното от нея лице, в който да е
отразено предоставянето на безплатна правна помощ, с оглед на което не
следва да й бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1477/26.04.2024г., постановено по гр.д. №
13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частите му, с които:
- е осъден на основание чл.45 от ЗЗД Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
Н., общ. Варна, обл. Варна да заплати на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес:
***** сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата на 12.05.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан
психически стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по
време на посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“,
ведно със законната лихва върху главницата от 1000 лева от датата на
увреждането - 12.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата на
03.09.2022г. неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан психически стрес
и уронване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на участието на
ответника при излъчването на предаването „Съдебен спор“ и излъчване на
запис от посещението в дома й, ведно със законната лихва върху главницата от
1000 лева от датата на увреждането - 03.09.2022г. до окончателното изплащане
15
на сумата.
- са отхвърлени предявените от Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: *****
срещу Г. К. Г., ЕГН **********, с. Н., общ. Варна, обл. Варна искове с правно
основание чл.45 от ЗЗД за разликата над 2000 лева до 5000 лева за
претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание,
в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещение му в дома
й с репортер на предаването „Съдебен спор“,и за разликата над 2000 лева до
5000 лева за претендираното обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан психически
стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на
участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен спор“ и
излъчване на запис от посещението в дома й.
ОТМЕНЯ решение № 1477/26.04.2024г., постановено по гр.д. №
13194/2022г. на РС-Варна, 40 състав, в частите му, с които са отхвърлени
предявените от Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу Г. К. Г., ЕГН
**********, с. Н., общ. Варна, обл. Варна, искове с правно основание чл.45 от
ЗЗД за разликата над присъдения размер от 1000 лева до 2000 лева за
претендираното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически стрес и страдание,
в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на посещение му в дома
й с репортер на предаването „Съдебен спор“,и за разликата над присъдения
размер от 1000 лева до 2000 лева за претендираното обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се
в изпитан психически стрес и уронване на доброто име на ищцата в
обществото в резултат на участието на ответника при излъчването на
предаването „Съдебен спор“ и излъчване на запис от посещението в дома й,
както и изцяло в частта за разноските и И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с. Н., общ. Варна, обл. Варна да
заплати на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***** следните суми:
- сумата от още 1000 лева, представляваща разликата над присъдения
размер от 1000 лева до 2000 лева, като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди на 12.05.2022г., изразяващи се в изпитан психически
стрес и страдание, в резултат на нанесени й от ответника обиди по време на
посещение му в дома й с репортер на предаването „Съдебен спор“, на
основание чл.45 от ЗЗД;
- сумата от още 1000 лева, представляваща разликата над присъдения
размер от 1000 лева до 2000 лева, като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди на 03.09.2022г., изразяващи се в изпитан психически
стрес и уронване на доброто име на ищцата в обществото в резултат на
участието на ответника при излъчването на предаването „Съдебен спор“ и
излъчване на запис от посещението в дома й, на основание чл.45 от ЗЗД.
16
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН **********, с. Н., общ. Варна, обл. Варна да
заплати на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 880 лева,
представляваща направени в първоинстанционнното производство разноски.
ОСЪЖДА Г. К. Г., ЕГН ********** да заплати на Д. И. П., ЕГН
**********, с адрес: ***** сумата от 661,50 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17