МОТИВИ към Решение № 293 от
21.02.2020г. по НОХД №
351/2020г. по описа на ПРС -
ХХІІІн.с.
Районна прокуратура -
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.П.М. за това, че на
02.07.2018г. около 17.30 часа в село Момино село, обл.Пловдив, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно крещял обидни думи и псувни и обръщал
кошчета за боклук – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“
по реда на чл.78а от НК в минимален размер.
Подсъдимият Б.П.М. се
признава за виновен, изразява искрено съжаление за стореното.
В съдебно заседание страните са направили искане
делото да протече по реда на глава 28 от НПК - по чл.378 от НПК, тъй като
считат, це са налице основанията на чл.78а от НК спрямо подсъдимия. С
протоколно определение съдът е констатирал, че действително са налице основания
за освобождаване на М. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на чл.28 от НПК.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимият Б.П.М. е роден на ***г*** б.,
български гражданин, неженен, без
образование, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 02.07.2018г. около 16.00 часа подс. Б.П.М. и свидетелят М Р М. - на
15години, излезли на центъра на с. Момино село, обл. Пловдив и посетили магазин
на КООП, от където си закупили от продавачката свидетелката Ц Г Б-Д 8 бири в
стъклени бутилки. Двамата излезли пред магазина и седнали на площадка висока
около метър, под която се намирал площада на селото. Започнали да употребяват
закупения от тях алкохол и около 16.30 часа пуснали високо музика, започнали да
викат и тропат, а празните бутилки хвърляли и чупели на площада. Действията им
били забелязани от свидетеля А А.М, който се възмутил от видяното. Той се
обадил на секретарката в кметството – свидетелката Д В П и й казал да дойде да
види какво се случва на площада. Свид. П излязла пред кметството и също
възприела действията на подс. М. и свид. М., след което сигнализирала органите
на РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив. В този момент на площада дошъл и
доведеният брат на свид. М. – свидетелят С Х Р, който имал намерение да прибере
брат си. Свид. Б-Д. излязла пред магазина и установила, че по площада има
множество счупени стъкла от бирените бутилки, хвърляни от подсъдимия и приятеля
му. Свидетелката донесла метла и лопата и им казала да почистят стъклата. Свид.
Р и подс. М. измели и заедно със свид. М. тръгнали от площада и излезли на
главната улицата. Там вече спирал полицейски автомобил, от който слезли
свидетелите С С Г и И. Д В -полицейски служители към РУ Раковски към ОД на МВР
гр. Пловдив, които отговаряли за микрорайон с. Стряма и околните села.
Полицейските служители разпоредили на подс. М. и свид. М. да се качат в
полицейския автомобил за изясняване на случая. Свид. М. изпълнил
разпореждането, докато подс. М. се развикал и не желаел да се качи, което
наложило употреба на сила от страна на полицейските служители. М. били отведени
в приемната в с. Стряма, където свид. М. дал обяснения, а подсъдимият отказал.
На двамата били съставени протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не извършват
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. На подс. Б.М. бил съставен АУАН № 180860 от
02.07.2018г. за това, че на 02.07.2018г. около 16.30часа в с. Момино село, на
центъра на селото, е извършил непристойни действия след употреба на алкохол,
изразяващи се в хвърляне и чупене на бутилки - нарушение на чл.6 т.1 от Наредба
№1 на Община Раковски, и АУАН №180861 от 02.07.2018г. за това, че не носел
документ за самоличност - нарушение на чл.6 ал.1 от ЗБЛД. Междувременно
полицейските служители били изпратени по спешност да регулират движението край
с. Шишманци, поради настъпил пътен инцидент. Поради това те освободили подс. М.
и свид. М.,***.
Щом се върнали в с. Момино село, вече около 17.30 часа на същата дата, Б.М.
и М М. отново отишли на площада в центъра на селото. Подсъдимият отново пуснал
високо музика от телефона си и започнал да обръща намиращите се там кошове за
боклук и да крещи обидни думи и псувни, главно насочени към полицията в това
число «Какво ще ни направи полицията, ще ни хванат за ….., капитана да ме хване
за ….» и «Ще им е… майката на полицията и на всички» , като викал и че никой
нищо не може да му направи и ще си прави каквото си иска. Тези действия били
наблюдавани от свид. А М, който отново се обадил на свид. Д П.. Тя от своя
страна отново сигнализирала РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, но поради
ангажираност на полицейските служители не бил изпратен екип на място. В центъра
на селото отново дошъл свид. С Р, който убедил подс. М. и доведения си брат -
свид. М. да се приберат по домовете си. Непристойното поведение на двамата и
главно на подс. Б.М., който бил извършвал подобни действия и преди, се разчуло
сред жителите в селото и предизвикало възмущението на голяма част от тях, в
това число и на свидетеля А А В. Неодобрение и възмущение у жителите
предизвикало упоритото незачитане на обществения ред от страна на подс. Б.М.,
предвид това, че той продължил да извършва непристойни действия, въпреки че
непосредствено преди това бил отведен в полицейската приемна в с. Стряма и бил
писмено предупреден с протокол по чл.65 от ЗМВР.
На следващия ден на свид. М. М. били съставени АУАН № 0626001 от
03.07.2018г. за нарушение на чл.6 т.1 от Наредба №1 на Община Раковски и АУАН №
928625 от 03.07.2018г. за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗБЛД. В последствие подс.
Б.М. и свид. М. М. били наказани по административен ред за извършените от тях
административни нарушения на 02.07.2018г. в 16.30 часа като им били издадени
наказателни постановления както следва: На подс. Б.М. било издадено Наказателно
постановление № 374/31.07.2018г. за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗБЛД от Началника
на РУ Раковски и Наказателно постановление № 50/01.08.2018г. за нарушение на
чл.6 ал.1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата
и общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на
територията на Община Раковски от Кмета на Община Раковски. На свид. М. М. било
издадено Наказателно постановление № 375/31.07.2018г. за нарушение на чл.6 ал.1
от ЗБЛД от Началника на РУ Раковски и Наказателно постановление №
51/01.08.2018г. за нарушение на чл.6 ал.1 от Наредба номер 1 за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за
организацията и безопасността на движението на територията на Община Раковски
от Кмета на Община Раковски. За извършените от подс. М. непристойни действия на
02.07.2018г. около 17.30 часа, последният не е наказван по административен ред.
Така описаната фактическа обстановка се
установява, според съда, безспорно и категорично от показанията на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели А А М, Н Х С, Т Н М, Ц Г Б- Д., С С Г, С Х Р, М. Р М., И. Д В, Д В П., А А В, приобщени към
доказателствата по делото на основание чл.378 от НПК, както и от приложените по
делото писмени доказателства- заключение на съдебно-психиатрична експертиза,
Актове за установяване на административни нарушения и Наказателни
постановления, справка съдимост, характеристична справка, приложени по
дознанието.
Съдът напълно се доверява на показанията на
гореизброените
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Всички те по идентичен начин
описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от
това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не
съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в
началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е
извършвал подс. М., за да извърши инкриминираното деяние.
Настоящият състав изцяло
възприема заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което намира за
обективно, всестранно, незаинтересовано, изготвено с необходимите знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
При така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б.П.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК тъй като на 02.07.2018г. около 17.30 часа в село
Момино село, обл. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно крещял
обидни думи и псувни и обръщал кошчета за боклук.
От правна страна гореописаните действия на подс. Б.П.М. - непредизвиканото
агресивно поведение, изразяващо се в посегателство спрямо обществено имущество,
демонстративно незачитане авторитета на полицейските органи, отправяне на
възмутителни обиди и псувни спрямо полицейските служители, полицията като цяло,
както и спрямо другите членове на обществото, са изразили пренебрежението на
същия към обществените норми на поведение, заявявайки себе си като личност
неподвластна на тези правила. Непристойните действия на подсъдимия се изразяват
в публичната демонстрация на абсолютно необосновано, изключително неуважително
и обидно отношение към полицейската институция и гражданите. Предвид времето,
мястото и съдържанието на действията му, са били засегнати отрицателно
обществените отношения, свързани с опазване на обществения ред и спокойствието,
в достатъчно висока степен, за да им придаде това престъпен характер.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с пряко целени, съзнавани
и настъпили общественоопасни последици. М. е искал непосредствено настъпването
на противоправните последици на деянието си, което безспорно се доказва преди
всичко от свидетелските показания по делото, описващи целенасочените му
действия по нарушаване на обществения ред и липсата на коригирането му, въпреки
намесата на полицейски служители и други граждани. Подсъдимият е предвиждал, че
в резултат на неговите действия, от една страна, ще наруши спокойствието и нормите за добро поведение в
обществото, а от друга, че осъществява тези действия въпреки предприетите мерки
за преустановяването им.
Във връзка с гореизложеното
съдът намира за неоснователни възраженията, наведени от защитата. По никакъв
начин не може да бъде споделен доводът, че полицейските служители не са
предприели нужните действия за предотвратяване хулиганските прояви на
подсъдимия. В този смисъл, както е посочено и в настоящите мотиви, свидетелите
Г и В са направили всичко нужно за изпълнение на задълженията си по опазване на
обществения ред. Така те не просто съставили Протоколи за предупреждение по
ЗМВР на подсъдимия и свид. М., а преди това били отведени в нарочно създадена
полицейска приемна в с. Стряма, като освен това конкретно на подс. М. бил
съставен и АУАН за извършване на хулиганска проява. Въпреки това същият не
преустановил действията си и връщайки се в с. Момино село, около един час
по-късно, отново нарушил обществените норми и порядки за добро поведение.
Предвид събраните по делото
гласни и писмени доказателства, не е налице и нарушение на принципа „non bis in idem“ спрямо подсъдимия. Правните понятия "наказателно обвинение"
и "наказателно производство", с които борави Конвенцията, не
препращат към стриктното им значение по националното законодателство, а имат
собствено автономно значение (4). Тези термини следва да се разбират в
контекста на утвърдените в практиката на ЕСПЧ принципи и съгласно възприетото
от Съда тълкуване, независимо от вложения в тях смисъл по националното право,
който може да е различен (5). Изразите "престъпление",
"наказание" и "наказателно производство" в текста на
разпоредбите на чл. 2 - 4 от Протокол № 7 следва да се схващат в кореспонденция
с понятията "наказателно обвинение" и "наказание" в чл. 6 и
чл. 7 от Конвенцията. В решенията си Съдът многократно и последователно е
подчертавал, че определянето на правната природа на нарушенията по усмотрение
на договарящите държави (6) и довело до резултати, несъвместими със същността и
целите на Конвенцията. Възможността нарушенията да се дефинират съобразно националното
законодателство като административни, дисциплинарни, данъчни,
"смесени", вместо като наказателни, а извършителите - да се
преследват по приложимия в съответните държави ред, би подчинило действието на
фундаменталните изисквания на чл. 6 от Конвенцията на суверенната им воля6.
Поради това, независимо от оценката на договарящите държави, ЕСПЧ всякога
осъществява собствена проверка дали процедурите имат наказателен характер по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Признаците за преценка дали едно производство е
наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са
известни като тест "Енгел" или критерии "Енгел" - 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание ("суровост на
възможното наказание"). Дефинирани по делото Engel and Others v.
Netherland, понастоящем те са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм
за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер
на обвинението по всяко конкретно дело. Първият критерий - квалификацията на
деянието по националното право - е формален, не предопределя на самостоятелно
основание характера на производството, а има значение само на "отправна
точка" при преценката му. Систематичното място и класификацията на
нарушението и производството по вътрешното законодателство на държавите не е
решаваща основа на изводите относно техния наказателен характер и естество по
смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7. Щом съгласно
националното право обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата
на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира като
наказателно и тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното
право, ако изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен
характер на обвинението и/или на предвидената санкция. Вторият критерий -
характерът и естеството на нарушението - изследва вида на защитените обществени
отношения, обект на нарушението. При определянето на същността на нарушението
се разглежда кръгът от адресати на съответната разпоредба, тъй като характерна
черта на наказателното обвинение е насочеността на правната норма към
неограничен кръг адресати(8), а не към група със специален статут. Третият
критерий - видът и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма
наказание(9) - изисква проверка за наличието на сходство с наказанията за
престъпления. Репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната
санкция. Типична за санкциите при наказателните обвинения е и тяхната
превантивна насоченост срещу извършване на други неправомерни деяния.
Наложеното (но и предвиденото - "възможното") наказание лишаване от
свобода почти по правило обуславя наказателния характер на производството, освен
ако не води до сериозно накърняване на правата на задържания(10). Глоби, за
чието неплащане е предвидена замяна с лишаване от свобода, значителни по размер
имуществени наказания, както и санкции, подлежащи на вписване в регистрите за
съдимост, също индикират наличие на наказателно обвинение по смисъла на чл. 6,
§ 1 от Конвенцията. За приложимостта на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и на чл. 4 от
Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите признаци да отговаря на
характеристиките на наказателното обвинение. Вторият и третият критерий се
разглеждат алтернативно(11), но могат да бъдат преценени и кумулативно, ако
анализът им поотделно не е достатъчен за убедително заключение. Дребното хулиганство,
уредено в УБДХ, представлява административно нарушение, което характеризира процедурата
по санкционирането му като административнонаказателна по смисъла на нашето
законодателство. Класификацията на определено производство по националното
законодателство обаче не е единственият релевантен критерий за определяне на
неговата природа като наказателно по смисъла на Конвенцията. Естеството на
нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ го очертава в криминална конотация. Поради
присъщата му по-ниска степен на обществена опасност то не се регулира от
наказателното право, но като нарушение на обществения ред и спокойствие засяга
същия кръг от обществени отношения, защитен и с нормите на чл. 325 от НК.
Цитираната разпоредба е отправена към неограничен кръг адресати - "отнася
се до всички граждани".")(19), която насоченост също е характерен
белег на наказателното обвинение. Проявата на дребно хулиганство се дефинира
като административно нарушение с наказателен характер по смисъла на Конвенцията
и с оглед строгостта на предвидените в чл. 1, ал. 1 от УБДХ санкции, които
включват задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на
вътрешните работи (по същината си равнозначно на лишаване от свобода).
Следователно в съответствие с критериите "Engel" санкционирането на
дееца по реда на УБДХ е основано на наказателно по природата си обвинение, разглеждано
в наказателна процедура по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7, какъвто изричен
извод е формулиран в осъдителните решения на ЕСПЧ по делата З К (жалба №
31001/02) и А С срещу България. Щом производството по УБДХ попада под обхвата
на понятието наказателно производство по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7
към ЕКПЧ, следва да се приеме, че влязлото в сила решение на съда, постановено
по реда, предвиден в УБДХ, представлява абсолютна пречка за образуване,
провеждане и санкциониране на дееца в друго наказателно производство за същото
деяние, ако то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 325 от НК. Хипотезата, когато преди образуването или приключването на наказателното
производство, спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно
приключило административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в
ЗАНН, нито в НПК. Тези случаи не се обхващат от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6
от НПК, в съдържанието на която не фигурира влезлият в сила акт, постановен в
хода на административнонаказателно производство. Основанията, изключващи
провеждането на наказателно производство, са изчерпателно посочени в закона.
Цитираната разпоредба забранява повторно наказателно преследване на едно и също
лице за едно и също деяние, квалифицирано като престъпление по Наказателния
кодекс (НК), но не елиминира възможността за последващо ангажиране на
наказателната отговорност на дееца, по отношение на когото е било проведено
административнонаказателно производство за същото деяние, квалифицирано като
административно нарушение. Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК точно отразява отстояваните с десетилетия от
наказателнопроцесуалната теория и съдебната практика идеи на законодателя за
приоритет на реализацията на наказателната отговорност пред
административнонаказателната и за приложимост на правилото non bis
in idem само по отношение на деяния, класифицирани като престъпления по
националното право. С оглед на изложеното ОСНК на ВКС намира, че наказателно
производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1,
т. 6 от НПК.
В конкретния случай именно
основният елемент за приложение на горепосочените норми отсъства – по делото не
са налице повдигнати обвинения спрямо подс. М. за едни и същи действия, за
които той вече да е бил наказан с влязъл в законна сила административен акт.
Този извод се базира на факта, че безспорно лицето е санкционирано за
хулиганска проява, но реализирана преди настоящото деяние – на 02.07.2018г., но
в 16.00часа.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от Б.П.М. престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода”
до две години или „пробация“, както и „обществено порицание“, видно от
приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и не са
налице причинени с деянието съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за
приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че Б.П.М. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – ниската степен на обществена опасност на дееца,
отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното,
както и предвид имотното и семейно състояние на подсъдимия, най-справедливо е
на Б.П.М. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално
предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.
По делото не са налице
иззети и приложени веществени доказателства.
В хода на досъдебното
производство са били направени разноски в размер на общо 201.60 лева. С оглед
признаването на подсъдимия Б.П.М. за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, същият следва да бъде ОСЪДЕН да заплати по
сметка на ОДМВР Пловдив посочената сума.
Причини за извършване на деянието
– незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.