№ 484
гр. Монтана, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20251630100165 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от Н. Д. С. срещу „Фератум България"
ЕООД, ЕИК ..., установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит № 1318142/16.01.2024г.,, на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1
предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради
противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Кредисимо ЕАД за заплащане на
сумата 22,25 лв.– недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025 г., до
окончателното плащане
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за
заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския
кредит, тъй като ГПР бил над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК
от 50%. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща
задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната
сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя,
1
като по този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посочва, че е заплатил сума в размер на 100 лева по договора за кредит, която
следва да му бъде върната, като платена без основание.
Ответникът Фератум Блгария ЕООД е подал отговор на исковата молба,
като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва
сключването на процесния договор. Ищецът сам е избрал поръчителя и да
заплаща възнаграждение. Определеният ГПР е съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не е следвало да се включва в него разходите по договора за
поръчителство.Оспорва наведените доводи на ищеца за недействителност на
договора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че на 16.01.2024 г. между
ответника- кредитодател: Фератум Бълагрия ЕООД, ЕИК ... Н. Д. С., ЕГН
********** (ищец - кредитополучател), е сключен Договор за потребителски
кредит № 1318142/16.01.2024 г. По силата сключения договор, на С. е
предоставена заемна сума в размер на 2500 лв., като сумата се издължава за 12
вноски с лихвен процент от 23%. Общата дължима сума от вноските за
периода по Договор за потребителски кредит № 1318142 /16.01.2024 г.с
начислената главница + лихва възлизат в размер 3075 лв. Задължението е
платимо на 4 погасителни месечни вноски, съгласно погасителен план ( или
осреднен месечен размер на вноската е 256,25 лв). Между страните по
Договор за потребителски кредит № 1318142 /16.01.2024 г. е бил уговорен
лихвен процент в размер на 23%, а ГПР, съгласно сключения договор за
кредит, е в размер 49,11%. о Договор за предоставения кредит е определено
възнаграждение в размер от 575 лева. Съгласно договорът се обезпечава с
поръчителство от Multitude Bank, като кредитополучателят изплаща
възнаграждение за предоствено поръчителство на стойност, цитирана в
Преддоговорна информация в т.4.3 от Част 3. РАЗХОДИ ПО КРЕДИТА, раздел
4. “Свързани с договора разходи" от Преддоворната инфорамция / СЕФ/.
По силата на чл. 5 от договора за кредит съконтрахентите са се
споразумели задълженията да бъдат обезпечени с поръчителство,
предоставено от "Фератум Банк". Кредитополучателят изрично е декларирал,
2
че е бил запознат с правото да посочи като поръчител друго физическо лице,
което да бъде одобрено от кредитодателя и да бъде отпуснат кредитът.
От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че
действиетелният ГПР е в размер на 432,82%, като ищцата е заплатила сума в
размер на 2534,75 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар.
"скрита възнаградителна лихва". Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за
връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този
начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
3
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл е параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване
обезпечение поръчители, което задължение става изискуемо след
неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита
произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C 714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на
които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния
процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 23
%, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 2000 лева, а сумата
4
горепосоченото задължение е в размер на 1500 лева , което се равнява на над
70 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е
23%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.
Разходите, свързани със заплащането на възнаграждение по договора за
гаранция, сключен с "Фератум Банк" ЕАД съгласно чл. 5 от договора,
представлява разход, който е пряко свързан с договора за кредит, сключен с
"Фератум България" ЕООД. В този смисъл възнаграждението за гаранта
следва да се вземе предвид при определяне на ГПР.
Този извод се потвърждава и от най-новата практика на СЕС. В т. 92 от
Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. на СЕС е посочено, че "доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от "общите
разходи по кредита за потребителя" съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР".
Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се
надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе
постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК -
В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС
– Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС –
Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС –
Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС –
Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС –
Монтана.
С оглед на горното съдът намира за основателен главния иск, като
5
следва да се уважи и осъдителния за връщане на полученото без основание за
сумата от 22,25 лева..
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.
Цената на иска е в размер на 3075 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
минималното възнаграждение е в размер на 607,50 лева по установителния
иск и 400 лева по осъдителния иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва да е в размер на
200 от пълния размер от 607,50 лева и по осъдителния иск следва е в размер на
100 лева от пълното възнаграждение от 400 лева. /в този смисъл Решение №
116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на МОС/.
6
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Д. С., ЕГН
**********, срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК ..., иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №
1318142/16.01.2024г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД, Фератум България"
ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Н. Д. С., ЕГН **********, сумата от суми 22,25
лева, ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до заплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Фератум България" ЕООД, ЕИК ...,да заплати на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат *********, адвокатско
възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Фератум България" ЕООД, ЕИК
..., да заплати на Районен съд - Монтана сумата 733 лева – държавна такса и
разноски по гр.д.№ 168/2024г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7