№ 71
гр. С., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900100 по описа за 2023 година
Ищцата – М. С. Г., с ЕГН ********** и адрес: с. Г., ул. „Г. Д.“ № 44, чрез
процесуалния си представител - адв. Я. Д. от САК, е предявила обективно съединени,
осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ско ш.“ № 67А, за заплащане
на сумата в размер на 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания от повърхностна травма на окосмената част на
главата, травма на гръден кош и фрактура кондили латералис тибие декстри /счупване на
горния край на дясна тибия/, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 08.02.2023
год. около 7.00 ч. в гр.С., на ул.“Княз А. I Б.“, в района на № 20, по вина на водача на МПС,
л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СВ6030ВС – Д. С. Ц., застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/22/122002754364 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 27.09.2022 год. до 26.09.2023 год., както и
сумата в размер на 4 206.00лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
направени разноски за лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 02.03.2023год. – датата на предявяване на претенция пред
ответника до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
В последното по делото съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК, е допуснато
увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди от 40 000 лева на 50 000
лева.
1
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2023год., около 7:00ч. в гр. С., л.а. марка
„Фолксваген“ , модел „Голф “ с рег. №СВ6030ВС управляван от Д. С. Ц. с ЕГН **********,
се движел по ул. „Княз А. I Б.“ и в района на №20, поради движение с несъобразена скорост
и като не спазил законово регламентираното задължение да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, реализирал ПТП с
пресичащата на пешеходна пътека М. С. Г., която пострадала.
Ищцата сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП №344р-1751/03.10.2022год. от служител на РУ - С. и било
образувано ДП №35/2023г. по описа на РУ – С..
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф с peг. № СВ6030ВС, който не съобразил поведението
си на пътя и нарушил чл.5, ал.2, чл.116 и чл.119 на ЗДвП.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди в
исковата молба се навеждат следните твърдения:
Твърди се, че след инцидента ищцата М. С. Г. била откарана в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, където била хоспитализирана с оплаквания от силни болки в областта на
десния крак и невъзможност за движение. При извършените прегледи й била поставена
окончателна диагноза - повърхностна травма на окосмената част на главата, травма на
гръден кош и фрактура кондили латералис тибие декстри /счупване на горния край на дясна
тибия/, поради което била хоспитализирана за 10 дни от 08.02.2023год. до 17.02.2023год.
Сочи се, че на 08.02.2023г. на ищцата била извършена оперативна интервенция - рс
ом тибие син. кум плаце ет клави /репозиция на фрагментите, остеопластика и фиксация на
ф-рите със заключваща титаниева плака и винтове/.
Поддържа се още в исковата молба, че получените в следствие на процесното ПТП
травми причинили на ищцата болки и страдания със значителен интензитет през първите
месеци от възстановителния период, който продължавал и към днешна дата. За задоволяване
на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) ищцата разчитала на семейството си.
Преди инцидента ищцата твърди, чу нямала двигателни проблеми и водела нормален начин
на живот, а след него настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието й - загубила
съня си, чувствала се неспокойна, постоянно била в унило състояние на духа и трудно се
придвижвала. Изпитвала страх и уплаха от случилото се.
В исковата молба се твърди, че във връзка с лечението до този момент ищцата
извършила разходи на обща стойност 4206 лв., подробно индивидуализирани в приложените
към исковата молба данъчни фактури.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 08.02.2023г. по отношение
на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф “ с рег. №СВ6030ВС била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество,
валидна до 26.09.2023 год.
Ищцата твърди, че предявила на 02.03.2023г. претенцията си пред ответното
2
дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
застрахователната компания.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
„З.К.Л.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си юрк. Р. Ч.. С отговора се твърди, че предявените искове от ищцата са
допустими, но неоснователни.
Излага се, че ищцата няма правен интерес от исковете, които е предявила и се
оспорват всички фактически твърдения на ищцата наведени в исковата молба, с изключение
на твърдението за наличието на валиден към датата на процесното ПТП договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със
„З.К.Л.И.“ АД за л. а. марка „Фолксваген“ , модел „Голф“ с рег. № СВ6030ВС, валидна от
27.09.2022 год. до 26.09.2023 год.
С отговора се оспорва твърдението в исковата молба за виновно извършено
противоправно поведение от страна на водача на л. а. марка „Фолксваген“ , модел „Голф“ с
рег. № СВ6030ВС, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат.
Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди се, че за настъпване на ПТП
е допринесла във висока степен ищцата, която при ограничена видимост се движела по
пътното платно, като навлязла внезапно на платното за движение при ограничена видимост -
в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и станала причина за настъпване на ПТП, а
удара за водача на автомобила бил непредотвратим. Сочи се, че ищцата нарушила
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно чл. 113, ал 1 и следващите, като
при пресичане на платното за движение била длъжна преди да навлезе на платното за
движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение.
Досежно размера на исковата претенция ответникът счита, че търсеното обезщетение
е в завишен размер и като такова не съответства на обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост”, че същият не е съобразен с обичайните размери на
обезщетения, присъждани при аналогични случаи.
Оспорва се и исковата претенция за имуществени вреди като недължима по
съображенията за дължимост на неимуществените вреди, както и като прекомерна по
размер. Оспорва се сторените разходи да са относими и необходими за лечението на ищцата.
С отговора се оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна, поради неоснователност на главния иск.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначалната и с която е отговорила на възраженията на ответника направени с
3
отговора на исковата молба.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК до 04.09.2023г. вкл., ответникът не е подал
отговор на допълнителната искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното фактическа страна:
Видно от изисканото от съда НОХД № 329/2023г. по описа на РС-С. е, че с влязло в
сила на 01.06.2023 год. споразумение за прекратяване на наказателното производство,
постановено по НОХД 329/2023 год. на PC – С., Д. С. Ц. с ЕГН ********** – деликвентът,
сочен в и.м., е признат за виновен в това, че на 08.02.2023 г., около 07.00 ч., в гр. С., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с peг. № СВ6030ВС, движейки се по бул. „1300 г. България“, с посока на движение
от Ж. П. спирка гр. С., към Автомагистрала „Европа“, на пешеходна пътека след
кръстовището образувано между бул. „1300 г. България“ и ул. „Хан А.“, е нарушил
правилата за движение по пътищата съгласно Закона за движени по пътищата уредени в чл.
119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или
спре“, като не пропуснал пресичащата пътното платно пешеходка М. С. Г. с ЕГН
********** от гр. М., която се намирала на пешеходната пътека и в резултат на това по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в счупване на горната част на голямопищялната кост на дясната подбедрица,
ангажиращо колянната става и обуславящо трайно затруднение на движението на десния
долен крайник за срок по дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека
– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „второ“ вр. ал. 1, б, „б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК. На Д. С. Ц. за посоченото престъпление е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението, на което е отложено за срок от три години.
От показанията на свидетеля Ц., допуснат до разпит по искане на ответника във
връзка с установяване на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат от
действията на пострадалата и възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД, не се установяват правно
релевантни факти, нито твърденията на ответната страна.
По делото по общо искане на страните е назначена автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните. Видно от същото, експертът сочи, че с
оглед механизмът на ПТП може да се направи извод, че за пострадалия пешеходец М. Г.
произшествието е било предотвратимо, ако при движението си по пешеходната пътека тя е
забелязала приближаващия към нея автомобил и е решила да се откаже от предимството си
като спре на място и предотврати ПТП. Вещото лице обаче излага, че това е хипотетично
развитие на ситуацията при ПТП. В останалата част заключението не се обсъжда от съда с
оглед забраната на чл.300 от ГПК при наличието на влязъл в сила акт на наказателния съд –
в частта му дали ПТП е било предотвратимо за водача на МПС.
4
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че при процесното ПТП, ищцата е получила следните увреждания:
Счупване на горния край на тибията (голям пищял) в дясно и контузия с охлузване на
лявото ухо. Вещото лице сочи, че медикобиологичния характер на счупването на горния
край на тибията (голям пищял) в дясно е трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник, за срок, повече от 30 дни, а контузията с охлузване на лявото ухо е довела до болки
и страдания при ищцата.
Установява се още от заключението на СМЕ, че ищцата е приета в УМБАЛСМ
„Пирогов“ след ПТП, където й било проведено оперативно лечение на счупването на
външния кондил на дясна голямопищялна кост, като фрагментите били наместени и
фиксирани с L- плака и винтове. Получените травми и проведеното оперативно лечение,
причинили болки на ищцата за период от около 6 месеца, като първите два месеца, болките
били с по-голям интензитет. Вещото лице излага още, че претърпените телесни увреждания
от ищцата били в причинна връзка с процесното ПТП. Към настоящия момент ищцата била
напълно възстановена със запазен обем движение в дясна колянна става, но с оперативен
белег по външната страна на дясна колянна става с надлъжен ход и дължина 18см и белег с
дължина 1см от вътрешната страна от входното отвърстие на допълнителните винтове. Тези
белези имали траен характер. Вещото лице изготвило СМЕ установява и че извършените от
ищцата разходи, за които са представени счетоводни документи по делото са в причинна
връзка с получените от М. С. Г. травми и същите са били необходими за лечебния и
възстановителния й процес.
От показанията на свидетеля Р.Х., съпруг на ищцата, се установява, че видял М. Г.
паднала на пешеходната пътека, а на ухото й имало кръв, коляното й било счупено.
Установява още, че след инцидента ищцата била откарана в „Пирогов“, където останала
около седмица, защото й поставили имплант в крака. След това два месеца била на
памперси, като свидетелят се грижел за нея, защото тя не можела да се движи. След тези два
месеца свидетелят сочи, че съпругата му имала нужда от рехабилитация, която той
извършвал след консултация с лекари, тъй като нямали финансови средства да бъде
провеждана от специалист. След първите два месеца ищцата ходела с проходилка, около
шест-седем месеца и постепенно се оправила, но я боляло коляното при промяна във
времето. Свидетелят излага още, че ищцата след ПТП се променила емоционално - имала
уплах от коли, уплах от големи шумове от коли.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП –
08.02.2023год. по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“ , модел „Голф“ с рег. №
СВ6030ВС е бил налице валидно сключен договор с ответното застрахователно дружество,
със застрахователна полица №BG/22/122002754364 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна от 27.09.2022 год. до 26.09.2023 год.
Видно е от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
М. С. Г. до „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, депозирана по пощата на 02.03.2023г. и получена от
5
ответника на 06.03.2023год., удостоверено с приложената обратна разписка за доставяне на
пратката, че ищцата е спазила процедурата по чл.380 от КЗ. Няма данни обаче по делото, до
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по претенцията
застрахователят да се е произнесъл, като определи и изплати обезщетение или откаже
изплащане на такова.
По делото са представени от ищцата с исковата молба две фактури от 10.02.2023г.,
издадени от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, видно от които ищцата е направила разходи за
медицински изделия в общ размер на 4 206 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
6
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М. Г. до
ответника по делото, по която няма данни до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ
/02.06.2023 год./ застрахователят да се е произнесъл.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото влязло в сила на 01.06.2023 год. споразумение,
сключено по НОХД 329/2023 год. на PC – С. – относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки така
сключеното споразумение за прекратяване на наказателното производство пред
наказателния съд, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен състав следва
да приеме за установени: първо, извършеното виновно от Д. С. Ц. деяние, съставляващо
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „а“, пр. „второ“ вр. ал. 1, б, „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК; второ, настъпилото като пряк резултат от ПТП телесно увреждане на ищцата,
описано в и.м. – счупване на горния край на тибията (голям пищял) в дясно и контузия с
охлузване на лявото ухо – последното се установява и от заключението по приетата СМЕ.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
7
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че към датата на ПТП – 08.02.2023год. по отношение на лек автомобил
марка „Фолксваген“ , модел „Голф“ с рег. № СВ6030ВС е бил налице валидно сключен
договор с ответното застрахователно дружество, със застрахователна полица
№BG/22/122002754364 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 27.09.2022 год. до 26.09.2023 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки,
страдания и изживян стрес, понесени от ищцата като пряка и непосредствена последица от
полученото при ПТП травматично увреждане. Към момента на причиняване на травмата
ищцата е била на 31 години, като с оглед естеството на същата може да се очаква пълно
възстановяване от травматичното увреждане; за горното заключението по назначената СМЕ,
неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените от ищцата
физически болки и страдания са били с голям интензитет към момента на получаване на
увреждането и два месеца след причиняване на травмата, а болезнеността постепенно е
отзвучала до пълното й изчезване след приключване на възстановителните процеси в
рамките на период от около 6 месеца. Естеството на травмата при ищцата е наложило и
оперативна интервенция, което обстоятелство също е причинило дискомфорт на ищцата. За
период от два месеца ищцата е била ограничена в движенията си, както и в основните си
битови нужди и ангажименти, а през следващите четири месеца е ползвала помощни
средства за придвижване – проходилка, който срок също е обичаен при такъв вид
увреждания.
От изложеното е видно, че горните неблагоприятни проявления на причинените на
ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на
8
съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което
следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 30 000 лева -
Решение № 587 от 16.05.2024 г. на САС по в. гр. д. № 2332/2023 г.; Решение № 492 от
25.04.2024 г. на САС по в. гр. д. № 3058/2023 г.; Решение № 269 от 12.03.2024 г. на САС по
в. гр. д. № 2277/2023 г.; Решение № 61 от 17.01.2024 г. на САС по в. гр. д. № 1139/2023 г.;
Решение № 38 от 15.01.2024 г. на САС по в. гр. д. № 2533/2023 г. Предявеният иск по чл.
432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 50 000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищцата, поради нейни действия, довели до съпричиняване на вредоносния
резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му доказателствена тежест
твърдените с отговора на исковата молба обстоятелства. Правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е абсолютно, на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл.
114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда)
по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по
пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП – т.6 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК. В
настоящата хипотеза не се установи ищцата в качеството си на пешеходец да е нарушила
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Следва да се посочи също така, че ответникът следва да установи не само твърдените
действия на пострадалия, но и причинната връзка между тях и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д. №
44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II т.о., № 59/10.06.2011 год.
по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. № 596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Върху сумата от 30 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
06.03.2023 год. – датата, на която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М. Г. е
била получена от ответното застрахователно дружество. По делото не бе установено
9
застрахователят да е бил уведомен в по-ранен момент от деликвента за настъпилото
застрахователно събитие. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема
на застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните
рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената
си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо
увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на
застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и
отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок, както е в случая.
Съобразно приетото в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., ТК, спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на
застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви
за собствената си забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор;
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е
лимитирана ( чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а
отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на
застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ. (чл. 497, ал. 2 КЗ).
С оглед на изложеното искът по чл.429, ал.3 от КЗ следва да се отхвърли в частта му
за претендирания с и.м. период за заплащане на законна лихва от 02.03.2023 год. до
06.03.2023 год.
10
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за лечение на причинените й увреждания при горното ПТП, е напълно доказан по
основание и размер, а именно – до размер от 4206 лева, съставляващи разходи за закупуване
на медицински изделия, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата
горната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника - 06.03.2023 год., до окончателното й заплащане,
като отхвърли иска като неоснователен в частта му за претендирания с и.м. период за
заплащане на законна лихва от 02.03.2023 год. до 06.03.2023 год. по съображенията
изложени по-горе.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса
върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 1 368,24 лева, както и изплатените
разноски от бюджета на съда в размер на 700 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
05.12.2023 год., сключен между ищцата и адвокат Я. Д. Д. от САК с ЕГН ********** с адрес
на кантората – гр.С., ул.А., № 36, ет.2, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр.
правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила
от 08.11.2022 год./ – в размер на 3 386,48 лева, като осъди ответника да заплати тази сума на
пълномощника. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане на ДДС, доколкото
не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Размерът на възнаграждението за
процесуално представителство бе определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата при интерес от 34 206 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, броят на проведените заседания /две/ и извършените процесуални действия /разпити
на двама свидетели и изслушани заключения по две експертизи/.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 410
лева – внесен депозит за призоваване на свидетел, за възнаграждение на в.л. по АТЕ и за
издаване на две съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр.
чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да
бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над
11
10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед
на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 344 лева, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на М. С. Г., с ЕГН ********** и адрес: с. Г., ул. „Г. Д.“ № 44, сумата от 30 000 лева
/тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
физически болки и страдания, вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на
горния край на тибията (голям пищял) в дясно и контузия с охлузване на лявото ухо,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.02.2023 год. около 7.00 ч. в гр.С., на
ул.“Княз А. I Б.“, в района на № 20, по вина на водача на МПС, л. а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № СВ6030ВС – Д. С. Ц., застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/22/122002754364 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 27.09.2022 год. до 26.09.2023 год., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 06.03.2023год. – датата на предявяване на претенция
пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от
50 000 лева, както и искът за законна лихва за периода от 02.03.2023г. до 06.03.2023г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на М. С. Г., с ЕГН ********** и адрес: с. Г., ул. „Г. Д.“ № 44, сумата от 4 206 лева
/четири хиляди, двеста и шест лв./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени
вреди – разходи за медицински изделия, вследствие нанесени й телесни увреждания –
счупване на горния край на тибията (голям пищял) в дясно и контузия с охлузване на лявото
ухо, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.02.2023 год. около 7.00 ч. в гр.С., на
ул.“Княз А. I Б.“, в района на № 20, по вина на водача на МПС, л. а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № СВ6030ВС – Д. С. Ц., застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/22/122002754364 за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 27.09.2022 год. до 26.09.2023 год., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 06.03.2023год. – датата на предявяване на претенция
пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за законна лихва за периода от 02.03.2023г. до 06.03.2023г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 068,24 лева /две хиляди, шестдесет и осем лв.
и 24 ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и разноски,
изплатени от бюджета на съда.
12
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Я. Д. Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ № 36, ет.2,
сумата от 3 386,48 лева /три хиляди, триста осемдесет и шест лв. и 48 ст./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, М. С. Г., с ЕГН ********** и адрес:
с. Г., ул. „Г. Д.“ № 44 да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********* сумата от 344 лева
/триста четиридесет и четири лева/, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13