РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: И.С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *********
със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 чрез пълномощника си ю.к. Б. е предявил обективи
кумулативно съединени искове против М.Г.Д. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 06.11.2017 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател
и ответника, в качеството му на заемател, бил сключен договор за паричен заем с
№ 3073670, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1250.00 лева, като ответника се задължил да върне
същия на погасителни вноски, указани по размер и брой в договора, съставляващи
главница по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
заемодателят при фиксиран лихвен процент за срока на договора. По този начин
общия размер на дълга бил от 1434.20 лева. Твърди, че кредита следвало да бъде
върнат на 20 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 71.71 лева
в срок до 13.08.2018 г., като падежът на първата погасителна вноска бил
20.11.2017 г. Сочи, че с подписване на договора, ответника бил удостоверил, че
е запознат с всички клаузи по договора, съгласил се бил с тях и желаел
договорът да бъде сключен. Твърди, че съгласно договора, в случай на забава в
плащането на погасителна вноска на падеж с повече от 30 календарни дни,
ответника дължала на заемодателя и такса разходи за изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лева , която се
начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който погасителната вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, и не може да надхвърли
сумата от 45.00 лева, поради което на ответника била начислена и такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.
Твърди, че съгласно чл.4 от
договора, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията по договора, което
не изпълнил, поради което му била начислена неустойка в размер на 876.40 лева,
за която било постигнато съгласие да бъде заплатена от ответника на 20 равни
вноски, всяка в размер на 43.82 лева, платима на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем, като погасителната вноска, която
заемателят следвало да заплаща била в размер на 115.53 лева.
Сочи, че на основание Закона за
потребителския кредит на ответника била начислена и лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва бил от 103.55 лева.
Твърди, че ответникът към датата
на предявяване на иска не е извършвал плащане по договора, като срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, която е била на
13.08.2018 г.
Като основание, на което е
подадено заявлението и предявения иск, ищцовото дружество сочи, че бил сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към него от 01.06.2018 г., като на основание чл.99 от ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, процесното
вземане било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечени и принадлежности, като сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 87/2019 г. на РдРС, като в
полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 1250.00 лева, представляваща главница по
договора за паричен заем за периода от 20.11.2017 г. до 13.08.2018 г., сумата в
размер на 184.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2017
г. до 13.08-2018 г., сумата от 45.00 лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания, сумата от 876.40 лева – неустойка по договора за кредит за
периода от 20.11.2017 г. до 13.08.2018 г., сумата от 103.55 лева – обезщетение
за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
като им се присъдят направените в исковото и заповедното производство разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника М.Г.Д. не е подал
отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирани по делото
молби от пълномощника си ю.к. Р. поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника – М.Г.Д. не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 01.02.2019 г. ищецът "А.з.с.н.в."
ЕАД е подал до Районен съд-Радомир заявление с искане за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М.Г.Д. за дължими
суми по договор за паричен заем № 3073670 от 06.11.2017 г., въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № 87/2019 г. на РдРС, по което в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 93 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.02.2019 г. против длъжника и настоящ
ответник.
Заповедта за изпълнение е връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е
дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на
страната срок.
От представения и приет договор
за паричен заем № 3073670 от 06.11.2017 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД (кредитор) и М.Г.Д. (кредитополучател), се установява, че по
силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 1250.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 20 двуседмични
вноски, всяка в размер на 71.71 лева. Страните са уговорили следните условия по
сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 35.00 %, годишен
процент на разходите – 41.72 % с общ размер на всички плащания от 1434.20 лева.
Уговорено е също (чл. 4, ал. 1), че кредитополучателят е длъжен в тридневен
срок от сключване на договора да представи на кредитора едно от обезпеченията,
посочени конкретно в чл.4 от договора, като в противен случай дължи заплащането
на неустойка в размер на 876.40 лева, която се дължи разсрочено с всяка от
погасителните вноски, към която се добавя и сума в размер на 43.82 лева
По делото е приет и Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между "Изи Асет Мениджмънт" АД (цедент) и
"А.з.с.н.в." ООД (цесионер), по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в
Приложение № 1, неразделна част от договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.06.2018 г. се установява, че вземането на "Изи
Асет Мениджмънт" АД срещу ответника М.Г.Д., произтичащо от договор за
паричен заем № 3073670 от 06.11.2017 г., е прехвърлено в полза н. "А.з.с.н.в."
ООД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил
"А.з.с.н.в." АД да уведоми от името на "Изи Асет
Мениджмънт" АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 16.11.2010 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от
изпълнителния директор на "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и
уведомително писмо, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД уведомява чрез
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД ответника М.Г.Д.,
че задължението му по сключения договор за паричен заем № 3073670 от 06.11.2017
г. е изкупено от "А.з.с.н.в." ЕАД.
По делото е изслушана и приета
съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., която съдът
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, в заключение на която
вещото лице е посочило, че задължението по процесния договор за паричен заем на
ответника към 01.02.2019 г. е както следва: главница за периода от 20.11.2017
г. до 13.08.2018 г. в размер на 1250.00 лева; договорна лихва за периода от
20.11.2017 г. до 13.08.2018 г. в размер на 184.20 лева; такса за разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 45.00 лева; неустойка по чл.4, ал.2
от договора в размер на 876.40 лева и лихва за забава за периода от 21.11.2017
г. до 01.02.2019 г. в размер на 105.91 лева, като общия размер на задължението
е в размер на 2461.51 лева. Вещото лице е установило, че ответника за периода
от усвояване на кредита 06.11.2017 г. до датата на изготвяне на експертизата не
е погасявал суми по отпуснатия му кредит.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
При
разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по отношение
на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника във връзка със сключения договор
за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната
сума, размера на претенциите, наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД и цесионера
- "Агенция за вземания" ЕАД и че ответникът е бил уведомен за
цесията.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между "Изи Асет
Мениджмънт" АД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му
на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен заем № 3073670 от
06.11.2017 г. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката. Ответника в срока за отговор, нито пък в
съдебно заседание е оспорил подписите положени под договора за паричен заем,
поради което и с оглед на тези факти следва да се приеме за доказано, че
страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. В чл.3
от договора страните са уговорили, че с подписване на договора, ответника
удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадената, съответно за получената сума.
След като се установи по делото по безспорен начин, че ответника е подписал
процесния договор, то и следва да се приеме, че заемодателят е изпълнил
надлежно задължението си по договора и е предал заемната сума на
кредитополучателя в уговорените срокове.
Установява
се, наред с това, от представените по делото писмени доказателства, че
вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е
прехвърлено н. "А.з.с.н.в." ЕАД, с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 16.11.2010 г., като в тази връзка съдът съобрази
и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за
цесия. Съдът, като взе предвид представеното по делото уведомление, изходящо от
цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което ответника е уведомен, че
задължението му по сключения договор за паричен заем е изкупено от "А.з.с.н.в."
ЕАД, както и представеното пълномощно, с което "Изи Асет Мениджмънт"
АД е упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г., и като взе предвид, че всички
тези книжа са връчени надлежно на ответника с препис от исковата молба, то
същите са достигнали до длъжника и представлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
е налице валидно съобщаване, по пълномощие от цедента на цесионерът да извърши
такова съобщаване, тъй като не се касае за лично непрехвърлимо действие. В този
смисъл са Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г., Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. С оглед на това ищеца е легитимиран да
предяви настоящия положителен установителен иск.
Падежът
на последната погасителна вноска е бил на 13.08.2018 г., т. е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответника дължи
падежиралите вноски по кредита (главница и възнаградителна лихва).
След
като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т.1 от ЗР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът
намира за неравноправна и нищожна клаузата, с която в чл.4, ал.2 от договора е
уговорена неустойка в размер на 876.40 лева (неизпълнение на договорно
задължение - непредставяне на обезпечение: банкова гаранция респ. двама
поръчители). С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009
г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката
по чл.4, ал.2 от договора, която е в размер на 876.40 лева представлява повече
от половината от главницата. Наред с това неустойката е в размер на почти пет
пъти стойността на възнаградителната лихва по договора. Предвид изложеното,
тази неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка
по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя
при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.
В
допълнение следва да се посочи, че неустойката по чл.4, ал.2 от договора се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по
същество е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата
по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Следва да се отбележи, че изискването за обезпечение (двама
поръчители, отговарящи на многобройни изисквания – доход над 1000 лева,
безсрочен договор, не обезпечават други договори, липса на неплатени
осигуровки, липса на задължения към банкови или финансови институции и т. н.)
или банкова гаранция (ноторно известно е, че предоставянето на банкова гаранция
е свързано с такси и трудно би се предоставила за три дни) на потребителски
кредит, който е с ниска стойност (1250.00 лева), противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойка,
която да се включи към печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още
един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна.
В този
смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, поради
което претенцията за неустойка в размер на 876.40 лева е неоснователна, и
исковата претенция в тази и част следва да бъде отхвърлена.
По
делото се установи, че ответника е усвоил заем в размер на 1250.00 лева, като по
същия не е извършвал никакви плащания, поради което искът за главница в размер
на 1250.00 лева за периода от 20.11.2017 г. до 13.08.2018 г., както и искът за
договорна лихва в размер на 184.20 лева за периода от 20.11.2017 г. до
13.08.2018 г. са основателни и доказани.
По
отношение сумата от 45.00 лева, представляваща такса разходи, съдът намира
следното:
Действително
съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал.4 – видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В исковата
молба се твърди, че съгласно договора и/или Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
в случай, че заемателя забави плащането на падеж на погасителна вноска с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лева., като таксата за направени разходи се начислявала за всеки следва 30
дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя, не мога да
надхвърлят 45.00 лева, поради което на длъжника била начислена и такса разходи
за събиране на вземането – 45.00 лева. От съдържанието на посочените клаузи
обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл.10а,
ал.4 от ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл.10а, ал.3 от ЗПК. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на сумата от 45.00 лева,
се явява нищожна поради противоречие със закона, като претендираното вземане
също не следва да бъде присъждано (така: определение № 650/26.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 465/2019 г. по описа на ОС - Перник). Независимо от това по делото не
се събраха доказателства, установяващи извършване на разходи по събиране на
просроченото вземане. Ето защо претенцията за признаване за установено, че ответника
дължи сумата в размер на 45.00 лева, представляваща такса разходи е
неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е
изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се
установява, че мораторната лихва е в размер на 105.91 лева за периода от 21.11.2017
г. до 01.02.2019 г., но с исковата молба е претендирана такава в размер на
103.55 лева, и именно този размер на законната лихва за забава следва да бъде
присъден на ищцовата страна.
Следва
да бъде признато за установено, че ответника дължи и законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.02.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило разноски по заповедното и исковото производство в размер
на 550.00 лева, в т.ч. и юрисконсултско възнгарждение по заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 342.92 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Д. с ЕГН ********** *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева,
представляваща главница за
периода от 20.11.2017 г. до 13.08.2018 г. по договор за паричен заем с № 3073670 от 06.11.2017 г.
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 184.20 (сто
осемдесет и четири лева и двадесет стотинки) лева, лихва за забава за периода от 20.11.2017 г. до 13.08.2018 г., сумата
в размер на 103.55 (сто и три лева и петдесет
и пет стотинки) лева – лихва за забава за периода от 21.11.2017 г. до
01.02.2019 г. прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., които
вземания са предмет на Заповед № 93 от 01.02.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 87/2019 г. по описа на РС-Радомир, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както
следва: за сумата в размер на 45.00 лева
– такса разходи за събиране на просрочени вземания и за сумата в размер на 876.40 лева, представляваща неустойка по чл.4, ал.2 за периода от 20.11.2017
г. до 13.08.2018 г., произтичащи от договор за паричен заем с № 3073670 от 06.11.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, прехвърлени
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
и Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД, които вземания
са предмет на Заповед № 93 от 01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 87/2019 г. по описа на РС-Радомир, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Г.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в
размер на 342.92 (триста четиридесет и
два лева и деветдесет и две стотинки) лева,
представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
Т.П.