О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………...2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 17.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно
търговско дело № 1142 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, гр. София, срещу решение № 2070/14.05.2019
г., постановено по гр.дело № 19250/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят
е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Н.И. ***, сумата от 10 лева, частичен иск от заявен
размер от 822,88 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с. Водица, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо и неправилно. Според
жалбоподателя обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при
предявен процесуално недопустим иск. Сочи, че във връзка с процесното ПТП има
две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, като с
решението по гр. д. № 3587/2017 г. на PC – Варна дружеството е осъдено да
заплати сумата от 500 лв. ведно със законната лихва. Според приетата в това
производство САТЕ щетата е в размер на 680 лв. Твърди, че присъдените суми са
изцяло заплатени от страна на застрахователя. Впоследствие било заведено второ
дело № 8924/2018 г. с цена иска 10 лв. частичен от 822,88 лв. по описа на PC –
Варна, като искът бил изцяло уважен в размер на 10 лв. и сумата била заплатена
от дружеството. Така до момента, при установена стойност на щетата от 680 лв.,
застрахователят изплатил на ищеца обезщетение в общ размер на 687,12 лв., т.е.
с 7,12 лв. повече. Счита, че предвид правоустановяващото и преклудиращото
действие на СПН на решението по частичен иск е недопустимо в последващия исков
процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация. Позовава се на мотивите на постановеното по гр. д. №
3587/2017 г. решение, в които съдът е приел, че размерът на дължимото
застрахователно обезщетение е 680 лв., като счита, че е недопустимо при
частично предявяване на исковата претенция в няколко отделни производства да се
установява различен краен размер на вредата.
Счита,
че искът е предявен при флагрантно нарушение на принципа на добросъвестността,
обективиран в чл. 3 ГПК, като излага подробни съображения за недобросъвестно
упражняване на процесуалните права от страна на ищеца чрез процесуалния му
представител.
Релевира
оплакване за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и
липсата на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че вина за настъпване
на произшествието има изцяло водачът на лек автомобил „Фолксваген", който
е паркирал автомобила в нарушение на чл.94, ал.3 и чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП, което
следва да обуслови поне редуциране на размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Искането е за обезсилване на решението на ВРС или, евентуално, за
отмяна на същото, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор, в който излага съображения
за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт. Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Страните не са направили доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, гр.
София, срещу решение № 2070/14.05.2019 г., постановено по гр.дело № 19250/2018
г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.И. ***,
сумата от 10 лева – частичен иск от заявен размер от 822,88 лева, след
приспадане на платеното застрахователно обезщетение в размер на 177,12 лева,
присъденото с влязло в сила решение по гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС от
500 лева, заявено в частичен размер, и присъдено с влязло в сила решение по
гр.д. № 8924/2018 г. по описа на ВРС от 10,00 лева, заявено в частичен размер,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствен на
ищеца имот находящ се в с. Водица, настъпили вследствие на ПТП реализирано на
09.01.2017 г. около 07,30 ч. по вина на водача на т.а «Камаз 53212» с рег. № В
3012 КК застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016г.-
15.03.2017г., вкл. увреждания на порталната врата на имота, вертикални колони,
метална конструкция на асма и три пръчки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1142/2019 год. на ВОС за 30.10.2019 год. от 13.30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а
на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.