№ 47 / 3.12.2019 г.
МОТИВИ по НОХД № 837/19г. по описа на РС –
МОНТАНА
Подсъдимият А.М.А. е обвинен в това, че на
17.01.2018 година на бул.Монтана в град Монтана, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка ,,Ф. Г.“ с ДК № XXXX с посока на движение от
бул. „Т. м.“ към ул.“П. Е.“ нарушил правилата за движение след като е бил
длъжен, не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него моторно
превозно средство със състоянието на пътя - заснежено пътно платно и на
превозното средство - неизправно МПС; с характера и интензивността на
движението - засилен трафик на автомобили и пешеходни в края на работния ден в
жилищна зона и зона със струпване на търговски обекти; с конкретните условия на
видимост - ограничена видимост от паркирали от двете страни на пътното платно
автомобили, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - възникнало
с пресичането на пътното платно от лявата му страна на непълнолетното лице П.В.,
след като е бил длъжен не е направил необходимото да спре движението на
управляваното от него МПС при възникване на опасност за движението - пресичане
на пътното платно от пешеходеца П.В. - нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2,
изречение първо и изречение второ от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил на П.А.В.,xxx, средна телесна повреда изразяваща се в травма на
главата и сътресение на мозъка и водеща до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като деецът е избягал от местопрестъплението - не е подал
сигнал до спешен телефонен номер ,,112“, не е изчакал пристигането на екип на
МВР; не е направил необходимото да установи здравословното състояние на пострадалия
П.В. и при необходимост да окаже помощ и съдействие; напуснал
местопроизшествието и се завърнал на него по-късно – престъпление по чл.343,
ал.3, б.”а”, пр.2 –ро вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият А.М.А. е обвинен и в това, че на
17.01.2018г. на булевард “Монтана“ в град Монтана извършил непристойни действия
- държал се агресивно, псувал и обиждал на висок глас, крещял с обиден тон на
непълнолетния П.А.В.,,...на какво те учат в училище“,“...да те убия ли искаш...“
, и какво щеше да стане ако те бях убил...“, ,,...гледаш ли къде пресичаш..“,
,,...на какво те учат в къщи...“, а също проявил агресивно поведение към Н.Л.Т.
като я псувал и обиждал на висок глас - наричайки я ,,мангалка“ и ,,. ...че
като я подбере, ще види какво ще стане...“.... /, грубо нарушаваши обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - действията е извършил с агресивно
държане и жестове, на висок и обиден тон в зона с множество търговски обекти,
автобусна спирка, питейно заведение и обществен паркинг, в присъствието на
голям брой хора, част от които е изплашил или притеснил, огорчил и възмутил –
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретни по вид и размер наказания в т.ч. да
се уважи предявения и приет граждански иск.
Гражданският ищец и
частен обвинител П.А.В. с баща и законен представител А.И.В. чрез повереник
дават съгласие при условията на чл.371, т.1 НПК да не се разпитват всички
свидетели и вещите лица, пледирайки приетия иск да бъде изцяло уважен.
Подсъдимият А. признава вината си относно причините за
настъпване на ПТП и искът, изменен преди даване ход на съдебното следствие, давайки
съгласие при условията на чл.371, т.1 от НПК да не се разпитват всички
свидетели и вещите лица.
Защитникът на подс.А., изразява лично и от името на
подс.А. съгласие по смисъла на чл.372, т.1 НПК относно всички свидетели и
вещите лица. Пледира за частично оправдаване на подс.А. по обвинението за
деяние по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 от НК и по чл.325, ал.1 от НК, с излагане
на доводи за приложение на чл.78а от НК.
Съдебното производство протече при условията и реда на
Глава 27 НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК и по – точно съгласно чл.371, т.1
от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от защитата и подсъдимия.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Св.П.А.В. е малолетен, роден на xxxгxxx.
На
17.01.2018г. бил на училище до 17:00 часа след
обяд. Около 17:15 часа на 17.01.2018г. бил на булевард “Монтана“, който трябвало да пресече, за да се прибере в къщи. В този
момент от двете страни на пътното платно,
в зоната на пресичане били паркирани множество моторни превозни средства. При пресичането на булеварда св.В.
бил ударен от лек автомобил марка ,,Ф. Г.“
с рег. № XXXX , управляван от подс.А.М.А..
Лекият автомобил се движел по посока на
гробищния парк в гр.Монтана и бензиностанция, находяща се на кръстовището с ул. “С. П. Е.“. Непосредствено преди
удара и веднага след него, подс.А. не направил опит да спре и не предприел
спасителна маневра.Вследствие на удара, св.П.А.В. се превъртял във въздуха и
паднал на пътното платно, при което паднали обувките му. Св.В. се изправил и
бос се затичал към входа на паркинга, мястото, на което искал да достигне след
пресичане на булеварда. При него дошъл подс.А.А. и започнал да му крещи. Подс.А.
бил видимо афектиран и стресиран от случилото се, а поведението му спрямо
детето било възприето като агресивно. Не го попитал за състоянието му и не му
предложил помощ. Св.В. бил силно изплашен и имал световъртеж. Не могъл нищо да
отговори. В този момент свидетелките Н.Т. и Р.Т., очевидци на поведението на подс.А.,
излезли да приберат малолетното дете. Подс.А. псувал и обиждал на висок глас,
крещял с обиден тон на малолетния П.В. -,....на какво те учат в училище“,“...да
те убия ли искаш...“ , ,,... и какво щеше да стане ако те бях убил...“,
,,...гледаш ли къде пресичаш..“, ,,...на какво те учат в къщи...“. Псувал също
свидетелката Н.Л.Т. и обиждал на висок глас, наричайки я „мангалка“ и ,,....че
като я подбере, ще види какво ще стане“. Подс.А. мислел, че св.Т. е майка на
детето. Св.В. бил отведен в магазина за плодове и зеленчуци до идването на
майка му. Подс.А. не потърсил помощ и не сигнализирал за инцидента на телефон 112.
След като детето влязло в магазина, подс.А. напуснал местопроизшествието. Върнал
се след около тридесет минути. През това време Н.Т.Н. - майка на св.В. дошла и го
отвела в къщи. Св.В. се преоблякъл и се върнали на местопроизшествието. Св.А.В.
- баща на св.П.В. също дошъл на място, започнал да издирва автомобила и водача.
След завръщането на подс.А. на местопроизшествието, той се срещнал със св.А.В..
Между двамата възникнал спор по повод ПТП. Пръв за случилото се на телефон 112
се обадил св.А.В.. В 17:42 часа сигналът бил препратен на ОДЧ при ОДМВР - Монтана.
На място бил изпратен екип полицаи при ОД МВР - Монтана. Св.П.А.В. бил
транспортиран в ЦСМП гр.Монтана и прегледан. Сериозно увреждане не било
установено, но майка му била предупредена, че при поява на сънливост и други
симптоми, детето трябва задължително да бъде докарано отново в болницата.
По-късно вечерта св.П.В. празнувал рождения ден на брат си, но повърнал и
веднага бил откаран от родителите си в болницата. Бил настанен за наблюдение в
„Хирургично отделение“ на МБАЛ АД – Монтана поради настъпила сънливост и
повръщане. След завръщане на екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Монтана
от друго произшествие, подс.А.М.А. и бащата на св.П.А.В. отишли в сградата на
РУ - Монтана за изясняване на случая. Поради спора между подс.А. и св.В., на
последните било указано да се явят на следващия ден в сектор “Пътна полиция“
при ОД МВР - Монтана. Бил съставен Констативен протокол № 2018-1023-30 от
18.01.2018г. за възникналото ПТП. На подс.А.А. бил съставен АУАН № 387242 от 18.01.2018г.
В присъствието на св.А.В., синът му св.П.В. xxx, с техническо средство била
извършена проверка за употреба на алкохол на подс.А., като пробата била
отрицателна. Към 17.01.2018г. св.Н.Л.Т. била обидена от подс.А., но към момента
на даване на показания пред следовател в ОСлО при ОП – Монтана на 07.03.2018г.
е заявила, че проявява разбиране към подс.А. и това, че се е притеснил от
случилото се.
Видно
от заключението на вещото лице д-р Д. по назначена съдебно - медицинска
експертиза, в резултат на възникналото ПТП на 17.01.2018г., св.П.А.В. е получил
увреждане, изразяващо се в травма на главата със сътресение на мозъка, водеща
до разстройство на здравето, временно опасно за живота, което представлява
средна телесна повреда.
Видно
от заключението на вещото лице А.Б. по назначената и изготвена съдебно - видеотехническа
експертиза, видеофайловете, представляващи заснемане от видеодисплей на записи
от охранителни камери на два търговски обекта на бул.“Монтана“ в гр.Монтана в
зоната на възникналото ПТП /заснет е записа от охранителните камери в момента
на удара и мястото на удара/, не са манипулирани.
Видно
от заключението на вещото лице инж.К. по назначената съдебно - авто-техническа
експертиза, към момента на възникване на ПТП, лекия автомобил марка „Ф. Г.“ с
рег. № XXXX се е движел със скорост 40-45 км/ч. Вещото лице приема, че
автомобилът не е бил технически изправен. Водачът на автомобила не е направил
опит за спиране при възникналата опасност и при реализиране на удара на
автомобила с пресичащото дете. Видимостта на водача на лек автомобил, Ф. Г.“ с
рег. № XXXX е била ограничена от множеството паркирани от двете страни
моторни превозни средства на пътното платно. Мястото на удара е началната точка
на началото на опасната зона. Не е предприета спасителна маневра.
Видно
от заключението на вещото лице инж.К. по назначената и изготвена допълнителна
авто-техническа експертиза, при конкретните обстоятелства, при избор на скорост
на движение на лек автомобил ,,Ф. Г.“ с рег. № XXXX по-малка от 28 км/ч,
пешеходецът не е попадал в опасната зона. Също така при скорост на движение на
лек автомобил, Ф. Г.“ с рег. № XXXX не по-висока от 29 км/ч и внимателно
следене на пътя, водачът е могъл да спре автомобила преди мястото на удара и да
избегне ПТП.
Към
момента на възникване на ПТП, лек автомобил, Ф. Г.“ с рег. № XXXX не е имал
активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът не е
имал преминат годишен технически преглед за продължителен период от време. Собственост
е на лице, което живее в гр.Бургас. Ударът между малолетния пешеходец и
автомобилът е възникнал в участък без пешеходна пътека. Зоната, в която е
възникнало ПТП се характеризира с локализация на търговски обекти и офиси, автобусна
спирка и е оживена. Според правилата за движение по пътищата, подс.А.М.А. е бил
длъжен да подбере скорост на движение на лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № XXXX съобразно
горе-цитираните обстоятелства.При внимателно следене на пътната обстановка и
при избор на подходящата скорост подс.А. е могъл да възприеме опасността и да
спре преди мястото на удара, с което да избегне настъпването на ПТП с
пешеходеца П.В., който и към 17.01.2018г. и понастоящем е малолетен, а не както
е посочено от обвинението - непълнолетен. Последното несъответствие по
разбиране на настоящия съд не рефлектира на обвинението и обсъдената и
възприета от съда фактическа обстановка.
Съдебното
производство протече при условията на Глава 27 НПК, съгласно чл.371, т.1 от НПК
– страните дадоха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на протоколите и експертните заключения от ДП.
За
да изложи горната фактическа обстановка РП – Монтана, а след това и
първоинстанционния съд непосредствено ползва съдържанието на протоколите и
експертните заключения от ДП, както следва:
-
показанията на св.А.И.В. /л.5 – л.8 от ДП, том ІІ/, св.П.А.В. /л.12 – л.15 от
ДП, том ІІ/, св.А.Й.И. /л.18 – л.21 от ДП, том ІІ/, св.С.А.Ф. /л.24 – л.26 от
ДП, том ІІ/, св.П.Т.С. /л.29 – л.31 от ДП, том ІІ/, св.Ф.Х.Ф. /л.34 – л.36 от
ДП, том ІІ/, св.Е.И.А. /л.39 – л.42 от ДП, том ІІ/, св.В.Б.В. /л.45 – л.47 от
ДП, том ІІ/, св.Р.Ц.Т. /л.50 – л.53 от ДП, том ІІ/, св.Р.В.К. /л.56 – л.58 от
ДП, том ІІ/, св.Н.Л.Т. /л.61 – л.63 от ДП, том ІІ/, св.Я.Б.Я. /л.66 – л.68 от
ДП, том ІІ/, св.К.Л.Д. /л.74 – л.76 от ДП, том ІІ/, св.Ю.Т.Т. /л.80 – л.82 от
ДП, том ІІ/, св.В.И.К. /л.86 – л.88 от ДП, том ІІ/ и св.Ж.И.Ж. – Костова /л.100
– л.102 от ДП, том ІІ/;
-
както и изготвените и приети заключения от вещите лица - д-р И.Д. /л.92 – л.94
от ДП, том І/, инж.Е.К. / л.126 – л.135 от ДП, том І и л.145 – л.148 от ДП,
том ІІ/ и А.Б. – експерт НТЛ при ОД МВР – Монтана /л.100 – л.106 от ДП, том І/,
цитирани по – горе в настоящите мотиви.
Налице
са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението спрямо подс.А.
по смисъла на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 от НК е доказано по
несъмнен начин. Събраните писмени и гласни доказателства не се оспорват в тази
насока, поради което съдът не излага мотиви в детайли. Деянието по чл.343,
ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК е доказано от обективна и субективна
страна, като подс.А. поради нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП “след
като е бил длъжен, не е съобразил скоростта на движение на
управляваното от него моторно превозно средство със състоянието на пътя - заснежено пътно
платно и на превозното средство - неизправно МПС; с характера и
интензивността на движението - засилен трафик на автомобили и пешеходци в края
на работния ден в жилищна зона и зона със струпване на търговски обекти; с
конкретните условия на видимост - ограничена видимост от паркирали от двете
страни на пътното платно автомобили, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие - възникнало с пресичането на пътното платно от лявата
му страна на малолетното лице П.А.В., след като е бил длъжен не е направил
необходимото да спре движението на управляваното от него МПС при възникване на
опасност за движението - пресичане на пътното платно от пешеходеца П.А.В.” и по непредпазливост е причинил на П.А.В. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx
средна телесна повреда изразяваща се в травма на главата със сътресение на
мозъка, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота на П.А. xxx
По–прецизно
е било да се посочи от обвинението, че с поведението си като водач на мпс-во на
17.01.2018г. подс.А. е нарушил и правилата за движение посочени в чл.116 от ЗДвП и чл.193 от ППЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,...........”. Безспорно
подс.А. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и в резултат на това нарушение и по
непредпазливост е настъпило ПТП. Страните не спорят относно механизма за
настъпване на ПТП и причинно следствената връзка между нарушените правила за
движение и настъпилия вредоносен резултат, поради и което първоинстанционния
съд не намира за нужно да излага детайлни мотиви в тази насока.
Видно от писмените и гласни доказателства по ДП,
приобщени съгласно чл.371, т.1 НПК, не са налице несъмнени доказателства, че е
налице квалифициращия признак по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 от НК, т.е. подс.А.
да е избягал от местопроизшествието, поради и което съдът на основание чл.304 НПК оправда подс.А. в тази част на обвинението.
Настоящият съд изцяло споделя доводите на защитата в
тази насока, тъй като същите са в контекста на възприетата съдебна практика и
изложените обстоятелства от обвинението. Подс.А. не е позвънил на телефон 112 и
е напуснал първоначално мястото на ПТП, но уверявайки се преди това, че
малолетния В. не е видимо пострадал, намирайки се в близък до мястото на ПТП
магазин, а не след дълго време се е върнал на мястото на ПТП, срещнал се е с
бащата на св.В., а след това двамата и детето В., са отишли в сградата на РУ –
Монтана, поканени от пътните полицаи пристигнали на мястото на ПТП по сигнал на
св.А.В.. Всички тези данни, не оспорени от страните, дадоха правно основание на
настоящия съд да признае подсъдимия А.М.А.
за НЕВИНЕН в това да
е избягал от местопроизшествието /посочено от обвинението „местопрестъплението”/
- не е подал сигнал до спешен телефонен номер 112, не е изчакал пристигането на
екип на МВР, не е направил необходимото да установи здравословното състояние на
пострадалия П.В. и при необходимост да окаже помощ и съдействие, напуснал
местопроизшествието и се завърнал на него по-късно, и на основание
чл.304 НПК да го оправдае по
обвинението за деяние по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2-ро от НК.
Твърдението на подс.А., че след настъпване на ПТП е
търсил малолетния В. в близки магазини, не се подкрепя от свидетелските
показания, приобщени съгласно чл.371, т.1 НПК, поради и което не се изложиха
факти и обстоятелства по–горе в тази насока. Независимо от последното, налице
са достатъчно доказателства, в подкрепа на изложените от защитата доводи, които
настоящия съд възприема и намира, че не е налице квалифициращия елемент –
„деецът да е избягал от местопроизшествието”.
Въз
основа на анализ на приетите съгласно чл.371, т.1 НПК доказателства по ДП,
първоинстанционния съд намери, че обвинението за деяние по чл.325, ал.1 от НК
не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът споделя
доводите на защитата и в тази насока, защото същите са в контекста на
доказателствата по ДП и съдебната практика. След настъпване на ПТП, подс.А.
освен, че е бил афектиран, има многобройни данни по ДП в тази насока, е имал и
личен мотив да се държи по начина описан от обвинението. Възприето е, че след
като е налице личен мотив, съставът на деяние по чл.325, ал.1 от НК не е
осъществен. Поради горното разбиране, съдът призна подсъдимия А.М.А. за НЕВИНЕН в това на 17.01.2018г. на булевард
“Монтана“ в гр.Монтана да е извършил непристойни действия - държал се
агресивно, псувал и обиждал на висок глас, крещял с обиден тон на малолетния П.А.В.
,,...на какво те учат в училище“,“...да те убия ли искаш...“ , и какво щеше да стане
ако те бях убил...“, ,,...гледаш ли къде пресичаш..“, ,,...на какво те учат в къщи...“
, а също проявил агресивно поведение към Н.Л.Т. като я псувал и обиждал на
висок глас - наричайки я ,,мангалка“ и ,,. ...че като я подбере, ще види какво
ще стане...“.... /, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - действията е извършил с агресивно държане и
жестове, на висок и обиден тон в зона с множество търговски обекти, автобусна
спирка, питейно заведение и обществен паркинг, в присъствието на голям брой
хора, част от които е изплашил или притеснил, огорчил и възмутил, поради което
и на основание чл.304 НПК го оправда по обвинението за престъпление по чл.325,
ал.1 от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона,
съдът намери, че:
Подс.А.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК:
- на 17.01.2018г. на булевард „Монтана” в гр.Монтана, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка ,,Ф. Г.“ с рег. № XXXX с посока на
движение от бул.„Т. м.“ към ул.“П. Е.”, нарушил правилата за движение по пътищата - след като е бил
длъжен, не е съобразил скоростта на движение на
управляваното от него моторно превозно средство със състоянието на пътя - заснежено пътно
платно и на превозното средство - неизправно МПС; с характера и
интензивността на движението - засилен трафик на автомобили и пешеходци в края
на работния ден в жилищна зона и зона със струпване на търговски обекти; с
конкретните условия на видимост - ограничена видимост от паркирали от двете
страни на пътното платно автомобили, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие - възникнало с пресичането на пътното платно от лявата
му страна на малолетното лице П.А.В., след като е бил длъжен не е направил необходимото
да спре движението на управляваното от него МПС при възникване на опасност за
движението - пресичане на пътното платно от пешеходеца П.А.В. - нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изречение първо и изречение второ от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на П.А.В. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx средна телесна повреда изразяваща се в
травма на главата със сътресение на мозъка, водеща до разстройство на здравето,
временно опасно за живота на П.А. xxx.
От субективна страна е налице непредпазливост – подс.А.
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди - непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК. Причините
за извършване на престъплението се свеждат до пренебрегване и неспазване на
правилата за движение по пътищата при управление на МПС от страна на подс.А..
Имайки предвид изложеното и при това приложение на
закона, съдът признава за виновен подс.А.М.А. за извършеното деяние по чл.343,
ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК, като намира, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” от НК – следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание - ГЛОБА
в размер на 1000 /хиляда/ лева. В особената част на НК са предвидени за това
престъпление наказания – три години лишаване от свобода или пробация,
подс.А. е неосъждан и пълнолетен, досега по отношение на същия не е прилагано
освобождаване от наказателна отговорност, а имуществени вреди от престъплението
не е доказано да са причинени.
При определяне размерът на глобата съдът съобрази
тежестта на извършеното и личността на подс.А., като наложи размер на глоба
предвиден в чл.78а, ал.1 НК при минимума от 1000 лева. Съдът не определи
по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от А.. По делото и ДП не са представени доказателства за имотното
състояние на подс.А. и размерът на доходите му, а съдът не може на база
предположения за определя справедлив размер глоба, затова и наложи минималния
такъв.
На основание чл.343г вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро
вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК съдът ЛИШАВА
подсъдимия А.М.А. ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от датата на изземване на СУМПС от подс.А. за
изпълнение на наложеното наказание /в тази връзка следва да се има предвид
чл.190, ал.2 от ЗДвП – “наказанието
"лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от
датата на изземването на свидетелството за управление”/. Съдът
определи това наказание индивидуализирайки го съобразно принципите на Глава
Пета НК в контекста на данните по делото, като взе предвид – обществената опасност
на извършеното деяние и съобразявайки съдебната практика, в т.ч. на съдебен
окръг Монтана по процесни казуси относно определяне на това наказание по размер,
като в случая деянието не е извършено в пияно състояние. Съдът не наложи по–голям
размер административно наказание лишаване от право да се управлява мпс, отчитайки
личността на подс.А. и осъзнаването на вината за настъпване на ПТП в рамките на
съдебното производство, каквото осъзнаване към момента на възникване на ПТП не
е било налице у подс.А..
Съдът е длъжен да
приложи чл.78а НК, когато са налице условията за това. Административното
наказание глоба в размер 1000 /хиляда/ лева следва да се заплати от подс.А. по
сметка МРС в полза на републиканския бюджет.
Посочените
като веществени доказателства – 2 бр. СД с файлове, намиращи се на л.99, том І
от ДП, следва да останат там където са приложени, а именно по ДП, том І, респ.
НОХД № 837/19г. на МРС.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане предявен от А.И.В. като баща и законен представител на малолетния П.А.В.
чрез представител - упълномощен повереник граждански иск за сумата от 10000 /десет
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди и направените по делото
разноски в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева. Така посочен гражданския иск
беше приет след изменение.
Подс.А. заяви, че признава предявения, изменен и приет
граждански иск.
Съдът намери гражданския иск за изцяло ОСНОВАТЕЛЕН.
По
делото е безспорно установено, че с деянието си на 17.01.2018г.
описано по – горе в настоящите мотиви подс.А. виновно по непредпазливост е
причинил следното
увреждане на малолетния П.А.В. – травма на главата със сътресение на мозъка, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота на малолетния В., което по естеството и вида си представлява “средна
телесна повреда” по смисъла на чл.129, ал.2 НК. На малолетния В. са причинени
съгласно заключението по приетата съдебно - медицинската експертиза и повърхностна
разкъсно – контузна раничка на ръба на езика в ляво от върха му, кръвонасядане
по задната повърхност на лявата лакетна става, кръвонасядане по предната
повърхност на дясната подбедрица под колянната става.
Безспорно е
доказано по делото, че малолетния В. е претърпял болки,
страдание,
уплаха и
редица неудобства, като става дума за
дете на 10 години към 17.01.2018г. Тези последици съставляват
неимуществени вреди, които на основание чл.45 ЗЗД подс.А. е
длъжен да обезщети.
Съдът имайки предвид горното намери предявения граждански иск за неимуществени
вреди, за изцяло основателен. Предвид изложеното съдът
определи сумата 10000 /десет
хиляди/ лева, която подс.А. следва да заплати на А.И.В.,
като баща и законен представител на малолетния П.А.В., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева деловодни
разноски – възнаграждение на упълномощен повереник.
Съдът се произнесе по предявения граждански иск въз основа на установената
по делото и описана по - горе фактическа обстановка, при заявление от страна на подс.А., че признава искът,
като намира, че е съобразил
всички обстоятелства от значение за определяне размера на
дължимото от подсъдимия обезщетение за
неимуществени вреди.
На
основание горното съдът осъди подсъдимия А.М.А. да
заплати на А.И.В. с посочен адрес xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, баща и законен
представител на малолетния пострадал П.А.В. с посочен адрес xxx и ЕГН xxxxxxxxxx,
сумата 10000 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1200
/хиляда и двеста/ лева деловодни разноски - адвокатско възнаграждение на упълномощен
повереник.
На
основание чл.189, ал.3 НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А.М.А. да заплати по сметка на РС - Монтана сумите – 400
/четиристотин/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
сумата 10 /десет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни
листове.
ОСЪЖДА подсъдимия А.М.А. да заплати по сметка на ОП - Монтана сумата 718.53
/седемстотин и осемнадесет лева 0.53 ст. / лева деловодни разноски – изплатени
разноски и възнаграждения на вещи лица в рамките на досъдебното производство,
което е по описа на ОСлО при ОП - Монтана.
Предвид горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: