Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ E състав
в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров въззивно гражданско дело № 9861 по описа за 2019 г.
на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 71002 от 20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 23851/2015
г. по описа на СРС, 50 състав, ответникът
- „О.б.б.“ АД, е осъден да заплати на ищеца - Д.Б.Т. на основание чл.
59 ЗЗД сумата от 14 361 лв., представляваща недължимо платена сума, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 04.05.2015г. до
окончателно изплащане на вземането. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на сумата от 2875,00 лв., както следва: 2000 лева за
адвокатски хонорар; 575 лева - държавна такса и 300 лева депозит за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от „О.б.б.“ АД, чрез пълномощника си - юрк. И. Т., с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че на 01.08.2012 г., по ч.гр.д. № 35802/2012 г., по описа на СРС, 62-ри състав,
са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на които длъжникът Д.Б.Т. е осъден да заплати на банката
следните суми: 29 436,13 евро главница, ведно със законна лихва, считано
от 25.07.2012 г. до изплащане на вземането; 1428,85 евро - договорна лихва за
периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 168,69 евро - наказателна лихва за
периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 2482,29 лв. - сторените по делото
разноски в заповедното производство. Твърди се, че част от горепосочените суми
са погасявани с направените в периода м. август 2012 г. – м. октомври 2012 г.
от длъжника Д. Б. Т. плащания към „О.б.б.“ АД общо в размер на 14 361 лв. Въззивникът
поддържа, че намаляването на дълга с процесната сума е установено и в съдебно -
счетоводна експертиза, приета в проведено между същите страни исково
производство по чл. 422 от ГПК по гр. д. №16233/2013 г. и приложена с отговора
на исковата молба, по което гражданско дело е налице влязло в сила решение №
18538/25.11.2014 г. на СГС, ГО, 1-12 състав.
Излага доводи, че след извършеното погасяване на
задълженията на Д.Т. с процесната сума, на 15.11.2012 г. е входирана молба до
ЧСИ М.Б.за образуване на изпълнително дело срещу Д.Т. въз основа на издадения
изпълнителен лист от 01.08.2012 г., като в случая СРС не е съобразил обстоятелството,
че преди датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът е внесъл
доброволно сума за погасяване на част от задължението по изпълнителния лист, поради
което в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен актуалния размер
на вземането на банката по издадения изпълнителен лист, а именно 25 167,87
евро. В тази връзка изтъква, че в приетата пред първата инстанция ССчЕ е
посочена главница в размер на 25 167,87 евро, което представлява сума след
приспадане на претендираните за връщане от ищеца 14 361 лв., а не главница в
размер на 29 436,13 евро, както е посочена в изпълнителния лист от
01.08.2012 г., като вещото лице е взело предвид единствено сумите, постъпили и
платени по изпълнителното дело, но не и процесната сума, която е внесена преди
образуване на изпълнителното производство. Предвид изложеното счита, че не е
налице фактическия състав на неоснователното обогатяване и банката не следва да
връща процесната сума, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено,
а ищцовата претенция изцяло отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемият – ищец Д.Б.Т., чрез пълномощника си - адв. Г. С.
с надлежно учредена представителна власт по делото, оспорва въззивната жалба.
Сочи, че приетата по делото ССчЕ не установява дълга по кредита да е намален с 14
361 лв.. В хода на устните състезания излага становище, че събраната по
изпълнителното дело сума е идентична с тази по изпълнителния лист, поради което
процесната сума следва да бъде върната на ищеца.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за частично основателна по следните съображения:
При извършената от съда служебна проверка относно дадената от
СРС правна квалификация на предявения иск, настоящият състав намира, че същата
е неправилно определена. Изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че в
периода м. август – м. октомври 2012 г. е внесъл в „О.б.б.“ АД сумата от
14 361 лв. за погасяване на кредита си към ответната банка, но последната
е погасила дълга в последващото внасянето на сумата изпълнително производство,
като тази сума от 14 361 лв. не му е била върната от банката, сочи на предявен
иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Извод за това са
твърденията за пряко разместване на имуществени блага чрез внасянето (даването)
от ищеца и получаването от ответника на процесната сума и липсата на основание
след приключилото принудително изпълнение банката да задържи тази сума. Искът
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и същият е на разположение на ищеца само
когато не е налице кондикция /хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД/ и когато въобще
липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице (ППВС №
1/28.05.1979 г.). Независимо от неточно дадената правна квалификация
обжалваното решение е допустимо, доколкото съдът е разгледал и се е произнесъл
по заявените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания петитум.
С оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че между
страните не е спорни обстоятелствата, че са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от 17.10.2006
г., неизпълнението на който е довело до издаването в полза на „О.б.б.“ АД на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2012 г. по ч.гр.д. №
35802/2012 г., на СРС, 62 състав, по силата на които Д.Б.Т. е осъден да заплати
суми, както следва: 29 436,13 евро главница, ведно със законна лихва, считано от
25.07.2012 г. до изплащане на вземането; 1428,85 евро - договорна лихва за
периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 168,69 евро - наказателна лихва за
периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 2482,29 лв. - сторените в
заповедното производство разноски.
От представения по делото препис от изп. дело
№20128380410526 по описа на ЧСИ Милен се установява, че по молба на банката от
15.11.2012 г. е образувано изп. дело №20128380410526 по описа на ЧСИ М.Б.срещу Д.Б.Т.
въз основа на изпълнителен лист, издаден по горепосоченото ч.гр.д. № 35802/2012
г., на СРС, 62 състав, като изрично е уточнено на стр. 2 от молбата, че към
датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът е внесъл сума за
погасяване на част от задължението по изпълнителния лист и актуалният дълг
съставлява само главницата от 25 167,87 евро, върху която се начислява
законна лихва до окончателното погасяване на дълга. Видно от приетата пред СРС
съдебно-счетоводна експертиза, в хода на изпълнителното дело е събран остатъкът
от главницата от 25 167,87 евро, законните лихви върху нея, съдебни разноски и
текуща лихва за периода 01.04.2014 г. – 15.04.2014 г. в размер на 107,49 евро.
Страните не спорят, а и от представените по делото вносни
бележки от 24.08.2012 г., 12.09.2012 г., 18.10.2012 г., 09.10.2012 г. и
18.10.2012 г. се установява, че ищецът е превел по сметка на ОББ АД по договора
за кредит, съответно сумите, равностойност на български лева – 10000,00 лв.,
1052,31 лв., 2000,00 лв. 1050,98 лв. и 961,60 лв. с посочено основание „вноска
по съдебен кредит № 3036419“. Съобразявайки изявлението на банката в молбата за
образуване на изпълнителното дело и данните в заключението на изслушаната пред
СРС ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно
дадено, се установява характера /вида/ и размер на погасените задължения в хода
на изпълнителното производство. В заключението на вещото лице е посочено, че
след извършената публична продан на имущество на длъжника на 14.04.2014 г. ЧСИ М.Б.
е извършил банков превод в полза на ОББ АД в общ размер от 63351,56 лв., с
което е погасена главница по кредита от 25167,87
евро /49224,08 лв./, законна лихва от 4019,72 евро /7861,89 лв./, съдебни
разноски в размер на 3096,05 евро /6055,35 лв./ и текуща лихва в размер на
107,49 евро /210,23 лв./, като основанието е за превода ЧСИ е посочил „изп.
дело №20128380410526 пълно погасяване“. Ето защо, настоящият състав на съда намира за
основателно оплакването на въззивника, че с процесната сума от 14361,00 лв. –
предмет на настоящето производство, са изцяло погасени дължимите по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2012 г. по ч.гр.д. №
35802/2012 г., на СРС, 62 състав, суми, представляващи наказателна лихва
(168,69 евро), договорна лихва (1428,85 евро) и присъдените разноските (2482,29
лв.), както и частично главницата – за сумата 4268,26 евро, явяваща се разликата
между посочените в изпълнителния лист 29 436,13 евро и заявените за събиране в
молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК при образуване на изпълнителното производство 25
167,87 евро. Този извод кореспондира и на обстоятелството, че в изпълнителното
производство не са заявени за събиране горепосочените суми, за които е бил
издаден изпълнителния лист от 01.08.2012 г., което се установява, както от
молбата за образуване на изпълнителното дело и приетата пред СРС счетоводна
експертиза, така и от изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение
изх. № 88237/19.11.2012 г. (л. 41 от изп. дело), в която е видно, че присъдените
в заповедното производство разноски, наказателната и договорна лихви, и част от
главницата, не са предмет на принудително изпълнение. От друга страна,
претендираната от ищеца сума за връщане от 14 361 лв. (равностойността на
7342,66 евро) е внесена в периода м. август – м. октомври 2012 г., т.е. преди
образуването на изпълнителното дело, поради което обективно е било възможно
същата сума да бъде отнесена за погасяване на вземанията на банката по
изпълнителния лист, прилагайки предвидения ред за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД – разноски, лихви, главница, доколкото в платежните нареждания не е
посочено конкретно задължение, което длъжникът е погасил с направените преводи
към ОББ АД по договора за кредит.
Нещо повече, съществуването на задължението по издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са установени със сила на пресъдено
нещо с влязлото в сила решение № 18538/25.11.2014 г. на СГС, ГО, 1-12 състав, постановено по гр. д. № 16233/2013
г. по описа на СГС, 1-12 с-в. В същото е признато за установено по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, че в полза на „О.б.б.“ АД съществува вземане спрямо Д.Б.Т. в
общ размер на 31 033,67 евро, за която сума е била издадена и горепосочената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35802/2012 г., на СРС, 62 състав /лист 33 по
делото на СРС/. Следва да се отбележи, че посочената в решението сума е
идентична и се съвпада със сбора от описаната в заповедта за изпълнение главница,
договорна и наказателна лихви, които са били предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК, а именно 29 436,13 евро главница; 1428,85 евро - договорна лихва
за периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 168,69 евро - наказателна лихва
за периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г.;
Размерът на дължимите от ищеца и погасени на банката суми с вносни
бележки от 24.08.2012 г., 12.09.2012 г., 18.10.2012 г., 09.10.2012 г. и
18.10.2012 г., включващи разноски в заповедното производство, наказателна лихва,
договорна лихва, и частично главница (4268,26 евро) се равнява на сумата от общо
13 954,80 лв. (2482,29 лв./съдебни разноски/ + 168,69 евро /наказателна лихва
за периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г./ + 1428,85 евро /договорна лихва
за периода от 15.11.2011 г. до 24.07.2012 г./ + 4268,26 евро/частично главница
цялата в размер на 29 436,13 евро/, чийто сбор на последните три суми в
български лева по фиксирания курс се равнява на 11 472,51 лв.). Доколкото ответникът
не твърди с внесената сума да е погасил други задължения, извън посочените в
изпълнителния лист, то и не се установява в настоящото производство правно
основание за получаването на разликата между 13 954,80 лв. до претендираните 14 361 лв., т.е. за сумата от 406,20 лв. Ето
защо искът е основателен и доказан само за тази сума от 406,20 лв.
Следва да се отбележи, че неоснователно се поддържа в хода
на устните състезания от пълномощника на ищеца, че установената в
производството по чл. 422 ГПК от съда сума от общо 31 033,67 евро е идентична
на заявената в изпълнителното производство и в този смисъл не е налице
двукратно плащане на едно и също задължение. Ирелеванто е и обстоятелството, че
ответникът не е оспорил приетата пред СРС счетоводна експертиза, която следва
да бъде изцяло кредитирана. Вещото лице е взело предвид единствено сумите,
събрани в изпълнителния процес, а както вече бе изложено, с претендираната за
връщане сума са погасени по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД задължения преди
образуването му.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 13 954,80 лв.
и за този размер ищцовата претенция да се отхвърли като неоснователна, а за
разликата (406,20 лв.) до претендираните 14 361 лв. да бъде потвърдено с
правилна правна квалификация на предявения иск – чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, частично следва да бъдат отменени присъдените в полза на ищеца разноски в
първоинстанционното производство: над сумата от 56,57
лв. до присъдените 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение и над 16,26 лв. до
присъдените 575,00 лева за държавна такса; и над 8,49 лв. до присъдените 300
лева депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 273 ГПК, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно неоснователната част от въззивната жалба, в размер на
27,18 лв., чийто размер е намален до минимално предвидения в НМРАВ с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото пред СГС.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 273 ГПК, ищецът дължи на въззивника разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в минимален размер от 100 лв. предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С оглед цената на иска и доколкото
се касае за спор, произтичащ от правоотношения, по които страна е потребител,
то и по аргумент от чл. 113 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71002 от
20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 23851/2015 г. по описа на СРС, 50
състав, в частта, с която „О.б.б.“ АД, ЕИК ********е осъдена да заплати на
основание чл. 59 ЗЗД на Д.Б.Т. с ЕГН **********, разликата над сумата от 406,20 лв. до претендираните 14 361,00 лв., представляваща
недължимо получена сума в периода м. август 2012 г. – м. октомври 2012 г., по вносни бележки от 24.08.2012 г., 12.09.2012
г., 18.10.2012 г., 09.10.2012 г. и 18.10.2012 г., ведно със законна лихва върху
нея от датата на предявяване на исковата молба - 04.05.2015г. до окончателно
изплащане на вземането, както и в частта,
с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумата 81,322 лв. до
присъдените 2875,00 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Б.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, партер - адв. Г.
С., срещу „О.б.б.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 406,20 лв. до
пълния предявен размер от 14361,00 лв., ведно със законна лихва върху нея от
датата на предявяване на исковата молба - 04.05.2015г. до окончателно изплащане
на вземането, представляваща недължимо получена сума в периода м. август 2012
г. – м. октомври 2012 г., по вносни
бележки от 24.08.2012 г., 12.09.2012 г., 18.10.2012 г., 09.10.2012 г. и
18.10.2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 71002 от 20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 23851/2015 г. по
описа на СРС, 50 състав, в останалата обжалвана част, с която „О.б.б.“ АД, ЕИК ********е
осъдена да заплати на Д.Б.Т. с ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД /правилната
правна квалификация/ сумата от 406,20
лв., представляваща недължимо получена сума в периода м. август 2012 г. –
м. октомври 2012 г., по вносни бележки
от 24.08.2012 г., 12.09.2012 г., 18.10.2012 г., 09.10.2012 г. и 18.10.2012 г.,
ведно със законна лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба -
04.05.2015г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„О.б.б.“ АД, ЕИК********, да заплати на Д.Б.Т. с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 27,18 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
ОСЪЖДА
Д.Б.Т. с ЕГН **********, да заплати на „О.б.б.“ АД, ЕИК********, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.