РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Велико Търново, 06.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 172 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Образувано е по жалба подадена от „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, срещу Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на
заместник-министър на МТСП, определен за ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г. /ОПРЧР/,
в частта му по негова точка 3. С
административния акт, в оспорената му част, на „Захар“ ЕАД – гр. Горна
Оряховица е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в
размер на 15 472,60 лв., по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309.
Оспорващото дружество твърди
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради издаването му при съществено
нарушение на административно производствени правила, в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Конкретно
излага съображения за фактическа
необоснованост на констатациите на ръководителя на управляващия орган, относно
изчисляване на крайния срок за подаването на документите, изискани с писмо
изх. № 9104-40/ 09.01.2020 година. В тази насока се позовава на разпоредбата на
чл. 60, ал. 6 от ГПК и обстоятелството, че 08.02.2020 г. е бил неприсъствен
ден, а първият следващ го присъствен ден е 10.02.2020 година. Отново с
позоваване на 60, ал. 6 от ГПК, жалбоподателят счита, че представеното от него
удостоверение изх. № **********/ 08.11.2019 г. на Община Горна Оряховица отговаря на въведените от УО на ОПРЧР
изисквания за валидност, касаещи времевия период между издаването и
представянето на удостоверението. Изтъква, че дори да не се приеме тази теза,
съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 1 от Постановление № 162 на МС
от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., като предпоставка
за предоставяне на финансова помощ е въведена фактическата липса на
обстоятелства по чл. 54 от Закона за обществените поръчки, вкл. фактическата
липса на публични общински вземания, а не формалното удостоверяване на същата,
посредством исканото от УО удостоверение. В тази връзка се изтъква, че към
момента на подаване на документите „Захар“ ЕАД не е имало задължения към община
Горна Оряховица, обстоятелство, което е било и служебно установимо от УО по
реда на чл. 87, ал. 11 от ДОПК и за което жалбоподателят представя
доказателства в настоящото производство. Счита, че неизискването по служебен
ред от страна на УО на въпросната информация, е в противоречие с разпоредбата
на чл. 8 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г., като освен това в нарушение с чл. 29, ал.
1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, ответникът е приложил последно цитираната норма от
постановлението, единствено по отношение на кандидатите със седалище в Столична
община /предвид съдържанието на писмо изх. № 9104-40 от 09.01.2020 година/. С
тези доводи, подробно развити в жалбата от съда се иска да отмени Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014
г. – 2020 г., в оспорваната му част и да върне преписката за ново разглеждане
със задължителни указания по прилагането на закона. В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си по делото ***В., поддържа
жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни
доводи, развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените в
производството разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави
възражение срещу претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че в случая са
приложими съответните разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът - ръководителят на управляващ орган на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г.,
чрез пълномощника си по делото ***Д., лице с висше юридическо образование и
правоспособност, оспорва жалбата. В депозиран писмен отговор и в хода на
устните състезания твърди неоснователност на същата, като развива подробни
доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспореното
решение, както и за съответствие на същото с приложимите материалноправни норми
и с целта на закона. Моли съда да отхвърли жалбата на „Захар“
ЕАД, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в нормативно
предвиден размер.
Съгласно установената практика на ВАС,
за целите на настоящото решение съдът използва по отношение на „Захар“ ЕАД като
кандидат получател на средтства от европейските фондове, възприетото в
общностното право понятие „бенефициер“, наместо установеното в националното
законодателство такова „бенефициент“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Със Заповед № РД01-86/ 01.02.2019 г. на З.Р.-
заместник-министър на МТСП и ръководител на Управляващия орган на ОПРЧР, е
открита процедура чрез подбор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
на проектни предложения „Умения“ по Приоритетна ос „Подобряване достъпа до
заетост и качеството на работните места“ на ОПРЧР. Със същата заповед е
утвърдена документацията за провеждане на тази процедура, вкл. условията за
кандидатстване. Жалбоподателят в настоящото производство е кандидатствал за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената процедура с подадено
проектно предложение № BG05M9OP001-1.057-0309 и наименование „Повишаване на квалификацията и
насърчаване на професионалното и кариерно развитие на служителите на „Захар“
ЕАД. Съгласно съдържащото се в преписката Решение за
одобряване на оценителен доклад № РД05-258/ 10.10.2019 г. на ръководителя на УО
и списък към него /л. 77 - л. 84/, проектното предложение е получило 77.5 точки и е включено в списъка на
одобрените за финансиране проектни предложения по процедура BG05M9OP001-1.057 „Умения“, под № 155. С писмо №
9104-40/ 09.01.2020 г. от главния директор на ГД „ЕФМПП“ при МТСП /л. 85- л. 89
от делото/, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ „Захар“ ЕАД е уведомено за
извършени служебни корекции в проектното му предложение и че в срок не по-късно
от 08.02.2020 г., следва да представи посочените в същото писмо документи.
Адресатът е уведомен и че съгласно чл. 38 от ЗУСЕСИФ, в случай че не представи
изброените в писмото документи в определения срок или се установи, че не
отговаря на изискванията за бенефициер, ще бъде издадено разрешение, с което се
отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Писмото е изпратено до
„Захар“ ЕАД на 09.01.2020 г., чрез електронна поща, на посочения във формуляра
за кандидатстване електронен адрес. Между страните не се спори, че то е
получено на датата на изпращането му. С придружително писмо изх. № 28/
07.02.2020 г., „Захар“ ЕАД е представило пред УО на ОПРЧР, документи по опис,
между които Удостоверение изх. № **********/ 08.11.2019 г., издадено от Община
Горна Оряховица на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, за липса на задължения към
общината /л. 154/. Не е спорно и от съдържащите се в делото документи /на л.
14, л. 93 и л. 94/ се установява, че посоченото по-горе писмо и придружаващите
го документи са били изпратени от бенефициера по куриерска служба, на дата
10.02.2020 г. и са получени от управляващия орган на 11.02.2020 година.
С Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на
заместник-министър на МТСП, точка 3 от
решението, на „Захар“ ЕАД е отказано предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057
„Умения“, за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309. Отказът е мотивиран с факта, че изискваните от
бенефициера докумети са подадени на 10.02.2020 г., т.е. след срока, определен в
чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и цитираното по-горе писмо на УО от 09.01.2020 година.
На второ място е посочено, че представеното от дружеството-жалбоподател
Удостоверение за липса на задължения изх. № **********/ 08.11.2019 г. на Община
Горна Оряховица, не отговаря на изискването да бъде издадено не по-рано от 3
месеца преди датата на представянето му. Въз основа на тези обстоятелства е
направен краен извод, че в установения от закона срок кандидатът не е
представил доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. Решението е изпратено на бенефициера
по електронна поща, на дата 24.02.2020 г., съгласно разпечатка от преглед на
кореспонденция /л. 66 от делото/. Жалбата срещу него е подадена чрез органа,
който го е издал, на дата 09.03.2020 г., съгласно посочения от ответната
администрация входящ номер. С жалбата оспорващото дружество е представило
Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № **********/
25.02.2020 г. на Община Горна Оряховица доказателства за изпращането на
исканите от УО на ОПРЧР документи и такива за търговската си регистрация. В
хода на съдебното производство не е ангажирало други доказателства. От ответника
е представена административната преписка, съдържаща коментираните по-горе
документи, както и Заповед № РД01-268/ 04.04.2018 г. на МТСП за възлагане
изпълняването на функцията на ръководител на УО по ОПРЧР на З.Р.–
заместник-министър на труда и социалната политика.
Съдът като взе
предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените
по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата на „Захар“ ЕАД – гр. Горна
Оряховица е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, съгласно
чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, пред компетентния да я разгледа съд. Подателят на
жалбата е лице с правен интерес от оспорването на процесния акт, с който пряко
се засягат негови права и законни интереси, чрез отказ за предоставяне на заявена
безвъзмездна финансова помощ по проект, финансиран от ЕСИФ. Независимо от
липсата на надлежни доказателства за получаването на оспореното решение,
предвид датата на изпращането му по електронна поща, оспорването е извършено в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното жалбата, подадена от
„Захар“ ЕАД, срещу Решение № РД
05-42/ 24.02.2020 г. на ръководителя на
УО на ОПРЧР, т. 3 от решението, се явява допустима за разглеждане в настоящото
производство.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
При
извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът установи, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган. Издаването на решенията, с
които се предоставя, съответно се отказва предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, е вменено в правомощие на ръководителя на управляващия орган
/чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от ЗУСЕСИФ/. В случая се касае за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския социален фонд
като съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на МТСП, Главна
дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ (ГД „ЕФМПП“)
изпълнява функциите на управляващ орган на въпросната оперативна програма.
Следователно, на основание цитираните по-горе норми на ЗУСЕСИФ и УПМТСП, и чл.
25, ал. 1 от Закона за администрацията, министърът на труда и социалната
политика, или друго изрично овластено от него лице, имат правомощията на
ръководител на УО по конкретната оперативна програма, вкл. да налагат финансови
корекции. Законът /чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕСИФ/ изрично дава
възможност за делегация на тези правомощия от страна на министъра, като в
случая такава е извършена със Заповед № РД01-268/ 04.04.2018 г. на министъра на
ТСП /л. 18 от делото/. Оспореното решение е издадено от овластения за това
заместник-министър на на труда и социалната политика, при редовно упражняване
на правомощия в условията на делегация.
Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на ръководителя на
УО на ОПРЧР е издадено
в писмена форма и съдържа
посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Като
фактическо основание за отказа са отразени коментираните по-горе обстоятелства,
квалифицирани като непредставяне в срок на доказателства, че кандидатът
отговаря на изискванията за бенефициер, а като правно такова – разпоредбата на
чл. 38, т. 3, предл. второ от ЗУСЕСИФ. Действителното наличие на сочените от
ръководителя на УО факти и направените въз основа на тях правни изводи са
предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на
извършения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Производството
е проведено при спазване правилата на чл. 36 от ЗУСЕСИФ. От документите в
делото се установява, че след извършената проверка за административно
съответствие и допустимост, техническата и финансова оценка на допуснатите
кандидати, проектното предложение на „Захар“ ЕАД е попаднало сред одобрените
такива. Дружеството е поканено да представи в 30 дневен срок доказателства, че
отговаря на изискванията за бенефициер /подробно изброени в № 9104-40/
09.01.2020 г./, включително удостоверение за липса на задължения от общината по
седалището на кандидата, издадено не по-рано от три месеца преди датата на представянето
му. Независимо от това съдът намира, че обжалваното решение е издадено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
което е обусловило и неговата материалноправна незаконосъобразност. Съображения
са това ще бъдат изложени по-долу, при обсъждане на съответното фактическо
основание за постановения отказ.
Както се посочи, в случая от
ръководителя на УО се претендира основанието за отказ да предоставена
безвъзмездна финансова помощ по чл. 38, т. 3, предл. второ от ЗУСЕСИФ -
непредставяне в срок на доказателства, че кандидатът отговаря на изискванията
за бенефициент. Като фактически основания за наличието на посочената хипотеза
са отбелязани две обстоятелства – представянето на всички изискани документи от
бенефициера е извършено след срока по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и е представено
удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на дружеството,
което не отговаря на изискването да бъде издадено не по-рано от 3 месеца преди
датата на представянето му.
Изводът
на ответника, че при подаване на цялата допълнително изискана документация,
„Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица не е спазило срока по чл. 36, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, е неправилен. По делото не се спори, че писмо № 9104-40/ 09.01.2020 г.
от главния директор на ГД „ЕФМПП“ при МТСП е изпратено на „Захар“ ЕАД и е
получено от дружеството на датата на съставянето му, на посочен електронен
адрес. Съобразно това основателни са възраженията на жалбоподателя, че 30
дневният срок по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, за представяне на изисканите му
документи, е изтекъл на 10.02.2020 г. /08 и 09.02.2020 г. са почивни дни,
10.02.2020 г. е първият следващ присъствен ден/. Видно от съдържащата се на л.
94 от делото товарителница, „Захар“ ЕАД е изпратило документите да УО на ОПРЧР,
по куриерска служба, на дата 10.02.2020 г., това обстоятелство се потвърждава и
от представения с жалбата фискален бон. Предвид това, представянето на
документите от страна на бенефициера е извършено в определения от закона срок,
при съобразяване разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК относно
правилата за изчисляване на срокове. Не е налице първото посочено от
ръководителя на управляващия орган обстоятелство, съставляващо фактическо
основание за прилагане разпоредбата на чл. 38, т. 3, предл. второ от
ЗУСЕСИФ.
По отношение второто сочено от
администрацията фактическо основание за постановения отказ. С разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, установяваща определени изисквания към кандидатите за
безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, е въведена забрана в процедурите чрез
подбор да участват и безвъзмездна финансова помощ да се предоставя на лица, за
които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за
възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки. Аналогична забрана се съдържа и в нормата
на чл. 7, ал. 1 от Постановление № 162
на МС от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (обн. ДВ, бр. 53 от 12.07.2016 г.),
по-нататък в решението – ПМС № 162/ 2016 година. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3
от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, основание за задължително отстраняване
от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка е наличието на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихви по тях към държавата или към общината по седалището
на възложителя и на кандидата или участника. В конкретния случай, с утвърдените
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Условия за
кандидатстване по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“, /публично оповестени на интернет страницата на ОПРЧР - https://esf.bg/procedures/umenija/,
ръководителят на УО на програмата е въвел като изискуемо към момента на
сключване на административен договор, представянето на удостоверение за липса
на задължения, от общината по седалището на кандидата (когато
общината е различна от Столична община), издадено не по-рано от 3 месеца преди
датата на представянето му - копие, заверено от кандидата с подпис и текст
„Вярно с оригинала” /стр. 66, т. 24.6.I.3. от условията/. Това
изискване е изрично посочено и в т. I.1. от Писмо изх. №
9104-40/ 09.01.2020 година. Както се посочи, с придружителното си писмо,
изпратено на 10.02.2020 г., „Захар“ ЕАД е представило Удостоверение изх. №
**********/ 08.11.2019 г. на Община Горна Оряховица, съгласно което дружеството
няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към общината /л. 154
от делото/. Въпросното удостоверение, предвид датата на издаването му и тази на
представянето на документа, е било възприето от ръководителя на УО за
невалидно, тъй като между тези две дати е изтекъл срок, по-дълъг от
определените 3 месеца. Съобразно това е прието, че „Захар“ ЕАД не е представило
в срок доказателства, отговаря на изискванията за бенефициер, като основание за
постановения отказ да му бъде предоставена БФП.
Съдът намира, че този извод на
ръководителя на УО също е неправилен по своя краен резултат. Не могат да бъдат
споделени аргументите на жалбоподателя за субсидиарна приложимост на чл. 60,
ал. 6 от ГПК, доколкото въпросната разпоредба урежда единствено изчисляването
на процесуални срокове в съдебно производство и субсидиарно в административното
такова. В случая обаче става въпрос за възприет от ръководителя на УО срок за
„валидност“ на официален удостоверителен документ /чл. 87, л. 6 от ДОПК, вр. с
чл. 4, ал. 3 и чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ/, т.е. за период от време през който
обвързващата доказателствена сила на този документ ще бъде зачитана за целите
на конкретното административно производство. Тъй като поначало документът
удостоверява факти, настъпили към момента на издаването му, и съобразно
разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, определянето на продължителността на
въпросния период от време е изцяло в дискреционната власт на съответния
управляващ орган, при съобразяване принципите на съразмерност, бързина и процесуална
икономи, и последователност и предвидимост в административния процес. Поради
това настоящият състав не счита, че относно изчисляването на този „срок“
/периода на зачитане/, може да намери субсидиарна приложимост цитираната
по-горе разпоредба на ГПК, а изводите на ответника, че не е своевременно
представено удостоверение, отговарящо на изискването на т. 24.6.I.3. от Условията
за кандидатстване чрез подбор, е правилен.
Независимо от горното, решаващите изводи
на административния орган и в тази им част, са в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Както се посочи, цитираната по-горе
разпоредба на чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, към която препращат чл. 25, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 1 от ПМС № 162/ 05.07.2016 г., въвежда като материална предпоставка
за кандидатстване и за получаване на БФП по процедури чрез подбор, липсата на
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихви по тях към държавата или към общината по седалището
на кандидата. Тоест изискването на материалния закон е да липсват задължения от
посочените видове, като способите за установяване на това обстоятелство, са
чрез представяне на определени от УО доказателства /арг. от чл. 36, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ/, или чрез служебно извършени от същия проверки. В конкретния случай от
Удостоверение изх. № **********/ 08.11.2019 г. на Община Горна Оряховица се
установява, че към датата на издаване на това удостоверение и три месеца след
това /според въведения от УО „срок на валидност“/, „Захар“ ЕАД – гр. Горна
Оряховица не е имало задължения за данъци към Община Горна Оряховица. От
представеното пред съда удостоверение от Община Горна Оряховица се установява,
че към 25.02.2020 г., оспорващото дружество също не е имало задължения за данъци
към общината по седалището си. Ответникът не твърди в периода от
09.02.2020 г. до 24.02.2020 г., вкл. към дата 10.02.2020 г., кандидатът да е
имал непогасени такива задължения и не ангажира доказателства в тази насока
/наличието на такива задължения УО може да установи и служебно/. При това
положение съдът намира за доказано по делото, че към 10.02.2020 г. /датата на
подаване на документите по
чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ/, за „Захар“ ЕАД е била налице
обсъжданата по-горе материалноправна предпоставка за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ и дружеството е отговаряло на конкретното
изискване по чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Доколкото не са установява
обстоятелство, водещо до отстраняване, неотносими към разглеждания казус са
развитите от ответника съображения, за необходимостта от преценка на УО, дали
въпреки несъответствието с изискванията на чл. 54 от ЗОП, кандидатът не е
предприел някоя от предвидените мерки за надеждност. Вън от това, следва да се
отбележи, че на „Захар“ ЕАД не е била предоставяна някаква допълнителна
възможност да представяне на доказателства, че отговаря на изискванията за
бенефициер.
Отделно от горното, от административния
орган е извършено неправилно разпределение на доказателствената тежест в хода
на административното производство, в резултат на което се е достигнало и до
издаването на неговото решение в противоречие с материалноправните разпоредби
на закона. В Условията за кандидатстване по процедурата чрез подбор
/стр. 71, т. 1 и т. 3 от условията/, УО на ОПРЧР е възприел подхода преди
сключването на административния договор, наред с други служебни проверки по
отношение на кандидатите и партньорите, да извърши и такива за наличието на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и лихвите по тях към държавата, и на
задължения към Столична община за местни данъци и такси. По отношение на
кандидатите, чието седалище не е в Столична община, е въведено задължение да
представят като доказателство за липсата на задължения към съответната община
удостоверения от вида на обсъжданите по-горе. Съдът намира, че последното е
извършено от УО на ОПРЧР в пряко нарушение на чл. 8 от ПМС № 162/
05.07.2016 г., съгласно която норма, при кандидатстването и предоставянето на безвъзмездна финансова помощ
управляващият орган няма право да изисква представяне на документи, когато
данните в тях са достъпни чрез публичен безплатен регистър или когато
информацията или достъпът до нея се предоставя от компетентния орган на
управляващия орган по служебен път. Цитираната разпоредба съответства, на въведеното
с чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, изискване за
служебно снабдяване от административните органи с информация или документи,
налични при друг орган, адаптирано към целите на производствата по предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ. Такова
изискване е въведено и с действащата през процесния период редакция на чл. 36,
ал. 6 от АПК (в сила от 10.10.2019 г.), а преди това с чл. 36, ал. 4 от АПК (в
сила от 25.03.2014 година). Информацията за наличието или липсата на задължения
на оспорващото дружество, както и на всички останали кандидати, е била достъпна
или поне е следвало да бъде достъпна и безплатна за управляващия орган, на
основание чл. 87, ал. 11 от ДОПК и чл. 115, ал. 2 ЗМДТ, а предвид ограничението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в съдържанието на издаваните от общините удостоверения не би могло да има
данни, извън тези, до които УО би получил достъп по електронен път. Настоящият
съдебен състав е запознат със застъпеното в съдебната практика, вкл. в решения
на ВАС, становище за въведени със специалния закон
административнопроизводствени правила, изключващи приложимостта в производства
от вида на процесното, на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД и съответните текстове на
чл. 36 от АПК, но не го споделя. Извън различния като продължителност срок,
разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ не въвеждат някакви
особени правила относно попълването на административната преписка с
доказателства. Аргумент в тази насока е и нормата чл. 8 от ПМС № 162/
05.07.2016 г., целяща да уреди съобразно
закона неуредените в ЗУСЕСИФ въпроси, касаещи доказателствената тежест, която
носи всеки от участниците в административното производство. Същата не
противоречи на норми от по-висок ранг, обратно изрично въвежда приложимост на
такива и УО е бил задължен да се съобрази с нея при упражняването на
провомощията си по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Впрочем до същият извод явно е достигнал
и самият управляващ орган, доколкото в Условията за
кандидатстване
изрично е предвидил извършване на обсъдените по-горе и други служебни проверки
в хода на административното производство. В тази връзка, следва да бъде
споделено застъпеното от жалбоподателя становище, че предвиждането на различни задължения при попълване
на административната преписка с доказателства за кандидатите със седалище в
Столична община и за тези извън въпросната община, сочи на различен подход и
изисквания към отделните участници в процедурата, в зависимост единствено от
това в кое населено място е седалището им. Това, заедно с прилагане на
неблагоприятни последици при непредставянето на искания от кандидатите извън
Столична община документ, се явява нарушение на принципа на равнопоставеност и
недопускане на дискриминация при подбора на проектни предложения, установен в
чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ.
Крайният
извод от изложеното по-горе е, че за кандидата не е съществувало основание да
представя доказателства за липсата на публични задължения към общината по
седалището си, а задължението за попълване на преписката с такива нормативно е
вменено на административния орган. При това положение следва да се приеме, че в
случая не е налице соченото от ответника основание по чл. 38, т. 3 предл. второ
от ЗУСЕСИФ, за отказ от предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.
Съобразно
това, фактическата липса на задължения на жалбоподателя към Община Горна
Оряховица и установеното спазване на срока по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ при
представяне на останалите изискани му документи, настоящият състав приема, че
подадената от „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица жалба, е основателна. Решение №
РД 05-42/ 24.02.2020 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г., в оспорената му част му по негова точка 3 е незаконосъобразно,
като постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, и като такова, следва да бъде отменено.
При този изход на
спора не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. При своевременно
заявеното искане за това, административният орган следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер общо на 354,73
лв., от които държавна такса 154,73 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лв. – към средния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
по
жалба на „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, Решение
№ РД 05-42/ 24.02.2020 г. на заместник-министър на МТСП, определен за
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014 г. – 2020 г., в частта му по негова точка 3, с която на жалбоподателя е отказано предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ в размер на
15 472,60 лв., по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057
„Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309.
Осъжда Министерството
на труда и социалната политика – гр.
София, да заплати на „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“
№ 29, разноски по делото в размер на 354,73 лв. /триста петдесет и четири лева
и седемдесет и три стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :