Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 17.01.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 6277 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът Г.С.Г., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че ответникът на 28.09.2015 год. издал в негова полза запис на заповед за сумата от 68 238.58 лева и с падеж 20.10.2015 година. Поддържа, че на определения в ценната книга падеж не било извършено плащане, поради което, въз основа на този запис на заповед, по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК се е снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 74777/15 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответника, като последният е направил възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответника да бъде прието за установено, че вземането на ищеца в размер на 68 238.58 лева, по издаден от ответника Запис на заповед от 28.09.2015 година съществува, ведно с присъдената законна лихва върху тази сума от 03.11.2015 година. Претендират се разноските по делото.

          Ответникът „К.И.Х.“ АД /с предишно наименование „Т.И.Х.“ АД/ не депозира отговор и не вема становище по същество на иска.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д.74777/2015 год. по описа на СРС, 70 състав, на ищеца Г.С.Г. против „Т.И.Х.“ АД, като длъжник е издадена заповед от 09.12.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед от 28.09.2015 година. Присъдена е сумата от 68 238.58 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от 03.11.2015 год. до окончателното изплащане. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

          Представен е по делото запис на заповед от 28.09.2015 год. от който се установява, че „Т.И.Х.“ АД е поел задължението безусловно, без разноски и протест да заплати на Г.С.Г. сумата от 68 238.58 лева, на падеж 20.10.2015 година.     

          Не се спорид по делото, че „Т.И.Х.“ АД е преименувано в „К.И.Х.“ АД.

          Въз основа на изложеното съдът приема, че документът - записът на заповед от 28.09.2015 год., с издател ответника, е истински и съдът следва да извърши проверка дали действително съставлява такъв по смисъла на чл. 535 от Търговския закон. Анализирайки го, настоящата инстанция приема, че същият съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ. Наименованието „запис на заповед“ се съдържа в текста на документа на езика, на който е написа; налице е и изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочена е дата на издаване, както и е място на издаване и място на плащане и конкретен падеж - 20.10.2015 година. В съдържанието на документа е налице посочване името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати и най - накрая не се спори, че е подписана от лицето, посочено за издател - ответника. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК не е било налице валидно плащане по този документ.

          При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен.

Ищецът основава своето вземане срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в случая запис на заповед от 28.09.2015 година. Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по него. Основанието и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект, в случая според ищеца издадения от ответника запис на заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица ­ издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката­до липса на валидно възникнало задължение за плащане. Съобразявайки представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен като „запис на заповед“, с издател ответника в настоящото производство, съдът констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни последици - породило се е задължението на ответника като издател и платец на записа на заповед, въз онова на който се претендира сумата от 68 238.58 лева от ищеца като поемател, по отношение на ответника като платец да му заплати посочената сума пари. Ответникът е направил изявлението, че безусловно се задължава да заплати на ищеца процесната сума, което е направено в предвидената от чл. 535 от ТЗ форма и съдържание. Настоящият съдебен състав приема, че записа на заповед, като абстрактна едностранна правна сделка не се нуждае от основание. С оглед изложеното съдът приема, че задължението за посочената сума е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответника съществува. Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът при забава на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва. В този смисъл главното задължение се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК – 03.11.2015 година. Въз основа на изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 4 859.09 лева, представляващи разноски пред настоящият съд, както и сумата от 3 164.78 лева разноски пред заповедния съд.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “К.И.Х.“ АД с ЕИК ******** с адрес: ***, комплекс „******** дължи на Г.С.Г. с ЕГН **********,***, офис 7, чрез адв. Н., сумата от 68 238.58 /шестдесет и осем хиляди двеста тридесет и осем лева петдесет и осем стотинки/лева, на основание запис на заповед от 28.09.2015 година, с падеж 20.10.2015 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК - 03.11.2015 год. до окончателното плащане на главницата.

ОСЪЖДА “К.И.Х.“ АД с ЕИК ******** да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** сумата от 8 023.87 /осем хиляди двадесет и три лева осемдесет и седем стотинки/ лева, представляващи разноски по настоящето дело и по заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: