О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 480
гр. Бургас, 05.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №313 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1967/30.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Н. Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна
Стойкова, с която се обжалва Решение №3743
от 23.12.2019г., постановено по гр.д. №6311/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Н.П.С., ЕГН ********** ***1 сумата от 1782.79
лева /хиляда седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 263.12 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.04.2016г. до 30.06.2019г., 1840 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 254.71 лева /двеста петдесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода до 30.07.2019г.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Н.П.С., ЕГН ********** ***1
сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с
адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а да заплати по сметка на Бургаския районен
съд държавна такса в размер на 121.31 лева /сто двадесет и един лева и тридесет
и една стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се
на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика.
Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,
на който основава решението си, че при преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане
като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по
ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на
йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости
е начислен нощен труд от трите групи – положен
по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната
норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото
лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е
приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част
от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава
минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли се
делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Н.П.С., чрез адвокат Г.С. - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски. Иска се от съда да не приема представената правна консултация от
проф. Васил Мръчков като доказателство по делото.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №313 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.