№ 1209
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100501815 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от
страна на Т. Д. А., чрез адв. Й. против Решение № 1847 от 22.05.2025 година,
постановено по гр.дело № 7029/2024 година, по описа на ВРС, с което е била
уважена исковата молба на А. Д. А. и е било намалено, на основание чл. 30
ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Г. Т.ова Р.,
ЕГН **********, починала на 26.02.2022 година, направено със Саморъчно
завещание от 29.05.2021 година, обявено с Протокол от 26.05.2022 година на
нотариус О.С., вписано под № 129, т. 10, дело № 2163/2022 г., В ПОЛЗА на
сина й Т. Д. А., ЕГН **********, включващо и изчерпващо се с недвижимия
имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, бул.
„В.В.“ ***, с площ 89.08 кв.м., ведно с принадлежащата му изба № 43 с площ
7.55 кв.м. и 1,3984 % ид.ч. от о.ч. на сградата и правото на строеж, като е била
ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на А. Д. А., ЕГН **********, от
наследството на Г. Т.ова Р., ЕГН **********, починала на 26.02.2022 г., в
размер на 1/3, както и в частта, с която е допусната делба, на основание чл. 34
ЗС, вр. чл. 69 ЗН, между наследниците на починалата на 26.02.2022 г. Г. Т.ова
Р., ЕГН **********, на съсобствения между тях недвижим имот: Апартамент
с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, бул. 1 „В.В.“ ***, с площ 89.08
1
кв.м., ведно с принадлежащата му изба № 43 с площ 7.55 кв.м. и 1,3984 %
ид.ч. от о.ч. на сградата и правото на строеж, при квоти 1/3 ид.ч. за А. Д. А.,
ЕГН ********** и 2/3 ид.ч. за Т. Д. А., ЕГН **********.
Съобразно изложеното в жалбата, въззивника изразява несъгласието си с
така постановеното решение. Сочи се в жалбата, че запазената част следва да е
1/6 ид.част, а не 1/3 както е приел съдът. Излага се още, че е невярно
твърдението, че в последните години от живота си покойната наследодателка е
старала от деменция. Сочи се още, че ищеца не е направил никакви опити да
общува с покойната Г. Р. и че цялата издръжка е била поета от въззивника. В
заключение се настоява, че следва да се изиска данъчна оценка на имота и да
се отмени решението, като се отхвърли претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия
А. Д. А., чрез адв. Д.. Настоява се, че жалбата не съдържа годни основания и
решението следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и втора жалба – против Решение № 2377 от
25.06.2025 година, по гр.дело № 7029/24 година. Виждането на страната е, че с
това решение може да се извърши поправка само след връщане на делото във
ВРС и то да стане с ново решение, а не с поправка. Моли да се отмени.
Против тази жалба е постъпил отговор от страна на А. Д. А., чрез адв. Д.
и с него се настоява въззивния съд да потвърди атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание, въззивника е редовно призован, не се явява, не се
представлява. От същия са получени писмени бележки с ВХ.№ 32760 от
12.11.2025 година, с които той моли решението да бъде отменено и обръща
внимание на факта, че по делото няма данъчна оценка, което според него
прави акта порочен. Приема, че Държавата би била ощетена при събирането
на държавните такси.
Въззиваемия А. Д. А., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д., която моли съдът да потвърди решението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция ищецът А. Д. А. е заявил, че той и
ответника са синове на покойната Г. Т.ова Р. - починала на 26.02.2022 година.
Излага, че към датата на смъртта си тя е била собственик на процесното
2
жилище, находящо се в град Варна - Апартамент с идентификатор ***, бул.
„В.В.“ ***, с площ 89.08 кв.м., ведно с принадлежащата му изба № 43 с площ
7.55 кв.м. и 1,3984 % ид.ч. от о.ч. на сградата и правото на строеж . Излага
оше, че приживе покойната е оставила саморъчно завещание от 29.05.2021
година, с което се е разпоредила с цялото си имущество в полза на ответника.
Твърди, че със завещателното разпореждане майка му е накърнила запазената
му част от наследството, равняваща се на 1/3 от него, поради което за него се
поражда правния интерес да иска намаляване на това разпореждане и
допълване на запазената му част. След уважаване на иска ще се формира
съсобственост между страните, което е и основание за допускане на делба на
имота при квоти 1/3 ид.ч. за него и 2/3 ид.ч. за ответника. Моли съдът да
намали завещателното разпореждане и да допусне делба.
Не е спорно между страните и е видно, че с н.а. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 77, т. XVIII, дело № 8678/07.09.1975 г. на нотариус
С.П. /л. 60/ Д. А. В. и Г. Т.ова В.а са признати за собственици на жилище ***,
построена върху държавна земя.
Представен по делото е и Протокол от 29.09.1988 година по гр.д. №
1185/1988 г. на ВРС /л. 5 и л. 59/, от които е видно, че е одобрена спогодба с Д.
А. В., по силата на която наследодателкатата на страните Г. Т.ова Р. получава и
става изключителен собственик на апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.
„К.М.“, ***.
От Саморъчно завещание от 29.05.2021 година на Г. Т.ова Р., вписано в
СВп Варна на 31.10.2022 г. (вж.л. 7) се установява, че наследодателката е
завещала на сина си Т. Д. А. цялото си движимо и недвижимо имущество,
включващо собствения й апартамент в гр. Варна, бул. „В.В.“, ***, със стар
адрес: бул. „К.М.‘ ***.
От Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 26.05.2022 г.,
издаден от нотариус О.С. /л. 8/ се установява, че Т. Д. А. се е явил в
канцеларията на нотариуса и е поискал обявяването на оставеното от Г. Т.ова
Р. саморъчно завещание. Представена е схема на апартамента /л. 9/, както и
декларация от Т. А., че наследодателката не е притежавала друго имущество
/л. 10/.
Представено е и Удостоверение за наследници от 03.06.2024 година,
3
издадено от Община Варна и от него става ясно, че Г. Т.ова Р. е починала на
26.02.2022 г. и е оставила като наследници двамата си синове А. Д. А. и Т. Д.
А..
Виждането на въззивния съд е следното:
Не е спорно между страните и съдът приема, че общ за страните
наследодател се явява починалата на 26.02.2022 година Г. Т.ова Р. . Също не се
спори, че дни преди смъртта си, на 29.05.2021 година на Г. Т.ова Р., вписано в
СВп Варна на 31.10.2022 г. (вж.л. 7) се установява, че наследодателката е
завещала на сина си Т. Д. А. цялото си движимо и недвижимо имущество,
включващо собствения й апартамент в гр. Варна, бул. „В.В.“, ***, със стар
адрес: бул. „К.М.‘ ***.
Съобразно Постановление № 3 от 1973 година на ВКС на Р България, в
т.3 б.”Г” е изрично посочено, че правото на възстановяване на запазена част
по смисъла на чл.30 от ЗН е право на наследниците. То обаче може да бъде
упражнено в определения от закона срок – общата погасителна давност тече
от откриване на наследството, а не от узнаване на завещанието. Искът за
възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, се погасява с
изтичането на петгодишен срок, считано от откриване на наследството. При
тези данни и е видно от представените писмени доказателства, че
наследодателката е починала на 26.02.2022 година, от когато е започнало
протичането на давностния срок и той съответно би изтекъл на 26.02.2027
година. Видно е също от материалите по делото, че исковата претенция е била
въведена и по нея е бил образуван процес с разпореждане на ВРС от
10.06.2024 година по гр.дело № 7029/2024 година, т.е. далеч преди изтичането
на изискуемия от закона срок.
Съобразно установената съдебна практика, с иска по чл.30 ал.1 от ЗН се
цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена
с безвъзмездни разпореждания на наследодателя - дарения или завещания.
Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Най-
често предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма
пречка да се даряват и други имуществени права - например правото на
строеж; правото на ползване върху вещ.Няма пречка с иск по чл.30 ал.1 от ЗН
4
да се търси възстановяване на запазената част, накърнена чрез безвъзмездни
разпореждания с търговски предприятия. След смъртта на това физическо
лице неговите наследници биха могли да предявят иск по чл.30 ЗН, за да
получат парично изравняване на запазената им част от наследството, ако тя е
накърнена с дарението на търговското предприятие.
Според нормата на чл.28 ал.1 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания
или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Съгласно чл.30 ЗН наследник с право на запазена част, който не
може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения,
може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са
наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от
извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя,
съответното - неговите наследници. Правото по чл. 30 е субективно
потестативно имуществено и е наследимо - може да бъде упражнено и от
наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена. Но още по-силно
/собствено/ основание това право имат наследниците по закон, които са такива
по право на заместване, тъй като те също имат право на запазена част съгласно
чл. 29, като низходящи. В този смисъл ищецът е материално легитимиран да
води този процес. В случая ищцовата страна се легитимира като наследник по
закон на наследодателката си, в лицето на Г. Т.ова Р., си с всички следващи от
това права и задължения, в това число правото на запазена част от
наследството й. Със съставянето на саморъчното завещание наследодателката
се е разпоредила в полза само на един от наследниците, поради което съдът
приема, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл.16 ал.1 от
ЗН, с което Г. Р. е направил свой въззивника Т. Д. А. универсален наследник.
Формата на същото отговаря изцяло на изискванията за действителност на
чл.25 ал.1 от ЗН, за което страните не спорят. Предвид изложеното, съдът
приема, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е
извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия
комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този
си разпоредителен акт приживе Г. Т.ова Р., починал на 26.22.2022 година се е
разпоредила над разполагаемата си 1/3 ид. част, поради което съдът намира, че
предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищеца от неговото
5
наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответника
завещателно разпореждане е основателно. Както правилно е посочил и ВРС,
няма данни приживе завещателя да е извършвал разпоредителни дарствени
или други безвъзмездни актове в полза на ищовата страна, с което да е
попълнена запазената им част от наследството.
Съгласно Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012
г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, въпросът за конкретното
имущество, което е притежавал наследодателят към момента на смъртта си и
обемът на неговите права в конкретната хипотеза не е относим към
основателността на иска по чл.30 от ЗН, тъй като запазената част е накърнена
с универсално завещание и намаляването трябва да се извърши в дробна част,
като се съобрази разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗН. В този размер трябва да се
намали универсалното завещание, без да се изследва въпросът кои са
наследствените имущества и дали те все още са в патримониума на
облагодетелстваното лице. В производството по чл.30 ал.1 ЗН се определя
само запазената част на наследника, упражнил това си право, когато тя е
накърнена с универсално завещание, а начинът на възстановяването - в натура
или чрез заплащане на стойността на запазената част и обемът на
наследствената маса следва да бъдат разрешени допълнително, включително и
с реализиране на възможностите, предвидени в чл.37 ЗН. Възражението на
ответника, че на възстановяване подлежи 1/6 ид.част, а не 1/3 ид.част е
неоснователно и се опровергава от нормата на чл. 28 от ЗН, т.к. в случая са
налице двама наследника и запазената част на ищеца е в размер на 1/3 ид. част
от процесното жилище.
Изцяло неотносими са изложените във въззивната жалба и писмената
защита доводи, според които покойната не е страдала от деменция; че по
отношение на нея грижи е проявявал единствено ответника; че между нея и
ищеца са съществували силно влошени отношения. Вероятно възмущението
на ответника е житейски оправдано, но съдът изрично указва, че следва да
бъде спазен закона, още повече, че тези възражения нямат правно значение.
Също правилно е решението досежно допуснатия до делба процесен имот,
при положение, че квотите на страните са законово уредени. Необосновано е и
„претеснението“ молителя, че отсъствието на Данъчна оценка би ощетило
фиска. По този повод е редно да се добави, че производството по делба има и
6
втора фаза, където решаващия съд следва да изиска и да получи такава,
респективно да изчисли дължимите държавни такси, съобразно дяловете на
страните.
По отношение на жалбата против Решение № 2377 от 25.06.2025
година:
Обжалва се решението за поправка на ОФГ, допусната в Решение №
1847 от 22.05.2025 година, постановено по гр.дело № 7029/2024 година, по
описа на ВРС с мотивите, че такава може да се осъществи само след връщане
на делото обратно във ВРС. Според молителя това следва да се осъществи с
ново решение, а не да се поправя наличното. И тази жалба съдът преценява,
като неоснователна. За да достигне до този извод настоящата съдебна
инстанция прецени изискванията отразени в закона, водещи като последица
поправка на очевидна фактическа грешка, а такава е всяко несъответствие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. В конкретния
случай съдът е допуснал пропуск, т.к. в мотивите си е отразил, че
възстановява запазената част на ищеца в размер на 1/3 ид.част, докато в
диспозитивната част от решението си е посочил, че тя е в размер на ½ ид.част.
Подобни искания могат да се отправят, когато са налице основания за
поправка в диспозитива на решението. Правото да иска поправка на очевидна
фактическа грешка е на страните в процеса, или по почин на съда, какъвто е
конкретния случай. Ето защо, решаващия съд е процедирал правилно, като е
поправил опущението, допуснато в диспозитивната част от решението си и е
внесъл яснота досежно правилния размер на квотите.
По тези съображения и след като прецени, че жалбата/жалбите не
съдържат годни основания за отмяна на атакуваните актове, ВОС приема, че
те следва да бъдат потвърдени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1847 от 22.05.2025 година, постановено
по гр.дело № 7029/2024 година, по описа на ВРС, поправено с Решение №
2377 от 25.06.2025 година, седемнадесети състав.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2377 от 25.06.2025 година, постановено
по гр. Дело № 7029/2024 година, по описа на ВРС, седемнадесети състав
Решението подлежи на обжалване пред състав Върховния Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8