О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 57 08.01.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 2060 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 2406 от 08.10.2019г., постановено по
гражданско дело № 2598/2019г. по описа на
Бургаски районен съд, съдът е дал разрешение
на основание чл. 127а от СК вр. с чл. 45 и чл.
76, т. 9 от ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата З.Д.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, за издаване на български
паспорт от надлежните органи в Р. България на всяко от неговите ненавършили
пълнолетие деца Ивон Златомирова И., ЕГН **********, род. на ***г. и Марая
Златомирова И., ЕГН **********, род. на ***г., както и за напускане от всяко от ненавършилите пълнолетие деца на
територията на Р.България, придружавани от майка им В.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: *** или изрично упълномощено от нея лице за срок от пет години от влизане в законна сила на настоящото съдебното
решение за пътувания с продължителност не повече от общо 45 дни в една календарна година до Държавите-членки на
Европейския съюз, Държавите от Балканския полуостров и до Република Турция,
както следва ежегодно: едно пътуване през месеците юни, юли и август
включително за период не по-дълъг от 15 дни, едно пътуване за периода от 26.12
до 10.01 за срок не по-дълъг от 10 дни и едно пътуване през м. април и м. май
за срок не по-дълъг от 10 дни. С решението са оставени без уважение исковете по
чл. 127а от СК чл. 76, т. 9 от ЗБЛД в останалите им части.
С горепосоченото решение З.Д.И. е
осъден да заплати на В.Н.М. сумата от 334.75 лв., изчислени съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 52,50 лв.- дължима държавна такса
по сметка на БРС. В.Н.М. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сума в размер на 17.50 лв. – държавна такса.
С решение № 2680 от 23.10.2019г.,
постановено по гражданско дело № 2598/2019г. по описа на Бургаски районен съд е допусната поправка на
очевидна грешка в решение № 2406, като навсякъде в решението вместо „45 дни“ да
се чете „35 дни“. Със същото решение е оставена без уважение молбата на В.М. за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка чрез добавяне на израза
„едно пътуване за периода м.септември, м.октомври и м.ноември за срок не
по-дълъг от 10 дни“.
Против решение № 2406 от 08.10.2019г е постъпила
въззивна жалба от З.Д.И., ЕГН **********,
чрез адв.К.Я., съдебен адрес: ***.
Въззивната жалба е подадена чрез адв.К.Я. – процесуален
представител на въззивника З.И. не отговаря на изискванията на чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното,
намиращо се на л.38 от делото пред районния съд, ответникът е упълномощил адв.К.Я.
да го представлява само пред Районен съд
Бургас и не е налице представителна власт за производството пред Бургаски
окръжен съд. Следва да се укаже на въззивника да потвърди извършените без
представителна власт процесуални действия по подаване на въззивната жалба ,като приподпише същата в срок до съдебното
заседание.
Жалбоподателят счита постановеното решение за
неправилно и необосновано. Изразява становище, че постановеният от съда режим
на пътувания не е съобразен с режима на лични отношения на бащата с децата.
Срокът за който е дадено разрешение -5
години, както и срокът от 45 дни, в които следва да се извършват пътуванията
счита за прекомерно завишени. Посочва, че в молбата не са конкретизирани
държави, дестинации и забележителности, за да може съдът да извърши преценка
относно целта на пътуванията. Намира за неправилно и разрешението, дадено от
съда децата да напускат страната с трето лице, упълномощено от майката, тъй като
това лице е неизвестно и не е в интерес
на децата.
Изразява несъгласие и по отношение на разноските.
Иска от съда решението да бъде отменено, евентуално да
бъде разрешено двете деца да напускат страната за срок от една година, само за
едно пътуване с продължителност не повече от 7 дни, с цел туризъм и придружени
единствено от майката. Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по закон е постъпила насрещна
въззивна жалба против № 2406 от 08.10.2019г., от ответната страна – В.Н.М., ЕГН
**********, чрез адв.Т.И., съдебен адрес:***, офис А2, съдържаща и становище по
подадената от З.И. жалба.
Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Изразява несъгласие с довода във въззивната жалба, че
пътуванията ще нарушат режима на лични отношения на бащата с децата. Сочи се,
че бащата Златомит И. не упражнява
режима на лични отношения, определен му с решение № 469/28.02.2019г. по гр.д.№
5514/2018г., същият не търси контакт с децата, което се установява и от
свидетелските показания. Посочва, че поради незаинтересоваността на бащата и
поради липса на родителски капацитет, В.М. е поискала промяна на режима на
лични отношения, по повод на което е образувано гр.д.№ 9467/2019г. по описа на
БРС. Счита за несъстоятелно твърдението във въззивната жалба, че липсват
доказателства относно целта на пътуванията – туризъм. Сочи, че не са налице
данни, майката да се готви да напусне страната с децата с друга цел. Счита, че съдът
правилно е определил 5-годишния период, в който важи разрешението, което е и в
съответствие с практиката на ВКС, цитира такава в този смисъл. Намира за
несъстоятелно искането във въззивната жалба, този срок да бъде намален на 1
година, тъй като това би довело до завеждане на дела всяка година, което е
свързано с не малко разходи. Искането на З.И., децата да могат да пътуват само
един път и то за срок не по-дълъг от 7 дни, намира за необосновано. Счита за
несъстоятелни твърденията на въззивника, че съществува опасност децата да бъдат
изведени от страната за постоянно. Твърди, че родителският капацитет на майката
не е подложен на съмнение, не са налице данни майката да е поставила децата в
риск. Намира за правилно разрешението, дадено от съда децата да могат да
пътуват с трето упълномощено от майката лице. Иска от съда жалбата да бъде
оставена без уважение, претендират се разноски.
Насрещната въззивна жалба е подадена в
рамките на двуседмичния срок от връчването на препис от въззивната жалба, от
лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1,
т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК.В нея се съдържа и становище по подадената от
ответника въззивна жалба.
Жалбоподателката атакува решението в
частта, с която съд е дал разрешение за пътуване на децата с продължителност не
повече от общо 35 дни в една календарна година, разпределени както следва: едно
пътуване през месеците юни, юли и август включително за период не по-дълъг от
15 дни, едно пътуване за периода от 26.12 до 10.01 за срок не по-дълъг от 10
дни и едно пътуване през м. април и м. май за срок не по-дълъг от 10 дни.,
както и в частта, с която е оставил без уважение искането броят на пътуванията
да е неограничен. Жалбоподателката счита решението в обжалваната част за
неправилно. Изразява се несъгласие с извода на съда, че за да се избегне
всякакво съмнение относно добросъвестното упражняване на правата по даденото
разрешение, то следва да бъде ограничен общия брой на дните, в които децата
могат да пребивават в чужбина, изтъква се, че подобно ограничение не е в
интерес на децата. По делото безспорно е установено, че майката е отговорен
родител, липсват каквито и да са данни, че същата би могла да злоупотреби със
съдебното разрешение.
Намира, че съдът с решението неправилно
е определил времевите периоди, през които децата могат да пътуват в чужбина,
тъй като едно такова ограничение би създало повече трудности в реализирането на
правото на децата свободно да се придвижват, отколкото би нарушило правото на
бащата на лични контакти с тях, или би застрашило самите деца. Твърди, че
поради трудовата ангажираност на майката от м.май до м.септември, същата няма
възможност да пътува през този период, което ще доведе до загуба на 15 дни,
предоставени за пътуване според определения от съда режим. Строгото
разпределение на дните за пътувания ограничава и възможността да се ползват
по-добри ценови оферти за самолетни билети и настаняване, както и ограничава
възможностите на децата да пътуват в чужбина от училище или клубовете по
интереси, които посещават.
Иска от съда решението в обжалваната
част да бъде изменено, като пътуванията на децата да бъдат в неограничен брой
дни в рамките на постановения 5-годишен период, евентуално се иска да бъде
увеличен общия брой на дните за календарна година, в които децата могат да
пътуват в чужбина. Моли съдът да отмени решението в
частта, в която са посочени конкретни месеци, в които децата да могат да
пътуват в чужбина, евентуално ако все
пак съдът определи такива, то в тях да бъде включен и периода от месеците
септември, октомври и ноември.
В насрещната въззивна жалба има
отправено доказателствено искане да бъде задължена Дирекция „Социално
подпомагане“ да предостави информация относно факта дали З.И. е търсил
съдействие от Дирекцията за осъществяване на определения от съда режим на лични
отношения с децата от февруари 2019г до настоящия момент. Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на
родителите. При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК
спорът между тях се решава от съда. Производството по чл. 127а СК е такова по
спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът
прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се
преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства. Обстоятелството дали бащата осъществява определения от съда
режим на лични отношения с децата не е обуславящ преценката на съда относно
интереса на децата да осъществяват пътувания в чужбина, още повече че за
установяването на този факт в първоинстанционното решение са събрани гласни
доказателствени средства. Горното налага това доказателствено искане да бъде
оставено без уважение.
В срока по закон не е депозиран отговор
от ответника по насрещната въззивна жалба.
Мотивиран от
горното и на основание чл.267 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от З.Д.И., ЕГН **********,
чрез адв.К.Я., съдебен адрес: *** и отговор на ответната страна - В.Н.М., ЕГН **********,
чрез адв.Т.И., съдебен адрес:***, офис А2.
УКАЗВА на въззивника З.Д.И.
да потвърди извършените без представителна власт процесуални действия по
подаване на въззивната жалба, като приподпише същата в срок до съдебното заседание, като в противен случай
производството по жалбата ще бъде прекратено.
ДОКЛАДВА постъпилата насрещна въззивна жалба от В.Н.М., ЕГН **********,
чрез адв.Т.И., съдебен адрес:***, офис А2.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателственото искане, отправено в насрещната въззивна жалба за задължаване
Дирекция „Социално подпомагане“ да предостави информация относно факта дали З.И.
е търсил съдействие от Дирекцията за осъществяване на определения от съда режим
на лични отношения с децата от февруари 2019г до настоящия момент.
УКАЗВА на ответника за
правото му да бъде изслушан от съда по реда на чл.127а,ал.4 СК,освен ако не се
яви без уважителни причини.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ