РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501534 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 261977/ 6.07.2021г. по
описа на РС- Поморие, подадена от адв. Нели Гюмова, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Сливница“ № 26 като пълномощник на П. АСП., гражданин на
И., против Решение № 260132 от 16.06.2021г., постановено по гр.д.№
292/2020 г. по описа на Поморийския районен съд, с което въззивникът е
осъден да заплати на Етажната собственост на сграда В /Бета/ с
идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет
Ризорт“, гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, представлявана от управителя
на Етажната собственост- „ПОМОРИЕ МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД чрез
управителя на дружеството- Владимир Добрев следните суми: 1678,26 лв.-
сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на ОСЕС на
сграда „Бета“, проведено на 14.11.2017г., мораторна лихва в размер на 27,62
лв.- обезщетение за забавено плащана върху главницата, начислено за
периода от 26.05.2020г. до 9.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 10.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
1
по 1419,40 лв.- съдебно деловодни разноски.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради
което моли да бъде отменено изцяло, а вместо него да се постанови ново, с
което да бъде отхвърлена предявената искова претенция.
Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил изложеното в отговора
на исковата молба възражение, че съгласно решението по т.4 от дневния ред
от проведеното на 14.11.2017г. ОСЕС е създаден „Фонд Ремонт и
обновяване“ /ФРО/, като е определен размера на вноските и сроковете и
условията за тяхното плащане. Вноската следвало да се плати еднократно до
края на м. декември 2017г. по банков път, по специално открита банкова
сметка със специално предназначение- за „ФРО“, която да се открие на името
на управителя на ЕС съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Ищецът
не представил доказателства такава сметка да е била открита, поради което
въззивниците считат, че задължението макар и установено по размер, не е
изискуемо поради забава на кредитора, изразяваща се в бездействие в
оказване на необходимото с оглед изпълнението. Изложени са подробни
съображения, че разпоредбата на чл.50, ал.3 ЗУЕС е императивна, сумите за
ремонт и обновяване следва да се събират по сметка със специално
предназначение /специален банков продукт, който предлага по-висока степен
на сигурност при разходването на сумите, които следвало да бъдат
използвани само за извършването на разходи за обновяване на общите части,
чрез упражняван от банката допълнителен контрол при разпореждането с
натрупаните средства, като се гарантира, че същите са несеквестируеми,
предвид обстоятелството, че управителят е юридическо лице/. Липсвали
доказателства това задължение да е изпълнено, напротив- представено било
становище и предложен начин на плащане на вноските „на каса“, което
противоречало на волята на етажните собственици, както и на разпоредбата
на чл.50, ал.3 ЗУЕС. Понеже кредиторът не оказвал съдействие длъжникът да
изпълни задължението си, поради което длъжникът следвало да бъде
освободен от последиците на забавата. Изразено е съмнение в
законосъобразното разходване на сумите от управителя, както и се твърди, че
същият се опитва да се домогне да придобие тези суми по личната си сметка.
Искането на управителя вноските за ФРО да бъдат платени по начин,
различен от приетия от ОСЕС- на каса или по лична сметка на управителя на
ЕС, представлява според въззивниците злоупотреба с право.
2
На второ място са изложени оплаквания, че неправилно съдът е
присъдил разноски в полза на ЕС за обезпечение на бъдещ иск. Изтъква, че за
да бъдат присъдени такива, доказателства за тяхното извършване следва да
бъдат представени до приключването на исковото производство, понеже
обезпечителното производство е отделно от исковото. В случая към исковата
молба не били представени доказателства за направени разноски по
обезпечението, нито било направено доказателствено искане за прилагане на
обезпечителното производство към исковото. В първото заседание ищецът не
представил доказателство за направени разноски с препис за ответника.
Искане за присъждането на такива било направено едва със становището по
същество на спора и чрез представяне на списък по чл.80 ГПК, като едва
тогава било представено и определение по допускането на обезпечението.
Липсвали каквито и да било доказателства за образувано и развило се
обезпечително производство по реда на чл.390 ГПК, за неговия изход и за
връзката между направените разходи с обезпечителното производство и с
настоящото дело. Липсвали и доказателства дали определението, с което е
допуснато обезпечение е влязло в сила. Цитирана е съдебна практика-
определения по ч.т.д.№3565/14г. на първо г.о. и по т.д.№1654/2018г. на първо
г.о. на ВКС.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от
адв. Радостина Николова и от адв. Е.Г. като пълномощници на Етажната
собственост на сграда Бета с идентификатор 57491.509.24.4 по КККР на
гр.Поморие.
С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата етажна
собственост намира, че решението на Районен съд- Поморие е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, а на въззиваемата
страна да се присъдят разноските за въззивната инстанция.
В отговора се акцентира на това, че въззивника не оспорват
основанието, нито размера на дължимата сума, а възражението за липса на
съдействие от страна на кредитора въззиваемата етажна собственост намира
за неоснователно.
Сочи се, че управител на ЕС на сграда Бета е „Поморие мениджмънт 2“
ЕООД, избрано за такъв на ОСЕС, проведено на 24.09.2019г. Решението било
обжалвано по реда на чл.40 ЗУЕС, като исковете били отхвърлени и изборът
на управител- стабилизиран, за което представя решение по гр.д.
3
№2245/2020г. на БОС.
След избора, дружеството- управител открило банкова сметка на свое
име, по която събира средствата за ФРО, като между страните нямало спор, че
същата е различна от сметката, по която се събират таксите за поддръжка и
управление. Сметката била открита съобразно изискванията на чл.50, ал.3
ЗУЕС, като доказателство за това било представено още в първото съдебно
заседание пред РС. Посочено е, че разпореждането със средствата по тази
сметка се извършва от управителя въз основа на решение, прието от ОС за
тяхното използване, съгласно чл.50, ал.5 от ЗУЕС. Изтъква, че в закона не е
предвидено друго, външно на ЕС лице като банката да осъществява контрол
по разходването на средствата. Това било прерогатив на ОС, което приема
годишния бюджет на управителя, както и изпълнението на решенията на
ОСЕС по разходване на средствата за управление и поддръжка, както и за
ремонт и обновяване. Задължение за даване на отчет и реципрочното право да
се иска такъв отчет било нормативно уредено само в чл.23, ал.2 ЗУЕС, но не и
в други разпоредби на този закон, нито в ЗБ, нито друг подзаконов
нормативен акт. Позовава се на чл.50, ал.5 ЗУЕС, за да обоснове тезата си, че
разпореждането със средствата от фонда се извършва от управителя, който
носи отговорност за това пред органите на ЕС.
Посочено е още, че на практика се случва етажен собственик да заяви
желание да плати в брой на етажната собственост по лични съображения. В
тази хипотеза извършеното плащане се считало прието, понеже парите се
внасяли от името на съответния етажен собственик в сметката на Фонда. Това
обаче не водило до отпадане на отговорността на управителя на ЕС да
разходва средствата от фонда, съобразно взето на ОСЕС решение и да се
отчита за това пред органите на ЕС.
В заключение се сочи, че въззивника бил уведомени за банковата
сметка чрез пълномощника си, канен бил чрез електронни писма да извърши
плащане по сметката на предходния управител на ЕС, които писма не били
оспорени от него. След избора на нов управител и откриването на банкова
сметка на негово име, въззивника отново бил канен, включително и с
исковата молба да плати задължението. Такова плащане обаче не последвало.
На второ място са развити съображения за неоснователност на жалбата
в частта, касаеща разноските. Посочено е, че са представени доказателства, че
е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху
4
идеална част от имота на въззивниците, безспорно било, че този иск бил
предявен в срок, както и че между исковото и обезпечителното производство
е налице функционална връзка. Намират, че разноските по обезпечителното
производство се дължат на основание т.5 от ТР №6 от 6.11.2013г. по т.д.
№6/2012 на ОСГТК на ВКС. От представените доказателства било
установено, че разноските са платени, поради което на основание т.1 от
цитираното ТР същите били дължими. Развити са съображения, че
независимо от упражняването или не на инстанционен контрол за
законосъобразност на акта на съда по допускане на обезпечението,
отговорността за тези разноски се реализира при постановяване на
решението, с което спора се разглежда по същество и съобразно неговия
изход.
Пред въззивната инстанция страните нямат доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание пред Бургаския окръжен съд
въззивникът не взема участие – лично или чрез пълномощник.
В съдебното заседание въззиваeмата Етажна собственост се
представлява от адв. Гюмова, която поддържа изложеното в отговора, че
подадената въззивна жалба е неоснователна.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по
делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Поморийският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, предявен от Етажна собственост на
сграда „Бета“ с идентификатор № 57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет ризорт“
град Поморие, представлявана от избрания по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС
управител – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД против П. АСП., за заплащане
на 1155,33 евро, равняващи се на 2259,63 лв., представляващи дължимата
вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ , която е целева за извършване на
ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена на ОС на ЕС
на сграда „Бета“, проведено на 14.11.2017 г. , ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от падежа- 28.05.2020г. до окончателното
плащане.
Твърди се, че ответникът е етажен собственик в сграда „Бета“, като
притежава апартамент № 1, находящ се в сграда „В“, етаж 3 в комплекс
„Сънсет Ризорт“.
5
На проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС на сградата било взето решение
за извършване на необходим ремонт на общи части на сградата- покрива и
покривните тераси, както и за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“, като
съгласно решението по т.4 от протокола на ОСЕС вноските за всеки един
самостоятелен обект били определени в приетия бюджет, представляващ
неразделна част от протокола. За имота на ответника вноската се равнявала на
исковата сума. Решението на ОС на ЕС било обжалвано от етажни
собственици с искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, по които били образувани гр.д.
№863/17г. и гр.д.№853/17г. на РС- Поморие. Исковете били отхвърлени с
решения, влезли в сила към 20.12.2019 г. Ответникът не предприел действия
по заплащане на дължимата вноска за ФРО, което следвало да стори
еднократно, в срок до 31.08.2018г. Падежът на задължението им настъпил на
28.05.2020г., към който момент били влезли в сила определенията, с които
били отменени наложените по исковете по чл.40 ЗУЕС обезпечения чрез
допусната обезпечителна мярка „спиране на решенията на ОСЕС на сграда
„Бета“, проведено на 14.11.2017г.“. Ангажира писмени доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. Гюмова е оспорил предявеният иск като недопустим –
предявен от Владимир Георгиев Добрев- лице, което не разполага с
представителна власт спрямо представляваната ЕС, а така също и като
неоснователен. Възразява, че задължението за заплащане на процесната сума
не е станало изискуемо поради забава на кредитора, тъй като ищецът не е
посочил специална набирателна сметка, по която да се преведат парите
съобразно решението по т.4 от процесното ОСЕС /само по банков път и само
по сметка със специално предназначение/. Номер на сметка не бил посочен и
в исковата молба. Развити са подробни съображения относно естеството на
нарочната сметка, начина на разпореждане на средствата с нея и тяхната
несеквестируемост за задължения на управителя на ЕС, който е юридическо
лице. Моли исковете да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност е
направено възражение за прихващане с вземането на ответника спрямо ищеца
по изпълнителни листи, издадени по гр.д.№783/2019г. на ПРС и по гр.д.
№195/2018г., общо за 581,37 лв.
По повод възражението на ответника за нередовност на исковата молба,
с молба от 2.10.2020г. /л.50/ ищецът е заявил, че претендира обезщетение за
забавено плащане в размер на 27,62 лв. за периода от 28.05.2020г. до
6
10.07.2020г. По повод възражението на ответника с правно основание чл. 95
от ЗЗД, ищецът е депозирал писмено становище по делото /л.59 и сл. от
делото на РС/, в което е посочил, че начините на плащане на дължимите такси
за фонд ремонт и обновяване са следните: в брой, в касата на Етажната
собственост на адрес: град Поморие, к.с. „Сънсет ризорт“ в град Поморие, ул.
„Княз Борис I“ № 219 или по банков път по посочени две банкови сметки,
открити в Райфайзенбанк АД /едната за разплащания в лева, а втората- в
евро/, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в качеството му на
управител на ЕС. Преди това предходният управител на ЕС- „Двора“ ЕООД
също посочил нарочна банкова сметка, отразена в нарочната покана.
Последната сметка не била закрита, понеже част от етажните собственици
продължавали да плащат по нея, а вноските им се прехвърляли по
новооткритата сметка за извършването на ремонта. В съдебно заседание пред
районния съд, процесуалния представител на ищеца заявява, че в комплекса
винаги е можело да се плаща в брой или побанков път, тъй като имало етажни
собственици, които предпочитали да плащат в брой. Развити са и
съображения по останалите оспорвания на ответниците.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Гюмова, е възразил, че
посочените банкови сметки с титуляр „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД не
отговарят на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС за сметки със специално
предназначение за Фонд „Ремонт и обновяване“, които следва да
представляват особен банков продукт /сметката не трябва да е разплащателна,
а набирателна/, да са целеви- средствата по нея да се изразходват само за
ремонт и обновяване, като гаранцията в случая е, че банката при отпускането
на средства по тази сметка прави допълнителен контрол като разглежда или
прието решение на ОС във връзка с ремонти или оферта на строителя.
Заявява, че по тази причина процесната сума не е платена.
Районният съд е счел, че исковете са основателни.
Приел е за установено от приложените нотариални актове, че
ответникът е собственик на посочения в исковата молба самостоятелен обект
в ЕС на сграда „Бета“ – ап. №1, ет.3, поради което на основание чл.6, ал.1, т.8
ЗУЕС, в това си качество дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС,
включително заплащане на вноските, определени за Фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС. Приел е за доказано и
твърдението, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС от 14.11.2017 г.,
7
с което съгласно т.2 от дневния ред е взето решение на ЕС за извършване на
необходим ремонт на сградата и за създаване на Фонд „Ремонт и
обновяване“; по т.3 от дневния ред е приет бюджет за извършването на
ремонта, а по т.4 от дневния ред е прието решението вноската за
поддържането на Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата да е съобразно
приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик. Дължимите от всеки
собственик вноски били индивидуализирани в приетия бюджет, препис от
който бил приложен в табличен вид по делото, като вноската за процесния
апартамент на ответника фигурира в таблицата под №29 е в размер на 1155,33
евро, с левова равностойност 2253,63 лв. Приел е също, че решенията на
ОСЕС са влязли в сила, тъй като исковете по чл.40 ЗУЕС за отмяната му са
били отхвърлени с влезли в сила съдебни решения. Приел е още, че тези
решения подлежат на изпълнение от етажните собственици считано от
28.05.2020г. - датата на влизане в сила на определението по гр.д.№863/2017г.
на РС- Поморие, с което било отменено допуснатото обезпечение на
предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез спиране на
изпълнението на решенията, приети от ОСЕС на 14.11.2017г.
Районният съд е приел за установено, че на проведено на 25.09.2019г.
ОСЕС бил избран нов управител на ЕС- „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД,
което решение макар и оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС, било потвърдено с
решение по гр.д.№799/2019г. на РС- Поморие.
На 3.10.2019г., дружеството- управител на ЕС към онзи момент- „Двора“
ЕООД отправило покана към ответника на посочения от него електронен
адрес, в която била посочена банковата сметка, разкрита на името на това
дружество, по която следвало да бъдат преведени процесните вноски.
Констатирал е, от приложената служебна бележка от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, че на името на новоизбрания управител „Поморие
мениджмънт 2“ ЕООД, че са известни и банковите сметки в евро и лева, по
които следва да се заплати сумата. Счел е, че горепосочените банкови сметки,
открити на името на управителя на ЕС /настоящия и предходния/ са такива по
чл.50, ал.3 ЗУЕС /сметки със специално предназначение/- в тях се набират
специално и единствено средствата от Фонд „Ремонт и обновяване“, а
останалите суми за други разходи на ЕС /например за поддържка и
управление на общите части/ следва да се внасят по друга / други банкови
сметки. Понеже ответникът не оспорва, че не е платил процесните суми след
8
като е били надлежно поканен от управителя на ЕС, съдът е приел, че
ответникът не е изпълнил решението на ОСЕС от 14.11.2017г., с които
вноската е била определена. Затова е приел, че исковете за главницата,
мораторната и законната лихва са основателни и е уважил частично иска за
главница, поради прихващане з изискуемите вземания на ответника спрямо
ищеца общо за 581,37 лв.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи наличието на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо.
Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички
събрани по делото писмени доказателства, като е преценил правилно
доказателствената им стойност и е изяснил правилно фактите по делото. Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за неправилно установена
фактическа обстановка, поради което въззивната инстанция не следва да
обсъжда отново доказателствата, а препраща на основание чл.272 ГПК към
мотивите на първата инстанция, касаещи фактическите изводи относно
правно- релевантните факти, които споделя.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че районният съд не се е
произнесъл по възражението по чл. 95, предл.2 от ЗЗД за забава на кредитора,
изразяваща се в неизпълнено задължение на ЕС да открие банкова сметка със
специално предназначение, по която да бъдат заплатени процесните вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“.
По така направеното възражение, въззивният съд намира следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във
Фонд „Ремонт и обновяване“ се набират в сметка със специално
предназначение, която се открива на името на председателя на управителния
съвет (управителя) или на сдружението. Следователно, право на
разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, а именно
управителят на ЕС.
В случая, по делото е безспорно установено, че банкова сметка за
набиране на дължимите суми за попълване на посочения фонд е открита и
неин титуляр е управителят на ЕС, който е юридическо лице, нещо повече- и
предходния управител е изпълнил това задължение, като е разкрил такава
банкова сметка на свое име и е уведомил ответниците за номера на тази
9
сметка по електронен път. В закона липсва друга уредба както относно
режима, под който се намира тази банкова сметка, нейния вид /набирателна
или разплащателна/, така и за реда, по който титуляра може да се разпорежда
със средствата по нея. В закона /ЗУЕС, Закона за платежните услуги и
платежните системи и Наредба №3 на БНБ от 2018г. за условията и реда за
откриване на платежни сметки за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти/ не е предвидена и възможност банката
да осъществява специфичен контрол за начина, по който се разходват
сметката /да изисква оферта за извършване на СМР/, освен да следи за това
дали средствата се разходват от оправомощеното за това лице /като в тази
връзка могат да се изискат различни документи- решение на ОСЕС за
откриване на сметката за ФРО и др., но тези документи не са определени
изрично в закона, а на отделните банкови институции е предоставена
възможност да изискват такива/. Ето защо не могат да бъдат споделени
възраженията на ответниците, че се касае за някаква специална сметка
/“специален банков продукт“/, която гарантира на етажните собственици, че
средствата по нея ще бъдат разходвани само по предназначение, т.е. такава
сметка, която предлага по-висока степен на сигурност при разходването на
сумите, поради което да се отрече основателността на твърдението на ищеца,
че предоставените от него на ответниците три банкови сметки отговарят на
изискванията на чл.51, ал.3 ЗУЕС.
Несъстоятелно е и становището на ответника, че има право да откаже
да изпълне задължението си за плащане на претендираната вноска за Фонд
„Ремонт и обновление“ по причина, че плащането по тази сметка би могло да
бъде ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност
управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства. В
тази връзка следва да се посочи, че на етажните собственици са предоставени
различни правни средства за защита на интересите им, включително и в
хипотеза на осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или
неоснователно изразходване на средствата от ЕС /например да бъде взето
решение да не се приеме отчета на управителя или да се търси имуществена
отговорност на управителя за неправомерно разходвани средства от
сметката/.
По аналогични съображения ирелевантен за предмета на настоящото
дело е и доводът, че сумите, внесени по специалната сметка са
10
несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение, с което се
гарантират правата на собствениците при евентуално насочено принудително
изпълнение върху средствата на ЕС за ФРО, набрани по посочените от ищеца
сметки на дружеството, за лични задължения на дружеството- управител към
трети лица.
Без значение за извода за наличието или липсата на основание за
ангажиране отговорността на ответниците за заплащане на вноските за Фонд
„Ремонт и обновление“ е и обстоятелството, че освен процесните три сметки,
разкрити от дружеството управител и предходния управител, в отклонение с
взетото решение сумите ва ФРО да бъдат заплащани по банков път, ищцовото
дружество е дало възможност на част от етажните собственици да плащат в
брой, в касата на ЕС.
Ето защо по изложените аргументи, настоящият съд намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания от страна на
въззивника.
В заключение, въззивната инстанция приема, че задължението за
заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото решение на
ОС на ЕС, това задължение е било изискуемо към момента на предявяването
на исковете, а въззиваемата страна е указала на ответниците номера на
сметката по чл.51, ал.3 от ЗУЕС, по която дължат заплащане на процесните
вноски за ФРО /известие от 13.10.2019г./. В хода на настоящото производство
са посочени и актуалните банкови сметки на дружеството- управител, което
представлява обстоятелство по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, поради което
възражението за липса на съдействие на кредитора за изпълнение
задълженията на ответниците, също се явява неоснователно.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции
обжалваното решение на РС- Поморие следва да бъде потвърдено.
По оплакванията за неправилност на решението в частта му за
присъдените разноски за обезпечителното производство:
Пред първата инстанция ищецът е направил своевременно, до
приключването на устните състезания, искане за възстановяване на
разноските по делото. Списък на разноските /л.103 от делото на РС/ е,
депозиран в устните състезания и е направено искане за присъждане на
разноските за обезпечителното производство. Претендират се общо разноски
в размер на 1419,40 лв. Представени са и доказателства за извършването на
11
разноските /л.104 и сл./. По делото е представен и препис от Определение №
253 от 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 271/2020 г. по описа на РС- Поморие, с което
е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД
като управител на ЕС на сграда „Бета“/ идентичен с предявения в настоящото
производство/, чрез налагане на възбрана върху 1/5 ид.част от собствения на
ответника апартамент №1, находящ се в комплекса „Сънсет ризорт“, сграда
„Бета“.
Пълномощникът на ответниците - адв. Гюмова, е възразил срещу
искането за присъждане на разноски за обезпечителното производство, като е
заявила, че обезпечителното производство не е присъединено към настоящото
дело и няма доказателства тези разноски да са били извършвани.
Районният съд, с оглед изхода на делото е уважил претенцията за
разноски в претендирания съгласно списъка размер, за които е счел, че са
представени доказателства, като е приел, че съгласно т.5 от ТР №6/6.11.2013г.
по тълк.д. №6/2012 г на ОСГТК на ВКС въпросът за разноските, направени по
обезпечението на иска следва да се реши при постановяване на решение, с
което спорът се разглежда по същество и съобразно неговия изход.
В тази му част решението, имащо характер на определение за
разноските, е правилно и законосъобразно.
Съобразно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Съобразно изложеното в т.1 и т.2 от същото решение,
страната следва да представи списък на разноските и доказателства, че
същите са направени. Няма законоустановено задължение за страната,
претендираща разноски това искане, както и доказателствата за извършването
им да се направят преди или най- късно в първото по делото съдебно
заседание, както и да се връчи препис за ответника.
В настоящия случай от представеното по делото Определение по ч.гр.д.
№ 271/20г. по описа на РС- Поморие /л.107/, безспорно се установява, че в
полза на въззиваемата етажна собственост е било допуснато обезпечение на
иска срещу ответника, чрез налагане на възбрана върху 1/5 ид.ч. от
собствения му недвижим имот- апартамент №1. От платежните нареждания
за извършени плащания на такси и разноски във връзка с обезпечителното
производство, се установява както техния размер, така и факта на тяхното
12
действително извършване. Ето защо въззивният съд приема, че ищецът е
направил в производството по обезпечаване на иска, предявен по настоящото
дело претендираните разноски. В тежест на ответника, който е оспорил
претенцията за разноски за обезпечителното производство, да ангажира
доказателства /като изиска, включително и от въззивната инстанция
прилагане на преписката по ч.гр.д.№ 271/20г. на РС- Поморие/, посредством
които да обори твърденията на ищеца, че доказателствата, приложени в
исковото производство за извършени разходи за обезпечителното
производство не се съдържат в преписката по обезпечителното производство,
ерго- че са съставени за нуждите на настоящия процес.
Обстоятелството, че няма данни определението за допускане на
обезпечение да е влязло в сила е без значение, предвид това, че ищецът може
да поиска присъждането на тези разноски само в рамките на настоящото
исково производство с оглед даденото в т. 5 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС разрешение. Същевременно липсват твърдения ответникът да е
обжалвал това определение и същото да е било отменено. Ето защо
въззивният съд намира, че претенцията на ищеца за присъждане на
направените в обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски е
основателна.
С оглед изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени и сторените във въззивното производство разноски в общ
размер на 350 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
уговореното в договора за правна защита и съдействие и платежното
нареждане на л.33 от делото на БОС.
Предвид цената на исковете, която не надвишава 5000 лв. настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 от ГПК
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260132 от 15.06.2021г., постановено по
гр.д.№ 292/2020 по описа на Районен съд- Поморие.
ОСЪЖДА П. АСП., ирландски гражданин, роден на 3.08.1968 г., с
адрес: Република И., П.К., К.К., със съдебен адрес- гр.Бургас, ул. „Сливница“
13
№26, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, в качеството му на
Управител на Етажната собственост на сграда „Бета“ с идентификатор
№57491.509.24.4 в комплекс „Сънсет ризорт“, гр. Поморие, сумата в размер
на 350 лв. / триста и петдесет лева /, представляваща съдебно – деловодни
разноски, направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14