№ 66855
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110130750 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Ч. М. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в (АДРЕС), за
сумата от 4 576,87 лв. (четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки), от която а) 2 711,40 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и
четиридесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 08.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 522,80 лв.
(петстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки) – договорна лихва за периода от
05.04.2017 г. до 05.03.2019 г. и в) 1 342,67 лв. (хиляда триста четиридесет и два лева и
шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за забава за периода от 06.04.2017 г. до датата
на подаване на заявлението – 08.06.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г., както и за сумата от 141,54 лв. (сто четиридесет и един лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 25.02.2017 г. между ... и Ч. М. Н.,
съгласно който Банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 2 711,40 лв., която
той се е задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до
05.03.2019 г. С договор за цесия, сключен на 29.10.2021 г. ... е прехвърлило вземането си
към Ч. М. Н. на дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
1
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на ... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано и пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Н., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ... – София
против Ч. М. Н.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в (АДРЕС),
представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение против Ч. М. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
(АДРЕС), за сумата от 4 576,87 лв. (четири хиляди петстотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки), дължима въз основа на договор за потребителски кредит №
**********, сключен на 25.02.2017 г. между ... и Ч. М. Н. и договор за цесия от 29.10.2021
г., от която а) 2 711,40 лв. (две хиляди седемстотин и единадесет лева и четиридесет
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
08.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 522,80 лв. (петстотин двадесет и
два лева и осемдесет стотинки) – договорна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.03.2019
г. и в) 1 342,67 лв. (хиляда триста четиридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава за периода от 06.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението –
08.06.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за
сумата от 141,54 лв. (сто четиридесет и един лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
2
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3